М О Т И В
И
по НОХД №6947/2014год.,
ПРС-1н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подс
П.Т.Ч. в това, че на 05.12.2013 год. на главен път
ІІ-56, на изхода на с. Стряма, в посока гр. Пловдив, при управление на собствения
си лек автомобил „BMW”, модел „520І” с регистрационен № *** е нарушил
правилата за движение, а именно:
- чл. 5, ал. 1 от ЗДП -
Всеки участник в движението по пътищата: т. 1 - с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, и ал. 2 – Водачът
на пътното превозно средство е длъжен: т. 1 – да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
-
чл. 20 ал. 1 от ЗДП - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
-
чл. 20 ал. 2 от ЗДП - Водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране скоростта
на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне
опасност за движението;
-
чл. 123 ал. 1 от ЗДП – Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътно-транспортно произшествие
е длъжен:
т. 2 –
Когато при произшествието са пострадали хора:
а) да
уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи
б) да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представите на
Министерството на вътрешните работи или на следствието и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на П.Р.К., ЕГН **********, изразяваща се в:
- черепно-мозъчна травма, със счупване на костите по
черепната основа, контузия на мозъка и кръвоизлив по меките мозъчни обвивки /субарахноидална хеморагия/,
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-
проникващо нараняване в черепната кухина;
- счупване
на лявата малкопищялна кост /фибулата/,
довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок
по-голям от един месец;
- трайно отслабване на слуха, като след деянието е избягал от
местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр.
ІІ, вр. с ал. 1, б. „б”, пр. ІІ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, както и
в това, че на 05.12.2013 год. в гр. Пловдив е подбуждал другиго – Р.П.Д. ЕГН **********
към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, пред надлежен орган на властта –
разследващ полицай, като свидетел устно, съзнателно да потвърди неистина, като
заяви, че на 05.12.2013 год. той е управлявал лек
автомобил „BMW”,
модел „520І” с регистрационен № *** и че П.Т.Ч. е дал автомобила си около 17.30
часа на 05.12.2013 год. на Р.П.Д., тъй като същият е
имал някаква работа и му се е налагало да пътува до гр. София – престъпление по
чл. 293, ал. 1 НК.
Производството е по реда
на чл.370 и сл. от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения изцяло. Предлага на същия да
се наложи наказание Лишаване от свобода над средния предвиден в закона размер
при превес на отегчаващи обстоятелства, след което да се намали по правилата на
чл.58а, ал.1 НК с една трета.
По
делото участва и частен обвинител досежно престъплението по чл.343, ал.3 НК и
това е пострадалия П.К.. Същият лично и чрез повереника си намира това
обвинение за доказано по несъмнен начин и настояват за осъдителна присъда
съгласно пледоарията на прокурорът.
Обвиняемият
Ч. признава вината си, както и фактите описани в обстоятелствената част на ОА
по реда на чл.371, т.2 НПК. Лично и чрез своя защитник пледира за оправдателна
присъда досежно причиненото ПТП поради наличия на случайно деяние. Досежно
обвинението по чл.293, ал.1 НК намира също, че е несъставомерно, а алтернативно,
ако бъде осъден настоява за минимално наказание Пробация.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обвиняемият
П.Т.Ч. е роден на *** ***, обл. Пловдив,
ул. „***” № ***. Той е б., български гражданин, със средно образование, безработен,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Същият
е правоспособен водач на МПС категория В и М от 2001г. и притежава СУМПС № ***.
На
05.12.13г. около 16ч свид.П.К. отишъл на работното си
място – К. с.Стряма, находящ се в едноименното село,
малко преди края на населеното място. Около 18.00ч излязъл, за да извърши обход
на района и се движел покрай оградата, в близост до пътя с.Стряма
– гр.Пловдив или клас ІІ-56. Пак по това време подс.Ч.
управлявал собственото си МПС – лек автомобил БМВ 520 І с рег.№
*** по същия път. Движел се в посока за гр.Пловдив със скорост около 70 км/ч и включени светлини. Всъщност тази скорост била
превишена /включително несъобразена/ за населено място. Приближавайки ***
подсъдимия не възприел свид.К. първоначално, а когато
това станало задействал екстрено спирачната система на автомобила, но въпреки
това настъпил удар между управляваното от него МПС и пострадалия К.. Контактът
бил в предната дясна част на автомобила, при което се счупило предното обзорно
стъкло и предна броня на колата, а пострадалия след удара отхвръкнал и паднал в
дясно от платното за движение в тревата. Подсъдимият след като установил
автомобила в ляво на пътното платно изгасил светлините му. В този момент към
местопроизшествието се приближили свид.И. Р., к. С. и
Д. С., които пътували с автомобил от с.Стряма към с.Калековец. Те възприели спрелия в ляво на пътното платно
автомобил на подсъдимия Ч., а в момента когато преминали покрай пострадалия К.
забелязали неговото тяло в тревата вдясно на пътя. Докато осъзнаят ситуацията
подминали с около 60 метра и тогава свид. С. спрял
автомобила. Тогава видели как МПС-то на подс.Ч. тръгнало с висока скорост към гр.Пловдив и без
светлини. Свидетелите отишли до тялото на пострадалия и го заварили в облян в
кръв, лежащ в безпомощно състояние. свид.С.
сигнализирал на тел.112 за случая и на место пристигнали екип на ЦСМП и
органите на МВР.
Междувременно
подс.Ч. решил да прикрие участието си в посоченото
ПТП. Около 19.00ч същия ден той се видял със свой приятел – свид.К.Ц..
Пред него признал, че блъснал пешеходец в с.Стряма и
много го е страх. Споделил също, че пострадалия е жив, но самият подсъдими от
страх избягал от местопроизшествието. Свид.Ц. видял и
автомобила му и забелязал, че предната предните стъкло и броня били пукнати,
както и липсвали лайстните по последната. Сед това
двамата се разделили. После същата вечер
подс.Ч. отишъл в казино „Палас” в гр.Пловдив, където
се видял със свид.Г. Д.. И пред него подсъдимия
споделил, че извършил ПТП, но без да посочи подробности. показал автомобила на
паркинга, при което свид.Д. видял, че предното стъкло
било напукано в горна дясна част. Ч. помолил свидетеля да остави автомобила си
у тях, за да не го види баща му в това състояние. Свид.Д.
се съгласил и двамата отишли до дома на първия в с.Скутаре,
където подсъдимия оставил автомобила си.След това
свидетеля Д. върнал до гр.Пловдив подс.Ч.. Около 23.30ч последния отишъл в хотел „Гребеца” в същия град,
където се видял с приятеля си – свид.Р.Д.. Пред него
подсъдимия споделил, че блъснал човек същата вечер и поискал като извикат Д. за разпит, той да заяви, че
сам е управлявал автомобила, който уж му бил даден от подсъдимия към 17.30ч
същия ден, за да отиде по работа в гр.София. Свид.Д. обаче не се съгласил с предложението. Така двамата
се разделили, а подс.Ч. се върнал до с.Скутаре и взел колата си. В последствие намерил
неустановен по делото сервиз, където отремонтирали МПС-то, а последното оставил пак в с.Скутаре
пред дома на свид.Д..
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието
на подс.Ч. направено пред настоящия състав на съда по
реда на чл.371, т.2 НПК в хода на съдебното производство, от показанията на разпитаните
свидетели в хода на досъдебното производство, както и от събраните по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира самопризнанието на подсъдимият ведно с показанията
на разпитаните свидетели като логични, непротиворечиви и съответстващи по между
си и на останалия събран по делото доказателствен материал.
В хода на
проведеното разследване в досъдебна фаза са назначени съдебномедицинска и допълнителна
такава експертизи, както и автотехническа и комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, а така също дактилоскопна
и трасологична експертизи. На самия пострадал пък
била назначена химическа експертиза за определяне на алкохол в кръвта му.
Съгласно заключението на последната към момента на деянието имал 0.77 промила
алкохол в кръвта /л.115 д.пр./ От заключението СМЕ на
л.121, 122 е видно, че на пострадалия К. в резултат на ПТП са били причинени
Контузия на главата и на тялото, счупване на черепната основа; навлизане на въздух
в черепната кухинач кръвоизлив под меките мозъчни обвивики, контузия на мозъка, счупване на лявата малкопищялна кост и поставена гипсова имобилизация.
Получената черепно мозъчна травма със счупване на костите по черепната основа, контузията
на мозъка и кръвоизлив по меките мозъчни обвивки /субарахноидална
хеморагия/ са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; навлизането на въздух в черепната кухина пък
представлява нараняване проникващо в черепната кухина, а счупването на лявата малкопищялна кост трайно затруднило движението на ляв долен
крайник. Останалите наранявания причинили болка и страдание. От заключението на
допълнителната такава на л.162 е видно, че към горното са прибавени и трайно
затрудняване на слуха, контузия на лява коленна става, което е разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК, разкъсно – контузна рана на носа,
също причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК, а
така също остатъчни явления от прекараната черепно-мозъчна
травма като световъртеж, залитане, главоболие , замайване представляващи
мозъчна слабост, също разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК.
От
заключението на извършената трасологична експертиза /
л.129 д.пр./ е видно, че парче иззето като ВД №
2 при огледа на местопроизшествие,
съвпада с горната част на бронята на лекия автомобил на подс.Ч..
Все пак липсата на частни признаци не е дала възможност на вещото лице да
посочи с категоричност дали е част именно от тази броня. Съответно парчетата от
лайсни са част от лайсната
на автомобила и могат да се монтират на същия последователно. Пак обаче липсват
частни признаци, които да позволят категоричен отговор дали са стояли именно на
бронята на автомобила управляван от подс.Ч. към
момента на деянието. От заключението на дактилоскопната
експертиза /л.134/ е видно, че следи с №1,2,4 и 5 са годни за идентификация, а
№3 не. Първите не принадлежат на подсъдимия или на свид.Г.
Д.. Не е установено от кое лица са оставени.
От
заключението на автотехническата експертиза / л.151-153/ е видно, че ударът е
настъпил върху дясната лента на платното за движение по дължина на около
10-11метра северно от бетонен стълб приет за ориентир при огледа, а по ширина
на около 1-1.5м източно от западния контур на платното за движение. Скоростта
на движение на БМВ-то управлявано от подсъдимия е
била около 70 км/ч. Вещото лице е приело, че ако
пострадалия е стоял на пътното платно, движел се е по него или е навлязъл под
ъгъл по-малък от 23 градуса спрямо надлъжната ос на пътя, водача на колата е
имал техническа възможност да забележи пешеходеца и при своевременна реакция да
спре автомобила преди мястото на удара. Ако обаче пешеходеца е навлязъл на пътя
под ъгъл между 23 и 90 градуса спрямо надлъжната ос на пътя, то той е нямал
такава възможност. Скоростта на движение от 70 км/ч е
приета за съобразена с движение било на къси, било на дълги светлини. От
техническа гледна точка е прието, че водачът Ч. не е реагирал своевременно на
опасността от удар и така е настъпил такъв. Като причини за ПТП се сочат
местоположението на пострадалия, когато това не е било безопасно и липсата на
адекватна реакция от страна на водача на опасността от удар. При извършване на
комплексната медицинска и автотехническа експертиза е прието /л.181 -183/ , че
мястото на удара е по дължина на около 6-7 метра южно от бетонен стълб приет за
ориентир при огледа на местопроизшествие, а по ширина 1- 1.5 източно от
западния край на платното за движение. Скоростта на движение отново е посочена като
около 70 км/ч, при която подсъдимия е нямал
техническа възможност да избегне удара чрез екстрено спиране. Такава възможност
той би имал, ако в момента на реакция се е движел със скорост от 53 км/ч. От техническа гледна точка механизмът на
произшествието е следния: Пострадалия К. се е намирал отдясно на платното за
движение, от където е навлязъл в последното. Когато БМВ-то
е било на 47-48м от него, подсъдимият е задействал спирачната система, но след
около 2.5 сек е настъпил удар, който е бил неизбежен.
Удара е настъпил в предната дясна част на колата, а за пешеходеца от ляво
странично. След това той отхвръкнал югозападно от мястото на удара и е паднал в
дясно от платното за движение. След удара колата е продължила праволинейното си
движение със задействана спирачна уредба. В последствие е напуснала
местопроизшествието. Причини за ПТП са навлизане на пешеходеца на платното ,
когато това не е било безопасно, а от страна на подсъдимия движение със скорост над 53 км/ ч, което не
му е позволило да спре своевременно.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието
си подс. П.Ч. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр.
ІІ, вр. с ал. 1, б. „б”, пр. ІІ, вр. с чл. 342, ал. 1 НК като на 05.12.2013 год. на главен път ІІ-56, на изхода на с. Стряма, в посока
гр. Пловдив, при управление на собствения си лек автомобил „BMW”, модел „520І” с
регистрационен № *** е нарушил правилата за движение, а именно:
-
чл. 20 ал. 1 от ЗДП - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
-
чл. 20 ал. 2 от ЗДП - Водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат
когато възникне опасност за движението.
-
чл. 123 ал. 1 от ЗДП – Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътно-транспортно
произшествие е длъжен:
т. 2 –
Когато при произшествието са пострадали хора:
а) да
уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи
б) да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представите на
Министерството на вътрешните работи или на следствието и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на П.Р.К., ЕГН **********, изразяваща се в:
- черепно-мозъчна травма, със счупване на костите по
черепната основа, контузия на мозъка и кръвоизлив по меките мозъчни обвивки /субарахноидална хеморагия/,
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-
проникващо нараняване в черепната кухина;
- счупване
на лявата малкопищялна кост /фибулата/,
довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок
по-голям от един месец;
- трайно отслабване на
слуха, като след деянието е избягал от местопроизшествието.
От
обективна страна е налице деяние извършено чрез действие – управление на МПС на
практика не само с несъобразена скорост – около 70 км/ч,
вместо такава под 53 км/ч, а и превишена такава. Така
е защото съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП в населено място разрешената скорост е до 50
км/ч. А видно от доказателствата по делото,
включително и протокола да оглед и показанията на свидетелите удара е настъпил
преди табелата за край на с.Стряма – т.е. в границите
на населеното място. Разбира се настоящата инстанция не би могла да добави това
към обвинението на подсъдимия, но следва да се посочи, че превишената скорост
на практика е винаги несъобразена с пътната обстановка. А в случая следва да се
посочи, че подс.Ч. сам се е поставил в невъзможност
да спре своевременно , поради което и не се приема възражението на защитата за
наличие на случайно деяние по чл.15 НК. Причинените увреждания на пострадалия -
черепно-мозъчна травма, със счупване на костите по
черепната основа, контузия на мозъка и кръвоизлив по меките мозъчни обвивки /субарахноидална хеморагия/,
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; проникващо
нараняване в черепната кухина; счупване
на лявата малкопищялна кост /фибулата/,
довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок
по-голям от един месец и трайното отслабване на слуха сами по себе си
представляват всяка едно от тях средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК,
но на практика е налице само едно престъпление, защото се засяга телесния
интегритет на едно лице, който е обект на защита като цяло. Ето защо е налице и
само едно престъпление средна телесна повреда, която обаче се формира от четири
отделни увреждания, които независимо едно от друго също биха довели до
квалификацията „средна телесна повреда”. Броя на тези увреждания следва да се
оценява като отегчаващо вината обстоятелство. Съответно пак поради посочената
по-горе причина по-леките увреждания се поглъщат от по-тежкия резултат и е
налице само едно престъпление, а не съвкупност между средна и лека телесна
повреда. Налице е пряка причинна връзка между нарушените правила за движение и
настъпилия престъпен резултат, всичко това в резултата на деянието на
подсъдимия Ч.. Поради неглижиране от негова страна на правилата е настъпил
удара между управлявания от него автомобил и постр.К..
Разбира се последния също има известна вина доколкото се е движил пътното
платно, когато това не е било безопасно, а вероятно причина за последното е
било и поетото количество алкохол.
От субективна страна
престъплението е било извършено по непредпазливост като дееца Ч. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил
длъжен да го стори. Движейки се вечерта в населено място, макар и към изходът
му, той на практика е могъл да предположи, че на пътя може да се изпречи
препятствие и така да избере скоростта си на движение, че да спре своевременно.
На практика е могъл да стори това, ако се е движил със скорост под 53 км/ч, макар същата пак да е била превишена по см. на чл.21,
ал.1 ЗДвП. Безспорно същия е нарушил задълженията си като е напуснал
местопроизшествието след ПТП-то и не е уведомил
органите на МВР. Страхът от случилото се обяснява поведението му, но не го
извинява. Той добре е разбрал, че има пострадало лице, но въпреки това се
отдалечил от местопрестъплението, за да не бъде разкрит. В този аспект той е
действал съвсем умишлено, но водещото в случая е причинения съставомерен
престъпен резултат, който все пак е по непредпазливост.
Същевременно настоящата
инстанция намира, че подс.Ч. не извършил нарушение на
чл. 5, ал. 1 от ЗДП - Всеки участник в движението по пътищата: т. 1 - с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди, и ал. 2 – Водачът на пътното превозно средство е длъжен: т. 1 – да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства. Това е обща норма, а не конкретно правило за поведение, което ако не
бъде спазено, влече отговорност за водача на МПС. Ето защо според настоящата
инстанция следва да бъде признат за невинен и на основание чл.304 НПК да бъде
оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от обвиняемия Ч. престъпление закона предвижда наказание лишаване от
свобода от една година до пет години. Съобразявайки се с целите по чл.36 НК,
както и обстоятелствата по чл.54 НК според настоящата инстанция на същия следва
да се определи наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода. Като
смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчита изразеното
разкаяние от страна на подсъдимия, макар същото да е до голяма степен формално.
Самото признание на вината не е смекчаващо вината обстоятелство, доколкото
такова не е било направено още в хода на досъдебното производство, а едва пред
настоящата инстанция, поради приложението на нормата на чл.371, т.1 НПК. Все
пак настоящата инстанция отчита като смекчаващо обстоятелство и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, който е излязал на пътното платно, когато това не е било безопасно.
Като отегчаващи вината обстоятелства съда отчита наличното осъждане на
подсъдимия. Видно от справката съдимост същия е осъден по НОХД № 1950/12г. на
ПОС на три години лишаване от свобода и глоба от 5000 лв. Лишаването от свобода
е било отложено за изпълнение по реда на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от
пет години. Същия тече от 30.01.13г. или иначе казано настоящото деяние е в
този изпитателен срок. Следователно въпреки наличното осъждане за престъпление
по чл.354а, ал.1 НК, подсъдимия отново е извършил престъпление от общ характер,
макар и не умишлено такова. На следващо място на пострадалия са причинени общо
четири увреждания всяко едно от които покриващо съставомерните белези на
престъплението „средна телесна повреда”. Ето защо според настоящата инстанция
наказанието следва да бъде определено малко под баланса на нормата на чл.343,
ал.3 НК. Същевременно с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК това наказание
от две години и шест месеца лишаване от свобода следва да се намали с 1/3. така
той следва да изтърпи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
Същевременно не са
налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които да доведат до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се
явило несъразмерно тежко.
На
основание чл.343Г, вр. с чл. 343, ал.3, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да
се наложи кумулативно предвиденото наказание и подс. П.Т.Ч.
да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА
ГОДИНА. Така в своята съвкупност тези две наказания в пълна мяра съответстват
на обществената опасност на деянието и дееца, явяват се най-справедливи и ще
спомогнат за постигане целите на чл.36 НК.
На следващо място при
горното установено фактическо положение с деятелността си подс.Ч.
е осъществил състава и на престъплението по чл. 293, ал.1 от НК като на 05.12.2013
год. в гр.
Пловдив е подбуждал другиго – Р.П.Д. ЕГН ********** към престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай, като
свидетел устно, съзнателно да потвърди неистина, като заяви, че на 05.12.2013 год. той е управлявал лек автомобил „BMW”, модел „520І” с
регистрационен № *** и че П.Т.Ч. е дал автомобила си около 17.30 часа на
05.12.2013 год. на Р.П.Д., тъй като същият е имал
някаква работа и му се е налагало да пътува до гр. София. Безспорно на
посоченото време и място с действието си - казаното в разговор със свидетеля,
подсъдимия е искал от него да посочи горните неверни обстоятелства пред
органите на МВР. Действително той не е сторил това със съзнанието, че горното
следва да стане именно пред дознател, а и фактически по телефона с него е
говорил оперативен работник, но целта на исканата услуга е именно такава- да се
укрие истината за извършеното, а оттам и осуетяване на разследването срещу подсъдимия.
Ето защо според настоящата инстанция престъплението е съставомерно именно по
чл.293, ал.1 НК, а възражението на защитата, че към този момент все още
подсъдимия не бил говорил дознател неоснователно. Това възражение би било
основателно само в случай, че Д. бе говорил
с оперативните служители и бе излъгал пред тях, но извършеното от него
не би било престъпление по чл.290 НК, а за подс. и
вр. с чл.20, ал.3 НК именно поради липса на съответното длъжностно качество на
органа пред който биха били депозирани неистините, но не и в настоящия казус.
От субективна страна
престъплението е било извършено при пряк умисъл като дееца е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, и е искал същите. Това е видно от
последователността в действията му като отново уплаха от случилото се е
разбираем, но не го освобождава от отговорност.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от обвиняемия Ч.
престъпление закона предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация. Отчитайки вече наличното
осъждане на дееца и настоящото деяние извършено в изпитателния срок на друго
умишлено престъпление от общ характер, а и съвкупността с извършеното
престъпление по чл.343, ал.3 НК, настоящата инстанция е на становище, че следва
да бъде избрана по-тежката алтернатива, а именно Лишаването от свобода. Предвид
баланса на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства наказанието за
престъплението следва да се определи около баланса и малко под него. Ето защо
отчитайки обстоятелствата по чл.54 НК и целите по чл.36 от с.з.
настоящия състав намира, че наказание от шест месеца лишаване от свобода е
съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Както се каза и по-горе
като смекчаващо вината обстоятелство се отчита изразеното макар и формално
разкаяние от извършеното, но не и самопризнанието на дееца, защото то е
отчетено от законодателя чрез процедурата по чл.371 т.2 НПК. Последното би
могло да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство само, ако още в хода на
досъдебното производство подсъдимия бе съдействал за разкриване на обективната
истина чрез такова самопризнание. Като отегчаващо вината обстоятелства се
отчита предходното осъждане на дееца. Въпреки това отново е извършел умишлено
престъпление от общ характер. Като съобрази горните обстоятелства и
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК това наказание следва да се намали с 1/3 като
подсъдимия Ч. изтърпи ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Същевременно не са
налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които да доведат до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се
явило несъразмерно тежко.
Пречка
за приложението на института на чл.78а от НК в настоящия казус е наличието на
съвкупност от престъпления, както и наличие на предходно осъждане.
При
горните условия обаче налице са обстоятелствата по чл.23, ал.1 от НК и на подс.Ч. може и следва да се наложи едно общо най-тежко
наказание измежду двете, а именно ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода. Това е така защото деянията по настоящото дело са извършени преди за
кое да е от тях да има влязла в сила присъда.
На
основание чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва това наказание да се
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, защото подс.Ч. е вече осъждан на лишаване
от свобода.
На
основание чл.23, ал.2 от НК следва наказанието лишаване от право да управлява
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА да се присъедини към горното наказание.
На основание чл.68, ал.1 от НК наказанието наложено по НОХД
№ 1950/2012г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, в размер на ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода да се изтърпи изцяло и отделно от наказанието по горната
съвкупност. Това е така защото след
съпоставка датата на влизане в сила на акта на ПОС – 30.01.13г. в определения
петгодишен изпитателен срок подс.Ч. е извършил ново умишлено престъпление от общ
характер – това по чл.293 , ал.1 НК на 05.12.13г., за което му е наложено
наказание лишаване от свобода, включително по съвкупност. Дори и без това
обаче, отчитайки престъплението по чл.343, ал.3 НК и начина на неговото
извършване настоящата инстанция е на мнение, че с оглед постигане поправителен
ефект, както спрямо подс.Ч., така и предупредителен спрямо
останалите членове на обществото, пак биха били налице основанията на чл.68,
ал.2 НК и той следва да изтърпи наказанието от три години лишаване от свобода
изцяло и отделно.
На
основание чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието от ТРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода също следва да се търпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, защото подс.Ч.
се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС - §3, ал.3, вр ал.2, т.1 от с.з.
Вещественото
доказателство - лек автомобил „BMW”, модел „520І” с регистрационен № *** – намиращо се на
съхранение в РУ“Полиция“-гр.Раковски
следва да се ВЪРНЕ на подсъдимия П.Т.Ч., след влизане в сила на настоящата
присъда.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимия П.Т.Ч. да заплати сумата от 590 /петстотин и деветдесет/ лева по
сметка на ОД на МВР – Пловдив, представляващи разноски по делото за извършените
експертизи.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ДТ