РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2582
06.12.2018 г. гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети
състав, в
публично заседание на осми ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря Марияна Георгиева.
Като разгледа докладваното АД №2322
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на А.А.К., с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Отказ с рег. № 4323-155/2018г. на
Началника на Първо районно управление „Полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с който
на основание чл. 83, ал.5, вр. с чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е
отказано подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160175574 валидно до 13.07.2018г. на А.А.К.,
с ЕГН **********.
Жалбоподателят намира, че атакуваният
административен акт е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен. Излага
подробни съображения във връзка с това, че е съдебен заседател, който участва в
съдебни състави, които разглеждат тежки наказателни дела и животът му се намира
в постоянна опасност. Твърди, че е имало и продължава да има конкретни заплахи
за живота и имуществото му. Излага подробни писмени съображения в тази посока.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт. Процесуалният му представител претендира съдебни
разноски в размер на минималното
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ал.1,
т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
по жалбата – Началникът на Първо районно управление „Полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, чрез процесуалния си представител, в молба от 31.10.2018г. намира
жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е
процесуално допустима, което се установи от датата на връчване на
административния акт-13.07.2018г. и датата на депозиране на жалбата в деловодството
на Административен съд- Пловдив – 20.07.2018г., подадена е от имаща право и
интерес от обжалването страна.
За да се произнесе по същество, прие за
установено следното:
Административното производство е започнало по заявление
с вх. №432000-7865 от 06.06.2018г. за подновяване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана от А.А.К..
Към заявлението са приложени Декларация с
дата 06.06.2018г. , разписка за участие в съдебно заседание по НОХД по описа на
Окръжен съд Пловдив; Медицинско свидетелство от Център за психическо здраве
Пловдив ЕООД; Удостоверение-справка от Център за психическо здраве Пловдив ЕООД;
Свидетелство за съдимост от Районен съд-Пловдив с дата на издаване 13.03.2018г,
в което е посочено, че А.А.К. не е осъждано лице; Удостоверение за техническа
годност на огнестрелно оръжие № 2316 с дата 04.06.2018г.; Удостоверение за техническа
годност на огнестрелно оръжие № 2315 с дата 04.06.2018г.; Удостоверение с изх.
0 5630 от 04.06.2018г на Окръжна прокуратура-Пловдив, в което е посочено, че
към дата 03.06.2018г срещу К. няма
обвинения по неприключили наказателни производства. В Заявлението от
06.06.2018г К. посочва, че съществува реална опасност за здравето и живота му.
Твърди, че срещу него са извършвани множество заплахи за убийство, както и
осъществяване на животозастрашаващи действия.
С писмо с рег. №432000-9613 от 10.02.2018г.
по описа на Първо РУ МВР Пловдив е дадена възможност на К. да прегледа
материалите по преписката и на основание чл. 34, ал.3 от АПК в срок да изрази
допълнително становище по твърдените обстоятелства, тъй като при подаване на
заявлението са приложени само разписки
за участие в съдебни заседания през 2016.г и 2018г. Писмото е получено на
11.07.2018г /л. 38 по делото/.
С вх. №432000-9675 от 11.07.2018г. в
деловодството на Първо РУ МВР Пловдив К. депозира допълнително становище/л. 39/, в което се
посочва, че е активен съдебен заседател в наказателни дела по описа на Окръжен
съд гр.Пловдив и е получавал множество заплахи за убийство, като за някои от
тях е сигнализирал писмено Прокуратурата, поради което е разпитван в Първо РУП.
Посочено е, че поради неподкупността му и твърдата му решителност да се бори
срещу престъпността са довели до там, че от Районен съд-Пловдив е издаден
документ, че уж е бил осъждан. Поради бързата му реакция е издаден документ от
Районен съд Пловдив, че не е осъждан, като двата документа са подписани от едно
и също лице и за една и съща цел-за съдебен заседател.
Посочва се още, че въпреки, че е представил
свидетелството за съдимост, Общото събрание на Апелативен съд Пловдив
единодушно са взели решение, че е осъждан. Решението е обжалвано пред
Административен съд Пловдив, който със свое решение е отменил Решението на
Общото събрание на съдиите на Апелативен
съд-Пловдив. Към допълнителните обяснения е представено Решение № 1307 от
11.06.2018г на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 1043 по описа
на съда за 2018г.
Съдът установи, че Първо РУП Пловдив е издало
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
№20160175574 валидно до 13.07.2018г. на А.А.К. за пистолет „Глок"17, калибър
9х19мм., №YBE722 и пистолет ,,"Валтер', кал.7,65мм, №282182Р.
В хода на административното производство с
Докладна записка от 13.06.2018г е представена информация на Началника на
Първо РУ Пловдив относно извършена
проверка в централизираните информационни масиви на МВР и е установено, че през
2004г. К. е проверяван по ЗМ 608/2004 по описа на Първо РУ Пловдив и по ЗМ
1120/2009 по чл. 313 ал.1 от НК като не са установени данни лицето да подържа
контакти или да е свързано с други такива от криминалния контингент. Съставен е
Констативен протокол на основание чл. 153, т.1 и 2 и чл. 154, ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ.
Представена е на решаващия орган Докладна записка от 13.07.2018г относно
проверен адрес на живеене и наличие на метална каса. С ръкописен текст е
изписано мнение на главен инспектор А. Н.А., което се установи от молбата на гл. юрисконсулт П. с дата 31.10.2018г /л.
67 -68 по делото/. Съгласно това мнение не следва да се разрешава подновяване срока на носене и съхранение на
бойно оръжие, тъй като лицето твърди тенденциозно отношение спрямо него от
полиция, съд и прокуратура, независимо че се явява част от съдебната система.
Посочено е , че лицето заявява заплаха за живота си, но няма доказателства в
тази насока.
След
анализ на събраните доказателства е последвало издаването на оспорения
административен акт - Отказ с рег. № 4323-155/2018г. на Началника на Първо
районно управление „Полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с който на основание чл.
83, ал.5, вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отказано подновяване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
№ 20160175574, валидно до 13.07.2018г. на А.А.К..
Решаващият орган е изложил подробни мотиви
относно необходимостта за подновяване
разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно
оръжие за самоотбрана като е приел, че заявителят не представя убедителни
доказателства и аргументи относно
съществуваща реална опасност за здравето и живота му.
В хода на съдебното производство
са приети писмени доказателства, представени от процесуалния представител на жалбоподателя
от л. 218 до л. 231 вкл/, това са разписки за участие в съдебно заседание-4
броя; Удостоверение от Окръжен съд-Пловдив с дата 22.10.2018г относно участие
на К. в петорен съдебен състав по НОХД №2416/16 по описа на ПОС; заключителна
част от обвинителен акт.
В хода на съдебното производство са приети
писмени доказателства, представени от процесуалния представител на ответника:
Молба вх. №
317000-4719/18.04.2017г., ведно с материали към нея, справка №
317р-5360/22.05.2017г. -; жалба № 812102-1140/19.05.2017г. Посчено е, че жалбата
е препратена до министъра на вътрешните работи, след това е разпределена за
работа в Главна дирекция „Национална полиция"; молба №
317000-12645/07.09.2018г. и писмо № 432000-13016/14.09.2018г., ведно с
материали към тях; молба № 317000-12645/07.09.2018г. с идентично съдържание със
заявлението до кмета на район „Южен", което е препратено по компетентност
до Първо РУ-Пловдив с писмо № 432000-13016/14.09.2018г.; докладна записка №
432р-17269/24.10.2018г.; докладна записка № 432р-17271/24.10.2018г. относно
жалба на А.К., която е препратена в ОДМВР-Благоевград. Посочено е в молбата от
31.10.18г /л. 67/, че в Първо РУ Пловдив е извършена проверка по преписка №
432000-8065/17г. номер 4804/16.06.2017г. на РП-Пловдив, която е изпратена в
РП-Пловдив с мнение за отказ за образуване на досъдебно производство; длъжностна
характеристика № 3286р-19324 от 10.11.2015г. за длъжността „началник сектор
„Криминална полиция" към Районно управление при ОДМВР". Длъжностната
характеристика се представя, тъй като е установено длъжностното лице , положило
резолюция „С мнение да не се разреши" върху докладна записка №
432р-10557/13.06.2018г., това е началникът на сектор „Криминална полиция"
към Първо РУ-Пловдив, гл. инспектор А. Н.А..
Същият като ръководител на подчинените му в сектора служители осъществява
контролна дейност.
От приетото по делото писмо от
Районна прокуратура Пловдив до Окръжна прокуратура-Пловдив с №
8908/24.10.2017г. /л. 46 по делото/ се установи следната хронология: на 04.09.2003г.
е образувано досъдебно производство № 633/2003 г. по описа на IV РУ при ОД на
МВР гр.Пловдив /пр. пр. № 2651/2002 г. по описа на Районна прокуратура
гр.Пловдив/, срещу К. за престъпление по чл.319, вр. чл.26 ал.4 от НК. На
28.07.2004 г. наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство
спрямо А.А.К., поради недоказаност на обвинението на основание чл.237 т.2 от НПК; на 21.07.2004 г. е образувано досъдебно производство № 608/2004 г. по
описа на I РУ при ОД на МВР гр.Пловдив /пр. пр. № 5130/2004 г. по описа на
Районна прокуратура гр.Пловдив/, срещу К. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
На 30.08.2005 г. е бил внесен обвинителен акт ПД № 1187/2005 г., същият е
признат за виновен, на основание чл.183
ал.З от НК не му е наложено наказание; на 10.01.2006г. Районна прокуратура
гр.Пловдив е изпратила пр. преписка № 104/2006 г. на I РУ при ОД на МВР
гр.Пловдив по компетентност на разпореждане, с оглед приложение на чл.63 ал.1
от ЗМВР спрямо А.А.К.; на 03.09.2007 г. Районна прокуратура гр.Пловдив е
изпратила пр. преписка № 9472/2007 г. на I РУ при ОД на МВР гр.Пловдив по
компетентност на разпореждане, с оглед приложение на чл.63 ал.1 от ЗМВР спрямо А.А.К.;
на 15.09.2009 г. по пр. пр. № 9598/2009 г. по описа на Районна прокуратура
гр.Пловдив е започнала проверка срещу А.А.К., с оглед данни за престъпление по
чл.313 ал.1 от НК. На 08.03.2010 г. с постановление на Районна прокуратура
гр.Пловдив е постановен отказ да се образува досъдебно производство на
основание чл.24 ал.1 т.1 от НК; по подадена жалба срещу К., на 10.05.2010 г. по
пр. пр. № 3244/2010 г. по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив е постановен
отказ да се възложи проверка и да се образува досъдебно производство; на
01.07.2016 г. Районна прокуратура гр.Пловдив е изпратила пр. пр. № 12415/2014
г. по компетентност в Окръжна прокуратура гр.Пловдив; по подадена жалба срещу К.,
на 16.12.2015г. по пр. преписка № 11670/2015 г. по описа на Районна прокуратура
гр.Пловдив е постановен отказ да се
възложи проверка и да се образува досъдебно производство.
От Постановление с № 1441 от 14.08.2017г на Районна
прокуратура гр. Пловдив /л. 66/ се установи, че е спряно наказателното
производство по досъдебно производство 0 147/2017г по описа на Първо РУ на
МВР Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 33 ал.1 от НК. От писмо на РП-Пловдив до ПАС от 24.10.2018г /л. 65 по
делото/ става ясно, че Постановлението на РП –гр. Пловдив не е обжалвано от К..
Следва да се посочи, че в мотивите на цитираното постановление е посочено, че
от изготвеното експертно заключение е видно, че независимо от извършените
следственнти действия и събраните доказателства, експертът не може да посочи
категорично становище за конкретната причина за пожара, като е определил, че е
налице висока степен на вероятност за възникването му, вследствие на умишлено
запалване.
Във
връзка с сигнал в ОД на МВР-Пловдив от К. с УРИ № 812102-898 от 19.04.2017г. по
описа на дирекцията е изготвена справка с рег. № 329р-5533/02.06.2017г /л. 146
по делото/, в която се сочи, че А.К. се жалва за това, че на 16.04.2017г.,
около 14.10 часа пред родната му къща в с. Белозем, е извършено полицейско
насилие и опит за убийството му, изразяващи се в неправомерни действия от
страна на служителите по извършване на личен обиск и проверка на личните вещи.
От писмо с УРИ № 317000-6713 от 12.06.2017г. на старши комисар Р.при ОД на
МВР-Пловдив до А. К. става ясно, че не са установени данни за допуснати
дисциплинарни нарушения, свързани с неспазването на професионалната етика,
както и такива за превишаване на установените от закона правомощия от страна на
служителите на реда.
С оглед
на установеното от фактическа страна Съдът стига до следните правни изводи:
Извършвайки
проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът не установи пороци на обжалвания
административен акт, водещи до нищожност или отменяемост на същия.
Процесната заповед е постановена от компетентния орган по чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 83, ал.2 от цитирания закон при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече. В случая с писмо от 10.02.2018г е дадена възможност на заявителя да прегледа материалите по преписката и да представи допълнително становище и доказателства. На 11.07.18г е получено писмото с рег. № 432000-9613 от 10.07.18г На 11.07.2018г е входирано допълнително становище от К.. Процесният отказ е връчен на 13.07.2018г, следователно срокът по чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ е спазен.
Съдът намира, че в хода на административното производство
органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният
акт притежава необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число и
реквизита по т. 4 от същата норма. Административният орган се е позовал на
нормата на чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, като в обстоятелствената част на акта е
приел липса на достатъчно доказани от заявителя мотиви за необходимостта от подновяване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
В тежест на заявителя, в административното производство,
е да обоснове необходимостта от издаване / подновяване/ на разрешение за
съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие. Недоказването на необходимостта е дефинирано от
чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ като отрицателна материалноправна предпоставка за
издаване / подновяване/ на разрешението. Административният орган не е задължен
да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост на
заявителя от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Разпоредбата на чл. 58
ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават
на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни
цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение.
Следователно основна предпоставка
за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост
от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели по чл.6 от ЗОБВВПИ. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на
отказ да се издаде / поднови/ разрешение, без значение, дали са изпълнени
останалите критерии от закона. Именно, защото снабдяването с огнестрелно оръжие
е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в законодателството е
установен разрешителен режим, при който императивно, за всеки конкретен случай,
трябва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази
мярка. Законът не въвежда специални изисквания или отклонения от общия ред и
условия за издаване на разрешение по този закон. Видно от представените
доказателства, А.К. е депозирал заявление в качеството на физическо лице и е
поискал подновяване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160175574
валидно до 13.07.2018г.
Физическите лица могат да
придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както
са посочени в чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за
служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица,
регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или
дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
По отношение на твърденията, че
разрешението / подновяването на разрешението/ е необходимо за защита на здравето и живота му, тъй като е имало и
продължава да има конкретни заплахи, съдът намира, че за изложените
обстоятелства не са ангажирани безспорни доказателства в хода на
административното производство, нито в хода на съдебното такова. От
анализираните по-горе доказателства и конкретно от писмо с УРИ № 317000-6713 от
12.06.2017г. на старши комисар Р.при ОД на МВР-Пловдив до А. К., става ясно, че
не са установени данни за допуснати дисциплинарни нарушения, свързани с
неспазването на професионалната етика, както и такива за превишаване на
установените от закона правомощия от страна на служителите на реда. Няма данни
по делото, че към момента, в който К. е имал разрешително за носене, употреба и
съхранение на огнестрелно оръжие е имало упражнено върху него насилие или опит
за убийството му. Към момента на подаване на заявлението за подновяване на
разрешителното също няма данни за посегателства върху живота и здравето на К.
или върху живота и здравето на негови близки.
Относно недвижим имот – къща,
находяща се в ***, се установи от
Постановление за спиране на наказателното производство № 1441 от 14.08.2017г.
на Районна прокуратура-Пловдив, че не може да се установи конкретна причина за пожара.
От приетите по делото
доказателства не може да се изведе
категоричен извод, че са налице данни, че този пожар е умишлен и пряко свързан
с личността на заявителя, освен това към този момент заявителят е притежавал
разрешение за носене на огнестрелно оръжие. В заявлението си жалбоподателят е
посочил, че имал множество заплахи и че е съдебен заседател и има много често
заседания срещу престъпници, без обаче да мотивира съществува ли реална и
непосредствена заплаха в тази насока към момента на депозиране на заявлението.
Тази заплаха следва да се обоснове за новия срок на разрешението, поради което
и претендирани заплахи за минал период се явяват ирелевантни към заявлението с
дата 06.06.2018г. Обстоятелството, че е съдебен заседател и гледа „ тежки дела
с престъпници“ по никакъв начин не обосновава необходимостта от подновяване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, в противен
случай на всички съдебни заседатели
следва да им се разреши да употребяват огнестрелно оръжие.
Съдът намира, че доводите, които
жалбоподателят изтъква не са доказани, освен това охрана може да се осъществява
по начина, уреден в чл.7 и чл.9 от Закона за частната охранителна дейност и по
реда на наредбата, към която препраща сочения текст на закона.
Въведеният със закона
разрешителен режим изисква установяване на категорична необходимост от носене
на оръжие, а не изследване на възможни, но несигурни и дори малко вероятни
събития като евентуални посегателства върху живота, здравето или имуществото на
жалбоподателя. Заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за
всеки гражданин на страната и разширителното тълкуване на необходимостта да се
притежава оръжие като необходимост за предотвратяване на бъдещи несигурни
събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би
обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона за установяване на
основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие и целта на самия
разрешителен режим. Въведеният разрешителен режим изисква установяване на
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от
издаване на разрешение за придобиване на оръжие, извън намеренията и
теоретичните предположения на заявителя.
Следва да се посочи, че наличието
на предходни издадени разрешения не освобождава лицето от задължението да
докаже необходимостта от носене на оръжие във всеки един случай на подаване на
заявление, тъй като в ЗОБВВПИ не са предвидени различен ред и условия при които
се издава исканото разрешение за първи път и при всяко последващо подаване на
заявление. Също така, не съществува законово задължение за органа, при веднъж
издадено разрешение, задължително да продължава срока му на действие, тъй като
той е длъжен при липса на предпоставките за издаването/подновяването му да
постанови отказ, както е направил и в настоящия случай.
В случая не е налице и отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваният административен акт не
противоречи на целта на закона. Началникът на Първо РУП-Пловдив е
административният орган който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите
и при правилно установеното наличие на основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след
изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с
целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение,
закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са
предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и
здравето на множество граждани.
Ето защо Съдът намира, че административният
орган е постановил административен акт, съобразен с материалноправните изисквания
и при спазване на административнопроизводствените правила.
Изложеното мотивира съда да
отхвърли оспорването като недоказано.
При този изход на
делото и своевременно направеното искане от страна на пълномощника на ответника
за присъждане на разноски, съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени
съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. За
определяне на размера съдът съобрази, че с чл. 78, ал. 8 от ГПК е прието, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ урежда, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В този смисъл
съдът, като взе предвид тежестта на конкретното дело счита, че на ответника по
касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 предл. последно от АПК, Пловдивският
административен съд, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.К., с ЕГН **********, против Отказ с рег. № 4323-155/2018г. на
Началника на Първо районно управление „Полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с който
на основание чл. 83, ал.5, вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отказано
подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси № 20160175574 валидно до 13.07.2018г. на А.А.К..
ОСЪЖДА А.А.К., с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати в полза на Първо районно управление „Полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив сумата в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се
обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен
съд.
Административен
съдия: /п/