МОТИВИ по
НЧХД № 7 / 2020 г.
Обвинението против подсъдимия Ф.Х.С., с постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:*** е за престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, за това, че на
20.09.2018 г., около осем часа, в землището на с.С., община Крумовград, след
нанесен удар с тояга по гърба, е причинил на В.А.А., с ЕГН **********,*** лека
телесна повреда, изразяваща се в косо разположено ивицовидно
синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 8/1 см. в областта на външния
ъгъл на лявата лопатка, кръвонасядане на гърба, като с увреждането му е причинена болка и страдание.
Обвинението против подсъдимия С. се поддържа в съдебно
заседание от тъжителя В.А.А., съвместно с процесуалния му представител адв. Д.Г.,
който счита, че по категоричен начин е доказано извършването на деянието от
подсъдимия, както и
неговата вина.
Подсъдимият Ф.Х.С. в съдебно
заседание не се признава за виновен по
предявеното му обвинение. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които
сочи, че на 20.09.2018 г. сутринта, около 8 часа, заедно със сестра си Х.С.
отишли да оправят оградата , тъй като имали купи сено и предния ден били влезли
животни. В обясненията си сочи, че там
дошли свидетелят А.Д. и тъжителя В.А., които имали тояги. Изтъква ,
че А.Д. имал в
ръката си здраво изсъхнало дърво, като впоследствие го ударил по корема. Сочи,
че Д. взел друг кол и го ударил по двата пръста. Не си е издал медицинско свидетелство. Сочи в
обясненията си, че са го удряли А.Д. и тъжителя В.А.. В.А. го ударил силно с кол. Тъжителят
сочи, че не е удрял никого.
Защитникът на подсъдимият- адв. Р.Х., също моли съда
да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото с тъжбата
обвинение, тъй като счита, че не е доказано от обективна и субективна страна
авторството на деянието, както и начина и механизма, по който е възникнала
телесната повреда. С оглед на това счита, че обвинението не е доказано, поради
което пледира за оправдателна присъда, като претендира и деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, във връзка с обясненията на подсъдимите, прие за
установено следното:
Подсъдимият Ф.Х.С., с ЕГН **********
е роден на *** г. в с. С., с
постоянен адрес:*** и
настоящ адрес:***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен.
Тъжителят В.А.А.
се познавал с подсъдимия Ф.Х.С.,***– С., където тъжителя живеел на
съпружески начала със свидетелката Х. А. Д. в къщата на родителите ѝ.
Кравите в селото се пускали свободно да пашуват, без пастир и всеки сам си ги
отглеждал. Подсъдимият Ф.Х.С. имал спор със свидетеля А.А.Д., баща на
свидетелката Х. А. Д., относно неговите крави, понеже ги пускал свободно, без
пастир и те влизали в тяхно място, където имали струпани купи сено и яли от
него. Д. изразил готовност да възстанови щетите, причинени от неговите животни.
Впоследствие свидетелят А.Д. се обадил
по телефона на свидетеля Ю.О.М.,*** и му
казал, че подсъдимият му гонил добитъка.
На
20.09.2018 г. сутринта свидетелката Х.Ю.Ю. видяла подсъдимия Ф.С. и Х.С.. Свидетелката Х.С.
носела въже, брадва и тояга, като на въпроса къде отиват отговорили, че отиват
да пазят купите сено, защото влизали крави и го изяждали. Същата сутрин
тъжителят В.А.А. подкарал животните на паша, като ги карал отзад, а животните
се връщали обратно. Обичайно двамата със свидетеля А.Д. ги изкарвали на паша,
но тази сутрин него го нямало, тъй като същата сутрин тръгнал за гр. Момчилград,
за да закара на ваксинация при ветеринарен доктор свое ловно куче. Към осем
часа сутринта свидетелката Х.Х.С. и подсъдимия Ф.Х.С., които пристигнали на
мястото , където било складирано окосеното от подсъдимия сено, започнали да
връщат назад кравите на Д.. Връщайки се от гр. Момчилград свидетелят Д. спрял
на пътя, видял какво става, казал на тъжителя
А. че не вървят животните , тъй като отгоре хвърлят камъни по тях и ги връщат.
Двамата тръгнали нагоре да попитат какво става, като свидетеля А.Д. вървял
преди тъжителя А.. Възникнал спор, при който подсъдимият Ф.С. бутал свидетеля А.Д.
и му говорел на турски език „йорю, йорю“, което означава „върви, върви“. Тогава
на място дошъл и тъжителя А.. Свидетелят А.Д. хванал за ръката тъжителя и му
казал да тръгват и да се махат оттам. Когато се обърнали и тръгнали подсъдимия Ф.
замахнал с тоягата и ударил по гърба тъжителя, той приклекнал от удара към земята.
Станал, тръгнал към него и го попитал защо го удря. Виждайки това, пострадалата
Х.С. се намесила и застанала между двамата, с цел да предпази брат си. В същото
време подсъдимият посегнал пак с тоягата и я ударил, но тъй като
очевидно не е искал да я удря, се опитал да спре удара си, но не успял, а само ѝ нанесъл по – слаб
удар в дясната теменно - тилна област на главата.
Същият ден
тъжителят В.А.А. бил закаран от свидетелката Х. А. Д. *** на преглед при съдебен лекар – д-р М., който му издал
СМУ № 243 / 20.09.2018 г. Впоследствие на 26 .09. 2018 г. на тъжителя А., на
свидетелката Х.Х.С. и свидетеля А.А.Д., както и на подсъдимия Ф.Х.С. били
съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР.
Видно от приетото като доказателство по делото
съдебномедицинско удостоверение № 243/ 20.09.2018 г.:
- на В.А.А. е
било причинено: кръвонасядане на гърба в областта на външния ъгъл на лявата
лопатка, косо разположено ивицовидно синкаво – мораво - червено с размери 8/1
см. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е
възможно да е възникнало по време и начин, съобщен от освидетелствувания. Било
е причинено болка и страдание.
От приетото в съдебно заседание заверено копие на експертно
решение № 1272 / 12 .05. 2016 г. от 66 заседание на трети състав на ТЕЛК към
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ гр. Стара Загора, се установява, че с него на
тъжителя за една година – до 01 .05. 2017 г. е определена 80 % трайно намалена
работоспособност, тъй като страда от туберкулоза на белите дробове.
Видно от
приетото в съдебно заседание заверено копие на епикриза от 07 .03. 2018
на МБАЛ „Сергей Ростовцев“ гр. Момчилград, се установява, че тъжителя е бил на
лечение от 02 .03. 2018 г. до 08 .03. 2018 г. с окончателна диагноза –
бактериална пневмония.
От приетото в
съдебно заседание заверено копие на епикриза от 07 .03. 2018 на СБАЛПФЗ гр.
Стара Загора, се установява, че тъжителя е бил на лечение от 19 .10. 2015 г. до
18 .01. 2016 г. с окончателна диагноза – туберкулоза на белите дробове.
Видно от
приетото в съдебно заседание заверено копие на епикриза от 07 .03. 2018
на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ гр. Стара Загора, се установява, че
тъжителя е бил на лечение от 30 .09. 2015 г. до 07 .10. 2015 г. с окончателна
диагноза – пневмония билатералис.
От приетото в съдебно заседание заключение по
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 33 / 2019 г., изготвено от експерта д-р Н.Д.М. се
установява, че на тъжителя В.А.А. е било причинено: ивицовидно
синкаво-мораво-червено кръвонасядане на гърба с размери 8/1 см.
Описаното увреждане е получено при действието на твърд
тъп предмет с удължена цилиндрична форма с дебелина около 1 см. и по време и
начин е възможно да е възникнало така, както е съобщил освидетелстваният А..
Било е причинено болка и страдание.
Възстановителния период от увреждането на В.А. е бил с
продължителност около десет дни.
Какво увреждане би останало при удар с посочения
предмет освен от силата на удара зависи
от преградата (дрехите) между удрящия предмет и тялото, както и от ъгъла
на нанасяне на удара. Най – обобщено, при различна сила на удара на съответното
място(в областта на външния ъгъл на лявата лопатка) ако ударът е с малка сила е
възможно при наличие на няколко слоя дрехи да не остане видимо увреждане. Или
колкото е по – силен ударът и по – малко дрехи, толкова по – изразено и тежко
да е увреждането – от слабо представено кръвонасядане, плитко или по – дълбоко
охлузване, охлузване на кожата и подлежащо кръвонасядане, разкъсно – контузна
рана.
Съобразно вида на увреждането и неговата тежест,
заболяванията на А. не биха могли да повлияят в посока на настъпване на
усложнения.
От приетото в съдебно заседание заверено копие на
протокол за предупреждение № 289р- 13 457 / 27 .09. 2018 г. се установява,
че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. 2018 г. е бил
предупреден свидетеля А.А.Д. да не отправя обидни думи, заплахи и цинични
изрази спрямо Х.Х.С. и брат ѝ Ф.Х.С..
Видно от приетото в съдебно заседание заверено копие
на протокол за предупреждение № 289р - 13 458 / 27 .09. 2018 г. се
установява, че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. 2018 г. е
била предупредена свидетелката Х.Х.С. да не отправя обидни думи, заплахи и
цинични изрази спрямо тъжителя В.А.А. и свидетеля А.А.Д..
От приетото в съдебно заседание заверено копие на
протокол за предупреждение № 289р - 13 459 / 27 .09. 2018 г. се
установява, че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. 2018 г. е
бил предупреден пострадалия В.А.А. да не отправя обидни думи, заплахи и цинични
изрази спрямо свидетелката Х.Х.С. и подсъдимия Ф.С..
Видно от приетото в съдебно заседание заверено копие
на протокол за предупреждение № 289р- 13 460 / 27 .09. 2018 г. се
установява, че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. 2018 г. е
бил предупреден подсъдимия Ф.Х.С. да не отправя обидни думи, заплахи и цинични
изрази спрямо тъжителя В.А.А. и свидетеля А.А.Д..
Изложената фактическа обстановка се установява изцяло
от показанията на свидетелите А.А.Д., Х.Ю.Ю. и Х. А. Д., както и отчасти от
показанията на свидетеля Х.Х.С. и отчасти от обясненията на подсъдимия Ф.Х.С.,
за обстоятелствата, които са възприели лично, изцяло от заключението по
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 33 / 2019
г., изготвено от експерта д-р Н.Д.М.. Приетите писмени доказателства са единни
и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът
не възприема тезата на подсъдимия Ф.С., че не бил удрял никого, тъй като неговите
твърдения са изолирани , неподкрепени с доказателства, макар, че
той и неговата сестра свидетелката Х.Х.С. възпроизвеждат част от приетата от
съда фактическа обстановка, но в останалата им част показанията на свидетелката
и обясненията на подсъдимия представляват защитна теза и с оглед на
обстоятелството, че са изолирани и не се подкрепят от другите доказателства по
делото, съдът не ги кредитира в тази им част. Наличността на нанесен удар, респ.
причинено телесно увреждане, довело до болка и страдание на тъжителя В.А., се
установява с медицинските документи, приети по делото и от показанията на свидетелите
А.А.Д. и Х. А. Д., които съдът кредитира изцяло. Именно от техните показания и
най – вече от показанията на свидетеля А.А.Д., който е очевидец се установява,
че действително същия ден пострадалият е тръгнал сам да изкарва на паша кравите
му. Но понеже те се връщали обратно и свидетеля А.Д., който в същото време
се връщал от Момчилград видял, че подсъдимият
и сестра му ги връщат, при което казал на тъжителя, че не вървят понеже отгоре
хвърлят камъни по тях и ги връщат. Тогава двамата тръгнали нагоре да попитат
какво става, като свидетеля А.Д. вървял напред, а след него вървял пострадалия.
Когато свидетеля Д. се приближил до подсъдимия Ф.С. възникнал спор помежду им,
при който последния бутал свидетеля А.Д. и му говорел на турски език „йорю, йорю“, което означава „върви,
върви“. Свидетелят
А.Д. хванал за ръката тъжителя и му казал да тръгват и да се махат оттам, но
като се обърнали и тръгнали подсъдимия Ф.С. замахнал с тоягата, която държал и
ударил по гърба В.А.А., който се привел от удара към земята. Именно заради
полученото увреждане тъжителя А. е бил освидетелстван от съдебен лекар, който е
издал описаното по-горе съдебно-медицинско удостоверение.
Ето защо настоящата съдебна инстанция приема,
че подсъдимият Ф.С. е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.2
от НК, като виновно е причинил
на В.А.А. лека телесна повреда-описана по-горе. Видно е, че са налице всички обективни и
субективни белези на деянието за което подсъдимият Ф.С. е предаден на съд. Със
своите действия същият е причинил лека телесна повреда на пострадалия. Съдът
счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради и което подсъдимият С.
следва да бъде признат за виновен, като му се определи и наложи съответното
наказание. По делото се установи със служебно изискано свидетелство за съдимост
рег. № 41/ 13.02.2020г. , че подсъдимият Ф.Х.С. е с чисто съдебно минало.
Предвид повдигнатото обвинение и чистото съдебно минало на подсъдимия съдът
констатира, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за налагане на административно наказание.
Съдът, при определяне на конкретното
наказание - по вид и размер, съобрази степента на обществена опасност на дееца
и деянието, извършено от него, преценени с оглед възрастта му и целите на НК, предвидени и
регламентирани в изрични разпоредби от същия, тъй като, са налице
предпоставките за налагане на административно наказание.
Настоящият съдебен състав съобрази, че за
престъплението по чл.130
ал.2 от НК, законодателят е
предвидил наказание "лишаване от свобода" за срок до шест месеца,
„пробация" или „глоба" от 100 лева до 300 лева, че самото
престъпление е умишлено, а така също че подсъдимият е с чисто съдебно минало -
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, както и че ат деянието липсват причинени имуществени вреди.
Обществената опасност на
извършеното деяние е сравнително ниска, имайки предвид времето, мястото и
начина на извършване на деянието. Обществената опасност на дееца е ниска, тъй
като същият е неосъждан. Следва размерът на наложеното административно
наказание да бъде съобразен с имотното състояние на подсъдимия, както и с
характеристичните му данни. Ето защо съдът счита, че подсъдимият
Ф.Х.С. следва да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение по
чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК да бъде освободен от
наказателна отговорност по предявеното му обвинение, като му бъде наложено административно
наказание глоба на минимума – 1000 (хиляда) лева.
При този изход на делото
подсъдимият Ф.Х.С. следва да бъде осъден да заплати на В.А.А. направените по
делото разноски в размер на 2427,52 лева ( две хиляди четиристотин двадесет и седем лева и
петдесет и две стотинки), от които
адвокатски възнаграждения за процесуален представител в размер на 1900
лева, възнаграждения за експерт,
призоваване на свидетели и държавна такса – 527,52 лева.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
Председател :