№ 172
гр. гр. Добрич , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20213200500310 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.577 от ГПК ,във връзка с чл.32 а
от Правилника за вписванията въз основа на подадената от нотариус Ю.Д.,вписан в
регистъра на НК под № *,с район на действие-Районен съд Добрич жалба срещу
определение № 20/19.05.2021 год. на Х.Н.-съдия по вписванията при Районен съд Добрич,с
което е отказано по негова молба от дата 19.05.2021 год. вписване на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *** год.
С доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ се настоява за отмяната му,като
бъде разпоредено на съдията по вписванията да извърши исканото вписване.
Жалбоподателят изразява несъгласието си с изводите на съдията по вписванията,че е
допустимо декларациите по чл.264 ал.1 от ДОПК да бъдат предоставени при изповядване на
сделката от пълномощник на прехвърлителя, както всеки друг документ ,но само ако са
лично подписани от прехвърлителя.Такова правило,уредено по императивен
начин,действащото законодателства не съдържало,а изводите противоречали на трайно
установена практика на Добричкия окръжен съд,обективирана в определение от 19.09.2000
год. по гр.д.№ 235/2000 год.,съобразно която подобно тълкуване обезмисля института на
представителството ,влияе на гражданския оборот и правото на всяко лице да се разпорежда
с имуществото,вкл. когато трайно отсъства от страната.
Обжалваното определение е връчено на частния жалбоподател-нотариуса,подал молба
за извършване на вписването на дата 20.05.2021 год., а жалбата срещу обективирания в него
отказ е депозирана на дата 26.05.2021 год.
1
С оглед тези данни,частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна,
съгласно приетото в т. 9 от тълк.решение № 7/25.04.2013 год. по тълк.д.№ 7/2012 год. на
ВКС,ОСГТК ,постъпила е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК , отговаря на изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като
допустима.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи
,както следва:
Нотариален акт № *** год. на нотариус Ю.Д.,вписан в регистъра на НК под № *,с район на
действие-Районен съд Добрич е за дарение на недвижим имот,сключен от В.Х.Н. /дарен/ и
Д.В.Н.,чрез пълномощника си В.Х.Н. /дарител/.По силата на пълномощно от дата
28.03.2016 год. ,подписа и съдържанието на което са били удостоверени с вх.рег.№ 2408 и
вх.рег.№ 2409 т. I № 54 на нотариус Д.Б. с рег.№ 535 на НК, Д.В.Н. е упълномощила В.Х.Н.
с правата да съставя и подписва всякакви декларации от нейно име,вкл. и по чл.264 от
ДОПК и чл.25 ал.8 от ЗННД. При изповядване на сделката В.Х.Н. ,в качеството си на
пълномощник е представил на нотариуса декларация по чл.264 ал.1 от ГПК ,с която е
декларирал,че представляваното от него лице няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци,мита и задължителни осигурителни вноски.
Според разпоредбата на чл. 264 ал. 1 ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни
права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от
прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Трайна е практиката на ВКС :
определение № 39/22.03.2021 год. по ч.гр.д.№ 419/2021 год. на I г.о.;определение №
134/29.07.2019 год. по ч.гр.д.№ 2646/2019 год. на I г.о.;определение № 175/20.06.2016 год.
по ч.гр.д.№ 2235/2016 год. на I г.о.,че декларацията по чл. 264 ал. 1 ДОПК при всички
случаи следва да бъде подписана лично от прехвърлителя, включително и когато същият
участва чрез пълномощник при сключване на договора. Възможността за упълномощаване
съществува само по отношение подаването на декларацията пред компетентния орган, но не
и по отношение факта на деклариране на съответното обстоятелство. Отговорността за
деклариране на неверни обстоятелства, установена в чл. 313 НК, е лична, поради което
действието по деклариране не може да бъде извършено от друго лице, освен ако подобна
възможност не е изрично предвидена в нормативен акт. Поради това следва да се приеме, че
законът не предвижда възможност декларацията по чл. 264 ал. 1 ДОПК да бъде подписана
от пълномощник, дори за това да е налице изрично упълномощаване.Предвид
необходимостта от лично деклариране на обстоятелствата по чл. 264 ал. 1 ДОПК пред
нотариуса и личната наказателна отговорност за деклариране на неверни обстоятелства,
установена в чл. 313 НК, когато прехвърлителят участва чрез пълномощник в сделката,
декларацията по чл. 264 ДОПК следва да е нотариално заверена,вкл. от нотариус с район на
действие в друга държава, при спазване на установените за това правила.Няма пречка
декларациите да бъдат представени при изповядване на сделката от пълномощника на
2
прехвърлителя, както всеки друг документ, чието представяне е изрично предвидено при
изповядването на сделката.
Отказът на съдията по вписванията да впише сделката е правилен и в съответствие със
закона,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тия съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 20/19.05.2021 год. на Х.Н.-съдия по вписванията при
Районен съд Добрич,с което е отказано вписване на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *** год. ,извършен от нотариус Ю.Д.,вписан в регистъра на НК под № *,с район на
действие-Районен съд Добрич.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл.274 ал.3,във връзка с чл.280 ал.1
и 2 от ГПК с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3