Определение по дело №563/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Кюстендил, 19.12.2019 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание

на деветнадесети декември

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

          ЧЛЕНОВЕ: Ваня  Богоева

                                                                               Евгения Стамова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева  в. ч. гр. д. № 563

по описа на съда за 2019 г. и,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р. Петър Дертлиев № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, чрез юрисконсулт И. Н. Н.  срещу  определение от о.с.з.на 2.10.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д.№ 1706/2018 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя - ищец в първоинстанционното производство за изменение на иска, чрез прибавянето на нов осъдителен иск в условията на евентуалност.

С обжалвания съдебен акт КнРС е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на иска, чрез прибавянето на нов осъдителен иск в условията на евентуалност, който да бъде разгледан, ако съдът приеме, че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията и не уважи положителните установителни искове, предявени с първоначалната искова молба.

В частната жалба се излага подробно становище във връзка с правилността на постановеното определение, като същото се приема за неправилно, поради неговата незаконосъобразност.  Иска се въззивният съд да го отмени и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят се позовава на трайна и последователна съдебна практика, включително и такава на ВКС, че е допустимо да се предявяват в условията на евентуалност положителен установителен иск по чл.422 ГПК и осъдителен иск, при условие, че положителният установителен иск е главният иск. Позовава се на т.11 б от ТР № 4 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е приета възможността при условията на евнтуалност с предявения главен установителен иск по чл.422 ГПК да се предяви и осъдителен, като се съобрази с чл.210, ал.1 ГПК. В подкрепа на изложените доводи частният жалбоподател цитира съдебна практика.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна Н.П.Н., е депозирала отговор по жалбата, чрез назначения й особен представител адв. Л. С.. Приема се, че предявеният от ищеца в условията на евентуалност осъдителен иск е недопустим, тъй като същият е следвало да се предяви с исковата молба, а не на този етап от производството. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

При преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:

Настоящата инстанция счита, че частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я приема за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№1706/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил. е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р. Петър Дертлиев № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Б. срещу Н.П.Н., ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание чл.415 вр. чл.422 ГПК да бъде прието за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 693/2018 г. по описа на КнРС.

След администриране на исковата молба и изпълнена процедура по размяна на книжа по чл.131 ГПК, ищцовото дружество с нарочна молба от 01.10.2019 г., адресирана до съда преди датата на провеждане на първото по делото открито съдебно заседание, на основание чл.214 от ГПК в условията на евентуалност е предявило осъдителен иск, в случай, че ответникът не е уведомен за настъпилата прадсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит и не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, да разгледа предявения осъдителен иск.

С обжалваното в настоящото производство определение, КнРС е  оставил без уважение искането на ищеца за изменение на иска, чрез прибавянето на нов осъдителен иск в условията на евентуалност, като е приел, че с първоначалната искова молба е предявена само установителна претенция за процесните вземания и тя не може да бъде изменяна по реда на чл.214 от ГПК едва в първото по делото открито съдебно заседание и то чрез предявяването на нов иск, дори и в условията на евентуалност. Приел е също така, че принципната възможност за предявяване на осъдителен иск действително съществува, но в хипотезата на чл.210 ГПК. Районният съд е обобщил, че в противен случай би се стигнало до едновременно изменение на основание и искане, което би било процесуално недопустимо.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав от правна приема следното:

В т.11 б от ТР № 4 от 18.06.2014 г., постановено по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искът по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото /глава 15 на ГПК/ не е изрично изключено от законодателя. Съображенията за решаване на делото в разумен срок не биха могли да дерогират предоставените на страните средства за упражняване на процесуалните им права. Приложението на правилата за първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при

                                                                       - 2 -

условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. В цитираното тълкувателно решение ВКС приема възможността да се предяви в условията на евентуалност с първоначално предявения установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК и осъдителен иск, което право е дерогирано във времево отношение с нормата на чл.210 ГПК, където е предоставена възможност на ищеца да предяви с една искова молба няколко иска. На по-късен етап това е недопустимо. В случая изискването за едновременно предявяване на положителния установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК и осъдителен иск при условията на евентуалност с една искова молба е нарушено и поради това искането на ищеца е оставено без уважение с обжалваното определение.  Както правилно е приел районният съд, ако по реда на чл.214 ГПК се цели изменение на първоначално предявената искова претенция чрез предявяването на нов осъдителен иск, то би се стигнало до едновременно изменение на основанието и на искането, което закона приема за недопустимо.

По изложените съображения, обжалваното определение, постановено в о.с.з. се приема за правилно и следва да бъде потвърдено. 

Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд

 

                                             О   П    Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от о.с.з. на 02.10.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д.№ 1706/2018 г. по описа на същия съд , скоето съдът е оставено без уважение искането на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р. Петър Дертлиев № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 за изменение на иска, чрез прибавянето на нов осъдителен иск в условията на евентуалност.

        Определението не подлежи на обжалване предвид чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.                                                          

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: