Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.В., 27.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на втори юли, две хиляди и осемнадесета година в
състав :
Председател : Васил Ганов
При секретаря М.С.и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 246 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от Р.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Наказателно постановление №18-0967-000158
от 20.02.2018 г. на Началник група към ОДМВР В., сектор Пътна полиция, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000.00лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, а
на осн. Наредба №Iз-2539 на МВР му са отнети общо 10 точки.
Жалбоподателят
оспорва наказателното постановление. Поддържа, че същото е незаконосъобразно.
Твърди че не е шофирал автомобила си след употреба на алкохол. Оспорва
фактическата обстановка, изложена в НП.
В
законовия срок от ответната страна не е постъпил писмен отговор по жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена
следната фактическа обстановка:
На 13.01.2018 г. свидетелите
А. К.и П.Г. ***/ били наряд и се намирали в с.З.. Около 00:35 часа в с.З. на
кръстовището на ул.“Г. *** забелязали жалбоподателят Р.К.
да управлява собствения си лек
автомобил - Опел Вектра с per № ***. Спрели водача, за да му
извършат проверка, при която им се сторило, че лъха на алкохол. Извикали екип
на сектор ПП към ОДМВР В. за съдействие. На място пристигнали свидетелите Я.Й.
и Т.Т.. Мл. автоконтрольор Я.Й. изпробвал водача за
алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510 ARDN 0015, който e отчел
1,21 промила алкохол в издишания от водача въздух. За
извършеното нарушение бил съставен АУАН № 0361678/13.01.2018г. Издаден бил талон за медицинско изследване №0031082 и след назначена експертиза
за алкохол в кръвта е установен резултат 1,03 промила. Констатирано е, че
жалбоподателят е извършил нарушение състоящо се в управление на МПС, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително, с което виновно е нарушил чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП.
Впоследствие
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление
с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 1000.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца, а на осн. Наредба №Iз-2539 на
МВР му са отнети общо 10 точки.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН №
0361678/13.01.2018г. съставен от мл. автоконтрольор Я.Й., Наказателно постановление №18-0967-000158
от 20.02.2018 г. на Началник група към ОДМВР В., сектор Пътна полиция,
показанията на свидетелите Я.Й. /мл. автоконтрольор към сектор ПП гр. В.,
съставил АУАН/, А. К./ мл. инспектор полицай към РУ гр. В., свидетел по АУАН/ и П.Г. /работещ
в ООР към РУ гр. В., свидетел по АУАН/.
Тълкувайки
събраните по делото доказателства съдът приема следното:
НП е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен, видно от
представеното по делото заверено копие от Заповед
№8121з-595/26.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи относно
оправомощаване на длъжностните лица от Министерство на вътрешните работи
и в шест месечния преклузивен срок. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушението е описано
точно и ясно, ведно с
обстоятелствата, при които е извършено. Ясно и конкретно е посочено, че на 13.01.2018 г. около 00:35 часа в с.З. на кръстовището на ул.“Г. ***,
Р.К. управлява собствения си л.а. Опел Вектра рег.№*** след употреба на
алкохол и преди да е преминало въздействието му
Правилно е квалифицирано
деянието, с оглед текстовото му
описание, посочена е дата и място на нарушението, както и извършителя. Посочени са санкционните
разпоредби, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба.
Наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
От
материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства,
се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка,
посочена в АУАН и НП.
По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно управление на
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Цитираната
норма е от категорията на превантивните административни мерки, чието
предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение
и неговите вредни последици.
Управлението на автомобила от жалбоподателя при наличие на употребен
алкохол на 13.01.2018 г. около 00.35ч. се установява от еднопосочните,
непротиворечиви и последователни показанията на полицейските служители А. К.и П.Г.,
които са преки очевидци на извършеното от жалбоподателя нарушение и са присъствали
на проверката. В този смисъл св. К.твърди, че на 13.01.2018 г. около 00,30 ч. са се намирали с колегата си в с.З. на
кръстовището на ул.”***” и ул.”***”, когато са забелязали лек автомобил „Опел
Вектра” да се доближава към главната улица „***”. Същият свидетел установява,
че след подаден светлинен и звуков сигнал, водачът паркирал автомобила на
тротоара и спрял. В този смисъл са и показанията на св.Г., който твърди, че са
видели, че управляваният от жалбоподателя автомобил се движи, а те са го
спрели. Свидетелят установява, че автомобилът е идвал от улица, която прави
Т-образно кръстовище с главната улица. Показанията на
полицейският служител Я.Й., който е
дошъл впоследствие и е взел техническа проба за алкохол на жалбоподателя установяват
идентична с АУАН и НП фактическа обстановка. Същият, макар и не очевидец,
пристигайки на мястото на ПТП, се е запознал с обстоятелствата по възникналото
нарушение.
Извършвайки анализ на целия доказателствен материал, съдът приема, че
показанията на свидетелите Н.Г., К.Т. и М.И. не са изцяло достоверни и целят
единствено подпомагане защитната версия на жалбоподателя. От показанията на
тези свидетели може да се констатира единствено това, че се намирали в дома на
свидетеля Н.Г., където играели карти и понеже жалбоподателят К. свършил
цигарите, отишъл до колата да си вземе такива. Тези свидетели обаче не са
присъствали по време на установяване на самото нарушение, затова и не биха
могли да са такива по отношение на обстоятелството управлявал ли е
жалбоподателя автомобила или не. Същите не кореспондират както с показанията на
горепосочените свидетели, но и с АУАН № 0361678/13.01.2018г.
При така изяснената
фактическа и правна обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства
съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с химическа експертиза, че същият е
управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.8 до 1.2 на
хиляда, а именно 1.03 на
хиляда. Съдът счита, че липсват основания да се приеме,
че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати
нарушения, които да са опорочили същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което е имало право да борави с техническо средство
«Алкотест Дрегер», издаден е талон за медицинско изследване, резултатът от който е
отчел наличие на алкохол в кръвта 1.03 промила, което е потвърдил извършеното
от жалбоподателя нарушение. Ето защо
с оглед на установеното съдът счита за безспорно доказано, че на процесната дата жалбоподателят К.
е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от
ЗДвП, при което е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно
наказателната му отговорност.
Относно размерът на наложените наказания
- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от
12 месеца - съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като са
определени в твърд размер в закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на същите.
Спазени са и изискванията на Наредба №
Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, като е било постановено от наказващият орган - отнемане
на общо 10 контролни точки за нарушението по
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
За пълнота следва да се посочи, че
доколкото не е реализирана наказателна отговорност за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК / с оглед на прекратяването на наказателното производство, тъй като
установената концентрация на алкохол е под 1.2 на хиляда/, то правилно
наказващия орган е наложил предвидената в ЗДвП санкция за нарушението по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и не е нарушена забраната non bis
in idem.
Съдебният състав счита, че в конкретния
случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като от
една страна не се констатира конкретното нарушение да е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, а от друга страна накърнените обществени
отношения са с особена важност.
С оглед изложените съображения
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№18-0967-000158 от 20.02.2018 г. на Началник група към ОДМВР В., сектор Пътна
полиция, с което на Р.И.К. с ЕГН **********,
с адрес ***, с което за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000.00лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца, а
на осн. Наредба №Iз-2539 на МВР му са отнети общо 10 точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Административен съд-гр.В. в 14 дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: