О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……...11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на седми ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията Маркова
в.ч.т.д. № 1801/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 415, ал. 2 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 71296/02.10.2019 г.
на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Драган Цанков“, № 37 срещу Разпореждане №
40972/17.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 11439/2019 г. на ВРС, XVIII
с., в частта, с която е постановено
спиране на изпълнението по изп.д. № 20197190400439,
на ЧСИ, рег. № 719, в хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК.
Частния въззивник
счита атакуваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Оплакванията
се свеждат до следното: съдът не е съобразил обстоятелството, че заповедта не е
връчена на длъжника с приложението на чл. 47, ал. 5 ГПК, а му е връчена чрез
надлежно упълномощен процесуален представител. Счита, че разпопредбата
на чл. 415, ал. 2 ГПК, предвижда спиране само в случаите, когато заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление. По същество отправя искане за отмяна на
атакуваната част от съдебния акт.
В срока
по чл. 276, ал. 1 ГПК,
частния въззиваем Й.Б., не депозира писмен отговор.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
В производството по ч.гр.д. № 11439/2019 г.,
на ВРС, XXV с. в полза на „ПИБ“ АД е издадена Заповед по чл. 417 ГПК
№ 5649/23.07.2019 г., по силата на която е осъден Й.Б. да заплати сумата
3350.00 евро, дължима главница по Договор за банков кредит № 014LD-R-003409/10.03.2014
г., сумата 2403.47 евро, договорна лихва за периода 11.03.2014 г. – 09.07.2019
г., сумата 1334.56 евро, наказателна лихва за периода 10.04.2014 г. –
09.07.2019 г., сумата 11.17 евро, законна лихва за еприода
10.07.2019 г. – 21.07.2019 г., сумата 60.00 лв., разноски за връчване на покана
чрез ЧСИ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.07.2019 г. до
окончателното изплащане. Издаден е и изпълнителен лист.
С Разпореждане № 31871/23.07.2019 г. е
постановено незабавното изпълнение на издадената заповед.
На 11.09.2019 г. е постъпило възражение по
чл. 414 ГПК, вх. № 66003, изходящо от длъжника Й.Б., чрез пълномощника си адв. Снежана Лазарова.
На 16.09.2019 г., в изпълнение на
разпоредбата на чл. 418, ал. 5 ГПК, по делото са постъпили доказателства,
удостоверяващи връчването на заповедта, от които се установява, че заповедта е
връчена на длъжника на 02.09.2019 г., чрез адв.
Снежана Лазарова.
С Разпореждане № 40972/17.09.2019 г.,
първостепенния съд, дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си и спрял производството по образуваното въз основа на издадения
изпълнителен лист, изп.д. № 20197190400439, на ЧСИ,
рег. № 719.
Съобразно актуалната редакция на разпоредбата
на чл. 41 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането
си в следните случаи, когато
възражението по чл. 414 ГПК е подадено в срок, когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – след изтекъл срок по
залепеното уведомление и, когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение. В случаите, когато указанията за предявяване на иск са след
връчване, осъществено в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът постановява
спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК.
Следователно разпоредбата предвижда
изпълнението да бъде спирано само при допуснато незабавно изпълнение на
издадената заповед и издаден изпълнителен лист и връчването им да е осъществено
с приложение на законовата фикция за редовност, разписана в разпоредбата на чл.
47, ал. 5 ГПК.
В настоящият случай, заповедта е връчена на
длъжника, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, а не с
приложението на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и изпълнението не подлежи на
спиране, макар и да е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК.
Като е достигнал до различен правен извод,
ВРС е постановил незаконосъобразен акт, който ще следва да бъде отменен в
атакуваната му част.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 40972/17.09.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 11439/2019 г. на ВРС, XVIII с., в частта, с която е постановено спиране на изпълнението по изп.д. № 20197190400439, на ЧСИ, рег. № 719, в хипотезата
на чл. 415, ал. 2 ГПК.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.