Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на пети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13666 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
141961/14.06.2019г. по гр.д. № 62822 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 118-ти състав „З.д.Д.Ж.и З.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на И.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес: Адвокатско дружество „Г.и п.”, гр. София, ул. „******сумите в
размери и на основание, както следва: на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
2000лв., ведно със законната лихва
от 27.03.2017г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди
представляващи болки и страдания от увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 10.12.2016г. на
автомагистрала „Хемус”, в района на 58км. с посока на движение от гр. София към
гр. Варна поради вина на водач на лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ******със
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност”, както и на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски
от 316лв., като неоснователен е
отхвърлен иска за горница над 2000лв. до предявен размер от 10 000лв.-частичен
иск целият за 15 000лв, като И.П.Б.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „З.д.Д.Ж.и
З.”АД, ЕИК ****** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 384лв.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 5115064/04.07.2019г. по
регистъра на СРС от ищеца И.П.Б.,
ЕГН ********** в частта, с която е
отхвърлен иска му за горница над
2000лв. до предявен размер от 6 000лв. и за лихва върху тази сума.
Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че
присъдения размер на обезщетението не отговаря на справедливостта. От
процесното ПТП бил получил физически и психически страдания, битови неудобства,
грижи за него се наложило да полагат близките му, изпитвал силни болки в шията,
затруднено движение във врата и извършване на ротации на тялото, имал силно
главоболие и изтръпване на крайниците, което му пречило да спи. В случая вещото
лице при прегледа му установило, че все още има болки в областта на травмата,
което означавало, че увреждането е сериозно, шийна дископатия, което ще остане
за цял живот. Преди инцидента нямало такава симптоматика. СРС не отчел
отражението на ПТП върху психиката му, преживения стрес и шок, които и до
момента променили поведението му Следвало да се съобразят социално-икономическите
условия и лимитите на обезщетенията по застраховката. Претендирал е разноски.
Оспорил е поради прекомерност претеецията на насрещната страна за разноски за
горница над минималния размер по Наредбата.
Въззиваемият-ответник
по исковете „З.д.Д.Ж.и З.”АД, ЕИК ****** е оспорило жалбата. Посочил е, че решението на СРС в тази част било
правилно. Травмата не била шийна дископатия, а само увреждане на нервни
коренчета в областта на шията. Вещото лице посочило, че диагностично случая не
е изяснен и не може да се определи давността на заболяванията на ищеца, нямало
пълно доказване на шийна дископатия, защото не било направено необходимото
изследване. Ищецът бил отказал болничното лечение, което е неясно защо е
направено при такова сериозно увреждане.
Дори ищецът да имал шийна дископатия, тя не била в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Психическите травми били съобразени от СРС при
съобразяване на доказателствената тежест и ангажираните доказателства по
делото. Претендирал е разноски.
2. въззивна жалба вх. №
5120136/12.07.2019г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 04.07.2019г. от ответника по исковете „З.д.Д.Ж.и З.”АД, ЕИК ****** в частта,
в която искове са уважени. Изложил е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че не било
установено ищецът да е претърпял увреждане на нервни коренчета в областта на
шията при процесното ПТП, а не същото де следствие от предишна травма на ищеца,
отказът на ищеца от болнично лечение поставяло под съмнение наличието на силни
болки. Вещото лице посочило, че не било възможно да се установи давността на
травмата и е направило вероятен извод за шийна дископатия, но е посочило, че
няма достатъчно изследвания, които да установят такава диагноза. Събраните гласни доказателства установявали,
че оплакванията на ищеца били само за болки в коленето, че не извикали Бърза
помощ, защото ищецът не се нуждаел от такава.
Неправилно не било уважено възражението му за съпричиняване. Ищецът бил
отказал болнично лечение а провеждането на такова би довело до предотвратяване
на увреждането на здравето му поне с 50%. Присъден размер на обезщетението бил
прекомерен при установеното заболяване шийна радикулопатия. Претендирало е разноски.
Въззиваемият
–ищец И.П.Б., ЕГН **********
в предоставения срок за отговор е
оспорил жалбата. Безспорно се установило по делото причинно-следствената връзка
между ПТП и травмата на коренчетата на шийните нерви, не било установено преди
това ищецът да е имал увреждания в тази област, ищецът бил подложен на домашно
лечение , не било необходимо болнично такова за да се предотвратят
уврежданията. Правилно не били кредитирани показанията на св. П.в частта,
сочещи че нямало увреждания по ищеца като вътрешно противоречиви. Не бил
допринесъл за уврежданията, проведеното лечение съответствало на поставената
диагноза. Отказът от хоспитализация не било установено да е удължил
оздравителния процес и до неправилно лечение. . Последиците били пожизнени и
размер на присъдено обезщетение не бил завишен. Претендирал е разноски. Оспорил
е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за горница
над минималния размер по Наредбата.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2021123/08.09.2017г. на И.П.Б., ЕГН **********
срещу „З.д.Д.Ж.и З.”АД, ЕИК ****** ,
с която е поискал от съда на основание на чл. 432 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 15 000лв., ведно със
законната лихва от 27.03.2017г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи
болки и страдания от причинени на 10.12.2016г. от виновно противоправно
поведение на П.К.П.като водач на лек автомобил
„Опел Астра”, рег. № ******, застрахован при З.д.Д.Ж.и З.”АД по застраховка „Гражданска отговорност”
полица № BG/30/116002664676/14.10.2016г. като му се присъдят и разноските по
делото. Навел е твърдения, че на 10.12.2016г. на автомагистрала „Хемус”, в
района на 58км. с посока на движение от гр. София към гр. Варна управлявал
„Фолксваген Поло”, рег. № СА ****** зад него се движел П.К.П., управляващ лек
автомобил „Опел Астра”, рег. № ******, не спазил дистанция и реализирал ПТП с
автомобила, управляван от ищеца в следствие на което ищецът претърпял
увреждания, на които след направен рентген била поставена диагноза „травма на
нервни коренчета в областта на шията”. Лечението му било в домашни условия,
имал световъртеж, моменти на дезориентация и отпадналост, силно главоболие и
изтръпване на крайници му пречели да се справя с всекидневните си нужди и
близките му трябвало да се грижат за него, преживял шок, тревожност, понижено
настроение, нарушаване на съня и вниманието, връщане към злополуката,
справедливото обезщетение на вредите било 15 000лв., поканил ответника да
му заплати обезщетение, но това не било направено. Оспорил е възраженията за
съпричиняване. Претендирал е разноски.
Ответникът „З.д.Д.Ж.и
З.”АД, ЕИК ****** в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е
твърдения, че водачът на застрахования
при него автомобил не бил нарушил правила за движение по пътищата, не бил причинил
процесното ПТП, протокол за ПТП не сочел да има пострадали лица. Размер на претенцията
бил завишен. Описаните травми„травма на нервни коренчета в областта на шията”
не били причинени от процесното ПТП. При ищеца преди ПТП имало дегенеративни
изменения на гръбначния стълб, към момента ищецът бил възстановен. Не били
доказани психически травми при ищеца , стрес и шок, не бил изпаднал в забава на
плащането на сумите. Ищецът бил
допринесъл за уврежданията, защото бил без поставен обезопасителен колан при
процесното ПТП, а отделно отказал и болнично лечение, отделно при процесното
ПТП ищецът рязко намалил скоростта на движение и това му поведение довело до
настъпване на ПТП. Претендирало е
разноски.
С определение от 13.03.2018г. районният съд е посочил,
че страните не спорят за наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ответника и водача на „Опел” към 10.12.2016г.
По делото са
приети Протокол за ПТП №
1503733/10.12.2016г., носещ подписи на служители на МВР, акт № 562164/10.12.2016г., Наказателно постановление №
16-1204-003520/24.02.2017г., съгласно които на 10.12.2016г. на автомагистрала
„Хемус”, в района на 58км. с посока на движение от гр. София към гр. Варна е
настъпило ПТП, при което П.К.П.като
водач на лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ******, застрахован при З.д.Д.Ж.и
З.”АД по застраховка „Гражданска
отговорност” полица № BG/30/116002664676/14.10.2016г. поради неспазване на
дистанция реализирал ПТП с движещия се пред него автомобил „Фолксваген Поло”,
рег. № СА ******, управляван от И.П.Б., за което на П.е наложено
административно наказание глоба за
нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП.
Приет е лист за преглед на пациент №
36947/10.12.2016г., съгласно който И.П.Б. е бил прегледан в лечебно заведение на 10.12.2016г. поради
оплаквания от болки във врата и изтръпване на, направени са изследвания и е
поставена диагноза „травма на нервни коренчета в областта на шията”, отказал е
болнично лечение .
Прието е писмо от 29.06.2018г. от „Медива ИППМД-д-р С.”,
съгласно което И.Б. е регистриран през 2016г. като пациент, до момента не бил
ползвал здравни услуги, освен преглед на 16.03.2018г. с поставена диагноза
„изкълчване, навяхване, разтягане на кръстовидна ставна връзка на коляното”.
Прието е писмо от 13.06.2018г. от НЗОК, съгласно което
личният лекар на И.Б. по записвания е „Медива ИППМД-д-р С.” от 01.04.2014г. до
момента.
Приети са молба,
уведомление от 04.01.2017г. и от 14.07.2016г., съгласно които на
27.12.2016г. ищецът е поискал от ответника да му се изплати обезщетение за претърпени
вреди от ПТП от 10.12.2016г. за получена травма на нервни коренчета в областта
на шията, причинени от застрахования при ответника водач на Опел Астра”, като е
представил протокола за ПТП и лист за преглед, на 04.01.2017г. ответникът е
посочил на ищеца, че следва да представи Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, Наказателно постановление, талони за изследване за алкохол на
двамата водачи, медицински документи за състоянието му, на 14.07.2017г.
ответникът е отказал да изплати обезщетение поради непредставяне на исканите
документи.
Разпитан по делото св.
П.К.П.е заявил, че на 10.12.2016г.
виновно причинил ПТП на автомагистрала Хемус” км. 58 в посока към гр. Варна,
тогава бил със скорост около 120км/ч. в далечината видял пред него „Фолксваген
Поло” на аварийни светлини в аварийна лента спрял, но който в последният момент
дал мигач и навлязъл в лента за движение на „Опел”, свидетелят нямал време да
реагира и ударил „Фолксваген” отзад, свидетелят не спазил дистанция и така
виновно причинил ПТП, отказал се да спори и да твърди че причина за ПТП е
поведение на водач на Фолксваген, който внезапно навлязъл в негова лента. В
последствие свидетелят разбрал, че водачът на Фолксваген се казвал И.Б.,
оплаквал се че го болят краката в областта на коленете, нямал видими
наранявания. Посочил е, че никой не се обадил на 112, патрулиращ полицейски
автомобил минал малко след инцидента и съставили необходимите
документи-протокол за ПТП, не извикали „Бърза медицинска помощ“, защото никой
не се нуждаел от такава. Не бил видял ищеца Б. в вътре в автомобил, а едва след
като бил излязъл и затова не знаел, дали Б. е бил с поставен обезопасителен
колан. Полицаите били двама и всеки водач бил разпитан от различен полицай, по време
на разпита били на разстояние един от друг с ищеца, проверката била около 15
минути след което свидетелят извикал
пътна помощ и си тръгнал, не бил виждал ищеца след това.
Разпитан по делото
св. Н.М.е заявил при предявяване на протокола за ПТП от 10.12.2016г., че
той е съставил протокола и го е подписал, написаното било вярно.
С прието по делото заключение по комплексната
съдебно-автотехническа-медицинска експертиза
вещите лица след запознаване с доказателствата по делото и преглед на ищеца
от вещото лице – лекар, са посочили, че
процесното ПТП може да настъпи поради неспазена
дистанция от водача на „Опел Астра”, както и от същото ищецът да
претърпи „травма на коренчета на шийни нерви”, такава е получена от ищеца, като
най-вероятно това е шийна радикулопатия или дискова херния. Тези заболявания били хронични, като се
обостряли и затихвали без да може да се направи категорична прогноза за бъдещ
период на страданието, ищецът бил съобщил че се лекувал в дома си около
седмица, че в момента имал затруднени движения в шията, че има болки при
промяна на времето и през нощта, което го събуждало. Такива увреждания се
получавали при фиксирано с обезопасителен колан тяло на пътуващ в автомобил при
челен удар или при удар отзад. Такива увреждания обичайно преминавали за 2-3
седмици при радикулопатия, но ако се касае за шийна дископатия, то това било за
цял живот. Нямало данни при ищеца да има дегенеративни промени и на това да се
дължи увреждането. Нямало данни за конкретно проведено лечение, а само че
ищецът е оказал хоспитализация. Посочило е, че при болки в шията свързани с
травма на нервни коренчета, които не преминават за няколко седмици, то е
необходимо изследване ЯМР или компютърно-томографско и след това се поставя
диагноза и следва лечение. Посочил е, че медицинския документ сочи само засягане на нервни коренчета, но
установеното при прегледа през април 2018г. и оплакванията на ищеца били
по-тежка симптоматика и по-скоро за шийна дископатия. Дали има такава обаче
следвало да се определи след като се направят допълнителните изследвания, към
момента нямало такива и категоричен извод за шийна дископатия не можело да се
обоснове. Болките по целия гръбнак не можело да се свържат само с шийна
дископатия, ако има такава. Не
установили какви медикаменти са изписани и е приема ищеца, но такива по твърдения
на ищеца били приемани за около седмица. Установеното със сигурност било шийна
радикулопатия, при нея силната болка е за 7-10 дни, възстановителен период бил
2-3 седмици. На ищеца не била предписана шийна яка, наличието на болки и в
момента навеждали на извод, че не е само шийна радикулопатия. При прегледа
установил, че има затруднено движение на шията и ищецът придобил навика да се
обръща с цялото си тяло, това поведение било типично за ограничаване на болката
при движението на шията.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото договора за застраховка „Гражданска
отговорност” е сключен през 2016г. и като застрахователното събитие е настъпило през 2016г., то съдът приема, че
приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането в
сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и
чл. 86 от ЗЗД .
За да бъде уважени така
предявените искове по делото следва да
се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от
лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди, причинени на ищеца от
този деликт, който представлява застрахователното събитие, обстоятелства, които
да обосноват определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за
които е предявена претенция, противоправно поведение на застрахован, причинна
връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
Със застраховката Гражданска
отговорност застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива
отговорността на застрахования за
причинени на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително имуществени и
неимуществени вреди от телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ
увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение
за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да
прави всички възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение
на тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1,
т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”–
и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования, както и тези по
както и по чл.363, ал. 4,
чл. 364, чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема за установено по делото, че на
10.12.2016г. на автомагистрала „Хемус” в района на 58км. с посока на движение
от гр. София към гр. Варна е настъпило ПТП, при което П.К.П.като водач на лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ******,
застрахован при З.д.Д.Ж.и З.”АД по застраховка
„Гражданска отговорност” полица № BG/30/116002664676/14.10.2016г., поради
неспазване на дистанция реализирал ПТП с движещия се пред него автомобил
„Фолксваген Поло”, рег. № СА ******, управляван от ищеца И.П.Б., за което на П.П.е
наложено административно наказание глоба
за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП., при това ПТП ищецът Б. е бил с поставен
обезопасителен колан, не е нарушил правила за движение по пътищата, на 27.12.2016г.
ищецът е поканил ответника да му заплати обезщетение за претърпени от това ПТП
вреди. Тези обстоятелства се установяват от събрани по делото писмени и гласни
доказателства, заключение по съдебната експертиза, което в тази част съдът
изцяло кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото, оплаквания
за изводите на районния съд в тази част
страните не са въвели във въззивното производство, при обосноваване на същите
СРС не е нарушил императивна правна норма, поради което и с оглед на ограниченията
на чл. 269 от ГПК въззивния съд ги приема за установени по делото.
Спорните въпроси по делото въведени във въззивното
производство са дали ищецът е претърпял
вреди при процесното ПТП, какви вреди е претърпял, размер на обезщетението и дали ищецът е
допринесъл за настъпването на вредите поради отказано болнично лечение.
Съдът приема, че от приетите по делото медицински документи, заключение по комплексната
съдебно –
автотехническа-медицинска експертиза по делото е
установено че в причинно –следствена връзка от процесното ПТП ищецът е
претърпял „травма на коренчета на шийни
нерви” - шийна радикулопатия. Тази диагноза е поставена на ищеца непосредствено
след процесното ПТП при преглед в болнично заведение след направена рентгенова
снимка, изводът на вещото лице-лекар по приета съдебна експертиза е категоричен,
че тази травма е типична за ПТП с
механизъм по протокола за ПТП, по делото не е установено преди инцидента при
ищеца да е имало промени в шийната област. Действително, св.П.е посочил, че
непосредствено след ПТП ищецът се оплаквал само от болки в областта на коленете
и не е имал нужда от бърза медицинска помощ. Тези показания свидетелят приема,
че не са от естество да установят липса на увреждания в областта на шията при
ищеца. Свидетелят П.не разполага със специални знания, не е прегледал ищеца, отделно е посочил , че
почти не е контактувал с ищеца , а и след ПТП останали за кратко време на място
на инцидента и бил зает с полицаите, да извика пътна помощ и бил на разстояние
от ищеца. Така събраните доказателства обосновават извод, че св. П.не е имал
възможност да разговаря по-продължително с ищеца и да го наблюдава, не е
контактувал с ищеца , поради което и показанията му в тази част съдът приема, че не са от естество да опровергаят
записванията по приетия по делото лист за преглед и извода на вещото лице по
медицинската експертиза. Неоснователни са доводите на ответника, че шийната
радикулопатия се дължи на други причини, различни от процесното ПТП. Приетите
по делото писма от „Медива ИППМД-д-р С.”
и от НЗОК установяват, че ищецът не е бил диагностициран от личния си лекар с
такива дегенеративни промени. По делото не са ангажирани други доказателства,
които да установяват такива промени, вещото лице по медицинската експертиза не
е установило такива изменения и съдът приема, че такива причини не са
установени по делото.
Съдът приема, че по делото не е установено в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП
ищецът да е претърпял увреждане шийна
дископатия. Такава диагноза не е поставена на ищеца от лекарите, извършили
преглед непосредствено след ПТП, нито е
поставена в последствие от лекар, същата не е поставена и от вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза. Вещото лице е посочило, че оплакванията на
ищеца навеждат на извод, че уврежданията му са по-тежки от шийна радикулопатия,
но е посочило, че извод за увреждане шийна дископатия не може да се обоснове по
делото поради липса на изследвания ЯМР или компютърно-томографско. В тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи по делото
наличието на такова увреждане, отделно и че същото е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Такова доказване по делото не е
проведено от ищеца. Изявленията на вещото лице при изслушването му от районния
съд в частта за шийната дископатия са предположения, направени въз основа на
факти, които не са установени по делото, поради което и не са от естество да
установят такова увреждане при ищеца.
С оглед гореизложеното правилно районният съд е приел,
че от процесното ПТП в причнно-следствена връзка за ищеца е настъпило само
увреждането „травма на коренчета на
шийни нерви”.
По
възражението за съпричиняване на настъпването на вредите от ищеца, поради непроведено лечение:
При така
направено възражение ответник е въвел
като предмет на делото и отговорността на пострадалия като допълнителен
елемент от фактическия състав на отговорността на застрахователя. За да има
основание за прилагане на института на чл. 51, ал.2 от ГПК поведението на
пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на самото ПТП или в
причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за увеличаване на размера
на вредите. В двете хипотези поведението на пострадалия следва да е
противоправно, но не е нужно да е виновно, като това поведение следва да води
до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането
на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е
обективен принос , който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е
идентичен. ( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на ОСГТК).
В тежест на
ответника при така направени възражения е да установи наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия, тоест да ангажира доказателства, че увреденият е
извършил действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия
и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия,
дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Само
това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е
създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал.2
от ЗЗД има обективен характер и това изрично е провъзгласено с Постановление №
17/1963г. Този институт се прилага и по
отношение на недееспособни лица, ако те са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат. Това е така, защото приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
изисква изследване на причинната връзка между резултата и поведението на
пострадалия, но не и вината на пострадалия. При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината на лицето, под чийто надзор е недееспособния.
Поведението на пострадалия и на лицето, под чийто надзор е той, ако е
недееспособен, е от значение при приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД само, за да се направи разграничение по размер на
вредите, намиращи се в причинна връзка с виновно поведение на пострадал и на
делинквент.
Съдът приема за установено по делото, че на
10.12.2016г. ищецът е бил прегледан в болнично заведение и е отказал болнично
лечение. Същевременно съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен
начин отказът от болнично лечение да се е отразил на оздравителния процес на
приетото за установено по делото увреждане „травма
на коренчета на шийни нерви”. По делото не са събрани доказателства, които
да обосноват несъмнен извод, че това увреждане е изисквало специално лечение и
то да се проведе в болнични условия, поради което и възражението за
съпричиняване на ответника е неоснователно.
По размера
на обезщетението:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
(В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение №
28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО
на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото медицински документи, заключение по съдебно медицинската експертиза, което съдът кредитира като неопровергано от други доказателства и резултат от лични впечатления на свидетеля, по делото се
установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът на възраст от 59 години е претърпял „травма на коренчета на шийни нерви”, изпитвал е силна болка за около 7-10 дни,
възстановителния период е бил около 2-3 седмици, към момента все още изпитва
дискомфорт и болка при движението в шията. За последното обстоятелство съдът
съобрази установеното при прегледа на ищеца от вещото лице затруднено движение
на шията и придобит навик да се обръща с
цялото си тяло, което било типично поведение за ограничаване на болката при
движението на шията. Съдът изцяло кредитира този извод на вещото лице като
резултат от личните му впечатления при проведения преглед на ищеца, задълбочено
и обосновано, неопровергано от другите събрани по делото доказателства. При така
установеното, съдът приема, че справедливото обезщетение на вредите е 2000лв. За да определи този размер на
обезщетението съдът съобрази зрялата възраст, на която ищецът е претърпял
травмата, сравнително краткия период на възстановяване и на интензивните болки,
но и механизъм на настъпването на вредите, стресогенния характер на същите,
типичните за такъв тип травми главоболие и ограниченост на движението в
областта на шията, социално-икономическите условия в страната към 2016г., съществуващите и към момента
болки при движението на шията. Неоснователни са доводите на ищеца, че имал нужда
от чужда помощ и грижи на близките си, че не е могъл да спи от болки.
Доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани по делото, а в тежест на
ищеца е било да го направи.
Неоснователни са доводите на ответника, че уврежданията се дължали на
дегенеративни промени и стари травми/заболявания на ищеца. Доказателства за
тези твърдения на ответника по делото не са ангажирани.
С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно
районният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
вреди е 2000лв. и е уважил иска за
тази сума.
Решението на районния съд следва да се потвърди и в
частта по акцесорния иск за лихва.
Страните не са въвели конкретни оплаквания срещу решението на районния съд в частта за лихвата, при
обосноваване на същите районният съд не
е нарушил императивна правна норма , поради което и с оглед на ограниченията на
чл. 269 от ГПК въззивния съд приема за установено по делото че ответникът е изпаднал
в забава на плащането на главницата на 27.03.2017г.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че нито една от
страните няма право на разноски за държавна такса във въззивното производство
поради отхвърляне на жалбите им.
Ищецът не е претендирал и доказал, че е направил
разноски за адвокат в производство пред СГС и такива не му се следват.
На ответника по исковете следва да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт от 100лв. за производството пред СГС по
въззивната жалба на ищеца. Същото е определено от съда на основание на чл. 78,
ал.8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането й при
съобразяване на сложността на делото пред въззивния съд.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 141961/14.06.2019г. по гр.д. № 62822 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 118-ти
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА И.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес: Адвокатско дружество „Г.и п.”, гр. София, ул. „******да заплати
на „З.д.Д.Ж.и З.”АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100лв (сто лева), представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.