Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260051
гр. Ботевград, 12.12.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****, като разгледа
докладваното от съдия ***** гражданско дело Nо 424 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “*****” ЕАД, гр. София, чрез пълномощника си,
твърди, че по негово заявление срещу ответника е образувано ч. гр. д. No
1243/2020 г. по описа на БРС по реда на чл. 417 от ГПК, като въз основа на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са образували изпълнително
дело. Предвид получени указания от съда съгласно чл. 415 от ГПК, предявяват иск
за установяване на вземането си.
Поддържа, че на 15.04.2019 г. е сключил с ответника Договор за
потребителски кредит No **********, по който е определен общ размер на
потребителския кредит от 2 099.00 лв., като към отпуснатия кредит се включва
еднократна такса за оценка на риска в размер на 251.88 лв., дължима в дена на
подписване на договора за кредит, и която по искане на потребителя се финансира
от кредитора и следва да се възстановява с дължимите месечни вноски съгласно
погасителен план. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора, част от средствата по
кредита се превеждат по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя,
за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел договорената сума в
размер на 2 099.00 лв. на продавача на стоката, а чрез декларация, част от
договора, потребителят е потвърдил, че е получил от продавача стоката. Сочи, че
общото крайно задължение на ответника, съгласно чл. 10 от договора, възлиза на
2 350.88 лв., която сума е разсрочена на 12 месечни погасителни вноски, от
които 11 вноски по 195.91 лв. и 1 изравнителна вноска в размер на 195.87 лв.
Твърди, че длъжникът не е извършил нито едно от предвидения в договора
плащания, като крайният срок на договора е настъпил на 15.04.2020 г., с което
всички вноски са станали изискуеми.
Към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда
задължението на ответника е било в общ размер на 2 350.88 лв. главница.
Поддържа, че съгласно чл. 9, ал. 4 от договора ответникът дължи и обезщетение
за забава за периода от 15.05.2019 г. до 03.09.2020 г. в размер на 160.54 лв. Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски No **********/15.04.2019
г., дължи изпълнение на парично
задължение към ищеца, в качеството му на кредитор по същия договор, в общ
размер от 2 511.42 лв., от които 2 350.88 лв. главница, както и обезщетение за
забава в размер на 160.54 лв. за периода от 15.05.2019 г. до 03.09.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ответникът- Д.В.Д. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК депозирал
писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
не е подписвал процесния договор с ищеца, нито е упълномощавал някого да
сключва и подписва този договор, като не е подписвал и приложеното по делото
заявление-декларация.
В хода на делото е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по
оспорване истинността на документи, представени от ищеца, а именно Договор
за потребителски кредит No ********** от 15.04.2019 г. и
Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 15.04.2019 г. в частта относно авторството на подписите
на ответницка, положени в тези документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1243/2020 г.
по описа на РС- Ботевград, по заявление на ищеца от 17.09.2020 г. съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с No 264331/24.09.2020 г. срещу ответника Д.В.Д.. С разпореждането за
незабавно изпълнение съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по
заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 2350.88 лв.,
представляващa парично вземане по Договор
за потребителски кредит No ********** от 15.04.2019 г., както и сумата
от 160.54 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.05.2019 г. до 03.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата-главница, считано от 17.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и
направените разноски в заповедното производство - държавна такса в размер на 50.23
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
В
предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
По делото за представени заверени копия на Договор за потребителски кредит No ********** от 15.04.2019 г. и
Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 15.04.2019 г.,
включително като нотариално заверени копия на документите, като видно от
същите, в договора е посочено, че на 15.04.2019 г. между ищеца от една страна като
кредитор и ответникът, от друга страна като потребител, е сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит от ищец в размер на 2099.00 лв., с включена еднократна такса за оценка
на риска в размер на 251.88 лв., или обща сума, дължима от потребителя, в
размер на 2350.88 лв., платима на месечни погасителни вноски съгласно
погасителен план, включен в договора. Под всяка страните от договора са
положени подписи, за които е посочено да са на представител на кредитора и на
потребителя. Към договора е приложено и Заявление-декларация за установяване на
договорни отношения от 15.04.2019 г. от Д.В.Д., под което е положен подпис за
ответника като заявител.
Относно така представените документи - Договор за потребителски кредит No ********** от 15.04.2019 г. и
Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 15.04.2019 г., е
открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване истинността им
предвид направеното оспорване от страна на ответника на авторството на подписите му, положени в тях.
В производството по оспорването е изслушано заключението
на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице С.П. Ангелов, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и обективно. Съгласно заключението,
ръкописните текстове “Д.В.Д.” в оспорените документи- Договор за
потребителски кредит No ********** от 15.04.2019 г. и
Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 15.04.2019 г., обекти на експертизата, не са изпълнени от Д.В.Д.,
както и подписите от името на Д.В.Д. в посочените документи не са
положени същия.
Предвид така приетото заключение на вещото лице
по съдебно-почерковата експертиза, съдът приема за доказано проведеното
оспорване на автентичността на подписите на ответника, положени в посочените
документи - Договор за потребителски кредит No ********** от 15.04.2019 г. и Заявление-декларация за
установяване на договорни отношения от 15.04.2019 г. Последните се явяват неистински в
тази им част, поради което на основание чл. 194, ал. 2, предл. 2 от ГПК следва
да бъдат изключени от доказателствата по делото.
По
делото е изслушано и прието и заключението на вещото лице Мариана Б. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по Договор за потребителски
кредит No ********** от 15.04.2019 г. няма
извършени плащания, като размерът на незаплатените месечни вноски по договора
възлиза на 2776.65 лв., като непогасената главница е в размер на 2350.88 лв., а
лихвата за просрочие е 201.00 лв. Съгласно заключението, на 16.04.2019 г. ищцовото
дружество е изпълнило своето задължение, като е превело заемната сума в размер
на 2099.00 лв. В обстоятелствената част на заключението е посочено, че сумата е
преведена по банкова сметка *** “Зора М.М.С” ООД с основание “фактури от
15.04.2019 г.”, за придобит от ответника на 15.04.2019 г. 1 брой мобилен
телефон с единична цена 2099.00 лв. по фактура No **********. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно, пълно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на
вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 с No 1243/2020 г. по ч.
гр. д. No 264331 от 24.09.2020 г. по описа на РС-Ботевград от ГПК. Така
предявените искова са неоснователни по следните съображения.
Ищецът претендира, че по силата на сключен с ответника Договор за потребителски кредит No **********, по който е определен общ размер на
потребителския кредит от 2 099.00 лв., като е включена еднократна такса за
оценка на риска в размер на 251.88 лв., дължима в дена на подписване на
договора за кредит, за ответника е възникнало задължение към него в размер на сумата общо от 2 350.88 лв., плащането
на която е разсрочено на 12 месечни погасителни вноски. Поддържа, че от страна
на ответника не е извършено нито едно от предвидените плащания.
В хода на производството безспорно се установи след направено оспорване на
истинността им, че документите, на които ищецът се позовава за доказване на
тези си твърдения - Договор за
потребителски кредит No ********** от 15.04.2019 г. и
Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 15.04.2019 г.,
са неистински в частта относно авторството на подписите на ответника Д.В.Д..
Поради това и на основание чл. 194, ал. 2, предл. 2 от ГПК съдът ги изключва от
доказателствата по делото. С оглед последното твърденията на ищеца, че ответникът
е страна като потребител (заемополучател) по сключен с ищеца договор за потребителски
кредит, са недоказани. Договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен
в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит –
като форма на действителност, като липсата на такъв, сключен между страните по
делото, обуславя и извод за липсата на облигационна връзка между тях, по силата
на която за ответника да е възникнало задължението на кредитополучател за връщане
на претендираните суми. Предвид това исковете за установяване на вземанията на
ищеца към ответника по този договор се явяват неоснователни като недоказани и
като такива следва да бъде изцяло отхвърлени.
С оглед изхода на спора и
направеното от ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да му заплати направените от него по делото разноски в размер на 820.00
лв., от които 470.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 350.00 лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Възражението
на пълномощника на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника се явява неоснователно, доколкото съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба No 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (приложима към момента на плащането), минималното
възнаграждение за процесуално представителство предвид интереса по делото е
405.80 лв., а претендираното такова от 470.00 лв. надхвърля незначително минималния
предвиден размер.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “*****” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “*****” No 52-54, срещу Д.В.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена Заповед No 264331 от 24.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 1243/2020 г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 2 350.88 лв. /две хиляди триста
и петдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща задължение по Договор за потребителски No **********
от 15.04.2019 г., сумата от 160.54 лв. /сто
и шестдесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2019 г. до
03.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата-главница, считано от 17.09.2020 г.
до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194, ал. 3
вр. ал. 2 във връзка с чл. 193, ал. 2 от ГПК, по заявеното от ответника Д.В.Д., с ЕГН ********** оспорване на истинността на представените от ищеца “*****”
ЕАД, ЕИК ***** Договор за потребителски
кредит No ********** от 15.04.2019 г. и Заявление-декларация за
установяване на договорни отношения от 15.04.2019 г., че документите са
неистински в частта относно авторството на подписите на Д.В.Д., като на основание чл. 194, ал. 2, предл. 2 ГПК ги
изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА “*****” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “*****” No 52-54, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Д.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 820.00 лв. /осемстотин и двадесет лева/
за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :