Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 25.03.2021 година гр. С.З.В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 01.03. 2021година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 142 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са искове с правно основание по
чл.226
от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД, във вр. с пар.22 от
КЗ.
В
исковата молба се посочва, че на
11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в землището на О.Р.,
на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно превозно средство —
л.а. „Б.“ с per. № СТ *** ВН, водачът И.Б., с ЕГН **********
е причинила по непредпазливост смъртта на И. Г.Е., с ЕГН **********, б.ж. на
гр. С.З.- брат ищеца Д.Г.Е..
За
станалото на 11.06.2016г. ПТП били образувани ДП № 184/2016г. по описана РУП - Р.
и пр.пр. №2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. В
последствие досъдебното производство се разследва от Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР С.З.като ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З.. С внесен в съда
обвинителен акт срещу виновния водач И.Б. е образувано НОХД № 62/2019г. по
описа на ОС - С.З.. С Присъда № 13 от 09.04.2019г. съдът признал подсъдимата И.Б.
за виновна в това, че на 11.06.2016 г., на път II-57, на моста над АМ „Т.“, км
11+200, в землището на с. С., общ. Р., обл. С.З., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Б.“ с peг. № СТ ***ВН, нарушила правилата за движение, предвидени
в Закона за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно
платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти,
като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза
и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне, като по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице
и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила е смъртта на И.
Г.Е., роден на ***г. и на И. Г. И., роден на ***г. и причинила многостепенна
средна телесна повреда на А.Ч.Т., роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които
осъществява медикобиологичния квалифициращ признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на
движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и причинила
многостепенна средна телесна повреда на Господин И. Г., роден на ***г.,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК и я
осъжда на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1
от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
Постановената присъда не е обжалвана и е влязла в сила на 24.04.2019г.
ПТП
– то е станало на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11 +200, в
землището на О.Р., на надлеза над АМ „Т.“ до с. С.. Братът на ищеца - И. Г.Е.,
управлявал л.а. „О.А.“ с peг. № СТ ***СМ в посока от
с. С. към гр. С.З.. След преминаване през моста над магистралата, л.а. „О.А.“ с
peг. № СТ ***СМ бил ударен от движещия се в неговата
лента за движение л.а. „Б.“ с peг. № СТ ***ВН,
управляван от И.Б.. В резултат на удара И. Е. бил притиснат от изпъкналите
части и уредите за управление на купето на лекия автомобил и починал на място.
За да бъде изваден от автомобила, била необходима намесата на служители от
„Гражданска защита“. В изготвената по досъдебното производство СМЕ било
посочено, че при огледа и аутопсията върху трупа на И. Е. се е установило:
Мозъчна травма — кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на малкия мозък. Гръдна
травма — счупване на ребра по двете гръдни половини с кръвонасядане
на меките тъкани около счупванията, контузия на белия
дроб, контузия на сърцето, разкъсване на гръдната аорта. Хемоторакс
/свободно изляла се кръв в гръдната кухина/ - 1800 мл. Кръв в сърдечната
торбичка. Кръв в коремната кухина. Разкъсване капсулата на черния дроб. Анемия
на вътрешните органи. Счупване на дясната бедрена кост и костите на лявата подбедрица в горния край с кръвонасядане
на меките тъкани около тях, кръвонасядания и
охлузвания по челото и дясната вежда, дясната повърхност на лицето и
брадичката, кръвонасядания и охлузвания по предната
повърхност на гръдния кош. Порезни рани и охлузвания по десния горен крайник. Разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасядане
по лявата предмишница и левия лакът, охлузвания по
двата долни крайника. От заключението било видно, че смъртта на И. Г.Е. е в
резултат на тежка гръдна травма, несъвместима с живота. Установените и описани
травматични увреждания били от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и
предмети с остри ръбове и всички те отговаряли да са получени при станало ПТП
от удари в изпъкналите части и уредите за управление в купето на катастрофирал
автомобил.
От
приложената справка за родствени връзки с № УРИ 349р-843/11.01.2019г.,
изготвена от ОДМВР С.З.за нуждите на ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З.,
било видно, че Д.Г.Е. е брат на починалия И. Г.Е..
От
приложените Съобщение за смърт №173 от 12.06.2016г„ издадено от УМБАЛ „Проф.
д-р Стоян Киркович“ АД - гр. С.З.и препис-извлечение
от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа на Акт за смърт №1008 от
12.06.2016г., съставен в гр. С.З.било видно, че смъртта на И. Г.Е. е настъпила
на 11.06.2016г.
В
резултат на противоправното си деяние, водачът И.Б.
причинила на ищеца Д.Е. вреда - изгубил е своя брат. Двамата били изключително
близки, живеели близо един до друг - на една и съща улица и са общували
ежедневно. Ищецът е изпитвал любов и уважение към своя по-голям брат, който
предвид голямата разлика във възрастта им, от малък бащински се е грижил за
него и е помагал в отглеждането и възпитанието му. Д.Е. много трудно преживява
загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент той винаги е
можел да разчита на подкрепата съветите на своя брат, до когото се е допитвал в
различни житейски ситуации. Връзката между двамата била изключително силна и
внезапната смърт на И. Е. се е отразила изключително негативно на психиката на
ищеца, който е претърпял и търпи и към момента негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата
на толкова близък за него човек. Скръбта му е неизмерима и му причинява
неимоверни страдания. Ищецът е бил много близък със своя брат, съществувала е
особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много
се подкрепяли.
След
ПТП, племенника на ищеца и син на пострадалия И. Е. бил в много тежко
здравословно състояние, като лечението му продължава и сега. Претърпял е
множество операции и се нуждаел от скъпоструващо лечение, което не се покрива
от клинични пътеки. Семейството на брат му било лишено от почти всички доходи с
които е разполагало, като единствено съпругата на брат му е работела по трудово
правоотношение. Всички разходи по лечението на Господин И. Г. били платени от
ищеца Д.Е., което е индикация за близките отношения между семейството на ищеца
и това на брат му.
Отношенията
между ищеца и пострадалия са били много по - близки, от обичайните за братя,
поради което загубата причинила извънредни болки и страдания.
От
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд било видно, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“
АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г.,
валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.
Според
постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд и
по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Твърди,
че тъй като ищецът не получил каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента и с действията си виновния водач И.Б. е
причинила на ищеца неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и
управляваният от нея лек автомобил имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, за него бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск пряко към застрахователя, отговорен за
вредите, причинени от застрахования.
Съгласно
разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила
от 01.01 -2016г. относно застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен
договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия
Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни
норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори, съдържа
и процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ
(отм.). Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни
разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва
да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу
застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението,
визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго“ след
влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От
гореизложеното счита,че категорично може да се направи изводът, че правното
основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
Ето
защо с настоящата молба моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД с ЕИК **** да заплати на Д.Г.Е. с ЕГН **********,***,
сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания, в качеството му на брат на И. Г.Е. с ЕГН **********, починал
в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на
сумата.
Претендира
направените деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, представя банкова сметка, ***нието си:
Титуляр:
адв. Ж.С.З.,
IBAN:
***,
BIC:***,
„Райфайзенбанк
България“ ЕАД
По
делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който същият оспорва иска на Д.Г.Е. срещу ответното
дружество и моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани.
Оспорва
предявения иск по размер, тъй като същият твърди, че не може да бъде обоснован
по никакъв начин. В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като счита, че размерът на
претендиралата сума не може да бъде обоснован по никакъв начин. С § 96 от ПЗР
на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г/, е предвидено, че до влизането в сила на наредбата
за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000
лв. Сочи, че разпоредбата на ал. 2 предвижда, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, лицето, което
отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, дължи
обезщетение в размера по ал.1. Тези процесуални норми уреждали с обратна сила
заварените до влизане в сила чл. 493а от КЗ случаи, касаещи предявени искове за
неимуществени вреди от лицата по чл. 493а ал. 4, за периода от 21.06.2018г-
07.12.2018 г., както и за периода от 07.12.2018г до влизане в сила на наредбата
по чл. 493а ал. 2, която наредба съгласно § 103 ПЗР на ЗИД КЗ, трябва да бъде
приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон. Твърди, че
настоящият иск е предявен в периода, когато все още не била издадена наредбата
по чл. 493а ал. 2, поради което трябва да намери приложение § 96, ал. 3 ПЗР на
ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г/, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 493а ал. 4 КЗ., тъй като до влизане в
сила на наредбата по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпени неимуществени
вреди на лицата по чл. 493, ал. 4, следва да се присъжда от съдилищата в размер
до 5000 лв. Следователно, прилагайки цитираните правни норми, съдът е обвързан
с т. нар. "таван" на обезщетението за неимуществени вреди, поради което
не може да присъди обезщетение, надхвърлящо сумата 5000 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 и § 96 от ДР от КЗ размера на
неимуществените вреди в процесния случай се определя
от съда по справедливост в определените рамки до 5000 лева. В този смисъл е
съдебната практика на съдилищата: Решение № 7898 от 14.12.2018 г. на СГС по гр.
д. № 12499/2017 г.; Решение № 47 от 19.12.2018 г. на ОС - Сливен по т. д. №
72/2018 г. Ищец по делото е брат на загиналия Д.Е., поради което той попада в
кръга легитимирани да получат обезщетение лица до размера на лимита от 5000 лв.
Във
връзка с горното, счита, че присъждане на обезщетение в полза на ищеца в размер
по-голям от 5000 лв. би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване
за ищеца и ще противоречи на правилата на морала и добрите нрави.
Сочи,
че в практиката на ВКС е прието, че икономическата конюнктура на страната се
взема в предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така
Решение № 92 от 02.08.2016г. по т. д. № 965 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 1-во Т.О. Претендираният размер на обезщетение
не можело да бъде логично обоснован, тъй като страданието и мъката нямат цена,
а от друга страна не съответства на стандарта на живот в страната, на средния
размер на работната заплата, на конкретния социално-икономически статус на
ищеца. По тази причина в много развити страни, където съществуват и лимити за
обезщетенията, се прилага принципът за обективна оценка на размера на
евентуалния (пропуснат) остатъчен икономически принос на пострадалия/загиналия.
През последните 5 години в България средният размер на обезщетенията се
увеличавал експоненциално, без да следвал съразмерно темповете на увеличение на
работната заплата, покупателна способност на населението, икономическата
конюнктура в страната.
Установено
било трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни решения на състави на ВКС
по чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД
за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт
смърт, от значение били конкретните обстоятелства, при които е настъпила
смъртта; съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице,
тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия
синдром - те в каква степен били възприети от ищеца и как са се отразили върху
неговата психика и емоции; родствените и емоционални отношения между ищеца и
пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на
деликта и след това; отражението върху психиката и
начина му на живот. При страдание от загуба на близък човек твърди, че е от
значение и възрастта на пострадалия (изрично ПП ВС № 4/1968 г.,), както и тази
на починалия към датата на деликта - тя също индикира степента на емоционална близост, зависимост един
от друг, ролята на починалия за обезпечаването, грижата, отглеждането,
възпитанието и подкрепата на пострадалия, възможността на последния да се
съвземе, наличието и на други фактори в живота му (семейство, близки, работа,
социална и обществена ангажираност), които да го подпомогнат за преодоляване на
емоционалната болка и справяне с последиците от загуба на близкия човек.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. По
всички изложени съображения намира, че претендираното
обезщетение било съотносимо за горните критерии.
Не
оспорва настъпването на ПТП предвид влязлата в сила присъда спрямо водача И.Б..
Твърди, че пострадалия И. Е. не бил използвал предпазен колан, с който е бил
фабрично оборудван автомобилът му, предвид което действията му са в пряка
причинна връзка с настъпилите телесни увреждания и леталния изход. Ако предпазният
колан бил правилно поставен и задействан, телесните увреждания щели да бъдат с
по-малка интензивност и обем и нямало да доведат до смърт.
По
делото е постъпила допълнителна искова
молба от ищеца, в която заявява, че направените с отговора на исковата
молба възражения на ответното дружество са неоснователни и не следва да бъдат
уважени.
Счита,
че аргументите на ответното дружество са неоснователни. Твърди, че
действително, разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр. 101/2018 г.)
предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл. 493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал.4 (разширения кръг лица) се определя в размер до 5000 лева, като е
придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след
21.06.2018 г. Посочената разпоредба на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, обаче
твърди, че е неприложима по настоящото дело, макар исковата молба да е заведена
на 08.06.2020г., тъй като тя имала отношение към застрахователни събития,
попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г.
Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и справката от сайта на
Гаранционен фонд, застраховката „Гражданска отговорност“ за л.а. „Б.“ с рег.№
СТ***ВН, с който е причинено ПТП на 11.06.2016г. била сключена на 17.08.2015г.
със срок на валидност от 17.08.2015г. до 17.08.2016г. По силата на § 22 от ПЗР
на КЗ (в сила от 01.01.2016 година), за
застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ, какъвто
е и процесния, се прилага част четвърта от отменения
КЗ (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 година), освен ако страните договорят друго
след влизане в сила на новия КЗ. Ето защо при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение били приложими единствено нормите на част четвърта
от КЗ (отм.), които не предвиждали лимит на обезщетенията за неимуществени
вреди под този, посочен в чл.266, т.1, б. „б“ на КЗ (отм.) - за всяко събитие
при две или повече пострадали лица до 10 000 000 лв.
Дори
да се приеме, че разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от
2018г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018г.,
независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало
застрахователното събитие, счита, че тази разпоредба противоречи на правото на
ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/ЮЗ/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката
„Гражданска отговорност“, чийто чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми:
в случай на телесно увреждане минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000
EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени
вреди 1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите. Посочените в директивите лимити за
минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт били транспонирани в националното ни
право - чл. 266 от КЗ (отм.) и чл. 492 от сега действащия КЗ.
Застрахователна
сума по смисъла на §1, т.5 от ДР на КЗ (отм.) е договорената или определената с
нормативен акт и посочена в застрахователен договор парична сума,
представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице. Тази дефиниция е
възпроизведена в чл.346 от действащия КЗ. Въвеждането на застрахователна сума
като предел на отговорността на застрахователя в действащия закон и уреждането
на нейния минимален размер в директива 2009/ЮЗ/ЕО, която е част от правото на
Европейския съюз означава, че при настъпване на застрахователно събитие с
причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде
ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет
в Директива 2009/ЮЗ/ЕО, от застрахователния договор, който не може да предвиди
по-нисък размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо
обезщетение. Следователно, твърди, че е недопустимо размерът на обезщетението
за телесни увреждания, чийто възможен предел е застрахователната сума,
определена в нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на
вътрешното право. По аргумент на по-силното основание, това се отнася и при
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от близки на пострадало лице,
при застрахователно събитие с причиняване на смърт на лицето. Налице е
противоречие на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.) с
разпоредбата на чл.9, ал.1 от Директива 2009/ЮЗ/ЕО. Въпреки че директивата не е
регламент и не става автоматично част от вътрешното право на държава-членка на
Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на
директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права,
свободи и законни интереси. Освен това, съгласно Решение на СЕС от 24.10.201
Зг. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от *****(Л.,) с акт от 16 май
2012г., постъпил в Съда на 1 юни 2012г., чл.З, параграф 1 от Директива 72/166 и
чл.1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на МПС, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива
84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са
част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в държавите-членки, в това число и Р.Б.,
съгласно чл.633 от ГПК. Така, предвид изложеното разпоредбата на §96, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.) въвежда недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя.
Сочи,
че при констатиране на противоречие между европейското и националното право
съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата,
които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение
евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед
на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.
В
този смисъл е и константната и непротиворечива съдебна практика по приложението
на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр.101 от 2018г.), а именно влезлите в
сила: Решение № 54 от 27.02.2019г., постановено по в.търг.д. № 24/2019г, по
описа на Апелативен съд - Варна, Решение №78 от 26.03.2019г., постановено по в.
търг. д. № 62/2019г. по описа на Апелативен съд - Варна, Решение №194 от
14.06.2019г., постановено по в, търг. д. №231/2019г. по описа на Апелативен съд
- Пловдив, Решение № 114 от 09.05.2019 г.,
постановено по в.търг.д. № 169/2019г. по описа на Апелативен съд - Варна и
други.
На
следващо място счита, че претендирания с исковата
молба размер на обезщетение за неимуществени вреди не е прекомерно завишен и е
изцяло съобразен с константната съдебна практика на ВКС, обективирана
в редица решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК: Решение № 70/03.06.2019г.,
постановено по т.д. № 755/2018г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.; Решение №
206/26.10.2018г., постановено по т.д. № 670/2017г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.;
Решение № 168/05.10.2018г., постановено по т.д. № 892/2018г. по описа на ВКС,
ТК, I т.о.; Решение № 310/06.02.2019г., постановено по т. д. № 2429/2017г. по
описа на ВКС, ТК, II т.о. и др.
По
отношение на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия И. Е. поради непоставен предпазен
колан счита, че същото е неоснователно. Твърди, че пострадалият е бил с
поставен предпазен колан, но въпреки това получените увреждания са били от
такъв характер, че са причинили смъртта му.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор на допълнителна искова молба, в
който заявява, че поддържа всички направени с отговора на исковата молба
твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени
искания.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно
е установено, че на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в
землището на О.Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно
превозно средство - л.а. „Б.“ с peг. № СТ *** ВН,
водачът И.Б., с ЕГН: ********** е причинила по непредпазливост телесни
увреждания на ищеца Господин И. Г..
От направена
справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.”
АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г.,
валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.
За настъпилото ПТП на 11.06.2016 г. са
образувани ДП № 184/2016г. по описана РУП - Р. и пр.пр.
№2090/2016г. по описа на ОП - С.З..
С
Присъда № 13 от 09.04.2019г. съдът признал подсъдимата И.Б. за виновна в това,
че на 11.06.2016 г., на път II-57, на моста над АМ „Т.“, км 11+200, в землището
на с. С., общ. Р., обл. С.З., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Б.“ с peг.
№ СТ ***ВН, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по
пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно
движение, когато платното за движение има две пътни ленти, като водач на пътно
превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по
непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на
повече от едно лице, както следва: причинила е смъртта на И. Г.Е., роден на ***г.
и на И. Г. И., роден на ***г. и причинила многостепенна средна телесна повреда
на А.Ч.Т., роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна
травма и в гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник, и причинила многостепенна средна телесна повреда на Господин И. Г.,
роден на ***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради
което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал. 3, б. „б“,
вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК и я
осъжда на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1
от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
Постановената присъда не е обжалвана и е влязла в сила на 24.04.2019г.
От
приложената справка за родствени връзки с № УРИ 349р-843/11.01.2019г., изготвена
от ОДМВР С.З.за нуждите на ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З., било
видно, че Д.Г.Е. е брат на починалия И. Г.Е..
От
заключението на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява следното:
Лек
автомобил „О.А.“ е бил оборудван с 5 триточкови инерционни обезопасителни
колани за всички пътници и водача на автомобила - два за предните 2 места и 3
за задните три места в автомобила.
Вещите
лица правят категоричен извод, че са налице неоспорими данни за използван
предпазен колан от водача Е.: В протокола за оглед на местопроизшествието е
записано, че водача Е. е с поставен обезопасителен
колан. Той се вижда частично и на приложения снимков материал към досъдебното производство.
Към
момента на настъпване на ПТП-то тялото на И. Е. не е имало свободно движение в
купето на автомобила, тъй като е бил с поставен предпазен колан и тялото е било
фиксирано към шофьорската седалка. В конкретния случай купето на лек автомобил
„О.А.“ е получило големи деформации от удара с автомобил „Б.”, като арматурното
табло, волана, педалите за управление и напречната предна стена на кокпита са се придвижили назад и са причинили уврежданията
на Е., независимо от това, че същия е с поставен предпазен колан. Няма изпадане
на тялото от купето на катастрофиралия автомобил.
В
конкретното ПТП, макар да е използван предпазен колан от водача на автомобила
са настъпили летални травма, а именно тежка гръдна травма, несъвместима с
живота.
За
изясняване на обстоятелства са събрани гласни доказателства.
От
показанията на свидетелката М.П.Е.(съпруга на починалия И. Е.) се установява,
че всички живели заедно в едно домакинство. Твърди, че когато ищецът се родил
мъжът й бил на 14 години и двамата братя пораснали заедно, докато свидетелката
и И. Е. се отделят в отделна къща. Свидетелката заявява, че до 1993г. били заедно
в едно домакинство. Посочва, че ищецът Д.Е. и брат му И. били в добри
отношения, ищецът слушал брат си като баща. Към момента живеели в съседни къщи
- свидетелката живеела на ул. *****, а ищецът - на ул. *****. Св. Е. споделя,
че двамата братя непрекъснато били заедно. Работили заедно в „Т.Д.“, в „Ч.З.“,
три-четири години работили заедно. На семейни празници винаги били заедно.
Свидетелката посочи, че и тримата братя били сплотени. Заявява, че имало време,
когато са били финансово зависими едни от други и си помагали взаимно. Като
започнали да строят къщите ищецът Д.Е. бил плътно до св. М. Е., защото нейният
съпруг бил в СССР и ищецът й помагал непрекъснато. Свидетелката заявява, че
ищецът преживял смъртта на брат си И. много тежко, защото те били пораснали
заедно. Ищецът непрекъснато плачел, даже не бил добре с нервите след
произшествието. Взимал лекарства. Св. Е. твърди, че ищецът в момента е
по-добре, но от време на време като говорят за брат му си поплаквал.
От
показанията на свидетелката М.Х.К. (братовчедка на ищеца) стана ясно, че
отношенията между ищеца Д.Е. и брат му И. били много добри. Те били много
близки. Може да кажело, че И. е отгледал брат си Д.Е. от малък. Разликата им
била много голяма. И. участвал в отглеждането на ищеца. Свидетелката заявява,
че двамата братя доста години живели заедно, като и след това пак живеели много
близко. Твърди, че сега живеят на ул. ***** и №22. Свидетелката посочи, че след
като починал И., ищецът бил съкрушен. Доколкото знаела, поставили инжекция на
ищеца Д.Е. и на майка му, за да се успокоят. Според св. М.К. ищецът много
трудно преживял смъртта на брат си. В семейството им всички много си помагали -
и парично, и във всяко едно отношение. Свидетелката заяви, че не е чувала
двамата братя да са се карали или да имат дразги
помежду си.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Към дата на ПТП – то
11.06.2016г. л.а. марка „Б.“ с peг. № СТ *** ВН е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД валидна от
17.08.2015 г. до 17.08.2016 г. Поради това ответното дружество отговаря за
причинените от застрахования вреди съгласно чл.223 КЗ(отм.).
По делото
безспорно също така се установи, че смъртта на И. Г.Е. се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – И.Б., което е установено влязла в сила на Присъда № 13/09.04.2019г. по НОХД № 62/2019 г. по описа
на Окръжен съд- С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ
/отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди
се явява доказан по основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Основен
спорен момент по делото е дали ищецът има качеството на пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока,
съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016
от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че
"от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
В
настоящия случай от свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че между
починалия и ищеца е създадена много силна връзка, характеризираща се с обич,
уважение, привързаност. ПТП И. Е.. Установено е, че между ищецът и брат му са
били изключително близки, починалият е възприемал ищецът като баща, поради
възрастовата разлика от 14 години и е участвал в отглеждането на ищеца. Двамата
дълго време живеели в едно домакинство, а след това и работили заедно на
различни места. Поради така създалите се близки емоционални отношения, двамата
братя си построили къщи една до друга и винаги си помагали взаимно, когато
някой изпаднел в нужда. И до настоящия момент ищеца не е преодолял загубата на
брат си. Съдът приема, че между починалия и
неговия брат е създадена силна емоционална връзка, надхвърляща обичайната
връзка между братя, която се е запазила и по-късно в годините, след като всеки
от тях създава семейство.
С оглед изложеното съдът намира, че между починалия И. Г.Е. и
ищеца е изградената твърде силна, емоционална връзка и следователно преживените
и търпени болки и страдания на ищеца от смъртта на брат му следва да се
определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията и постановките, дадени
в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016
г. на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелите родственици.
Ето защо съдът приема, че при така събраните доказателства ищецът проведе пълно
и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца би била справедлива сума в размер на 26 000 лв.
Възражението на застрахователя, че при определяне на размера на
обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а от КЗ
и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението следва да се определи в
размер до 5000 лв., е неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС,
доколкото е предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС
от *****(Л.) не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка "гражданска отговорност" да покрива обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националното законодателство за смъртта
на близки членове на семейството, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5. Няма основания да се отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор,
в какъвто смисъл се оплаква въззивникът, тъй като СЕС
вече е бил сезиран с преюдициално запитване по
въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения
в Р.Б. (чл. 633 ГПК),
то няма основания размерът на обезщетението да бъде ограничавано под
действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
От страна
на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, поради неизползване на предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според
вещите
лица са налице неоспорими данни за използван предпазен колан от водача Е.,
което се установява, както от протокола за оглед на местопроизшествието, където
е записано, че водача Е. е с поставен обезопасителен
колан, така и се вижда и на приложения снимков материал към досъдебното
производство. Към момента на настъпване на ПТП-то тялото на И. Е. не е имало
свободно движение в купето на автомобила, тъй като е бил с поставен предпазен
колан и тялото е било фиксирано към шофьорската седалка. Поради това
съдът приема, че възражението е неоснователно.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за
неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното
увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно
предвидената за това възможност в разпоредбата на чл.
223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В този смисъл практиката на ВКС, обективирана в
решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09 г.
по т.д. №475/08 г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, където също
е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се
дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу
застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”.
В случая моторното превозно средство, причинило ПТП, е имало сключен
застрахователен договор по реда на КЗ (отм.), от което следва, че в случая не
са приложими правилата на новия КЗ, поради което законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде присъдено от дата на деликта
– 11.06.2016 г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД следва да заплати на Д.Г.Е. сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството му на брат на И. Г.Е. с
ЕГН **********, починал в резултат на ПТП от 11.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането до
окончателното изплащате на сумата.
Ответното
дружество следва да заплати на Д.Г.Е. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1
350 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД
следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 040 лв. за
държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *******да заплати на Д.Г.Е. с ЕГН **********,***, сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и
страдания, в качеството му на брат на И. Г.Е. с ЕГН **********, починал в
резултат на ПТП от 11.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на
сумата и направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 350 лв. по банкова сметка ***.39 от
Закона за адвокатурата в „Р.Б./" ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., *******да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 1 040
лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :