Определение по дело №1403/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба от „Мюсюлманско вероизповедание“ – София, религиозна институция, вписана в Регистъра за вероизповеданията под № 1, том 1, стр. 1 по ф.д. № 1659/2003 г. на СГС, ЕИК *********, представлявано от Главния мюфтия М.А.Х., срещу Разпореждане № 2359/29.03.2023 г. по н.а.х.д. № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по жалба от „Мюсюлманско вероизповедание“ срещу Електронен фиш серия К № 5857654, издаден от ОД на МВР – Варна, поради анулиране на фиша.

В частната жалба се твърди, че анулирането на фиша е извършено след обжалването му и че не са налице хипотезите на анулиране на фиша по чл. 189, ал. 5 и 6 от ЗДвП. Частният жалбоподател твърди, че за него е налице правен интерес от обжалване на фиша, а разпореждането е неправилно и недопустимо. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.

В производството е приета за разглеждане и частна жалба от „Мюсюлманско вероизповедание“ – София срещу Определение № 607/21.04.2023 г. по н.а.х.д. № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на религиозната институция за присъждане на разноски по делото вследствие прекратяването му. В частната жалба се твърди, че определението е недопустимо и неправилно, тъй като към момента на подаване на жалбата фишът не е бил анулиран. Моли за отмяна на определението и за присъждане на разноски.

Ответникът в производството, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна не изразява становище по частните жалби.

Съдът, след като съобрази изложените в частните жалби основания и доводи, намери за установено следното:

Частните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, частната жалба срещу Разпореждане № 2359/29.03.2023 г. по н.а.х.д. № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Варна е неоснователна, а частната жалба срещу Определение № 607/21.04.2023 г. по н.а.х.д. № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Варна – основателна.

Производството по н.а.х.д. № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Варна е било образувано за разглеждане на жалба от „Мюсюлманско вероизповедание“ срещу Електронен фиш серия К № 5857654, издаден от ОД на МВР – Варна. Жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган на 13.03.2023 г. Делото е образувано на 29.03.2023 г., като с писмото, придружаващо представената пред съда административна преписка, е посочено, че фишът е анулиран въз основа на докладна записка от 17.03.2023 г. и като доказателство за анулирането е представена разпечатка от Системата за управление на административно-наказателната дейност.

На датата на образуването, делото е прекратено с Разпореждане № 2359/29.03.2023 г. поради липса на годен предмет за обжалване вследствие анулирането на обжалвания фиш.

Така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно. Предмет на обжалване в производствата по чл. 59 от ЗАНН са наказателните постановления, предупрежденията, резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство и електронните фишове. При последващо анулиране на издадения и обжалван фиш липсва годен за обжалване акт, поради което въззивното производство е недопустимо. При анулиране на фиша, водещо до отпадане на административнонаказателната отговорност, въззивното производство е и лишено от предмет, доколкото търсената с жалбата защита е именно отпадане на отговорността на дееца. Ето защо прекратяването на делото от страна на районния съд е правилно и в съответствие с установените обстоятелства.

За прекратяването въззивникът е уведомен на 11.04.2023 г. и на 13.04.2023 г. е подал молба за присъждане на разноски. В молбата е посочено, че фишът е анулиран след постъпване на жалбата при административно-наказващия орган и въззивникът е узнал за анулирането едва след връчване на разпореждането за прекратяване. Предвид това са претендирани разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства.

Районният съд се е произнесъл по това искане с Определение № 607/21.04.2023 г., в което е посочил, че производството е било прекратено в закрито заседание и не са провеждани съдебни заседания, поради което на въззивника не се следват разноски.

Така постановеното определение е неправилно и в противоречие с приложимите норми.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН в производствата по този закон страните имат право на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Приложимият по отношение на разноските Административнопроцесуален кодекс гласи в чл. 143, ал. 2, че подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Смисълът на разпоредбата е, че издателят на акта носи отговорност за разноски, когато с поведението си е станал причина за образуване на производството по обжалване на издадения и впоследствие оттеглен едностранно от същия орган акт.

В случая се установява, че анулирането на фиша е извършено след постъпване на жалбата срещу него при административнонаказващия орган. Мотивите на докладната записка № УРИ 819р-8999/17.03.2023 г., по която е анулиран фишът, са идентични с мотивите във въззивната жалба. Към момента на анулирането религиозната институция е направила разноски за адвокатско възнаграждение с цел осигуряване на съдебна защита срещу фиша, които следва да бъдат възстановени от бюджета на организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган. Липсата на проведени съдебни заседания не може да е основание да се отхвърли претенцията за присъждане на разноски, които вече са направени за осигуряване на съдействие при защитата срещу анулирания впоследствие фиш. В случая договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, като включва изготвяне на жалба и процесуално представителство, и е в минимума по чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претенцията за присъждане на разноските в минимален размер по наредбата следва да бъде уважена изцяло.

С оглед гореизложените мотиви и на основание чл. 235 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 2359/29.03.2023 г. по н.а.х.д. № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОТМЕНЯ Определение № 607/21.04.2023 г. по н.а.х.д. № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна да заплати на „Мюсюлманско вероизповедание“ – София, религиозна институция, вписана в Регистъра за вероизповеданията под № 1, том 1, стр. 1 по ф.д. № 1659/2003 г. на СГС, ЕИК *********, сумата 400 (Четиристотин) лева, представляваща разноски по н.а.х.д. № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Варна

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: