Р Е Ш Е Н И Е
№ 387
Гр. Добрич, 09.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело №287 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.В.И. *** против индивидуален административен акт - принудителна административна
мярка (ПАМ) от 01.06.2021 г. -
"преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач", наложена спрямо лек
автомобил "Форд
Фиеста", с рег. №***, разпоредена от длъжностно лице – мл. инспектор в „Общинска полиция“ към І
РУ Добрич, при ОД на МВР Добрич.
В жалбата се сочи,
че оспорваната ПАМ е
незаконосъобразна, неправилна и необоснована, издадена при допуснати нарушения
на закона. Навеждат се доводи, че посоченото място на нарушението в КП не
отговаря на фактическата обстановка, като то не само, че е неправилно, но и
неточно. Твърди се, че посочената улица е с дължина няколко километра, и чрез
посочването и само, нарушението не е индивидуализирано по точен и ясен начин.
Сочи се, че непълната индивидуализация на мястото на нарушението се приравнява
на липса на задължителен реквизит на КП, като това е процесуално нарушение. Моли съда да отмени наложената ПАМ
като незаконосъобразна. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата се явява лично и я оспорва като
неоснователна. Представен
е писмен отговор по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Лек автомобил "Форд Фиеста" с рег. №Тх
4658КХ е собственост на жалбоподателя, което не се оспорва от
него.
На 01.06.2021 г. е съставен
Констативен протокол №001452 за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно
превозно средство. В протокола е отразено, че в 11:15 часа на същата дата, служителят е констатирал неправилно
паркиран лек автомобил, като превозното средство е паркирано на тротоара по ул.
„Ген. Колев“. Посочено е, че паркирането на автомобила прави невъзможно
движението на пешеходците по тротоара и ги принуждава да се движат по пътното
платно, което от своя страна води и до създаване на опасност за тяхното здраве.
По делото е приложена преписката по налагане на
обжалваната ПАМ, която се състои от посочения протокол, снимков материал, заповед
№101/08.01.2019 г. на кмета на Община Добрич, с която е утвърдена Инструкция за работа при
репатриране на неправилно паркирани МПС на територията на община Добрич, самата
инструкция, Заповед №01/02.01.2019 г. за състава на лицата, които извършват дейността
по принудително отстраняване на неправилно паркирани ППС, в която е посочени и
ответника и др..
По
делото като свидетел е разпитан М.Р.А., който е касиер-репатратор към община
Добрич. Същият посочва на снимковия материал, къде точно се намира автомобила,
а именно, че същият е паркиран на тротоар срещу офиса на Еконт и точно след тотопункта. Посочва, че
на процесното място има знак, че се репатрират автомобилите.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в
специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б. " от ЗДвП,
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение
на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК - изразено с действие
волеизявление на орган, овластен със закон за това.
Оспореният акт представлява принудителна административна
мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него
не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван.
Това означава, че е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, която
предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано
пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за
обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл. 61, ал. 1 от АПК,
всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да
бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо, че прилагането на ПАМ по чл.
171, т. 5, б. "б. " ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач и се оказва
доведена до знанието на жалбоподателя на датата на прилагането - 01.06.2021 г., по делото няма
данни на последния да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да я
оспори.. Жалбата, като подадена на 11.06.2021 г., се явява в срок, изхожда от активно легитимирано
лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен,
следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП гласи, че определените
от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на
отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощен от него водач. По силата на цитираната
разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 5, б.
"б. " от ЗДвП, са включени длъжности лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки един от тези
правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи
съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ. Законодателят не е въвел
ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Тоест всеки собственик
на път по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДвП има законова възможност да оправомощи
лица, които да налагат принудителна мярка, като определи изрично тези лица.
Оперативната дейност по принудително преместване на ППС
на територията на община
Добрич се организира и осъществява от инспектори в звено „Общинска полиция“ към
І РУ на ОД на МВР Добрич и при условията, определени със Заповед №1/02.01.2019
г. на кмета на община Добрич.
Наред с това е представена Инструкция за работата при репатриране
на неправилно паркирани МПС на територията на община Добрич в която са регламентирал
действията на длъжностните лица, които са оправомощени да налагат
принудителната административна
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП постановява кои ПАМ
се налагат с мотивирана заповед, като ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б. "
от ЗДвП не е сред изрично изброените мерки. Това означава, че прилагането на
тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне на отговорно пазене на
МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за прилагане на мярката.
Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл. 59, ал. 3 от АПК.
При прилагането на ПАМ не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т.
3 от АПК. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават
в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички
доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по
преписката.
Разпореждането е извършено в съответствие с материалния
закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б. "б. "
от ЗДвП, приложима като материално правно основание за налагане на конкретната
ПАМ, са три:
1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;
2. когато създава опасност и
3.когато прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението.
Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните
предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган
налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Не
съществува правна възможност за административният орган да осъществи във всеки
конкретен случай, с оглед на конкретните обстоятелства, да извърши преценка за
налагането или не принудителната административна мярка.
Предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на
ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че оспорената
принудителна мярка, наложена с конклудентните действия по преместването на
автомобила, е в съответствие със законовите изисквания.
От снимките, приложени по делото се вижда, че автомобилът е паркиран на тротоара на ул.
„Ген. Колев“, където е забранено паркирането. Съставянето на
констативен протокол не е елемент от прилагането на ПАМ, която се извършва чрез
действие, а протоколът има единствено доказателствено значение. Наистина в
протокола липсва пълно посочване на адреса на който е паркиран автомобила, на
както се каза по-горе е представен снимков материал от който безспорно се
установява къде точно, на кой тротоар е паркирано МПС-то. В тази насока са и
показанията на свидетеля А., който изяснява, къде точно е бил паркиран
автомобила.
За процесната принудителна мярка, както се
посочи и по-горе, по силата на изрична законова разпоредба - a contrario
от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма на
индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при устното й
постановяване. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат
изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят
не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти
с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органа
към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за
прилагането й факти, както и съставеният снимков материал са доказателства за фактическите основания на органа.
Процесният протокол, който разпоредилият мярката орган е
съставил, не е нормативно установен акт. Той не е предвиден като задължителен
нито в Закона за движението по пътищата, нито в правилника за неговото
прилагане, нито в друг нормативен акт, както основателно сочи и касатора. С
оглед на това протоколът е акт, който органът създава с цел отчитане и
документиране на дейността за целите на общинското предприятие. Поради това
протоколът не е официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила - издалото го длъжностно лице не е
снабдено с държавна удостоверителна власт за релевантните факти -
местоположението на превозното средство, по отношение на което е приложена
принудителната мярка и датата на прилагането й. Той е официален документ,
доколкото е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, но това не го
прави свидетелстващ. Дали органът ще състави или не процесния протокол е
ирелевантно за законосъобразността на приложената мярка. Съставянето или не на
протокола може да има значение за неговата дисциплинарна отговорност. С оглед
на това посоченото в протокола досежно местонахождението на процесния автомобил
следва да се преценява в контекста на
останалите доказателства по делото. Местонахождението
на процесния автомобил преди преместването му се установява от снимковият материал и свидетелските показания
на Р.А.,***, на тротоара, зад тото пункт.
Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б. " от ЗДвП, на чието основание е разпоредено репатриране на процесния автомобил, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението, което е в нашия казус и е
безспорно установено според съда.
На последно място, но не и по важност, съдът намира, че
атакуваната мярка е издадена в съответствие с целта на закона, а именно
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е
формално и материално законосъобразна, издаването й съответства на целта на
закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, както и не засяга адресата в
по-голяма степен от необходимото за целта й. Поради това подадената жалба срещу
нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение четвърто от АПК, Административен съд Добрич, ІV състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.И. *** против индивидуален административен акт - принудителна административна
мярка (ПАМ) от 01.06.2021 г. -
"преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач", наложена спрямо лек
автомобил "Форд
Фиеста", с рег. №***, разпоредена от длъжностно лице – мл. инспектор в „Общинска полиция“ към І
РУ Добрич, при ОД на МВР Добрич.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС гр. София.
СЪДИЯ: