Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 09.10.2.7 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О
Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН А.
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 498 по описа за 2.7 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявените искове
са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ,
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът А.А.Д. твърди, че работел в
ответното държавно горско стопанство за периода от ..04.2.5 г. до 02.05.2.7 г.,
като на основание сключен трудов договор № ./..04.2.5 г. и допълнителни
споразумения към него изпълнявал длъжността „ст.л.“за периода от ..04.2.5 г. до
14.02.2.7 г. Със заповед № .от 14.02.2.7 г. на
директора на ТП „ДГС Земен“ трудовият му договор бил прекратен на основание чл.
325 ал. 1, т. 5 КТ - поради завръщане на титуляра. Въз основа на сключен трудов
договор № ПО-.-9 от 14.02.2.7 г. ищецът изпълнявал длъжността „г.н.“с място на
работа ТП „ДГС Земен“, работно време 8 часа, при ненормиран работен ден и
основно месечно трудово възнаграждение 800,00 лева и допълнително
възнаграждение 2%. С допълнително споразумение № .
от 03.04.2.7 г. трудовият договор за длъжността бил трансформиран като такъв за
неопределено време. С допълнително споразумение
към трудовия договор №. от 03.04.2.7 г. трудовото възнаграждение било
увеличено на 940,00 лева и 2% допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит. От 14.02.2.7 г. до датата на прекратяване на
трудовия договор - 02.05.2.7 г. ищецът изпълнявал длъжността „горски
надзирател“.
Със заповед № .от 02.05.2.7 г. на директора на ТП „ДГС Земен“
на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.
174, ал. 2 от Закона за горите, чл. 195, ал. 1, чл. 188, т. 3, чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10, чл. 190, ал. 1, т.
4 и т. 7 и чл. 194, ал. 1 и 3 от КТ, във връзка с протокол от 08.03.2.7 г. на
ТП „ДГС Земен“ и констативен протокол от 27.02.2.7 г.
На основание чл. 188, т. 3 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ трудовият договор бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
считано от 02.05.2.7 г.
Ищецът твърди, че заповед № .от 02.05.2.7 г. на директора на
ТП „ДГС Земен“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ била
незаконна, тъй като било допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.
195 КТ. В заповедта не били посочени конкретни нарушения на трудовата
дисциплина. Времето на извършване на нарушенията било определено на базата на
предположения и посочения в заповедта период бил произволно определен.
Посочените като дисциплинарни нарушения деяния, се твърдяло да са извършени в
периода от м. октомври до м. декември 2.6 г., т. е. преди сключването на
трудовия договор за длъжността „г.н.“от която ищецът бил дисциплинарно уволнен.
Посочва, че заповедта е немотивирана, тъй като в същата
неправилно било посочено правно основание за издаването ù, а именно чл.
174, ал. 2 ЗГ, който давал правомощие на директорите на ДГС да издават
индивидуални административни актове, а заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ нямала
характера на индивидуален административен акт. Наред с това, твърди, че
функциите по опазване на горските територии, попадащи в обособените охранителни
участъци, били възложени на служители с лесовъдско образование,
заемащи длъжността „горски надзирател”, като конкретно били изброени трудовите
им задължения в заповед № ./10.08.16 г. на директора на ТП „ДГС Земен“, контролът
по изпълнението на която бил възложен на инж. П.Д.– зам. - директор. Съгласно
така посочената заповед, в сила от 10.08.2.6 г. и действала през периода м. октомври
– м. декември 2.6 г., задължението за опазване на горските територии било
възложено не на изпълняващите длъжността „старши лесничей”, а на служителите с
лесовъдско образование, изпълняващи длъжността „горски надзирател”, а контролът
бил възложен не на ищеца, а на заместник - директора. Твърди също, че законовият
текст, въз основа на който е наложено наказанието, не съответствал на
посочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Не били спазени сроковете за
налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ.
Освен това, ищецът посочва, че дори и по време на действието
на вече прекратения трудов договор, не е извършвал описаните в заповедта
дисциплинарни нарушения. Периодът, през който се твърди, че ищецът не е
осъществил контрол на горската територия в поверения му охранителен участък в
землището на с. Светля, Община Ковачевци бил посочен произволно. Работодателят
се позовавал на констативни протоколи, съставени на 27.02.2.7 г. и 03.03.2.7
г., в които била констатирана незаконна сеч и извоз на добита дървесина в
периода м. октомври – м. декември 2.6
г., през който според ищеца не са извършвани незаконна сеч и извоз на
дървесина. Твърди, че задължение на горския надзирател на охранителния участък
било да извършва проверка по метода на маршрутния преход и да съставя протокол,
който да представя на директора на ТП „ДГС Земен“, но ищецът не бил уведомяван
от горския надзирател за каквито и да било посегателства в посочения участък.
Поддържа, че съгласно сключения трудов договор изпълнявал длъжността „горски
надзирател“ за времето от 14.02.2.7 г. до 02.05.2.7 г., като определеният му
охранителен участък бил в района на с. Дивля, който отстоял на около 50 км от
участък „Светля“, по отношение на който нямал контролни функции.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае
уволнението му за незаконно и да отмени заповед № ./02.05.2.7 г. на директора
на ТП „ДГС Земен“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ да го възстанови на
длъжността „г.н.“с място на работа ТП „ДГС Земен“, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да осъди ответника да му заплати обезщетение
за времето, през което е останал без работа за периода от 02.05.2.7 г. до 02.11.2.7
г. в размер на 5752,28 лева, ведно със законната лихва върху същата сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който
е оспорил исковете като неоснователни и недоказани.
Твърди, че заповед № ./02.05.2.7 г. на директора на ТП „ДГС
Земен“ била законосъобразна и мотивирана, издадена в законоустановения срок и
при спазване на регламентираната в КТ процедура за налагане на дисциплинарни
наказания и в съответствие с чл. 189, чл. 193 и чл. 195, ал. 1 КТ. В процесната
заповед било посочено точно в какво се изразяват нарушенията, констатирани от
работодателя и времето на извършването им. Посочено било и наказанието и законовият
текст, въз основа на който то се налагало. Дисциплинарните нарушения били
посочени по ясен и разбираем начин, даващ пълна възможност за съдебна защита на
ищеца и за оспорване на фактите. В съответствие с чл. 193, ал. 1 КТ и при
спазване на процедурата, от работника били изискани писмени обяснения за
нарушенията на трудовата дисциплина, констатирани при извършени проверки на
27.02.2.7 г. и 02.03.2.7 г. от служители на ТП „ДГС Земен“ и в указания срок са
постъпили писмени обяснения от ищеца. Твърденията на ищеца, че било
преклудирано правото на работодателя да наложи дисциплинарното наказание поради
прекратяване на трудовия договор за длъжността „ст.л.“били неверни, тъй като
всички законови предпоставки за това били налице, още повече, че със заповед № ./02.03.2.7 г. на директора на ТП „ДГС Земен“, на ищеца
било възложено, считано от ..03.2.7 г., наред с длъжността „г.н.“да съвместява
и длъжността „ст.л.“на ГСУ „Ковачевци“.
Наред с това, безспорно установено било, че ищецът бил
извършил дисциплинарно нарушение и виновно неизпълнение на трудовите си
задължения, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя, както и
други тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно неспазване на техническите
и технологичните правила, неизпълнение на възложената работа и законните
нареждания на работодателя, неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в
Закона за горите и нормативните актове по прилагането му, както и в
длъжностната характеристика.
Видно било от констативен протокол с вх. № .09.03.2.7 г.,
съставен от длъжностни лица на ТП „ДГС Земен“ и ЮЗДП ДП Благоевград за
извършени на 27.02.2.7 г. и на 02.03.2.7 г. проверки в подотдели 221 „н“, 221 „у“
и 221 „м“ в охранителен участък с. Светля, попадащ в ГСУ Ковачевци, че ищецът в
качеството му на „ст.л.“не е осъществил контрол в поверения му горскостопански
участък и е допуснал да бъдат извършени незаконни ползвания и увреждания в
периода от м. октомври до м. декември 2.6 г., като от особено големия размер на
незаконно добитата дървесина ставало ясно, че сечта била извършена за
продължителен период от време, което доказвало и системно неизпълнение на
трудовите задължения от ищеца по упражняване на контрол в горскостопанския участък.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ответникът моли съда да не разглежда така
предявения иск, а ако го разгледа по същество – да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от
представител по пълномощие – адв. М. Х., която моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове.
Ответникът, редовно призован, изпраща
представител в съдебно заседание – адв. Е. И., която оспорва предявените искове
и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
От представения по делото трудов
договор № .от ..04.2.5 г., сключен между Югозападно държавно предприятие - Териториално
поделение „ДГС Земен“ и ищеца А.Д., е видно, че последният се е задължил да
изпълнява длъжността „ст.л.“в ТП „ДГС Земен“ срещу определено в договора
трудово възнаграждение. С допълнително споразумение към трудовия договор от ..02.2.6
г. е променено основното месечно трудово възнаграждение, получавано от ищеца,
на 920,00 лева месечно.
Със заповед № ./14.02.2.7 г. на
директора на ТП „ДГС Земен“ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца А.Д.,
на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ – поради завръщане на титуляра, считано от
14.02.2.7 г.
По силата на трудово договор № ./14.02.2.7
г. ищецът е назначен в ответното горско стопанство на длъжността „г.н.“с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лева. С допълнително споразумение № . от 03.04.2.7 г. трудовият
договор е трансформиран в такъв за неопределено време, а с допълнително
споразумение №. от 03.04.2.7 г. е променено и получаваното от ищеца трудово
възнаграждение на 940,00 лева.
По делото е представена и заповед № ./02.05.2.7
г. на директора на ТП „ДГС Земен“, с която на А.А.Д. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина, на основание чл.
174, ал. 2 от Закона за горите, чл. 188, т. 3 КТ, чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр.
с чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, чл. 192,
ал. 1 КТ и чл. 194, ал. 1 и 3 КТ. Заповедта е връчена лично на ищеца на 03.05.2.7
г.
От приложената по делото заповед № ./05...2.6
г. на директора на ТП „ДГС Земен“ се установява, че всеки горски надзирател е
бил задължен минимум един път седмично да извършва проверка по метода на
маршрутния преход или по предварително определен маршрут на поверената му за
опазване територия, като във всеки подотдел, в който се извършва стопанска
дейност горският надзирател на охранителния участък е задължен да извършва
минимум една проверка месечно, като за резултатите от проверките следва да се
съставят констативни протоколи. Контролът по изпълнението на заповедта в частта
ù, касаеща охранителните участъци на територията на ГСУ „Ковачевци“, е
възложен на ищеца А.Д., но няма данни същата да е доведена до неговото знание и
той да се е запознал със съдържанието ù, което следва от факта, че
липсва положен подпис от ищеца върху заповедта, доказващ, че същата е сведена
до знанието му.
Видно от приетата по делото като
писмено доказателство заповед № ./06.03.2.7 г. е, че директорът на ТП „ДГС
Земен“ е изискал от А.А.Д. писмени обяснения относно установена сеч на 956 бр.
дъбови дървета без позволително за сеч в подотдел 221 „н“, както и сеч на 45
бр. дъбови дървета без КГМ и позволително за сеч в подотдел 221 „н“, сеч на 21
бр. дъбови дървета без КГМ и позволително за сеч в подотдел 221 „у“ и сеч на 10
бр. дъбови дървета без КГМ и позволително за сеч в подотдел 221 „м“.
В депозирано от ищеца на 14.03.2.7
г. писмено обяснение последният е заявил, че най-вероятно нарушението е било
извършено в неработни дни, тъй като никой не е чувал звуци от работа на режещи
инструменти, нито е виждал движение на специализирана горска техника.
От приетия по делото протокол от 08.03.2.7 г. за извършена проверка във връзка със съставен констативен протокол от Н.Я.– горски надзирател при ТП „ДГС Земен“, става ясно, че е констатирана извършена сеч в подотдели 221 „н“, „у“ и „м“, без издадено позволително за сеч и без да са отбити в основата с КГМ, на обща площ около 20 дка, както и че е извършен извоз на незаконно добитата дървесина и дървесината липсва на терена. В протокола е записано също, че може да се предполага, че сечта е извършена в периода между м. октомври 2.6 г. - м. декември 2.6 г.
От приобщената по делото заповед № ./02.03.2.7
г. на директора на ТП „ДГС Земен“ се установява, че считано от ..03.2.7 г. на
ищеца А.Д. е възложено да изпълнява, наред с изпълняваната от него длъжност „г.
н.“ и длъжността „с.л.“.
От приобщената по делото заповед № ./10.08.2.6
г. на директора на ТП „ДГС Земен“ се установява, че считано от 10.08.2.6 г. са
обособени няколко охранителни участъци, в т. ч. горско-стопански участък „Ковачевци“,
включващ охранителен участък „Светля“, по отношение на който функции по
опазване са възложени на служители с лесовъдско образование, заемащи длъжността
„г.н.“като по отношение на охранителен участък „Светля“ функции по опазване са
възложени на горския надзирател Н. Я.
По делото са приложени и писмени
обяснения от горския надзирател Н.Я., който посочва, че макар да не е изпълнил
основно свое задължение по длъжностна характеристика и да е допуснал незаконна
сеч, това се дължало на ограничения служебен щат на ТП „ДГС Земен“, както и на
обстоятелството, че в периода ноември – декември 2.6 г. не е имало подходящ
служебен автомобил за извършване на проверки на терен. Горският
надзирател е посочил също, че е съгласен с резултатите от
повторната проверка и преброяване в подотдел 221 „н“, като осъзнава, че каквото
и да изтъкне като причина, това не отменя основно негово задължение по трудова
характеристика. Посочил е също, че в периода ноември – декември 2.6 г. четири
пъти е бил в отдел 221, като е извършвал и проверка на сечището в подотдел 221
„у“, но не е видял следи от камиони, нито наличие на паднала при извоз
дървесина.
По делото са приложени и длъжностни
характеристики за длъжностите „ст.л.“и „г.н.“както и заповед № .18.04.2.7 г. на
директора на ТП „ДГС Земен“, с която на А.А.Д. е разрешено ползването на платен
годишен отпуск в размер на 5 дни, считано от 24.04.2.7 г.
В хода на производството са събрани
и гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели.
В показанията си свидетелят Н.Д.П.
посочва, че в периода 2.5 г. – 2.6 г. е работил в подотдел 221 „у“, като
служител на „Майк трейдинг“ ЕООД. Посочва, че през 2.6 г. не е установявал да е
извършвана сеч в участъци, съседни на този, в който той е работил. Свидетелят
твърди, че в периода октомври – декември 2.6 г. е посетил подотдел 221 „у“
между 5 и 10 пъти, като през това време обектът е бил посещаван и от горския
надзирател Н. Я.. Според свидетеля в подотдел 221 всеки ден от понеделник до
петък има секачи, които не са му докладвали да е извозвана дървесина по пътя,
който обслужва техния обект. Секачите са нощували в близост и са имали
възможност да чуят и през нощта шума от работата на режещи машини. Свидетелят
също не е забелязвал превозни средства, които да са извозвали дървесина.
Разпитан пред съда свидетелят Н. Я.
Я. посочва, че работи в ответното горско стопанство на длъжността „горски
надзирател“ и отговаря за охранителен участък „Светля“, като ищецът А.Д. му е
бил непосредствен ръководител. Посочва, че в периода октомври – декември 2.6 г.
не са извършвани проверки в подотдели 221 „у“, „м“ и „н“ и такива не са му били
разпореждани от непосредствения му ръководител. Свидетелят твърди, че
констатациите от извършваните от него проверки следва да докладва на
непосредствения му ръководител, както и да изготви рапорт до директора, ако има
извършени нарушения. Посочва, че през периода октомври – декември 2.6 г. е имал
на разположение служебен автомобил, с който да извършва проверки.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Н.П., тъй като са логични, последователни, изградени на база негови
непосредствени впечатления и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Н.Я.в частта им, в която заявява, че в
периода октомври – декември 2.6 г. не са извършвани проверки в подотдели 221
„у“, „м“ и „н“ и че през периода октомври – декември 2.6
г. е имал на разположение служебен автомобил, с който да извършва проверки, тъй
като заявеното от свидетеля влиза в противоречие както с част от събраните в
хода на съдебното дирене писмени доказателства (писмените обяснения, дадени от
свидетеля Янев до работодателя), така и с показанията на свидетеля П..
По делото е прието и заключение по
допуснатата от съда съдебно – икономическа експертиза, от което се установява,
че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец,
предхождащ прекратяването на трудовия договор, е в размер на 958,80 лева.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 02.05.2.7 г. до 02.11.2.7 г. е
в размер на 5752,80 лева.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като изготвено професионално и съобразно задачите, за които е била
допусната експертизата.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Искът е предявен в двумесечния срок
по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е връчена на ищеца на 03.05.2.7 г., а искът е предявен на 29.06.2.7 г.
По делото безспорно се установи, че
ищецът е работил в ответното горско стопанство, считано от ..04.2.5 г., като за
периода ..04.2.5 г. – 14.02.2.7 г. е изпълнявал длъжността „старши лесничей“, а
в периода 14.02.2.7 г. – 02.05.2.7 г. е изпълнявал длъжността „г.н.“.
Установено бе също, че със заповед № ./02.03.2.7 г. на директора на ТП „ДГС
Земен“, считано от ..03.2.7 г. на ищеца А.Д. е възложено да изпълнява, наред с
изпълняваната от него длъжност „г. н.“ и длъжността „ст. Л.“.
Наред с това, установи се от
приложената по делото заповед № ./02.05.2.7 г. на директора на ТП „ДГС Земен“,
че на ищеца, заемащ длъжността „г.н.“е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, тъй като в периода октомври 2.6 г. – декември 2.6 г. не е
упражнявал дължимия контрол върху горските територии в землището на с. Светля,
община Ковачевци, като е допуснал извършването на незаконна сеч в подотдели 221
„н“, 221 „м“ и 221 „у“, без издадено позволително за сеч и без да са отбити в
основата с КГМ, на 1032 бр. дървета от зимен дъб на обща площ от 20 дка, както
и извоз на незаконно добита дървесина от подотдели 221 „н“, 221 „м“ и 221 „у“ в
землището на с. Светля, община Ковачевци.
Съгласно чл. 186 КТ виновното
неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, като
отделните нарушения са изброени в
разпоредбата на чл. 187 КТ. Нарушението на трудовата дисциплина като вид
правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически
осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за
дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника (служителя).
Техният обем и характеристика произтичат от съдържанието на конкретното
индивидуално трудово правоотношение - работата, за която са се уговорили
страните при спазване на установената трудова дисциплина съгласно чл. 124 КТ. В
този смисъл спазването на трудовата дисциплина означава спазване на
техническите и технологични правила на трудовия процес и на правомерните
разпореждания на ръководителя във връзка с него при съблюдаване на изискването
за добросъвестност.
Тежестта на доказване, че
извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било
прекратено трудовото правоотношение са били налице към момента на
прекратяването, се носи от работодателя. Той следва да докаже фактическия
състав, от който възниква правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение”. За работодателя съществуват задължителни процедури, наложени от
нормата на чл. 193 КТ, включващи изслушване на работника (служителя), както и
проверка на неговото възражение чрез събиране на посочените доказателства. За осъществяването
им е определен двумесечен срок според чл. 194 KT, в който тези процедури по
налагане на дисциплинарното наказание могат да бъдат осъществени. За да наложи
дисциплинарно наказание на определен работник (служител), работодателят е
длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да
установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, както и да определи вида
на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане и
най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението.
Съдът констатира, че в настоящия
случай от страна на работодателя е спазена процедурата по чл. 193 КТ и от ищеца
са поискани писмени обяснения на 06.03.2.7 г., като последният е депозирал
такива на 14.03.2.7 г., поради което настоящият състав приема, че
дисциплинарното наказание е наложено след спазване на императивните
правила, установени в разпоредбата на
чл. 193, ал. 1 КТ.
При проверка законосъобразността на
заповедта за дисциплинарно наказание съдът следва да прецени и дали
дисциплинарното наказание е наложено в преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ, за спазването на които следи
служебно, тъй като нарушаването им води до преклудиране на правото на работодателя
да наложи дисциплинарно наказание. Съгласно цитираната разпоредба всяко
дисциплинарно наказание трябва да бъде наложено не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му,
следователно, ако е изтекъл двумесечният срок, не може да се приложи
едногодишният. В конкретната хипотеза, съдът, като съобрази разпоредбата на чл.
194, ал. 3 КТ, както и заповед № ./18.04.2.7 г. на директора на ТП „ДГС Земен“,
с която на ищеца е разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 5
дни, считано от 24.04.2.7 г., намира, че в случая работодателят е спазил срока по
чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Съдът намира за неоснователни доводите,
изложени в исковата молба за нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ,
съгласно която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите
и правните основания за налагане на дисциплинарно наказание се осигурява
защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна - по този начин се очертава
предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на наложеното наказание. От съдържанието на процесната заповед се
установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като нарушенията
на трудовата дисциплина са описани достатъчно пълно и ясно, вкл. чрез посочване
на конкретни периоди от време, през които последните са били извършени. Заповед
№ .от 02.05.2.7 г. на директора на ТП „ДГС Земен“ отговаря на изискванията на
чл. 195, ал. 1 КТ, като в същата е посочено в какво се изразяват допуснатите
дисциплинарни нарушения, кога са извършени и основанието, на което се налага
дисциплинарното наказание. Заповедта за дисциплинарно наказване е изготвена в
съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, когато дисциплинарното
нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на
работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство - решение
№ 205 от 4.07.2.1 г. по гр. д. № 236/2.0 г., IV г. о. на ВКС.
Съдът обаче намира за основателни
доводите, изложени в исковата молба и касаещи липсата на ангажирани от страна
на ответника доказателства за това, че извършването на незаконната сеч в
подотдели 221 „н“, „у“ и „м“ е именно в периода м. октомври 2.6 г. – м.
декември 2.6 г. Видно от представения по делото протокол от 08.03.2.7 г. за
извършената проверка, комисията е направила извод, че може единствено да се
предполага, че сечта е извършена в периода м. октомври 2.6 г. – м. декември 2.6
г. Нещо повече, разпитаният пред съда свидетел Н.П. посочва, че в периода м. октомври
2.6 г. – м. декември 2.6 г. е посетил подотдел 221 „н“ между 5 и 10 пъти, като
през времето, в което е бил на място не е установявал извършването на сеч, нито
друга дейност в участъци, съседни на подотдел 221 „н“. Наред с това, свидетелят
заявява, че в подотдел 221 всеки ден от понеделник до петък има секачи, които
не са му докладвали да е извозвана дървесина по пътя, който обслужва техния
обект. Секачите са нощували в близост и са имали възможност да чуят и през
нощта шума от работата на режещи машини. Свидетелят също не е забелязвал
превозни средства, които да са извозвали дървесина. От изложеното съдът достига
до извода, че в случая е недоказано извършването на дисциплинарното нарушение,
вменено на ищеца.
Дори да се приеме, че незаконната
сеч е извършена именно в посочения в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание период, то съдът намира, че в случая отговорност за опазване на
горските територии от увреждания носи служител, назначен на длъжност „г.н.“каквато
към момента на извършване на нарушенията ищецът не е заемал. До този извод
съдът достига, вземайки предвид основните задължения за длъжността „г.н.“разписани
в приложената по делото длъжностна характеристика, от която става ясно, че сред
основните задължения за длъжността „горски надзирател“ са да опазва поверените
му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, да следи за спазването
на правилата за сеч и други ползвания от горите, да проверява всички документи
за сеч и да дава предписания при констатирани пропуски и нарушения. Видно от
приложената по делото заповед № ./10.08.2.6 г. на директора на ТП „ДГС Земен“, считано
от 10.08.2.6 г. са обособени няколко охранителни участъци, в т. ч. горско-стопански
участък „Ковачевци“, включващ охранителен участък „Светля“, където е извършена
незаконната сеч, по отношение на който функции по опазване са възложени на
служители с лесовъдско образование, заемащи длъжността „г.н.“като по отношение
на охранителен участък „Светля“ функции по опазване са възложени на горския
надзирател Н. Я., а контролът по изпълнението на заповедта е възложен на инж.
П. Д. – зам. – директор на ТП „ДГС Земен“, т. е. към момента на извършване на
нарушението ищецът не е имал функции по опазване на охранителен участък
„Светля“, нито пък са му били възложени контролни функции по отношение на
дейността на горския надзирател, отговарящ за охранителен участък „Светля“.
Този извод на съда не се променя и от представената по делото заповед № ./05...2.6
г. на директора на ТП „ДГС Земен“, тъй като за същата няма данни да е доведена
до знанието на ищеца и той да се е запознал със съдържанието ù, което
следва от факта, че липсва положен подпис от ищеца върху заповедта, доказващ,
че същата е сведена до знанието му. Нещо повече, в писмените обяснения, които
свидетелят Я. е депозирал пред работодателя, същият е заявил, че е съгласен с
резултатите от повторната проверка и преброяване в подотдел 221 „н“, като осъзнава,
че каквото и да изтъкне като причина, това не отменя основно негово задължение
по трудова характеристика. Посочва също, че в периода ноември – декември 2.6 г.
четири пъти е бил в отдел 221, като е извършвал и проверка на сечището в
подотдел 221 „у“, но не е видял следи от камиони, нито наличие на паднала при
извоз дървесина, което потвърждава направения извод за липсата на извършено
нарушение от страна на ищеца.
На последно място, следва да се
посочи, че в случая незаконосъобразността на уволнението произтича и от факта,
че на ищеца е наложено наказание за извършено дисциплинарно нарушение в рамките
на трудово правоотношение, което вече е било прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 5 КТ. Задълженията на работника и служителя, произтичащи от сключения
трудов договор визникват именно от момента на сключването му и именно от този
момент същият може да бъде наказван от работодателя за допуснати нарушения на
трудовата дисциплина. След като нарушението е било извършено в периода, в който
ищецът е заемал длъжността „старши лесничей“, работодателят е разполагал с
възможността да упражни дисциплинарната си власт, налагайки му дисциплинарно
наказание, но в рамките на съществуващото трудово правоотношение, а не и след
като същото е било прекратено и ищецът е постъпил отново на работа в ответното
горско стопанство, но вече на друга длъжност. Недопустимо е ищецът да бъде
наказан дисциплинарно за нарушение на трудовата дисциплина, за което към
момента на извършването му не е отговарял съобразно длъжностната си характеристика,
а впоследствие бидейки назначен на длъжността „г.н.“да му се търси отговорност,
тъй като сред основните задължения за тази длъжност е да опазва поверените му
горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Дори обаче да се приеме,
че ищецът, в качеството му на „ст.л.“към момента на извършване на незаконната
сеч, е имал възложени функции по опазване на горските територии, в които е
извършено нарушението, то работодателят е разполагал с възможност да ангажира
дисциплинарната му отговорност до момента, до който ищецът е работел по трудово
правоотношение в ответното горско стопанство на длъжността „с.л.“, но не и след
като трудовото правоотношение за така посочената длъжност е било вече
прекратено. Работодателят не само не е упражнил тези си правомощия, а дори след
като са му станали известни резултатите от извършената на терен проверка и след
като ищецът е депозирал обяснения във връзка с констатираните нарушения, е
подписано допълнително споразумение, с което трудовият договор на ищеца за
длъжността „г. н.“ е трансформиран в такъв за неопределено време.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя
от незаконността на уволнението. Необходимо е също трудовото правоотношение да
не е имало срочен характер. Видно от последния трудов договор, страните са били
обвързани от правоотношение с безсрочен характер. Ето защо искът е основателен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Предявеният осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за периода от 02.05.2.7 г. до 02.11.2.7 г.
в размер на 5752,28 лева за претърпените от ищеца имуществени вреди за времето, през
което е останал без работа, поради незаконно уволнение, е основателен. Съображенията
за това са следните:
Атакуваното уволнение на ищеца е
признато от съда за незаконно.
От извършената от съда на 25.09.2.7
г. констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца се установява, че той
не е започвал работа на друго място за периода след прекратяване на трудовото
му правоотношение с ответното горско стопанство, считано от 02.05.2.7 г.
От заключението на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че брутното трудово
възнаграждение за пълен отработен месец - м. април 2.7 г., е 958,80 лева. За периода от 02.05.2.7 г. до 02.11.2.7 г.
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 5752,80. Ищецът не е
предприел изменение на иска в хода на съдебното производство, поради което
същият следва да бъде уважен до предявения размер, а именно 5752,28 лева.
Върху главницата следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 29.06.2.7 г. до окончателното ù изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по делото. Ищецът претендира и доказва разноски в
производството общо в размер на 1072,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че възнаграждението е платено в брой), които с оглед изхода на
спора ответникът дължи на ищеца изцяло, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 1072,00 лева, при минимален размер от 1077,61 лева,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и имайки предвид чл. 2, ал.
5 от Наредбата (в случая са предявени три иска), е неоснователно, тъй като чл.
78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
каквато не е налице в случая, преценявайки съотношението от една страна между
фактическата и правна сложност на делото и от друга - заплатеното адвокатско
възнаграждение и предвидения минимален размер.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС – Радомир държавна такса в размер на 330,10 лева, от
които по 50 лева - за всеки един от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
и 230,10 лева - за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
както и сумата от 80,00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА уволнението на А.А.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, извършено със заповед № .от 02.05.2.7
г. на директора на Т. „Д.г.с.З.“, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.А.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на заеманата от него длъжност преди уволнението - „г.н.“ в Т.
„Д.г.с.З.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА Т. „Д.г.с.З.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата 5752,28 лева
(пет хиляди седемстотин петдесет и два лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение поради оставане без работа за шест месеца в периода от 02.05.2.7 г. до 02.11.2.7 г. в резултат на незаконното уволнение, извършено
със заповед № .от 02.05.2.7 г. на директора на Т. „Д.г.с.З.“, с която считано
от 02.05.2.7 г. трудовият договор е прекратен, ведно със законната лихва върху същата сума,
считано от датата на предявяване на иска
– 29.06.2.7 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. „Д.г.с.З.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сума в размер на
1072,00 лева (хиляда и седемдесет и
два лева) – направени разноски в производството.
ОСЪЖДА Т. „Д.г.с.З.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РдРС, сумата от 330,10 лева (триста и тридесет лева и десет стотинки) – държавна такса в производството пред настоящата
инстанция, както и 80,00 лева (осемдесет
лева) – възнаграждение за вещо лице.
На основание
чл. 345 КТ след влизане в сила на
решението на ищеца да се връчи съобщение, че в 2-седмичен срок от получаването
му може да се яви в Т. „Д.г.с.З.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, за да заеме длъжността, на
която е възстановен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.