Решение по дело №289/2017 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на община Монтана, ЕИК *********, представлявана от Кмета на общината Златко Живков против Решение за верификация на постъпило междинно плащане /№3/ № РД-02-36-1326 от 12.12.2017 г. на Заместник министър и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж ” 2014-2020 Деница Николова, с което на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ е отказана верификация на разходи в размер на 76 785,28 лева, представляващи остойностеното евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 174 за съотносимите разходи включени в искането и е отказана верификация на разходи в размер на 106 025,51 лева, представляващи остойностеното евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 194 за съотносимите разходи включени в искането.

Твърди се в жалбата, че атакуваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на приложимия материален закон. Посочва се, че административния орган в нарушение на чл.73 от ЗУСЕСИФ не е дал възможност на жалбоподателя за предоставяне на писмени възражения, с което е било нарушено правото на защита, както и че с един административен акт се налагат финансови корекции по две различни обществени поръчки.

Излагат се и подробни съображения за неоснователност на постъпилите сигнали за нередност, в т.ч. и разсъждения по отделните констатации в тях.

Иска се Съдът да отмени атакуваното решение, като незаконосъобразно или алтернативно да се намали определения размер до минималния такъв.

Ответникът Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 Деница Николова, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставен в сила атакувания административен акт, като правилен и законосъобразен. Излагат се подробни съображения в тази насока и се претендират направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.11.2016 г. между МРРБ, Управляващ орган по Оперативна програма „Региони в растеж” – Главна дирекция „Градско и регионално развитие”, от една страна и община Монтана, от друга страна, бил сключен административен договор № BG16RFOP001-1.026-0002-С01 с наименование „Обновяване на паркове, зелени пространства и улици“, на стойност 6 289 510,63 лева, от които 576000 лева, собствен принос на бенефициента и с продължителност на проекта 29 месеца.

Във връзка с направено от жалбоподателя III-то искане за междинно плащане, с отчетен период 21.11.2016г.-18.09.2017г. Заместник министъра и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж ” 2014-2020 Деница Николова постановила атакуваното решение, с което на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ било отказано верификация на разходи в размер на 76 785,28 лева, представляващи остойностеното евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 174 за съотносимите разходи включени в искането и било отказано верификация на разходи в размер на 106 025,51 лева, представляващи остойностеното евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 194 за съотносимите разходи включени в искането. В решението изрично е посочено че при първоначалния анализ на посочените в сигналите нарушения УО на ОПРР е отчел естеството и сериозността на нарушенията и е определил евентуален размер на финансовата корекция в размер на 10% от съотносимите разходи. Посочено е също така, че след приключване на процедурата по администриране на сигналите за нередност и в случай на отпадане или промяна размера на финансовата корекция, неверифицираните в тази връзка суми следва да бъдат включени в пълнота в следващо искане за плащане.

Видно от представеното по делото извлечение от регистъра на сигналите за нередност в УО, на 08.11.2017г. е регистриран сигнал за нередност № 174 с обект на сигнала публично състезание с предмет: проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР и описание на нарушението – ограничително условие - нарушение на чл.2 от ЗОП, а на 24.11.2017г. е регистриран сигнал за нередност № 194 с обект на сигнала: паркоустрояване и благоустрояване в два парка и ремонт на улица и описание на нарушението – ограничително условие - нарушение на чл.67, ал.1 от ЗОП. Във връзка с регистрираните сигнали за нередност жалбоподателя с писма изх.№ 99-00-6-1368 от 05.12.2017г. и изх.№ 99-00-6-1476 от 07.12.2017г.е уведомен за стартиралите процедури по чл.73 от ЗУСЕСИФ, като в писмата подробно са разгледани нередностите, визираните нарушения и становището на УО, в т.ч. и предвидения размер на финансовите корекции.

В последното по делото с.з. е представено и Решение № РД-02-36-194 от 02.03.2018г. на Заместник министър и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж ” 2014-2020 Деница Николова, с което е приключен сигнал за нередност рег.№ 174.

Към административната преписка са представени заповеди на министъра на МРРБ, административния договор, сключен между страните, съдебни удостоверения отнасящи се конкретни елементи от констатираните сигнали за нередност и възражения на жалбоподателя по двата сигнала.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок. С оглед разпоредбата на §.1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ се признават за административни актове, като решенията във връзка с верифициране на разходите при междинните и окончателните плащания подлежат на оспорване по реда на АПК (по арг. от чл.62, ал.1 във връзка с ал.3 във връзка с чл.27 от ЗУСЕСИФ).

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, предвид следното:

Процесното решение е издадено от компетентен административен орган. В настоящия случай договарящ орган по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РР“ е МРРБ, в качеството на Управляващ орган на ОП „РР“, представлявано от ръководителя на УО на ОП РР.

Оспореният акт е подписан от Заместник министър Деница Николова - изпълняваща длъжността ръководител на УО на ОП РР, съгласно Заповед № РД 02-36-902 от 25.08.2017 г. на Министъра на МРРБ, на която са възложени правомощията да извършва плащанията по сключените договори.

Оспореното решение е издадено в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и на приложимото материално право.

В тази връзка неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя че е било допуснато съществено процесуално нарушение, предвид нарушаване на правото му на защита, тъй като административния орган в нарушение на чл.73 от ЗУСЕСИФ не е дал възможност на жалбоподателя за предоставяне на писмени възражения.

Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото производство е отказът да се верифицират напълно разходите по третото междинно искане на бенефициента, а не наложени финансови корекции в резултат на констатирани нередности. Верифицирането на извършените от бенефициента разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на извършените разходи и по естеството си не предполага наличието на нередност, в т.ч. не е елемент от процедурата по определяне на финансова корекция при установяването на такава. От своя страна пък финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи.

Т.е. касае се за две отделни процедури - по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, всяка една от които приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване.

Предвид изложеното, следва да се отбележи, че решението за отказ за верификация, в случаите на започната процедура по администриране на нередност има за цел да ограничи верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране разход може да бъде включен в следващото искане, което е и указано в процесното решение. Ето защо и не може да се сподели твърдението че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, след като действителното засягане на правата на бенефициента е последица от акта, с който се налага финансовата корекция. Именно и в производството по чл.73 от ЗУСЕСИФ законодателят е дал възможност на бенефициента в определен срок да предостави писмени възражения.

 Атакуваният административен акт е издаден на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, като по силата на предложение „второ“ от посочената разпоредба – относима към настоящото производство, когато е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане.

Посочената разпоредба се явява императивна и административният орган при наличие на сигнал за нередност следва при условията на обвързана компетентост да откаже верификация на съответния разход, който след приключване на процедурата по администриране на нередността неверифицираният разход може да бъде включен в следващо искане. Именно в изпълнение на посочената обвързана компетентност административния орган е отказал верификация на разходи, представляващи остойностеното евентуално финансово влияние на регистрираните сигнали, в случая 10% от съотносимите разходи, като окончателния размер се определя с приключване на сигнала за нередност.

Несъотносими към настоящото производство се явяват събраните доказателства във връзка с естеството на визираните в сигналите нередности и подробните съображения на страните в тази насока, които следва да се преценяват в производствата по налагане на финансовите корекции.

Ирелевантно за настоящото производство се явява и представеното в последното по делото с.з. Решение № РД-02-36-194 от 02.03.2018г. на Заместник министър и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж ” 2014-2020 Деница Николова, с което е приключен сигнал за нередност рег.№ 174, от една страна предвид обстоятелството че съответствие на процесния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а от друга страна предвид липсата на данни за влизането в сила на административния акт за администриране на сигнала за нередност.

Именно поради невлизане в сила на последния Съдът е в невъзможност да приложи разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК и съответно да коригира процента на финансовото влияние на регистрираният сигнал № 174 – определен в Решение № РД-02-36-194 от 02.03.2018г. на Заместник министър и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж ” 2014-2020 Деница Николова, а именно: на 5% от допустимите разходи, в каквато насока е алтернативното искане на жалбоподателя.

Предвид изложените съображения и при липсата на други установени служебно, по реда на чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, основания за незаконосъобразност на обжалвания акт, Съдът намира жалбата за неоснователна.

С оглед изхода на делото на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 214,82 /седем хиляди двеста и четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки/ лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и фактура.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Монтана, ЕИК *********, представлявана от Кмета на общината Златко Живков против Решение за верификация на постъпило междинно плащане /№3/ № РД-02-36-1326 от 12.12.2017 г. на Заместник министър и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж ” 2014-2020 Деница Николова, с което на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ е отказана верификация на разходи в размер на 76 785,28 лева, представляващи остойностеното евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 174 за съотносимите разходи включени в искането и е отказана верификация на разходи в размер на 106 025,51 лева, представляващи остойностеното евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 194 за съотносимите разходи включени в искането.

ОСЪЖДА Община Монтана да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 214,82 /седем хиляди двеста и четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138, ал.1 от АПК.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: