№ 239
гр. Варна, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Асен Вл. Попов
Яна Панева
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора М. Вл. Т.
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Частно наказателно дело №
20233100201226 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНПМАС/.
Образувано е въз основа на постъпило удостоверение по чл. 6 от Рамково решение
2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане принципа на взаимно признаване към
съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и
алтернативните санкции и заверено копие на съдебен акт – Наказателна присъда от
02.02.2023 г. от Съд Тимиш – Наказателно отделение - Румъния, по дело № 5436/30/2022 г.,
влязло в сила на 22.03.2023 г., спрямо българския гражданин С. В. Г., с ЕГН **********.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява
становище за наличие на визираните в закона основания за признаване и изпълнение на
съдебния акт на Република Румъния. Пледира се за налагане на пробационна мярка по чл.
42а, ал. 2, т. 1 от НК.
Осъденото лице С. Г. редовно призован, се явява лично. Дава съгласие за изпълнение
и моли за налагане на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК.
Предвид материалите по делото и становищата на страните, изразени в съдебно
заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Постановената спрямо осъденото лице С. Г. наказателна присъда, издадена в държава
членка на ЕС - Република Румъния е изпратена за признаване и изпълнение в Окръжен съд
Варна.
От служебно изисканата справка за постоянен и настоящ адрес на осъденото лице С.
Г. установено безспорно, че местоживеенето на същият е в ****, на постоянен адрес ***,
което и определя ОС Варна като родово и местно компетентен съд, съгласно чл. 8 от
1
ЗПИИСРРПОУНПМАС.
От съдържанието на изготвеното по образец Удостоверение по чл. 6
ЗПИИСРРПОУНПМАС се установява следното:
Наказателна присъда от 02.02.2023 г. от Съд Тимиш – Наказателно отделение -
Румъния, по дело № 5436/30/2022 г., влязло в сила на 22.03.2023 г., българският гражданин
С. Г. е бил признат за виновен в това, че на 22.11.2022 г. в гр. Дента Румъния в съучастие с
Р. В. незаконно въвел в Румъния и в последствие транспортирал на румънска територия
група 10 души с афро-азиатски черти.
Така посоченото от фактическа страна поведение на българския гражданин е
квалифицирано като престъпление по наказателния закон на Румъния, а именно: трафик на
мигранти по смисъла на чл. 48, ал. 1, вр. чл. 263, ал.1, 2, б. а от НК на Румъния.
За извършеното престъпление, на българския гражданин С. Г. му е наложено
наказание – 2 години и 2 месеца лишаване от свобода. Било постановено отлагане
изпълнението на присъдата под надзор, с изпитателен срок от 3 години, като по време на
срока на надзор осъденото лице е задължено да спазва следните надзорни мерки:
а/ да се явява пред Пробационната служба към Съд Тимиш на датите посочени от нея;
б/ да приема посещенията на пробационен служител, определен за надзора му; в/ да
уведомява предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което превишава пет
дни, както и за връщането си; г/ да уведомява за промяна на работното си място; д/ да
предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху средствата за
издръжка; е/ да посещава една или повече програми за социална реинтеграция;.
При извършената проверка по същество съдът установи, че са налице условията за
признаване и изпълнение по чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни решения и решения за пробация, с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНПМАС/.
Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение се отнася за престъпление
„трафик на мигранти“. Това деяние съставлява престъпление и по законодателството на Р.
България, което съгласно фактическото му описание в чуждия съдебен акт, изцяло покрива
признаците на предвидено и по българското законодателство престъпление – по чл. 281 от
НК. Тоест, първото условие за признаване и изпълнение по чл. 14, ал. 1 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС е налице.
Следва да се посочи също, че изпратената за признаване и постановяване
изпълнението и присъда, несъмнено съставлява Решение по смисъла на чл. 3, т. 5 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като е „окончателен съдебен акт, с който и се налагат
пробационни мерки“, а наложените по изпратената за признаване и постановяване за
изпълнение присъда мерки, попадат изцяло в обхвата на посочените в чл. 4 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС.
Осъденият Г. има местоживеене на територията на Република България и се явява в
съдебното заседание, тоест се е върнал и е изпълнено кумулативното изискване по чл. 14, ал.
3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за признаване на изпратената присъда. Не са налице, на
следващо място основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.
Представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е пълно и е налице
съответствие между него и съдебния акт – процесната наказателна присъда.
Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от посочения закон, поради което е
безпредметно обсъждането и, тъй като се касае за лице, което има местоживеене и се намира
на територията на Република България - същият посочи, че живее в ***, където живее и
семейството му.
Както се посочи, съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което съгласно
описаните му признаци съставлява престъпление и по българското законодателство – по чл.
281 от НК.
2
Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност
съгласно българското законодателство, тъй като съгласно влизането на присъдата в сила -
22.03.2022 г. към момента на постъпване на искането в РБ не е изтекъл предвидения в НК
давностен срок за погасяване изпълнението на наказанието.
Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането
на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15,
ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Видно от описанието на процедурата и редът за
постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото
лице Г. се е явил лично на съдебното заседание, не е поискало повторно разглеждане или
обжалване в законовия срок.
Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т.
13 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, свързани с продължителността на пробационните мерки и
местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираното
действие, същото е извършено изцяло на територията на издаващата държава и
определената обща продължителност на надзорните пробационни мерки, не е по-малка от 6
месеца.
Не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по чл. 16, ал. 5
от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като както се отбеляза Удостоверението по чл. 6 от Рамковото
решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език.
Предвид изложеното, налице са основанията за признаване на изпратеното
наказателно решение на държава - членка на ЕС и следва да бъде постановено неговото
изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на
пробационните мерки.
Съдът намира обаче, че по естеството си наложените пробационни мерки в
установения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода не съставляват наказанието „пробация“ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2
от НК, а са наложени в хипотеза, съответна на предвидената в чл. 67, ал. 3 от НК. Така
определената пробационна мярка по съдържанието си не съставлява наказание пробация, а е
съпътстваща мярка за контрол и възпитателно действие което обуславя и извода на
настоящият съд за дължимо адаптиране - не на всички пробационни мерки, наложени в
срока на надзор, а само на една от тях в съответствие с приложимото национално
законодателство - чл. 67, ал. 3 от НК, който допуска постановяване в изпитателния срок
само на една от предвидените в чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 от НК пробационни мерки. Посоченото
предопределя и правомощието на настоящият съд при изпълнение на задължението му за
адаптиране, съобразно чл. 5, ал. 1 от закона да определи само една от наложените
пробационни мерки.
Надзорната мярка, изразена в задължението на осъденото лице да се явява пред
пробационната служба към Съд Тимиш, съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал.
2, т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител.
По тези съображения, съдът намери за основателно искането и прие, че следва да
бъде призната изпратената от Съд Тимиш – Румъния наказателна присъда по см. на чл. 3, т.
1, б. "б" от ЗПИИСРРПОУАС за една от пробационните мерки - и да бъде постановено
нейното изпълнение чрез адаптиране на съдържанието на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от
НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител, считано от влизане в сила
на наказателна Наказателна присъда по дело № 5436/30/2022 г., влязло в сила на 22.03.2023
г.. Тази мярка следва да действа съгласно нормата на чл. 67, ал. 3 от НК в рамките на
изпитателния срок посочен в присъдата на Съд Тимиш – Румъния , а именно 3 /три/ години.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИСРРПОУНВПМАС съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Наказателна присъда от 02.02.2023 г. на Съд Тимиш – Наказателно
отделение - РРумъния, по дело № 5436/30/2022 г., влязло в сила на 22.03.2023 г., като
определя чрез адаптиране съдържанието на наложените мерки в тригодишния срок за
надзор, за който е било отложено изпълнението на наложеното на българския гражданин С.
В. Г., с ЕГН **********, наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ДВА
МЕСЕЦА, КАТО МУ ОПРЕДЕЛЯ пробационната мярка: Задължителни периодични срещи
с пробационен служител в срока на надзор от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
наказателната присъда в сила - 22.03.2023 година.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Варна в
петдневен срок от днес.
След влизане в сила на решението, на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИСРРПОУАС
следва да бъде информиран компетентния орган на издаващата държава – Съд Тимиш –
Наказателно отделение - Румъния, както и Министерството на правосъдието на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4