Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 11.11.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на дванадесети октомври две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 651 по
описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1
от ЗЗД, предявен от „К.Х.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** село, жил. комплекс „Б.“, ул. „Б.“, бл.***. вх.**, ет.**, ап.**,
представлявано от директора Ч.С.В., чрез адв. А.Ц. против И. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на 21.06.2019г. ищцовото дружество предоставило на
ответника И. М. по негова молба, паричен заем в размер на 5000 евро. Заемната
сума била преведена от банкова сметка *** „У.Б.“ по банкова сметка *** „У.Б.“.
Като основание за превода било посочено „заем“. Договорът бил устен, не бил
оформен в писмен вид. При разговорите за
предоставяне на заема, ответникът И. М. заявил, че ще върне заема на
01.09.20119г. Лихва не била уговорена.
На
тази дата обаче ответникът не върнал заема. Въпреки неколкократните разговори,
И. М. и след тази дата не изпълнявал договореното. Това принудило директора на
ищцовото дружество на 14.05.2020г. да му изпрати нотариална покана за
доброволно изпълнение в срок от 5 работни дни от получаването ѝ. Поканата
била получена от ответника на 26.05.2020 г., като даденият срок за плащане изтекъл на 02.06.2020 г. След тази дата
задължението станало изискуемо, а длъжникът продължавал да не го погасява
Ето
защо бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за осъждане на ответника
И. М. М. да заплати на ищцовото дружество сумата от 5000 евро, представляващи
невърната главница по устен договор за заем от 21.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
17.06.2020 г., до окончателното плащане. Претендират се и направените разноски
по делото
В
предвидения от закона едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника
съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК. В проведеното на 12.10.2020 г. съдебно
заседание адв. А. Г. – пълномощник на ответника, признава иска и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По искане на ищеца, съдебното дирене е прекратено и съдът е
обявил, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2
от ГПК приема следното:
Предвид направеното от ответника признание на иска,
съдът намира, че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите
доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно
решение, като го основе на признанието. Предявеният иск е допустим, доколкото е
предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска
защита.
Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се
отказва от защита срещу исковата претенция, тъй като я счита за основателна. Заявява,
че правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в хипотезите на
чл. 237, ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание
предявената искова претенция.
При този изход на спора
основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноските по делото –
391.17 лева за платена държавна такса по делото и 730 лева за адвокатско
възнаграждение. Съдът не споделя възраженията на ответницата за прекомерност на
адвокатския хонорар. Минималният такъв съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 818.97 лева, т. е. адвокатското възнаграждение от 730 лева се
явява дори по-ниско от минималното.
Следва обаче да се остави
без уважение искането на ищеца за
присъждане на разноски в размер на 35 лева образуване на изпълнително дело по
обезпечителна мярка, тъй като става въпрос
за разходи, които не са сторени по настоящото дело.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на
„К. Х.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** село, жил. комплекс „Б.“, ул. „Б.“, бл.**.
вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от директора Ч. С. В. сумата от 5000 евро, представляващи невърната
главница по устен договор за заем от 21.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 17.06.2020 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА И. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„К. Х.“ ЕАД, ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление:*** село, жил. комплекс „Б.“, ул. „Б.“, бл.**.
вх.**, ет.**, ап.***, представлявано от директора Ч. С. В. сумата от общо 1121.17 лв. (хиляда сто
двадесет и един лева и седемнадесет стотинки), представляваща разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „К.
Х.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:*** село, жил.
комплекс „Б.“, ул. „Б.“, бл.**. вх.**, ет.**, ап.** да бъде осъден И. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество сумата от 35.00
лв. (тридесет и пет лева) – разноски за образуване на изпълнително дело по
обезпечителна мярка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о.
с. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: