РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 34056
гр. София, 15.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110115617 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „С. К.“
ООД срещу ЕЛ. К. ГР., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника
за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 10.11.2020г.
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 399.25 лева – главница;
- 47.98 лева- възнаградителна лихва;
- 133.77 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване
на заема след сключване на договора;
- 29.00 лева – мораторна лихва и
- 103.04 лева – неустойка за забава.
Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки заявлението следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „С. К.“ ООД и ЕЛ. К. ГР. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
1
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна и в двете хипотези на чл.23 ОУ, респ.
чл.21 ОУ, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не
зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците
от неизпълнението, независимо от размера й. Начислена по този начин, неустойките са по
същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го
обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските
правоотношения. С нея рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се
прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че
именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на
заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното
от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за
противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД,
поради което отхвърля заявлението в тази част.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в
издадената заповед суми за разноски, а именно – 16.70 лева държавна такса /за горницата до
25.00 лева не се присъжда/, както и 33.40 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от
исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в
заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за
частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „С. К.“ ООД, в частта относно сумата от 133.77 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на задълженията по договор за
паричен заем ...../10.11.2020г., сключен с ЕЛ. К. ГР., начислена за периода 10.11.2020г. –
11.10.2021г., както и в частта относно сумата 103.04 лева – неустойка за допуснато
просрочие в плащанията.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3