РЕШЕНИЕ
№ 3130
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110207101 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. И. Н. от гр.София, ул.»**************
чрез пълномощника му –адв.Г. М. - САК против Наказателно постановление
№ 21-4332-008321/20.04.2021 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел
„Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3, т.6 от
ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 30 (тридесет) лева и на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца.
В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила –чл.40, ал.1; чл.42, ал.1, т.4, т.7 и т.8 от ЗАНН и чл.52,
ал.4 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава. Твърди се, че
видимостта на жалбоподателя била препятствана от автомобил, движещ се
пред него, поради което същият не е забелязал подаването на знак от
контролния орган със „стоп –палка“ за спиране на ППС за проверка. Едва
1
след преминаване на участъка около разклона за кв.“Требич“ водачът на
лекия автомобил Н. забелязал автомобила на Пътна полиция, който
сигнализирал със С.и, след което отбил в дясно на пътното платно.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си –
адв.Стоянова – САК, която в дадения ход по същество на делото пледира за
отмяна на обжалваното НП, предвид развитите в жалбата аргументи.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Делото се разглежда за втори път от настоящата съдебна инстанция, тъй
като с Решение № 3380/23.05.2023 г. на АССГ, VIIС кас.състав е било
обезсилено Решение № 849/20.02.2023 г., постановено по НАХД № 7878/2021
г. по описа на СРС, НО, 18 състав и делото е било върнато за ново
разглеждане от друг състав.
На 07.04.2021 г. около 13:45 часа свидетелите Г. и И. –
мл.автоконтрольори в СДВР – ОПП, в качеството им на автопатрул и в
изпълнение на служебните си задължения извършвали проверка на МПС,
движещи се по Околовръстен път в посока разклона за кв.“Требич“. Същите
следели за автомобили, предприемащи маневра „изпреварване“, тъй като в
процесния пътен участък действала забрана, въведена с пътен знак „В24“. В
един момент свидетелите Серафимов и Попов забелязали лек автомобил „Киа
Спортидж“ с рег. № СВ 28 88 МС, движещ се в посока от ж.к.“Люлин“ към
кв.“Требич“, който предприел и извършил маневра изпреварване, въпреки
наличието на пътен знак „В24“. На водача на автомобила бил подаден сигнал
със „стоп палка“ по образец на МВР, но водачът не преустановил движението
си. Същият бил последван от патрулния полицейски автомобил и бил спрян
след разклона на с.Мрамор.
В хода на извършената проверка била установена самоличността на
водача на лекия автомобил – жалбоподателя С. И. Н., който бил напълно
адекватен и при проведения разговор с полицейските служители споделил, че
не е видял поставения знак „В24“.
За констатациите от извършената проверка свидетелят Г. Попов
съставил против водача на лекия автомобил С. И. Н. АУАН с бланков №
51553/07.04.2021 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.6,
т.1 от ЗДвП чл.103 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на
2
нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с
отбелязване, че има възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражения против АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 21-4332-
008321/20.04.2021 г., с което при идентичност на описанието на нарушенията
и правната им квалификация жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП с „глоба” в
размер на 30 (тридесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за
нарушението по чл.103 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 200
(двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три)
месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 14.05.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК –АУАН с бланков № 51553/07.04.2021 г., справка-картон на водача,
Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г., Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР;
както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител
Попов–присъствал при установяване на нарушението и съставил АУАН на
нарушителя. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие
св.Попов беше категоричен, че водачът на лекия автомобил е предприел и
извършил маневра „изпреварване“ при наличие на пътен знак за забрана на
такава маневра. След като му бил подаден сигнал със „стоп палка“ по образец
на МВР, водачът възприел подадения му сигнал, но не спрял, а напротив
продължил движението си. Същият бил последстван от патрулния лек
автомобил и спрял след разклона за с. Мрамор. Полицейските служители
провели разговор с водача на лекия автомобил, който им обяснил, че не е
видял поставения пътен знак, забраняващ изпреварването на автомобили.
Нарушителят се запознал със съдържанието на акта, след което го подписал
като отбелязал, че има възражения.
Възстановената от свидетеля Попов конкретика за обстоятелствата по
случая, въпреки рутинността на извършваната от него служебна дейност,
свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и
изключва възможност за формалност на изявленията му и стремеж за
поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените
от свидетеля факти не се опровергават от други независими източници на
доказателства. Показанията на св.Попов са подробни, задълбочени, вътрешно
балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия върху създалата се
пътна ситуация. Същият беше категоричен, че не е имало автомобил, който да
се движи непосредствено преди или успоредно на автомобила на
нарушителя, така че обективно да му пречи да възприеме подадения му
сигнал за спиране със „стоп –палка“. Св.Попов обясни пред съда, че винаги
спират само по един автомобил за проверка, поради което не следва да се
приеме за достоверно изложеното в жалбата, че на същото място имало спрян
още един автомобил за проверка, което съдът възприема като опит за
изграждане на защитна теза на жалбоподателя.
3
Принадлежността на св.Попов към йерархичната структура на
наказващия орган не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение
достоверността на заявеното от него или да указва единствено неговото
предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност.
В този смисъл обсъдените гласни доказателствени средства се явяват
обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване
изводите по съществото на настоящия спор. Фактът на извършване на
нарушенията се потвърждава и от изложеното от св. Цанков в разпита му в
хода на съдебното следствие. Въпреки, че същият нямаше ясен спомен за
някои подробности по случая, беше категоричен, че изложената фактическа
обстановка в АУАН отговаря на действителната такава.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП,
показанията на разпитаните свидетели и приобщените писмени
доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В конкретиката на настоящия казус, жалбоподателят не ангажира
доказателства и не опроверга доказателствената сила на констатациите в
АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (санкционираното
физическо лице), срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата
се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи (
видно от приложените към материалите на делото заповеди на министъра на
МВР), в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя срещу подпис.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правилна, които да са
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт. В тази
връзка следва да се вземе предвид, че при съставяне на АУАН не са
допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
4
обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на
защита на административно-наказаното лице. В атакуваното НП ясно, точно и
пълно са описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени,
поради което не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване
на НП, нито е нарушено правото на лицето да узнае за какво точно
административно нарушение (фактическите и правни рамки на обвинението)
е ангажирана административнонаказателната му отговорност и адекватно да
организира защитата си, което в действителност е сторено. Процесуално
изискване за аудио и видео записване на осъществяваната от контролните
органи на КАТ дейност липсва, както и липсва изискване за съхраняване на
изготвени видео записи за определен период от време, поради което и
възраженията в жалбата в тази насока се явяват неоснователни.
По –нататък, като неоснователни съдът възприема и възраженията в
жалбата за допуснати нарушения по чл.42, ал.1, т.7 и т.8 от ЗАНН. В текста на
съставения АУАН са посочени имената и служебния адрес на свидетеля
Ивайло Цанков – свидетел при установяване на нарушението, така че същият
е в достатъчна степен индивидуализиран, за да бъде разпитан от съда, което в
действителност и беше направено в хода на проведеното съдебно следствие
по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да
бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това
обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в
самия акт. В конкретиката на настоящия казус св.Цанков е свидетел-
очевидец, поради което не е необходимо АУАН да бъде съставен в
присъствието на двама свидетели. Критерият в случая, според съдебната
теория и практика, е обосноваността на констатациите на акта. В процесния
казус показанията на свидетеля –актосъставител Попов и на св. Цанков са
логични, единни и безпротиворечиви и позволяват на съда да формира изводи
относно релевантните факти от предмета на доказване по делото. Ето защо,
според настоящата съдебна инстанция, в случая не е налице твърдяното
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице.
Не е налице и нарушение по смисъла на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН, тъй
като след запознаване със съдържанието на съставения му АУАН,
нарушителят е вписал, че има възражения, като в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН същият не е депозирал такива с изложени конкретни аргументи, които
да бъдат обсъдени от страна на АНО, поради което и не е допуснато
твърдяното в жалбата нарушение по чл.52, ал.4 от ЗАНН.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
Във връзка с нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП съдът намира
следното:
Според цитираната правна норма -Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със С.ните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От
показанията на свидетелите очевидци на нарушението Попов и Цанков,
5
безспорно се установява, че водачът е предприел маневра изпреварване на
автомобил, на място, където това е забранено с пътен В24. Ето защо, съдът
намира, че АНО правилно е квалифицирал деянието като административно
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, макар и да е вписал, че поведението на
водача не е съобразено, освен с пътен знак В24 и с пътен знак В25. Пътен
знак В24 въвежда обща забрана за всички МПС- "Забранено е изпреварването
на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и
мотопеди", докато пътен знак В25 касае товарни автомобили с определена
маса- "Забранено е на товарни автомобили с допустима максимална маса над
3, 5 тона да изпреварват моторни превозни средства, с изключение на
мотоциклети без кош и мотопеди". Определено знак В25 не се отнася за
автомобила, управляван от жалбоподателя, но това по никакъв начин не
променя квалификацията на нарушението и не е нарушило правото на защита
на нарушителя. В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че
изпреварването е предприето в зоната на действие на пътен знак В24. Липсват
конкретни доказателства дали в участъка има поставен знак В25, който както
беше посочено по-горе не се отнася за водача на процесния лек автомобил –
жалбоподател Н., но е установено, че последният е нарушил пътен знак В24.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че с поведението си на
инкриминираната дата и място жалбоподателят Н. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. За същото
санкционната норма на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП предвижда „глоба“ в
размер на 30 лева. Санкцията е в абсолютен размер, поради което съдът не
следва да обсъжда въпроса за ревизиране размера на наложеното
административно наказание.
Във връзка с нарушението по чл.103 ЗДвП съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.103 от ЗДвП - При подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
Понятието "подаден сигнал за спиране" е визирано в разпоредбите на
чл. 170, ал.3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, които задължават контролният
орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при
който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно
подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва
задължението му да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде
подаден и с описваща полукръг червена С.а, а униформен полицай може да
спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.
Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл. 207 от ППЗДвП
изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ -
СПРИ!". Следователно за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от
ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от
контролен орган по един от посочените начини в чл. 170, ал.3 от ЗДвП и чл.
207 от ППЗДвП.
В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че е
бил подаден сигнал със стоп палка по образец МВР от униформен полицейски
служител за спиране на движещия се и управляван от жалбоподателя С. Н.
6
лек автомобил. Нарушителят е възприел сигнала, но не е отбил най-вдясно на
пътното платно, а е продължил движението си, което е наложило
полицейските служители да го последват. Предвид изложеното съдът намира,
че е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.103 ЗДвП.
От субективна страна това нарушение е извършено от жалбоподателя
виновно, при форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им.
За извършеното нарушение в санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4
ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и „глоба” от 50 до 200 лв.
При реализиране на административно-наказателната отговорност,
правилно АНО е наложил на нарушителя кумулативно предвидените
наказания в размер на глоба от 200 лева и три месеца лишаване от право да
управлява МПС. Настоящият съдебен състав приема, че правилно е
индивидуализиран размера на наложените на С. Н. административни
наказания. Същият е съобразен с обществената опасност както на деянията,
така и дееца, който многократно е санкциониран за нарушения на правилата
за движение по пътищата (видно от справка –картон на водача), поради което
съдът не намира за нужно да ги ревизира.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и
като такова следва да бъде потвърдено.
До приключване на съдебните прения не беше направено искане от
страните за присъждане на сторени по делото разноски, поради което и съдът
не дължи прознасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
008321/20.04.2021 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на С. И. Н. на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 30 (тридесет) лева и на основание чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7