Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 389 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Осъдителен иск по
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл.
92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД
Предявени са обективно съединени
искове от *********** АД, ЕИК *********,
гр. София, представлявано от В.Ю.Б., чрез пълномощника, ю.к. А.Т., срещу М.П.И., ЕГН **********,***, за заплащане на дължими
суми по договор.
ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът е сключил Договор
за потребителски паричен на кредит CAHS-10051397/23.11.2012 год., с третото
лице БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, по силата на който е
получил кредит от 300 лв., като се е задължил да върне сумата по заема, заедно
с договорените лихви на 12 седмични вноски от по 33,00 лв. всяка, в срок до
15.03.2013 год. Страните са уговорили ГПР 919,29% и годишна лихва 237,42%.
Кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 15.02.2013 год., поради неплащане на 4 седмични вноски,
като до обявяването на предсрочната изискуемост заемополучателят е заплатил
общо 264 лв. Последното плащане е било на 31.05.2013 год.
На 14.10.2015 год. между
първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания,
като цедента и цесионера уведомили заедно длъжника за прехвърлянето.
Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
187,70 лв., от които: 118,26 лв. –
остатък от главница по Договор
за потребителски паричен на кредит CAHS-10051397/23.11.2012 год., сключен между
него и третото лице БНП Париба пърсънъл Файненс ЕАД, 13,74 лв. –
договорна лихва за периода 31.11.2012 – 15.02.2013 год., 27,80 лв. – законна лихва от
датата на настъплане на предсрочната изискуемост – 15.02.2013 год., до датата
на сключване на договора за цесия – 14.10.2015 год., 27,90 лв. – законна лихва от 15.10.2015 год., до датата на
изготвяне на исковата молба – 09.02.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на иска.
Претендират се и направените разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
предтсавител, адв. С. П., МАК, счита исковете за допустими, но неоснователни.
Прави възражение за погасяване на претендираното вземане по давност. Евентуално погасени по давност
са само претендираните лихви.
Оспорва твърдението за надлежно уведомяване на ответника за цесията, от
която черпи права ищецът. Твърди, че такова уведомяване в случая не може да се
извърши чрез връчването на исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства, тъй като е осъществено по реда на чл. 47 ГПК.
Изразява становище, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът е
редовно призован. Не се представлява. Не възразява делото да се разгледа в
негово отсъствие, като поддържа предявените искове. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответната страна се представлява от назначеният при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител адв. С. П., МАК, който оспорва исковете по
съображенията, изложени в отговора на исковата моба.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Договор за потребителски
заем № CAHS-10051397/23.11.2012
год. е сключен между третото лице БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и
ответника.
По силата на този договор, третото лице е предоставило на
отв. М.И. кредит в размер на 300 лв.,
които е следвало да бъдат върнати съгласно погасителен план, на 12 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 33,00 лв., в срок до 15.02.2013 год.
Договорен е годишен лихвен процент 237,42 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 919,29%.
Съгл. чл. 6 от договора, всички изявления на заемодателя към
заемателя се считат узнати от него, ако бъдат доставени на адреса, посочен от
него в договора.
Съгл. чл. 4 от договора, при забава на една или повече
месечни/седмични вноски, заемателят
дължи обезщетение в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска,
увеличена с 10 %, ведно с направените от заемодателя разноски за събиране на
вземането, в размер по негова преценка, а при просрочие на четири или повече
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането става
автоматично предсрочно изискуемо.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.10.2015 год., третото лице БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, гр. София продава на ищеца *********** АД,
ЕИК *********, гр. София, свои вземания, изброени в Приложение № 1 към
договора, в т.ч. /под № 2476 и Договор за потребителски заем № CAHS-10051397/23.11.2012 год., сключен с
ответника. Цесията е потвърдена от цедента.
Приложено е
уведомление, изх. № 91-УП-Ц7-0720/23.10.2015 год., от третото лице-цедент до ответника за
извършеното прехвърляне на задължението по Договор потребителски заем № CAHS-10051397/23.11.2012 год.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.П. се установява,
че по кредита е извърено частично плащане, като погасената сума е общо 181,74
лв.
Задължението по главницата
е установено на 118,26 лв., като договорната лихва върху непогасеното
задължение за периода 30.11.2012 – 15.02.2013 год. е в размер на 13,73 лв.
Законната лихва върху главницата за периода 15.02.2013 –
14.10.2015 год. е в размер на 32,00 лв.,
а за периода 15.10.2015 – 13.02.2018 год. – в размер на 28,03 лв.
Исковата молба е входирана на 13.02.2018 год. в
деловодството на ЛРС.
При
така установеното се налагат следните правни изводи:
Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
187,70 лв., от които: 118,26 лв. – остатък от главница по Договор за потребителски паричен на кредит
CAHS-10051397/23.11.2012 год., сключен между него и третото лице БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, 13,74 лв. – договорна
лихва за периода 31.11.2012 – 15.02.2013 год., 27,80 лв. – законна лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 15.02.2013 год., до датата
на сключване на договора за цесия – 14.10.2015 год., 27,90 лв. – законна лихва от 15.10.2015 год., до датата на
изготвяне на исковата молба – 09.02.2018
год., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска.
За
да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника и третото лице-цедент,
заемодателят БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД – Договор за потребителски
заем № CAHS-10051397/23.11.2012
год., размерът на този кредит, както
и че същият е усвоен, настъпването на въведената предсрочна
изискуемост на кредита, уговорената с него възнаградителна лихва, както и нейният размер за процесния период, валиден договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено
от заемодателя-цедент на ищеца *********** АД – цесионер, получено от длъжника/ответник уведомяване
за извършената цесия, както и че цедента
е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжника за цесията от
негово име.
В
настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установяват: наличието на валидна облигационна връзка между БНП ППФ ЕАД и М.П.И. за сумата от
300 лв., въз основа на Договор за потребителски
заем № CAHS-10051397/23.11.2012
год., като главницата по договора е била
надлежно усвоена от ответника/кредитополучател и не е била изцяло възстановена в уговорените между страните срокове
и към момента.
Съдът
приема, че ответникът е бил редовно уведомен за извършената цесия от
ищеца-цесионер въз основа на изричното му упълномощаване, тъй като -
приложеното към исковата молба уведомление /л. 28/ е получено от него на 10.08.2018
год. чрез назначеният при условията н ачл. 47, ал. 6 ГПК особен представител,
адв. С. П., МАК. По този начин и при
липсата на твърдения от страна на особения представител на ответника, че
валидно е изпълнил на цедента или друго лице преди уведомяването, следва да се
приеме, че уведомлението е валидно.
В
този смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /Р. № 78/09.07.2014 год., по т.д. № 2352/2013 год., ІІ ТО, Р. №
3/16.04.2014 год., по т.д. № 1711/2013 год., І ТО/.
Без
значение е и обстоятелството, че уведомлението е извършено от цесионера, а не
от цедента, тъй като това е направено въз основа на изрично упълномощаване от
страна на цедента. Такова упълномощаване е допустимо.
Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ
т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото
се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в личното си
качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват
последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи единствено от
обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният
му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително
уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в чл. 47,
ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното
участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител.
Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване
правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при
връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното
писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са
предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за
кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Възраженията на особения представител на ответника за ненадлежно уведомяване за
цесията са неоснователни.
От
горното следва, че валидната облигационна връзка между страните по делото е
установена по несъмнен начин.
При
тези съображения, съдът приема, че Договорът за цесия е валиден,
а ищецът, като носител на процесното вземане е процесуално и материално-правно
легитимиран да води настоящия иск срещу ответника.
Тъй
като цесията не е изрично потвърдена от длъжника, последният разполага с всички
свои възражения срещу първоначалния кредитор. Цесионерът не би могъл да има
повече права от своя праводател.
Към датата на цедиране на вземането от страна на
третото лице-помагач /14.10.2014 год./, а и към датата на предявяване на иска/13.02.2018
год./, уговореният между страните срок по Договор за потребителски
заем № CAHS-10051397/23.11.2012
год. е бил изтекъл – на 15.02.2013 год.,
поради което и съдът приема, че вземането е изискуемо.
Съдът счита, че
договорените годишен лихвен процент 237,42 % и годишен процент
на разходите /ГПР/ 919,29% противоречат на добрите
нрави, поради което са нищожни.
Типичното възнаграждението по договорите за кредит е възнаградителната лихва,
като законодателят е предвидил, че лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет (чл. 10 от ЗЗД). Министерския съвет обаче не е
определил максимален размер на възнаградителната лихва, поради което съдебната
практика приема, като ограничение на нейния размер, критерият "добрите
нрави". Примери за такива разрешения са:
"Уговорената
лихва е възнаграждение за ползване на известен капитал - парична сума. Но
волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер,
допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е
регламентиран в нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това
следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея.
С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват
добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до
който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите
нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Приема се,
че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава."- Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.
"С оглед
изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите
нрави следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави
са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради
това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и
се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг."- Решение № 1270 от
9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о.
С течение на времето,
кредиторите започват да включват във възнаграждението по договори за кредит и
множество такси, което налага въвеждането на понятието "годишен процент на
разходите". Годишния процент на
разходите представлява възнаграждението за ползването на кредита поради което
за него са валидни същите разрешения, като тези за възнаградителната лихва, що
се касае до съответствието с добрите нрави. С оглед повишената защита на
потребителите законодателят въвежда
ограничение на годишния процент на разходите по договорите за потребителски
кредит до петорния размер на законната лихва- чл. 19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит. Тази норма е въведена през 2014 година и не намира
пряко приложение към процесния
договор за кредит сключен от ответника, но
тя би могла да даде приблизителен ориентир за обществено приемливия размер на
годишния процент на разходите по договори за потребителски кредит.
Годишния процент
на разходите в договора между страните е 919,29
%, което представлява над 36
пъти размера на ГПР за
периода според статистическата таблица на БНБ (публично достъпна).
Договорениият процент на възнаградителната лихва – 237,42 %
надвишава размера на законната лихва (отново според статистическата таблица на
БНБ) повече от 27 пъти.
Видно от
приложения погасителен план при заплащане на началните вноски от по 33 лева,
главницата се намалява с около
10 лева след всяка вноска. Т.е. от вноска в размер на 33 лева около 23 лева са
възнаграждение за кредитора и около
10 лева е върнатата главница. Тези параметри на договора категорично не
съответстват с добрите нрави във смисъла посочен по-горе, поради което
договорените възнаграждения са нищожни и не се дължат.
Поради установената нищожност на договора за кредит
CAHS-10051397/23.11.2012 год., ответникът дължи връщане на получената сума по
заема – 300 лв., част от която той е погасил. Дължи се претендираният остатък
от 118,26 лв., който размер съвпада
и с установеното от вещото лице.
Недължима е договорната лихва от 13,74
лева.
Ищецът претендира и сумата от 27,80 лв. – законна лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост – 15.02.2013 год., до датата на
сключване на договора за цесия – 14.10.2015 год., както и
сумата от 27,90 лв. – законна
лихва от 15.10.2015 год., до датата на изготвяне на исковата молба – 09.02.2018
год., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска.
От общо претендираната сума от
55,70 лв. лихва за периода 15.02.2013 – 09.02.2018 год., предвид въведеното от
ответника за изтекла в негова полза тригодишна давност, основателна е
претенцията за лихва върху главницата за периода 09.02.2015 – 09.02.2018 год.,
която съдът по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на он-лайн калкулатор (на http://balans.bg) установи на 35,97 лв.
Над този размер претенцията за лихви следва да бъде отхвърлена като
неоснователна поради погасяването й по давност.
По отношение на
дължимия размер на главницата съдът намира следното:
Съгласно
практиката на СЕС, дело № 472/11, националният съд е длъжен да следи служебно
за недействителни клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато същият е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът следи
служебно, за нищожност, поради което следва да се зачете последиците на тази
нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не
се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени
хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък
преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския
процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение №
198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение №
229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о.,ВКС и др.
Ето защо претенцията на
ищеца е основателна до размера
на 118,26
лева главница със законната лихва от 13.02.2018 г. (датата на предявяване на иска) до
окончателното изплащане.
Относно разноските:
Само ищецът претендира разноски.
Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, сторените
от него разноски в хода на това производство са в общ размер на 800 лв., от
които: 200 лв. – д.т., 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 150 лв. –
депозит за в.л. и 300 лв. – депозит за особен представител на ответника.
Съобразно уважената/отхвърлена част от исковете /уважени са изцяло две от четирите
претенции и една – частично/, ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата
от 479,16 лв. – разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.
26, ал.1, т.1 от ЗЗД вр. чл.
146, ал.1 от ЗЗП и чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК Договор за потребителски заем № CAHS-10051397/23.11.2012
год., със страни - БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД, ЕИК *********, гр. София и М.П.И., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА М.П.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***********
АД, ЕИК *********, гр. София следните суми:
- 118,26
лева представляваща главница –
остатък от сума, получена по Договор
за потребителски заем № CAHS-10051397/23.11.2012 год., сключен
с БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, ЕИК *********, гр. София, което вземане
е било прехвърлено *********** АД, ЕИК *********, гр. София с Договор
за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2018г. до окончателно погасяване на вземането,
както и сумата от 35,97 лв., представляваща лихва върху главницата за периода
09.02.2015 – 09.02.2018 год.,
като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ: - за законна лихва над уваженият размер – за сумата от 8,17 лв. за периода от 15,02.2013 год.
до 09.02.2015 год. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ,
поради погасяването им по давност и за договорна лихва в размер на 13,74 лв. за периода 30.11.2012 –
15.02.2013 год., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.П.И., ЕГН **********,***
да заплати на ***********
АД, ЕИК *********, гр. София сумата
от 479,16 лв.,
представляваща разноски пред първата инстанция съобразно уважената/отхвърлена
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана
в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: