Присъда по дело №541/2020 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 25/12.07.2021г. постановена по НОХД № 541/2020г.
по описа на РРС.
Обвинението против подсъдимия М. А. М. от гр. Разград е за това, че: На
02/03.05.2019г., в гр.Разград, обл.Разград, се заканил с убийство на съпругата си Е.Р. М. с
думи, като й казал, че ако следващата вечер я види пак в семейното им жилище, ще я
изчисти, ще я убие, както и с думите: „Извикай полиция, да видим какво ще направят, аз ще
те изчистя, ако ще да ме тикнат в затвора, аз пак ще изляза от там, да видим какво ще ми
направи полицията, обаче ти няма да си тук“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1
от НК.
Подсъдимият М. А. М. от гр. Разград не се признава за виновен, като в дадените
обяснения твърди, че въпросната вечер са били само със съпругата му, не е имало заплахи и
закани, говорили с само за развода тя да отиде да живее на друго място. Моли да бъде
оправдан, тъй като няма никаква вина.
Защитникът му адв. Д. счита обвинението за недоказано по един безспорен и
несъмнен начин. Счита, че няма закана за убийство в цитирания от обвинението смисъл,
както от обективна, така и от субективна страна. Счита, че поведението на самата
пострадала показва, че няма възбуждане и съществуване на такъв страх подсъдимият да
извърши покушение или убийство, поради което счита, че същият следва да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно счита, че в случая следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като вредни последици от самото деяние
няма.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа обвинението и го
счита за доказано, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Намира,
че всички събрани доказателства установяват по несъмнен начин извършеното
престъпление, участието на подсъдимия и виновността му. Същият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Предлага на
съда да го признае за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи
наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – 1
година, като бъде приложен и чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото
доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият М. А. М. и св.Е. Р. А. са бивши съпрузи. На 05.10.1986г. те
сключили граждански брак, първи по ред и за двамата, като имат родени две деца - А. М. А.
и С.М. А., които към момента са пълнолетни.
По време на брака си подсъдимият и св.Е.А. живеели в апартамент, находящ се в
************ в гр.Разград. При тях живели и по-големият им син - А. М. А. , неговата
съпруга - св.Г. З. А. и малолетното им дете, които през месец април 2019г. се преместили да
живеят в друго жилище.
През последните няколко години отношенията между подс. М.М. и св. Е.А. се
влошили, поради връзка на първия с друга жена. След употреба на алкохол от страна на
обвиняемия между двамата съпрузи възниквали скандали, които зачестили след
преместването на сина им и неговото семейство. При скандалите подсъдимият отправял
обиди към съпругата си, като искал тя да напусне жилището им.
1

Вечерта на 02.05.2019г. подсъдимият употребил алкохол извън дома си. През
нощта на 02/03.05.2019г., около 00.00ч. - 00.30ч., той се върнал в семейното жилище и
започнал да крещи на съпругата си да отвори вратата на хола, където тя спяла.
Св. Е.А., която била залостила вратата на хола от вътрешната страна, казала, че
няма да му отвори. Тогава подс. М. блъснал вратата, при което тя се отворила и той влязъл в
стаята, като започнал да крещи към съпругата си: “Ти още ли си тук, защо не си събра
багажа и не се махна, аз какво ти казах“. След това той започнал да маха с ръце, като казал,
че ако следващата вечер я види пак в жилището, ще я изчисти, ще я убие.
Св.Е.А. няколко пъти му казала, че няма да ходи никъде, при което подсъдимият
тръгвал към нея, като ръкомахал с ръце. Когато тя му казала, че ще звънне в полицията,
същият й заявил: „Извикай полиция, да видим какво ще направят, аз ще те изчистя, ако ще
да ме тикнат в затвора, аз пак ще изляза от там, да видим какво ще ми направи полицията,
обаче ти няма да си тук“.
Впоследствие подс. М. излязъл от стаята. Силно уплашена и притеснена от
отправените към нея закани с убийство, свидетелката веднага отново залостила вратата на
стаята, в която била. Страхувайки се за живота си, тя излязла на терасата към тази стая,
където прекарала цялата нощ будна.
Сутринта, около 7.30ч., подсъдимият излязъл от апартамента, за да отиде на
работа. Веднага след излизането му св. Е.А. позвънила по мобилния си телефон на своята
снаха - св.Г.А. и поискала да отиде бързо при нея. След пристигането на св. Г.А., св. Е.А.
обяснила за отправените от съпруга й към нея закани с убийство и за това, че цяла нощ е
била на терасата, уплашена от отправените закани.
Двете отишли в сградата на РУ МВР-Разград, където св. Е.А. подала сигнал за
отправените от съпруга й закани с убийство, във връзка с който е извършена проверка и
образувано настоящото дело. Веднага след подаване на сигнала, с помощта на сина си и
снаха си, св. Е.А. събрала багажа си от семейното жилище и се преместила да живее при
майка си в с. Прелез, общ. Завет.
Впоследствие тя подала иск за развод. С решение № 460/14.10.2019г. по гр.дело
№ 901/2019г. по описа на РС - Разград, влязло в сила на 14.10.2019г., бракът между подс. М.
М. и св. Е. А. бил прекратен.
Видно от заключението на назначената по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза /л.56-63/ по време на инкриминираното
деяние насочената срещу освидетелстваната Е.Р. М. агресивна реакция е подбудила у нея
силен страх и чувство на безпомощност, оскърбление и унижение.
Експертизата приема, че отправената закана с убийство на М. М. е възбудила у
освидетелстваната основателен страх от осъществяването й.
Освидетелстваната Е.Р. М. не страда от психично заболяване, както
понастоящем, така и в минало време.
При осв.Е.Р. М. не са констатирани личностови особености, които да обхващат
базови сфери на личностовата й структура и да са изразени в степен на личностово
разстройство, което значително разстройва социалната й адаптация.
Резултатите от изследването отчитат развитие на психичните сфери в норма.
Интелектуалният потенциал е в долните нива на средните стойности със съответен за
възрастта, образователния статус и социален опит диапазон на общи познания и аналитико-
2

синтетични възможности на мисловния процес. Интересите, потребностите и мирогледа са
на ниско ниво.
При осв.Е.Р. М. няма нито интелектуални, нито мисловни или волеви бА.ни
отклонения. Поведението й е логически изводимо от реалната ситуация, няма каквито и да е
данни за промяна в яснотата на съзнанието, спомена за случилото се е хронологичен и за
съществените неща пълен. Психологическото изследване не установява наличие на
склонност у личността да преувеличава и преиначава истината. В ситуация на стрес,
интензитета на емоциите е по-силен от други ежедневни негативни ситуации, свързан е с
индивидуалните особености на личността (емоционално нестабилни черти) и вида на стреса.
Предвид индивидуалните (личностови) и социални особености на личността заплахите са се
преживели като реална застрашаваща сигурността й ситуация към конкретния момент.
Въпреки наличието на горепосочените негативни емоции, осв.Е.Р. е успяла да се
справи със стресогенната ситуация чрез включване в поведението си на зрели защити,
напускайки конфликта и търсейки подкрепа от страна на близкото обкръжение (син, снаха и
майка) и от институциите (полиция, съд). Постигнато е разрешение на кризисната ситуация
и не е последвало състояние на психична дезорганизация.
Освидетелстваната е средно общителна, активна и инициативна. Предимно с
интровертна насоченост на личността. Във взаимоотношенията е точна, с възможност за
емпатия. Не е конфликтна. В ситуации на стрес има нужда от усамотение за да намери
правилното решение. Често е пасивна. Във взаимоотношенията е точна, умее да
съпреживява. Има способност да изгражда трайни връзки. Често проявява взискателност
към околните. Упорита, горда и честолюбива. Обича премерения риск, деен тип личност, но
често няма своя принципна позиция, което я прави зависима в отношенията с най-близките.
Променлива - в периоди на потиснато настроение е пасивна, зависима. С депресивен
синдром в емоционалното състояние, поведението, отношението към себе си и социалната
среда. На моменти става неспокойна, тревожна, емоционално нестабилна. Склонна към
продължителни негативни състояния. Отчита се чувство на безпокойство и емоционална
лабилност. Това прави личността променлива, неустойчива, което в известна степен
затруднява социалното й функциониране, но не го застрашава.
Съгласно заключението на вещите лица по назначената на съдебното следствие
комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза на подс. М. М. се
установява, че:
Съдебно психиатричното и психологическо освидетелстване установи, че М. А.
М. не страда от психично заболяване. Няма сведения за провеждани лечения в психиатрични
заведения и контакти с психиатрични служби до момента. Интелектуални годности са в
норма, съответни за възрастта, образованието и социалната принадлежност.
Осв. М.А. е общителен, активен, целеустремен в действията и постъпките си.
Обича срещите с хора, комуникацията и новите ситуации. Бързо се адаптира. Настойчив и
целеустремен в удовлетворяване на лични доминанти. Уверен в себе си, последователен,
усърден. В отношенията към обкръжаващите е твърд и взискателен. Консервативен.
Деятелен, но му липсва инициативност в общуването. Трудно изразява емоции и чувства,
поради което във фрустриращи ситуации реакциите му се определят предимно от
вътрешното му състояние. Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. В
отношенията обича да доминира.
Анализирайки инкриминираната ситуация в делото у осв. не е имало
предварително, осъзнато намерение за нанасяне на увреда на съпругата. Налице е ситуация
на конфликт, когато негативните емоции и преживявания са насочени към търсене на
3

средство за налагане на собствена позиция като правилна.
Данните в психологичното изследване не извеждат завишени стойности в
скалите за агресивност и емоционална лабилност. При специализирания психологичен
анализ от значение за извеждане на поведенческите особености касаещи семейната ситуация
и взаимоотношенията между осв. и бившата му съпруга, значение имат както личностовите
му особености, така и факторите на средата извеждащи наличие на проблемни
взаимоотношения през последните три години.
Няма данни за редовна употреба на алкохол, като съдебно - психиатричното осв.
не установи данни за оформена психическа и физическа зависимост.
В съображение, че преди деянието осв. е употребил алкохол, то предвид
алкохолния му толеранс, количествата употребен алкохол и самооценките за състоянието
му, както и присъствието му в ситуацията и динамиката й, същият е бил повлиян, като това
повлияване най-вероятно е било в рамките на Обикновено алкохолно опиване, лека степен,
в неговата възбудно-дисфорична разновидност. В тази степен обикновеното алкохолното
опиване, не е предпоставка за липса на възможности за разбиране и ръководене на
действията, но безспорно, със своя освобождаващ задръжните процеси ефект е модулирал
поведението му, отключвайки стаените, вследствие на самоконтрола, комплекси и те
прерастват в агресивно отреагиране по посока на дразнещия го обект.
Обективните описания на поведението на осв. М. М. и субективните му преценки
не дават валидни аргументи да приемем наличие на перманентна склонност към агресия,
както и склонност към преиначаване на истината или манипулиране на действителността.
Една от предпоставките за възникване на конфликтната ситуация е личностовата
предиспозиция и по-специално склонността към доминиране в отношенията, а не наличие
на първична склонност към агресия. В конкретния случай се касае за личност с потребност
да контролира събитията. От друга страна индивида има изграден стереотип на действие
/поведенчески модел/, най-вече свързан с формирани културални и семейни ценности,
извеждащи нагласата, че ролята на жената в семейството е да се грижи за съпруга си в
битово отношение. Преживяването на фрустрация от липсата на адекватни грижи от нейна
страна, съобразени с неговите очаквания и нагласи е предпоставка за възникване на
импулсивно - агресивен стил на отреагиране.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед
на събраните по делото писмени и гласни доказателства- показанията на свидетелите Е.А.,
Г. А., Й. А., заключенията на вещите лица по назначените комплексни съдебно-
психиатрични и психологически експертизи, справка за съдимост, характеристика, протокол
за предупреждение, и др. писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви и
установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа
обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
В противоречие с тези доказателства са обясненията на подс. М., които съдът
възприема като негова защитна позиция и теза, с цел избягване на отговорност.
Пострадалата, както и св. А. са категорични, че именно подс. М. въпросната вечер е
отправил тези вербални заплахи към св. А., като поведението му е било агресивно /замахвал
към нея, бил повлиян от алкохола, говорел високо/ и е предизвикал скандала между тях, по
време на който е отправил и цитираните заплахи. Същите са били възприети от св. А. и са
предизвикали реакция, изразяваща се в уплаха, страх, залостване на вратата и бягство на
терасата. Показанията на тези две свидетелки съответстват и на заключението на вещите
лица. Освен това поисканата от подс. М. свидетелка А., не опровергава показанията на св.
А.. Ето защо съдът не кредитира обясненията на подс. М..
4

Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по несъмнен
начин, че на инкриминираната дата- 02/03.05.2019г. в гр. Разград подс. М. е отправил към
пострадалата Е.А. /негова бивша съпруга/ чрез думи /заплашвайки я, че ще я убие, ще я
изчисти/ закана за убийство, като това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което му е и повдигнато обвинение.
Разпитаните свидетели установяват по несъмнен начин, че поведението на
подсъдимия, е било силно агресивно, насочено срещу пострадалата Е.А.. Агресията е била
предимно вербална, свързана с отправяне на заплахи и обиди, предизвикано от желанието на
подсъдимия съпругата му да напусне семейното им жилище.
Престъплението закана с убийство се явява квалифициран състав на
престъплението закана, което предвид систематичното му място в НК е с непосредствен
обект на защита не живота на гражданите, а личната им свобода. За осъществяване на това
деяние от обективна страна е необходимо обективиране чрез думи и/или действия на закана
с убийство по отношение на конкретно определено лице, която да бъде възприета от лицето
и да е в състояние да възбуди основателен страх за осъществяването й. За извършване на
престъплението не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено
решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство или при условия, при
които резултатът реално може да настъпи. От субективна страна деецът трябва да съзнава
съдържанието на заканата, както и че тя е възприета от заплашения като действителна
заплаха.
В случая от обективна страна, на 02/03.05.2019г., в семейното им жилище в
гр.Разград, подс. М. А. М. с думи се заканил с убийство на св. Е. Р. А. /тогава негова
съпруга/, като й казал, че ако следващата вечер я види пак в семейното им жилище, ще я
изчисти, ще я убие, както и с думите: „Извикай полиция, да видим какво ще направят, аз ще
те изчистя, ако ще да ме тикнат в затвора, аз пак ще изляза от там, да видим какво ще ми
направи полицията, обаче ти няма да си тук“. Така с поведението си подсв. М.М. е
обективирал закана с убийство. Заканата е била пряко насочена към пострадалата Е.А. и се
явява от такова естество, че е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й,
предвид отношението на подсъдимия към пострадалата преди и по време на инцидента.
От субективна страна подс. М.М. е извършил деянието виновно, при форма на
вината - пряк умисъл. Той е съзнавал, че отправя закана с убийство спрямо съпругата си
Е.А., като отправените от него думи обективно са от естеството да възбудят основателен
страх у нея от осъществяване на заканата. Същият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
настъпването им, като е искал да възбуди именно страх у пострадалата Е.А..
При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това
престъпление /закана с убийство/, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, обществено опасния характер на конкретното
деяние, поради което му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид липсата на предходно осъждане на
лишаване от свобода и възможността за постигане целите на наказанието, съдът намира, че
така наложеното наказание не следва да бъде търпяно ефективно, а изтърпяването му следва
да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. По
този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна
степен и по-специално подсъдимият ще бъде превъзпитан и ще му се окаже нужното
5

въздействие за спазване законите на страната и зачитане правата и интересите на другите
членове на обществото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	25
Дата:	12 юли 2021 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия:	Доротея Енчева Иванова

Дело:	20203330200541
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 август 2020 г.

Присъда по дело №541/2020 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите