Решение по дело №61/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260042
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20215520200061
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

               Р Е Ш Е Н И Е  № 260042

 

                  Гр.Раднево, 22.04.2021г.

 

РАЙОНЕН СЪД град Раднево в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

 

при секретаря Живка Манолова, като разгледа АНД № 61 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Административнонаказателното производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З.К.Д. *** с ЕГН ********** против НП № 20-0327-000695/10.12.2020г. на Началника на РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, РУ гр.Раднево, с което на основание  чл. 638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 250 лв., за това, че на 04.12.2020г. в 13:50ч. в гр.Р. на бул.”С.” – до църквата като водач на МПС - лек автомобил "А.", с рег. номер № СТ хххх ВВ е извършил следните нарушения: Управлява МПС по път, отворен за обществено ползване, за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", валидна към момента на проверката - нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят, чрез своя защитник адв.М.Т., оспорва наказателното  постановление  като незаконосъобразно и сочи доводи за това. В писменото си становище до съда моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.  

Административнонаказващият орган - редовно призовани, не изпращат представител, но вземат становище по жалбата, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно. Молят съда да го остави в сила и да им присъди юрисконсултско възнаграждение.

РП Стара Загора, ТО Раднево - редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена от лице, което има право на обжалване, в преклузивния срок и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че на  04.12.2020г. в 13:50ч. в гр.Р. на бул.”С.” – до църквата  като водач на МПС - лек автомобил "А.", с рег. номер № СТ ххххВВ на водача била извършена проверка от служители на РУ гр.Раднево - актосъставителя Е.В.В. и св. И.Д.И.. При проверката жалбоподателят не представил застрахователна полица "Гражданска отговорност на автомобилистите." Контролните органи проверили по данните на автомобила и установили, че към момента не е налице валидно сключен застрахователен договор за посочения автомобил. При така посочените обстоятелства се установило, че жалбоподателят като собственик на процесния автомобил, който е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение, не е сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите." Актосъставителят, в присъствието на св.И., съставил на жалбоподателя АУАН, приложен към делото, за извършено нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. Актът бил връчен и подписан с отбелязване, че нарушителя „има възражения”. Допълнителни възражения не постъпили и в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Постъпило е допълнително възражение – л.15 от делото.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено на 10.12.2020 г. атакуваното НП от Началника на РУ гр.Раднево, връчено на жалбоподателя на 20.02.2021г., с което админи-стративнонаказателната му отговорност била ангажирана.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – АУАН № 299737/2020г., НП № 20-0327-000695/10.12.2020г., заповед № 349з-196/20.01.2016г.

Действайки, като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 320, ал.1 от Кодекса на застраховането, във вр. с чл. 189, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 37, ал.1, б."б" от ЗАНН. АУАН съдържа всички необходими по чл. 42 ЗАНН реквизити. Издаденият в съответствие със закона акт е подписан от нарушителя, актосъставителя и свидетеля на нарушението.

Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП. В него е посочено, че издателят му - Началникът на РУ Полиция гр.Раднево е упълномощен със Заповед № 349з-196 от 20.01.2016 г. на Директора на ОДМВР гр.Стара Загора да издава НП, поради което не възниква съмнение относно компетентността на органа, издал НП. Според чл. 320, ал.2 от Кодекса за застраховане НП по чл. 315, ал.1 и 2 от Кодекса за застраховане се издават от Директора на Областна дирекция на Полицията, в чийто район е установено нарушението или от оправомощени от него лица. Съдът не констатира при проверката допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство.

Съдът, при извършване на проверка по доказаността на фактическите констатации в акта и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства. Установи се, че по време на проверката за лек автомобил "Ауди 80” с рег. № СТ 8675 ВВ собственост на жалбоподателя З.К.Д. не е бил валидно сключен застрахователен договор "Гражданска отговорност на автомобилистите", тъй като такъв не е представен на контролните органи, липсва отразен в системата на Гаранционния фонд и не е представен и в с.з. Доказателствата по делото сочат, че процесния автомобил е регистриран на територията на Република България, като негов собственик е жалбоподателя, за което е издадено Свидетелство за регистрация. Автомобилът не е спрян от движение. При този статут на автомобила, същият е управляван по път, отворен за обществено ползване лично от притежателя му, който не е изпълнил вмененото му по чл. 483, ал.2 от КЗ задължение: Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В случая са налице всички елементи от обективната страна на нарушението - МПС, което е регистрирано и не е спряно от движение, управлявано от жалбоподателя. Налице е и отрицателния факт - липса на действаща към момента на проверката валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". Този извод на контролните органи, на наказващия орган и на съда по никакъв начин не е оборен, като по делото не е представено доказателство, опровергаващо извода, а именно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с действие по време на проверката. Липсата на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" застрашава обществени отношения, гарантиращи бързото и ефикасно уреждане на последиците, настъпили при застрахователни събития, свързани с неспазване правилата за движение по пътищата. Предвид характера на обществените отношения, които се защитават, техният ежедневен оборот, касаещ много голяма част от обществото, не може да се приеме, че случаят е маловажен, поради което да се приложи чл. 28 от ЗАНН.

Възражението на жалбоподателя касае единствено обстоятелството, че към момента на проверката автомобила не е бил в движение. Съдът не го споделя не само поради факта, че движението на автомобила не е включено във фактическия състав на нормата на чл.483, ал.1 т. 1 КЗ. В конкретният случай отговорността на Д., в качеството му на собственик, е ангажирана за нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента регистрация на МПС или на изтичане валидността на предходната полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и за съставомерността му е без правно значение дали автомобилът се управлява или не. Осъществява се с бездействие със самото несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Ако се изискваше управление на МПС-то без да е налице застраховка гражданска отговорност то следваше наказанието да е по реда на чл.638, ал.4 КЗ. За да е извършено нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ, от обективна страна трябва да е налице управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и това управление без застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство или система. Събраните доказателствата по делото безспорно установяват управление на описания автомобил, тъй като в съдебно заседание служителят на РУ Раднево И. установи, че първия път когато са минали на обход автомобила не е бил спрян там, а следващия път е бил спрян на това място. Няма друг вариант освен да се е придвижил до мястото, където са го установили представителите на полицията и са поискали документите на собственика. Наведените от него твърдения, че автомобила не е бил в движение съдът разглежда като част от неговата защитна теза, в полза на която няма нито едно доказателство. В този смисъл и съдът не им дава вяра.

Оспорването и обжалването на НП в процесния случай е неоснователно, тъй като съдът не констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя му е вменено нарушение, което реално той не е извършил. Това е така, защото от една страна няма представени доказателства, които да подкрепят твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразността на издаденото НП, а от друга от събраните писмени и гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която съответства на посочената в акта и НП и е съставомерна по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на престъпна небрежност, тъй като, жалбоподателят като собственик и водач на МПС и като гражданин на Република България е длъжен да знае и спазва законите на страната. Жалбоподателят е ползвал собствения си автомобил, за който по силата на закона е бил длъжен да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", но въпреки това се е движил с процесното МПС, като е предполагал, че няма да настъпят вредни от небрежността му последици.

Съдът намира, че при определяне на наказанието административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за извършеното нарушение в размер от 250 лв., такъв, какъвто е предвиден от закона -  чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ. С оглед на установеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр.  Стара Загора/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Стара Загора по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр.Стара Загора.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                  Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0327-000695/10.12.2020г. на Начал-ник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ гр.Р., с което на З.К.Д. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лв./ за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, като  ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА З.К.Д. *** с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр.С.З. сумата от 100 /сто/ лева, представляваща размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд в град С. З., на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

    

 

 

                                          Районен съдия: