№ 275
гр. Бургас , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120201359 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по
повод постъпила в съда жалба подадена от ИВ. Р. Д., ЕГН ********** от
гр.Бургас, улица „П.Е етаж 1.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №431а-
31/10.02.2021 г. издадено от Началника на 01 РУ при ОД на МВР - гр.Бургас.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.184, ал.1 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ) за нарушение на чл.60, ал.1, т.3, б.“Е“ от същия закон, на
жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в
размер от 1 000.00 лева и за срок от 1 година му е отнето разрешение
№20160283363 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, а алтернативно
– размерите на наложените административни наказания да бъдат намалени до
законоустановения минимум. Посочва се, че обжалваното НП е издадено
преди да е извършено химическо изследване за безспорно установяване
употребата на наркотични вещества от страна на жалбоподателя. По същество
не се отрича, че при проверка, извършена на 26.01.2021 г. с техническо
1
средство „Дрегер Драгтест“ 5000 е получен положително показание за
употреба на наркотични вещества от страна на жалбоподателя, докато е
управлявал МПС, но се посочва, че той не е приел тези показания и е поискал
кръвна проба.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Не се явява и представител.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 23.02.2021 г.,
видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при
административнонаказващия орган на 26.02.2021 г. с рег.№431000-
1785/26.02.2021 г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят притежава разрешително №20160283363 за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“,
калибър 9х18 мм, фабричен № ИМ19867.
На 26.01.2021 г. в гр.Бургас по улица „А.***** I” до №42 около 15:18
часа при извършена полицейска проверка било установено, че
жалбоподателят носи личното си късо бойно оръжие и 15 броя патрони
калибър 9х18 мм. По време на същата проверка с помощта на техническо
средство „Дръгтест 5000“ с № ARLB-0021 било установено, че
жалбоподателя е употребил наркотични вещества - метамфетамин.
Жалбоподателят не приел показанията на техническото средство и
поискал кръвна проба. Такава била взета на 26.01.2021 г. около 16:00 часа в
Спешно отделение на „УМБАЛ Бургас“.
На 27.01.2021 г. от 01 РУ – Бургас в Районна прокуратура – Бургас било
2
изпратено уведомително писмо, че в това управление по реда на чл.212, ал.2
НПК е започнато бързо производство №431 ЗМ-57/2021 г. водено срещу
настоящия жалбоподател за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, а именно за
това, че на 26.01.2021 г. около 14:15 часа в гр.Бургас на улица „А.***** I“
№42 е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество –
метамфетамин, установено с техническо средство (л.31 от делото).
В резултат на посоченото в 01 РУ – гр.Бургас и в тримесечния
давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН св.Т.Т. съставил против
жалбоподателя Акт №060311/02.02.2021 г. за установяване на
административно нарушение (АУАН). Конкретно отразеното в акта
нарушение било в словесен и цифров вид за това, че на 26.01.2021 г. около
15:18 часа и в гр.Бургас жалбоподателят носи законно притежаван пистолет
„Макаров“ калибър 9х18 мм, фабричен № ИМ 19867 и 15 броя патрони 9х18
мм ведно с издаденото за това разрешение и приложение към разрешение за
носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие след употреба на
наркотични вещества, установени с техническо средство. Това деяние било
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.60, ал.1, т.3, б.“Е“
ЗОБВВПИ.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателя не
е депозирал възражение по съставения му АУАН или такова не е приложено в
изпратената на съда административна преписка.
На 10.02.2021 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3
ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното
наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено
на жалбоподателя на 23.02.2021 г. В цифров и словесен вид вмененото на
жалбоподателя нарушение е идентично с това в АУАН.
На 26.02.2021 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във
връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№431000-
1785/26.02.2021 г. при наказващия орган била подадена процесната жалба.
На 13.03.2021 г. по воденото досъдебно производство била изготвена
съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза (л.л.35-37 от
3
делото), съгласно заключението на която в кръвната проба на жалбоподателя
са установени амфетамин и метамфетамин.
На 27.04.2021 г. жалбоподателят бил привлечен по посоченото
досъдебно производство в процесуалното качество на обвиняем, като било
уточнено, че е управлявал МПС на 26.01.2021 г. след употреба на амфетамин
и метамфетамин, установени с посочената в предходния абзац експертиза
(л.34 от делото).
На 09.06.2021 г. по образувано в Районен съд – Бургас НОХД
№2642/2021 г. било одобрено споразумение между защитника на
жалбоподателя и Районна прокуратура – Бургас, съгласно съдържанието на
което И.Д. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,
ал.3 НК и приел да му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца с отлагане изтърпяването по реда на чл.66, ал.1 НК за срок
от 3 години; „глоба“ в размер на 400 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 10 месеца, считано от 26.01.2021 г. (л.л.49-51 от делото).
Определението, с което е одобрено споразумението е окончателно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, компетентни
да сторят това по смисъла на чл.647, ал.1 КЗ – за АУАН, респективно ал.2 във
връзка със Заповед рег.№8121з-1098/25.08.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи (за съставяне на АУАН) и Заповед №8121з-
1871/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (за издаване на НП) –
л.л.16-17 от делото.
От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Направената правна квалификация на нарушението в наказателното
постановление е правилна.
Съгласно чл.60, ал.1, т.3, б.“Е“ ЗОБВВПИ, забранява се носенето и
употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол,
наркотични или упойващи вещества.
В настоящия казус е безспорно установено нарушението. Употребата на
4
наркотични вещества от страна на жалбоподателя е била налице към момента
на извършване на полицейската проверка на 26.01.2021 г., независимо че
жалбоподателя не е приел показанията на техническото устройство и е дал
кръвна проба. Тази кръвна проба, макар и след издаване на процесното НП, е
доказано положителна не с един вид наркотично вещество, а с два вида. За
последното е и налице влязъл в сила окончателен съдебен акт – определение,
с което е одобрено споразумение. Това е факт, който настоящият състав не би
могъл да пренебрегне.
С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е налице
възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Касае се за лице, което е носело в
себе си законно притежавано оръжие и боеприпаси след употреба на два вида
наркотични вещества, като към датата на издаване на процесното НП на
наказващия орган е било известно, че това е било едно такова вещество.
Носенето, съхраняването и употребата на оръжие и боеприпаси са дейности,
несъвместими с употребата на наркотични вещества и това е най-малкото
житейски оправдано, доколкото е възможно да допринесат до невъзвратими
последици. Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно наказващия
орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.
Размерът на административното наказание „глоба“ е с размер от 500 до
3 000 лева. Наложеният размер на глобата е малко по-висок от минимума.
Предвид всички разгледани дотук особености съдът не намира основание да
намаляването му.
По отношение на срока на наказанието „отнемане на разрешение
№20160283363 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие“ за
срок от 1 година, то този срок се явява също балансиран и подходящ. Още
повече, че имайки предвид одобреното споразумение по наказателното
производство за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, по силата на чл.58, ал.1,
т.2 ЗОБВВПИ на жалбоподателя няма да бъде разрешено да носи, съхранява
и употребява оръжие и боеприпаси до реабилитацията му по право по смисъла
на чл.86, ал.1, т.1 НК.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
5
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №431а-31/10.02.2021 г.
издадено от Началника на 01 РУ при ОД на МВР - гр.Бургас, с което
на основание чл.184, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия за нарушение на
чл.60, ал.1, т.3, б.“Е“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия
на ИВ. Р. Д., ЕГН ********** от гр.Бургас, улица „П.Е етаж 1
е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 1
000.00 лева, като намалява този размер на 500.00 лева, както и
административно наказание по вид „отнемане на разрешение
№20160283363” за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие за срок от 1 година.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН (чл.63в. - Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6