Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 03.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо
гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и осми
ноември
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15422 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.Е.Д. срещу ЗАД „Б.В.И.
Г.” АД, с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е наследница на
Е.И.Е.загинал при ПТП на 25.07.2013 г. причинено от Е.Л. Х.. Поддържа се, че
инцидентът станал на път ІІІ-клас № 867, на 41+650 в посока на движението от с.
Средногорци, общ. Мадан към с. Подкова, общ. Кирково, в землището на с.
Добромирци, общ. Кирково, обл. Кърджали, при управление на л.а.м. „БМВ 320Д“ с
рег. № ********, за което има постановена и влязла в сила присъда по н.о.х.д.№
991/2015 г. по описа на ВКС. Твърди се, че на 25.07.2013 г. Е.Л. Х.
причинявайки ПТП при управление на МПС в пияно състояние е отнел живота на
бащата на ищцата, като по този начин й причинил неимуществени вреди от загубата
на толкова близък за нея човек. Поддържа се, че ищцата изпитва неописуема
болка, която не отшумява с времето, а неимоверно много се засилва. Тя е
загубила своя опора, човека, който я е подкрепял, споделял нейните мечти и
болки, човека, който би направил всичко, за да може да защити семейството си.
Поддържа се, че прекият причинител Х. е осъден с решение на съда да заплати на
ищцата обезщетение в размер на 100 000 лв., от която сума до момента ответникът
е заплатил доброволно само сумата в размер на 80 000 лв., както и разноски в
размер на 20 000 лв., която сума не е заплатена и до момента. Твърди се, че
поради извършеното престъпление и настъпилата смърт на баща й, ищцата е
направила и други разноски, които са в пряка и причинна връзка с деянието, а
именно: самолетни билети от Чикаго до София и обратно в размер на 5132,80
долара, равняващи се на 7608 лв. по курса на БНБ, изчислен към датата на
закупуването на билетите.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв.,
представляваща разликата между изплатеното до момента обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, поради загубата на
нейния баща Е.И.Е.и сумата, за която е осъден да заплати Х., въз основа на
решение по н.о.х.д.№ 991/15 г. по описа на ВКС, Второ н.о., както и мораторна
лихва върху тази главница, считано от датата на деликта 25.07.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 20 000 лв. за направените
по делото разноски, представляващи имуществени вреди, ведно с мораторната лихва
от датата на влизане в сила на решението 17.11.2015 г. до 09.12.2016 г. в
размер на 2165,43 лв., както и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 09.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в
размер на 3 200 щатски долара, равняващи се на 7608 лв. по курса на БНБ,
изчислен към датата на закупуването на билетите 25.07.2013 г., сумата от 600
щатски долара за самолетен билет, равняващи се на 912 лв. по курса на БНБ,
изчислен към датата на закупуването на билетите 07.08.2013 г., сумата от
1332,80 щатски долара, равняващи се на 1960 лв. по курса на БНБ, изчислен към
датата на закупуването на билетите 13.08.2013 г., ведно със законната лихва
върху горните главници от 09.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумите,
мораторна лихва върху сумата от 80 000 лв. от 25.07.2013 г. до 21.05.2016 г. в
размер на 22 979,27 лв.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт П.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение и валидността на сключения застрахователен
договор. Не оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на Е.Л. Х.,
че срещу него е налице влязло в сила решение, по силата на което последният е
осъден да заплати сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди на Е.Е.Д., както и сума в размер на 20 000 лв., явяващи се
разноски сторени в хода на воденото наказателно производство. Не оспорва, че на
ищцата е заплатено обезщетение в размер на 80 000 лв. от страна на ответното
дружество. Поддържа, че по отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди решението на наказателния съд не се ползва със СПН и
вредите подлежат на самостоятелно установяване в рамките на застрахователната
сума, но не повече от пределите на отговорността на застрахователя. Твърди се,
че определеното от наказателния съд обезщетение е завишено. Заявява възражение
за съпричиняване с твърдението, че
пострадалият Е.Е. не е бил с поставен предпазен колан или е бил с неправилно
поставен такъв, както и че се е движил със скорост надвишаваща скоростта даваща
му възможност да спре при възникване на опасност за движението, както и че не е
предприел своевременно спиране от момента, в който е могъл да възприеме
опасността за движението. Твърди недължимост на лихви за забава и присъдени
разноски в хода на воденото наказателно производство на основание чл.268, т.10
от КЗ /отм./. При условията на евентуалност заявява възражение, че вземането за
лихви за забава е погасено по давност. Твърди, че искането за присъждане на
разноски за самолетни билети не е в пряка причинна връзка със събитието и няма
доказателства за реално осъществени такива.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва всички
възражения на ответника.
В срока за допълнителен отговор
ответникът представя такъв. Поддържа всички си възражения и заявени
доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да отхвърли
частично исковете за разноски във връзка с воденото наказателно производство,
за имуществени вреди като неоснователни и недоказани.
Третото
лице помагач в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните
е прието за безспорно, че отговорността на деликвента е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна към датата на произшествието, че е налице виновно и противоправно
поведение на Е.Л. Х., че срещу него е налице влязло в сила решение, по силата
на което последният е осъден да заплати сума в размер на 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди на Е.Е.Д., както и сума в
размер на 20 000 лв., явяващи се разноски сторени в хода на воденото
наказателно производство, както и че на ищцата е заплатено обезщетение в размер
на 80 000 лв. от страна на ответното дружество.
Деянието, авторството и виновното поведение
на водача Е.Л. Х. и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение
смърт на Е.И. Е., както и че Е.Л. Х. е управлявал процесния автомобил в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,77 на хиляда и е избягал от
местопроизшествието, са установени в настоящия процес с влязлата в сила на
17.11.2015 г. Присъда № 16 от 13.10.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 25/2014
г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, наказателно отделение.
От представеното удостоверение за
раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0276/06.11.1979 г. на Община Златоград, се установява, че ищцата
е дъщеря на починалия Е.И. Е..
От приетото по делото заключение
на комплексната САТЕ и СМЕ се установява, че лекият автомобил „Мазда 626“ с ДК
№ СМ ******е бил управляван от водача Е.И.Е.със скорост около 51 км/ч., като
при движение с тази скорост опасната зона за спиране е била 35 метра.
Установява се, че отстоянието на лек автомобил Мазда от мястото на удара към
момента, в който лек автомобил БМВ е започнал да навлиза в лентата му е
12,6…15,74 метра, т.е. по-малко от опасната му зона за спиране, поради което
водачът на лек автомобил Мазда не е имал възможност да спре преди мястото на
удара, за да предотврати ПТП. За да не настъпи удар е необходимо и двамата
водачи да спрат преди мястото на удара. Установява се, че автомобилите БМВ 320
са фабрично заводски оборудвани с предпазни триточкови колани на всичките пет
места. Установява се, че по време на ПТП водачът на БМВ е бил без правилно
поставен предпазен колан. Автомобилите Мазда 326 са фабрично заводски
оборудвани с предпазни триточкови колана на предните седалки и задните външни
места. Въздушната възглавница на волана и страничната възглавница са
задействани, което съответства на поставен предпазен колан от водача на Маздата.
Вещите лица заключават, че за получаване на травматичните увреждания на Е. с
оглед повредите по интериора на автомобил Мазда, няма значение дали е бил с или
без правилно поставяне на предпазен колан. Уврежданията в областта на гръдния
кош довели до смъртта му /гръдната травма/ са получени при притискане между
волана на автомобила и облегалката на седалката.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката М.Е. Е.а - сестра на ищцата. Свидетелката установява, че
имали много силна връзка с родителите си и баща им много ги обичал и двете. Случилото
се с баща им се отразило много зле, като и до ден-днешен травмата е останала.
Много се променили и двете сестри. Ищцата много се затворила, а преди не била
такъв човек. Сега не е толкова социална. Ищцата живее в САЩ от 2003 г. Преди си
идвала всяка година в България. Сега за 4,5 години си е идвала два пъти. При
предишни ваканции в България максималното време от престоя си го изкарвала в
Златоград. Сега не иска да стои там. До ХІІ клас ищцата учела в Златоград, след
това по настояване на баща си тя записала геодезия във ВИАС и малко след като
завършила заминала заедно с бъдещия си съпруг в САЩ. Ищцата поддържала
ежедневни контакти с баща си по скайп и вайбър. Ищцата имала намерение в началото
на 2014 г. да си дойде в България и да реализират съвместен бизнес с двамата
родители, но след случилото много се разочаровала от системата в България и от
абсолютно всичко и сега отказва да се прибира.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, не противоречат на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е
именно горната норма.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Между страните не е
спорно, че с влязла в сила на 17.11.2015 г. присъда, деликвентът Е.Л. Х. е
признат за виновен за процесното ПТП и е осъден да заплати на ищцата сумата от
100 000 лв., обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени
вреди и сумата в размер на 20 000 лв., представляваща направените по
делото разноски.
Както е прието в ТР №
1/2014 от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, съставляващо задължителна съдебна
практика, решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на пресъдено
нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът и
размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него
действие в материалноправно отношение. Ето защо по прекия иск, основан на
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия
размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият
делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. В производството по пряк иск с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера
на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по
чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на
застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор.
Ето защо и предвид
горното предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.,
представляваща разликата между изплатеното до момента в размер на 80 000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата в размер на
100 000 лв., за която деликвента Х. е осъден да заплати се явява
основателен.
Заявеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно
и недоказано. Съпричиняване ще
е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал.
Установи се, че пострадалият Е.Е. вероятно е бил с поставен предпазен колан, но дори и да не е бил с такъв,
за получаване на травматичните увреждания на Е. с оглед повредите по интериора
на автомобил Мазда, няма значение дали е бил с или без правилно поставяне на
предпазен колан, тъй като уврежданията в областта на гръдния кош довели до
смъртта му /гръдната травма/ са получени при притискане между волана на
автомобила и облегалката на седалката.
Установи се, че
пострадалият Е. не се е движил
със скорост надвишаваща скоростта даваща му възможност да спре при възникване
на опасност за движението, както и невярност на твърдението на ответника, че Е.
не е предприел своевременно спиране от момента, в който е могъл да възприеме
опасността за движението.
Безспорно със заключението на
приетата по делото експертиза се установява, че отстоянието на лек автомобил
Мазда от мястото на удара към момента, в който лек автомобил БМВ е започнал да
навлиза в лентата на водача на л.а.Мазда, е 12,6…15,74 метра, т.е. по-малко от
опасната му зона за спиране, поради което водачът на лек автомобил Мазда не е
имал възможност да спре преди мястото на удара, за да предотврати ПТП.
Предвид горното не е налице
основанието на чл.51, ал.2 от ЗЗД и така присъденото обезщетение не следва да
бъде намалявано.
По отношение на иска
за сумата от 20 000 лв.-разноски в наказателното производство, за която
сума деликвентът също е осъден. Искът е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал.4 от КЗ /отм./, застрахователят заплаща
до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу
застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато е
привлечен в процеса,
стига привличането да е допустимо от закона, съобразно изискването на чл.224,
ал.2 КЗ /отм./. Привличането на застрахователя в наказателното производство е
процесуално недопустимо, поради което и сумата от 20 000
лв., присъдена на ищцата с присъдата в наказателното производство и съставляваща разноски по проведения в наказателното
производство граждански иск е дължима от застрахователя на деликвента.
По отношение на предявените
искове за сумата от 3 200 щатски долара, равняващи се на 7608 лв. по курса на
БНБ, изчислен към датата на закупуването на билетите 25.07.2013 г., сумата от
600 щатски долара за самолетен билет, равняващи се на 912 лв. по курса на БНБ,
изчислен към датата на закупуването на билетите 07.08.2013 г., сумата от
1332,80 щатски долара, равняващи се на 1960 лв. по курса на БНБ, изчислен към
датата на закупуването на билетите 13.08.2013 г.
Тези искове подлежат на
отхвърляне като неоснователни и недоказани.
При изричното оспорване от страна
на ответника и съобразно разпределената й от съда доказателствената тежест,
ищцата следваше да докаже главно и пълно, че е направила разходи за самолетни билети на
посочената стойност, която е заплатена и че тези разходи са направени в пряка,
причинна връзка с процесното застрахователно събитие. С представените писмени
доказателства, не преведени надлежно на български език, съобразно изискването
на чл.185 от ГПК, ищцата не доказа горните факти, поради което исковете й
подлежат на отхвърляне. Не се доказа, че ищцата и на посочените дати 25.07.2013
г., 07.08.2013 г. и 13.08.2013 г. е била в България, нито пък се установи
причината, поради която на 07.08.2013 г. и 13.08.2013 г. тя евентуално е била в
България, както и че тази причина е в пряка, причинна връзка със смъртта на
баща й и представлява разход, извършен в тази връзка.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата
на увреждането върху главницата за неимуществени вреди в размер на 20 000
лв., както и върху вече платената извънсъдебно главница в размер на 80 000
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното неоснователно е
твърдението на ответника, че не дължи лихви за забава върху обезщетението.
Видно от разпоредбите на чл. 257 и чл. 267, ал.1 КЗ /отм./, отговорността на
застрахователя е за всички вреди, за които отговаря застрахования. Поради това
отговорността е и за обезщетението за забавено плащане. В случаите на
непозволено увреждане по силата на чл. 84, ал.3 ЗЗД забавата настъпва в момента
на увреждането. Поради това застрахованият дължи лихви на увреденото лице от
момента на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е
функционална от отговорността на застрахования и е до размера на всички вреди в
рамките на застрахователната сума, то застрахователят дължи обезщетение и за
лихвите от датата на увреждането. Разпоредбата на чл. 268, т.10 КЗ /отм./ не
води до противен извод. В същата е посочено, че застрахователят не заплаща
обезщетение за лихви и съдебни разноски, освен в случаите по чл. 223, ал.2 и
ал.4 КЗ /отм./. Поради това в случаите по застраховка за риска "гражданска
отговорност" застрахователят дължи заплащане на застрахователно
обезщетение и за лихвата за забава, която се дължи от застрахования, поради
което и задължението е от датата на настъпване на застрахователното събитие.
При това заплащането на лихвата в тези случаи не е поставено в зависимост от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, каквато зависимост е налице, когато лихвите са присъдени в тежест на
застрахования и той ги е заплатил. При действието на отменения КЗ не се
предвижда задължение за увреденото лице да уведомява застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие. В този смисъл забавеното плащане не може
да се вмени във вина на застрахованото лице, като по този начин бъде намалявано
застрахователното обезщетение. С оглед на това ответникът като застраховател по
риска "гражданска отговорност" дължи на увреденото лице лихви за
забава върху обезщетението от момента на увреждането, което в случая е
настъпило на 25.07.2013 г.
Основателно е обаче възражението
на ответника за погасяване на част от изтеклите лихви по давност.
На основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД
вземането за лихви се погасява с изтичането на три години, считано от датата на
настъпване на изискуемостта на задължението, в случая от датата на деликта и
настъпване на смъртта на Е. на 25.07.2013 г. Следователно и за периода от
25.07.2013 г. до 08.12.2013 г. вземанията на ищцата за лихви са се погасили по
давност. Давността не е прекъсвана, доколкото и спрямо застрахователя иск за
вземането не е предявяван.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата за неимуществени вреди от 20 000 лв., считано от 09.12.2013
г. до окончателно изплащане на сумата. За периода от тази дата 09.12.2013 г. до
датата на извършеното извънсъдебно плащане на сумата от 80 000
лв.-21.05.2016 г. ответникът дължи лихви в размер на 19 928,73 лв.
Предвид горното предявения
акцесорен иск за заплащане на лихва за периода от 25.07.2013 г. до 08.12.2013
г. и за сумата над 19 928,73 лв. до пълния предявен размер от
22 979,27 лв. подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Лихвата върху главницата за разноски
в наказателното производство се присъжда, така както е претендирана от датата
на влизане в сила на присъдата 17.11.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата. По отношение на тази претенция не е изтекла законоустановения
тригодишен давностен срок.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което такива не й се
присъждат.
Ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 4 060 лв., съобразно представения по делото
договор за правна защита и съдействие /л.24 от делото/, поради което и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 3 446,50 лв., която е съответна на уважената част от
исковете /59928,73 лв./
Ответникът не е претендирал
разноски, поради което такива не му се присъждат, а на третото лице помагач
разноски не се дължат на основание чл.78, ал.10 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 2 397,15 лв. върху уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И. Г.“ АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
пл. „*******, да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Е.Е.Д.,***, със съдебен адрес:***
сумата от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лв./, представляваща разликата между изплатеното до момента обезщетение
в размер на 80 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдание, поради смъртта на нейния баща Е.И. Е., настъпила в пряка
причинна връзка от ПТП, реализирано на 25.07.2013 г. на път ІІІ-867, на 41 км+650 м, в землището
на с. Добромирци, общ.Кирково, обл.К., виновно причинено от водача Е.Л. Х., управлявал л.а.м. „БМВ
320Д“ рег.№ СМ 8939АМ, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗАД
„Б.В.И. Г.” АД с полица № 03113001108426
от 15.04.2013 г., валидна от 15.04.2013
г. до 14.04.2014 г. и сумата в размер на 100 000 лв., която Е.Л. Х. е
осъден да заплати, въз основа на решение по н.о.х.д.№ 991/15 г. по описа на
ВКС, Второ н.о., ведно с мораторна лихва върху тази главница, считано от 09.12.2013
г. до окончателното издължаване, сума в
размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лв./ за направените по делото
разноски, ведно с мораторната лихва от датата на влизане в сила на решението
17.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 19928,73 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин двадесет и осем и 0,73
лв./ изтекла мораторна лихва върху извънсъдебно платената главница от
80 000 лв. за периода от 09.12.2013 г. до датата на извършеното
извънсъдебно плащане на сумата от 80 000 лв.-21.05.2016 г., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати и сумата от
3 446,50 лв. /три хиляди четиристотин четиридесет и шест и 0,50
лв./-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани исковете за заплащане на сума в размер на 3 200 щатски долара,
равняващи се на 7608 лв. по курса на БНБ, изчислен към датата на закупуването
на билетите 25.07.2013 г., сумата от 600 щатски долара за самолетен билет,
равняващи се на 912 лв. по курса на БНБ, изчислен към датата на закупуването на
билетите 07.08.2013 г., сумата от 1332,80 щатски долара, равняващи се на 1960
лв. по курса на БНБ, изчислен към датата на закупуването на билетите 13.08.2013
г., ведно със законната лихва върху горните главници от 09.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност
искът за заплащане на законна лихва върху главницата от 20 000 лв. за
неимуществени вреди за периода от 25.07.2013 г. до 08.12.2013 г., както и искът
за заплащане на законна лихва върху извънсъдебно платената главница от
80 000 лв. за неимуществени вреди за разликата над сумата от
19 928,83 лв. до пълния претендиран размер от 22 979,27 лв. и за
периода от 25.07.2013 г. до 08.12.2013 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И. Г.“ АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „******* да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска - 2 397,15 лв. /две хиляди триста деветдесет
и седем и 0,15 лв./
Решението е постановено при
участието на Е.Л. Х., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника ЗАД „Б.В.И. Г.“ АД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: