гр. Сливен, 18.10.2022г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд
Сливен, в публичното заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Съдия:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина
Желева и в присъствието на прокурора……..... като разгледа докладваното от
съдията Бозукова административно дело № 189 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП (Закон за движение по пътищата) във вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след
постъпила жалба от Л.Й.Л. *** срещу заповед № 22-0804-000270 от *******,
издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с която на
жалбоподателя, в качеството му на с.на МПС – л. а. "Опел Астра" с
рег. № ***** е наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство за срок от 190 дни.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на административния акт, свързани с
допуснати в административното производство съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че АО не съобразил,
че автомобилът е взет без знанието и съгласието на собственика от лицето, което
било установено да го управлява на датата, описана в ПАМ. Иска се обжалваната
заповед да бъде отменена, претендират се
разноски.
В с.з. оспорващият не се
явява и не се представлява. В писмено становище от пълномощник – адв. П. Т. ***
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен в о.с.з. не се явява и
не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата, излага съображения за
законосъобразност на оспорената заповед и моли съда да я уважи.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства-писмени и гласни,
които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, намира жалбата за процесуално
допустима.
Оспорването е направено
от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от
обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
доколкото заповедта е връчена на 26.04.2022г., а жалбата е заведена в
деловодството на Административен съд Сливен на 05.05.2022г.
От фактическа и правна
страна съдът прие следното:
Със заповед № 22-0804-000270
от 25.04.2022 г. Началник Група в сектор
„Пътна полиция към ОДМВР Сливен е наложил принудителна административна мярка на
Л.Й.Л., в качеството му на с.на МПС, изразяваща се във "прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, неправоспособен водач", за срок от 190 дни./л.16/
Правното основание за издаването й, административният орган намерил в
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. а от
Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр.
табели с рег. № *****.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на *******, около 02.42
часа, в гр. Сливен, по улица "Одрин" до НТС в посока „Цар
Освободител“, лицето Т.К. И., е управлявал МПС, л. а. "Опел Астра" с
рег. № *****, след като не притежава СУМПС. Това нарушение било установено чрез
съставен АУАН под бл. GA № 436116/25.04.2022г. от м. а.при ОДМВР Сливен, РУ Сливен./л.28/.
Контролните органи преценили, че деянието на водача на МПС нарушава
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Мярката е наложена на оспорващия
Л.Й.Л., в качеството му на с.на автомобил "Опел Астра"
с рег. № *****, съгласно справка за собственост на превозно средство /л.26 / и
свидетелство за регистрация на МПС /л.46/.
По делото като свидетели
са разпитани с.на а. м. а.И.Р.И. и . по а. м. а.Г.Ц.Г.. От показанията им се
установява, че на *******, около 02.30 часа, в гр. Сливен, по улица "Одрин"
до НТС и дискотека “Д.“ забелязали движение на лек автомобил, който минал през
бордюр. При проверка на водача Т.И., установили, че същата не притежава СУМПС и
след проверка за алкохол Дрегерът отчел над 0,5
промила алкохол в кръвта. Чрез ОДЧ установили собственика на автомобила, който
се явил и предоставил на проверяващите СРМПС. Собственикът Л.Л. заявил, че не е предоставял автомобила на И. и същата го
е взела без негово знание.
По делото като свидетели
са разпитани П.Г. А.и Е. Д. Е., от показанията на които се установява, че
въпросната вечер са били на дискотека в една компания с оспорващия Л.. Свидетелите
сочат, че негова позната - Т. И.е искала от Л. ключовете за колата, но той категорично
й отказал, защото е употребила алкохол.
Въз основа на събраните
доказателства, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 2а, б. "а", се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези
служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата
на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Видно от т.I.6 от заповед № 343з-3031/31.12.2021
г. /л. 33/ на Директора на ОДМВР Сливен, на Началниците на Групи в сектор
„Пътна полиция“ са предоставени правомощия да налагат ПАМ по чл. 171, т. 2а, ЗДвП.
Оспореният административен акт - заповед № 22-0804-000270 от 25.04.2022 г. е
издадена от Началник Група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, т. е. от
материално и териториално компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на
процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е
спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за
издаване на заповедта се съдържат и в съставените писмени документи в
административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част
на административния акт. Съдът констатира, че в производството по издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила.
Заповедта обаче и
издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според
т. 2а, б. "а" е процесната: " прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
ПАМ е с превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за
определен срок.
За да може да бъде
наложена мярката по чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените
предпоставки, а именно: 1. Да е установено, че е налице управление на
автомобил, като при това управление водачът, управляващ МПС а) не е
правоспособен; б) не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство;
с) лишен е от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред; д) свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс.
Мотив на АО за налагане
на процесната ПАМ спрямо собственика на МПС-то е
управлението му от лицето Т.К. И., която е неправоспособен водач – не притежава
СУМПС. По делото от приложения АУАН, ползващ се с доказателствена сила,
съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП е несъмнено установено, че именно Т. И.е
управлявала МПС, собственост на Л.Л., без същата да е
правоспособен водач. Задължително изискване е обаче да е установено по
безспорен начин, че това управление е със знанието и разрешението на
собственика на автомобила, въпреки че такова условие не е изрично посочено в
закона, но се извежда по тълкувателен път. В случая от доказателствата по
делото несъмнено се установява, че ключовете за лекия автомобил са отнети от
владението на собственика от неправоспособния водач, без неговото знание и
въпреки изричното му несъгласие, поради което налагането на ПАМ на собственика
на отнетия автомобил противоречи на целта на закона - да се гарантира
изпълнението на задълженията на собственика на едно ППС да се грижи за него
така, че да не застрашава живота и здравето на другите участници в движението. От
свидетелските показания, които съдът кредитира като съответни на останалите
доказателства по делото, се установява, че И. самоволно, без ничие знание,
разрешение или одобрение, е решила да управлява МПС знаейки, че не притежава СУМПС.
Доколкото по делото е установено, че Л.Й.Л. не е предоставил МПС по своя воля и
не е имал знанието за управлението на автомобила от неправоспособния водач Т.К.
И., не следва да му се налага ПАМ по чл.172 т.2а б.а от ЗДвП. /в т. см. Решение
№ 2429/27.02.2017 г. по адм. д. № 12477/2016 г. на ВАС/.
Предвид изложеното съдът
приема, че липсват предпоставки за налагане на ПАМ, поради което заповед № 22-0804-000270
от *******, издадена от Началник Група към ОДМВР Сливен е незаконосъобразна
поради противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона,
поради което следва да се отмени.
С оглед изхода на спора,
основателно е искането на оспорващата страна за присъждане на направените в
съдебното производство разноски, които административният орган дължи на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Те са съгласно представен
списък - държавна такса в размер на 10 лева и 300 лева, претендирани съгласно чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата, минимален размер предвид чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 22-0804-000270 от 25.04.2022
г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с
която на жалбоподателя, в качеството му на с.на МПС – л. а. "Опел Астра"
с рег. № ***** е наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство за срок от 190 дни.
Осъжда ОДМВР Сливен да
заплати на Л.Й.Л. *** сумата от 310 (триста и десет) лева, представляващи
съдебни разноски.
Решението на основание
чл. 172 ал.5 изр. второ от ЗДвП е окончателно.
Съдия: