Присъда по дело №884/2009 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ по  наказателно общ характер дело  № 884 по описа на П.ския окръжен съд за 2009 година

 

П.та окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия К.Н.М. и същият е предаден на съд  за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 3 във вр. с чл. 115  от НК- за това, че на ****2008 г. в с. С., обл. П., умишлено е умъртвил В Т. К., като убийството е извършено с особена жестокост.

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло обвинението, със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия пледира да му бъде наложено наказание от седемнадесет години лишаване от свобода, което според прокурора е при баланс на индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

В хода на съдебното производство беше конституиран като частен обвинител синът на пострадалия В К.- П.К.. Лично и чрез повереника си пледира за осъждането на подсъдимия, съобразно възведеното му обвинение.

Подсъдимият К.Н.М. не се признава за виновен. Дава обяснения, че  на инкриминираната по делото дата е бил жертва на противоправно нападение от неизвестно му лице, но той лично не е увредил с каквото и да е действие другиго. Лично и чрез защитата си пледира за постановяване на оправдателна присъда. Защитникът му- адв. И. също излага доводи за недоказаност на обвинението и липса на доказателства, които да обусловят ангажирането на наказателната отговорност на подзащитния му. Към това становище се присъединява и упълномощеният защитник на подс. К.М.- Г.М..

 

Съдът, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, за да се произнесе, взе предвид следното :

Подсъдимият К.Н.М.  e роден на *** ***. Българин е, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, пенсионер. Адресно регистриран бил в гр. П., но от много години години преди инкриминираната по делото дата живеел сам в с. С., обл. П.. Съпругата му живеела в гр. П., където. Отношенията между него и част от живущите в селото били силно влошени. Една от причините била, че преди години заявил, че е свещеник, представил документ за това  и му била предоставена от съселяните му  възможност да води църковните служби в местната църква. Някои от тях, вкл. и Председателя на Църковното настоятелство- свид.И.Х., не били доволни от начина, по който провеждал службите, а след една великденска такава свид.Х.- го изгонил от църквата и му забранил да посещава храма, тъй като счел, че подсъдимият има недопустимо поведение. На свид. К.К. нанесъл тежък побой, който придобил гласност в селото и също създал негативни настроения. Свид. П.З.- живееща в непосредствено съседство с подсъдимия, нееднократно наблюдавала негови вредоносни действия спрямо собствения си имот и имотите на други съседи.

На **** 2008 година сутринта подсъдимият К.М. отишъл в двора на църквата в селото. Там се извършвал ремонт. Дейно участие в осъществяването му взимал пострадалият В К., който бил ползван за това от свид. Х.. Пострадалият знаел за отношението на свидетеля към подсъдимия и  изразеното от него нежелание той да влиза в църковния имот. Като видял, че М. е там, пострадалият влязъл в храма, където бил свидетеля, и го уведомил, че подсъдимият е там. Свидетелят Х. излязъл в двора на църквата и изгонил подсъдимия. Веднага след това си тръгнал и пострадалия, който уведомил Х., че отива да пие чай. На свидетеля му била известна слабостта на пострадалия към алкохола. Разбрал, че няма да се върне същия ден.

След напускането на църковния имот пострадалият К. малко след 10 часа посетил в дома му приятеля си- свид. И.Б..Постоял , поговорили си и си тръгнал , с уговорка да се върне по- късно. Не се завърнал. До сутринта на следващия ден пострадалият не е забелязан от никой от разпитаните по делото свидетели и не се установиха такива, които да могат да бъдат разпитани относно заниманията му след това. След 19 часа вечерта пострадалият К., след като бил употребил значително количество алкохол, се прибирал към дома си, където живеел сам. Пътят му минавал покрай дома на подсъдимия. В това време подсъдимият М. се опитвал да разпали печката си. Тя димяла. Подсъдимият бил отворил прозореца на стаята, в която приготвял храната си. Чул, че някой вика „ Попе” и го псува. Подсъдимият упрекнал псуващия го за това недостойно поведение и също го напсувал. Пострадалият влязъл в имота на подсъдимия- първоначално в двора, а след това в антрето на къщата. Между двамата възникнал скандал с отправяне  на физически атаки от пострадалия към подсъдимия. Пострадалият започнал да души подсъдимия, като го стиснал в областта на шията. Подсъдимият започнал да се отбранява, като му нанесъл  множество удари в областта на челото с дървен кол. Пострадалият , под въздействието на употребеното значително количество алкохол, не можел да надвие подсъдимия. К. от своя страна нанесъл няколко удара на подсъдимия в областта на главата с тъпата част на малка брадвичка. При нанасянето на тези удари двамата били в динамично положение, изправени един спрямо друг. В един момент, макар и значително по- възрастен, подсъдимият взел превес над по- младия, но алкохолно повлиян пострадал. Това накарало К. да извърши действия за предпазването си с ръце от нанасяните удари. При това предпазване му били нанесени удари в областта на  ръцете- китка  и долна половина на предмишницата. Нанесени му били и удари  и в областта на челото с дървения кол- не по- малко от 7 удара , със сначителна сила. В един момент пострадалият К. паднал за земята в антрето на къщата на подсъдимия. Подсъдимият М. взел и една дъска от струпаните в близост до вратата отвън такива. Продължил да удря намиращия се в седнало, а след това и в легнало положение пострадал с тази дъска.Общият брой на нанесените в областта на главата на К. удари е  не по- малко от 25 до 40. Точният брой не може да се определи, поради припокриването им.Ударите били нанесени със значителна сила, което довело до множество натрошавания на черепа  и увреждане на мозъка. С тези удари били причинени същевременно и множество рани, от които имало значителна кръвозагува. Пострадалият не е изпитвал значителни болки от нанесените му удари поради изключително високата концентрация на алкохол в кръвта му.  Бил в състояние на тежко алкохолно опиване. Концентрацията на алкохол в кръвта му била 5,61 на хилада. В един момент, след като подсъдимият преустановил нанасянето на удари, въпреки тежките наранявания, пострадалият К. се изправил, напуснал имота на подсъдимия и се отправил към дома си.  Било тъмно, никой не срещнал по пътя си. Движел се по пътната настилка, с неравна бързина, леко криволичейки. От множеството рани в областта на главата му имало кръвотечение, при което по време на движението му на земята падали и се стичали капки кръв. Така извървял 305 метра в посока към дома си, без да пада, след което паднал и там непосредствено след падането настъпила смъртта му. Това станало след 20-21 часа вечерта. В този период с лекия си автомобил по същата улица преминал свид. С.П., живущ ***, и трупът на пострадалия не бил там.

На следващия ден- ***.2008 г. свид.  П., около 06.30 часа потеглил, отново  с лекия си автомобил за работа. Видял на пътя легнал човек. Слязъл, погледнал, видял, че човекът  е завит с яке и има кръв по главата му. Обадил се на свид. А.В.- Кметски наместник в селото. Тя отишла на място, видяла, че човекът не е жив и уведомила полицейските органи. От мястото, където лежал трупа, до Кметството, от където се обадила в полицията  отишла пеш и й направили впечатление петната от кръв по пътната настилка от трупа до дома на подсъдимия. На място били изпратени полицейските служители- свид. Д.и Р.. Те също тръгнали от трупа по кръвните пръски. Стигнали до дома на подсъдимия и влезли в двора. От дворната врата не се виждала стаята, в която по принцип подсъдимият си приготвял храната. След влизане малко по- навътре, след Г- образната чупка на къщата,  свид. Р. забелязал подсъдимия, който бил на масата в стаята и се хранел, а пред входа на къщата, която била отворена и се виждало антрето,  има следи от измита кръв.Такива видими следи от мита кръв се виждали и в антрето. Излезли, тръгнали в посока към Кметството.  Като повървели и видели, че няма следи от кръв след дома на подсъдимия, свид. Д.  казал на свид. Р. да се обади за изпращане на дежурната група. Той самият се върнал към дома на подсъдимия. Заварил го от другата страна на улицата да пълни кофа с пепел. Попитал го какво прави. Подс. М. отговорил, че му трябва пепел. Свид. Д. го помолил да го придружи до кметството. Там провел разговор с подсъдимия. Той първоначално отричал каквато и да е среща с пострадалия предния ден.След това свалил шапката си, показал нараняванията по главата си, споделил, че К. го напсувал, той му отвърнал, К. влязъл в дома му  и го ударил по главата, а М. му отвърнал, след което К. си тръгнал.

 Бил извършен оглед на дома на подсъдимия- къщата, двора, както и на улицата от дома му до мястото , където бил намерен трупа и на самото място. От дома на подсъдимия били иззети множество вещи, вкл. дървен кол, дървена дъска, брадвичка.

В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебно- медицинска експертиза на трупа на пострадалия/ л.70-76 от дос. производство/, която беше пречетена и приета в хода на съдебното следствие.  Според заключението на същата при огледа на трупа са били установени  травматични увреждания по групи както следва:

- централно теменно- на кожата в оскосмената част на главата централно теменно множество овални червеносинкави кръвонасядания на участъци с размери 1/1 до 7/8 см. Сред някои от тези участъци са  установени рани с неправилно линейна форма, дължина от 0,5 до 2 см, които са с неравни ръбове, охлузени и кръвонаседнати. Почти не са били установени участъци, свободни от такива кръвонасядания.

- отдясно теменно и теменно-тилно- на кожата в дясната теменно-тилна област е била установена масивна рана с разръфани, неравни ръбове, множество лъчи и дължина 7 см. Кожата около раната е обилно петнисто кръвонаседната почти тотално. В дълбочина се установяват множество натрошени черепни кости. Надолу тилно се установяват още четири рани с неправилно линейна форма, дължина от 1 до 6 см, чийто ръбове са неравни, кръвонаседнати и охлузени, с частично свлечен епидермис. Констатирани са отделни кръвонасядания в областта с размери до 2/2 см. Две рани с неравни ръбове и хоризонтална ориентация се установяват и отляво тилно.

- отдясно слепоочно-теменно- на кожата в дясната теменно-слепоочна област са установени множество продълговати кръвонасядания с вертикална ориентация. Подкожно хрущят костни фрагменти. Установявени са продълговати фигури с размери по 2/3 см. В тази област се установяват четири рани с неправилно линейна форма, дължина по 2 см, които са с неравни и охлузени ръбове.Цялата област е оточна.

-  челно и лицево - на кожата в дясната половина на челото и срединно са установени множество кръвонасядания и седем рани с различна форма и дължина, преимуществено с предно-задна ориентация, а по-ниските- с вертикална такава, като дължина на раните  е от 5 см до 2 см, с неравни и охлузени ръбове. На кожата по гърба на носа е установена масивна трилъчева рана по хода на носа, с неравни ръбове. Целият нос е оточен. Кръвонасядания в двете лицеви половини. Лигавиците на клепачите са синкавоморави и умерено оточни, преимуществено в дясно. Роговиците са влажни и прозрачни, а зениците са  кръгли, широки и еднакви. Костите и хрущялите на носа са натрошени, от ноздрите хипостатично изтича кръв. Ушните миди са с обичаен вид, кръвонаседнати, външните слухови проходи са зацапани със засъхнала кръв.По кожата, полулигавицата и лигавицата на горната и долната устни не се установяват видими травматични увреждания.

- в областта на гръдният кош на кожата на гърба са установени две продълговати кръвонасядания- срединно и в областта на дясната лопатка.

- в областта на горните крайници- на кожата по гърба на лявата китка, вътрешно странично, централно и нагоре вътрешно в областта на гривнената става и нагоре в долната половина на предмишницата са установени множество охлузвания с размери от 3/1 до 0,5/0,3 см, със засъхнали червеникави повърхности. Почти цялата област е масивно синкавочервено кръвонаседната. Подобни травматични увреждания са установени и по гърба на дясната китка.

Извършена била и аутопсия на трупа. Въз основа на огледа и аутопсията вещите лица заключават, че  върху трупа на В Т. К. са установени: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множествено натрошаване на свода и основата на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, аспирация/вдишване/ на кръв в белите дробове, множество разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на меките тъкани на главата почти тотално, множество кръвонасядания и охлузвания на китките и лявата предмишница и гърба.Смъртта В Т. К. се дължи на тежката черепно-мозъчна травма, довела до притискане и разрушаване на жизнено важни центрове в мозъка, както и до остра кръвозагуба. Като съпричини експертите приемат и вдишването/аспирация/ на кръв и общото охлаждане на тялото след травмата, съобразено с метеорологичните условия по време на инцидента и местонамирането на трупа. Според тях се касае се причинени множество удари с твърд тъп и тъпоръбест предмет с голяма сила в областта на главата. Много от ударите се наслагват, но се касае за нанесени не по-малко от 25-40 удара само в областта на главата.Напълно е възможно тези удари да са нанесени с дървен кол, дървена талпа, тесла, други сечива и предмети с подобни параметри.

Съдът кредитира заключението на вещите лица като добросъвестно и задълбочено изготвено, от лица с необходимите специални знания и опит.

 

В хода на досъдебното производство е била изготвена  и допълнителна СМЕ № 95/2009 г. / л. 81-96 от дос. Производство/, която беше прочетена и приета в хода на съдебното следствие.

Според заключението на същата при огледа и аутопсията върху трупа на В Т. К. са установени  множество наранявания /разкъсно-контузни рани, кръвонася-дания, охлузвания, счупвания/ преимуществено в областта на главата, множествено натрошаване на свода и основата на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка;  аспирация/вдишване/ на кръв в белите дробове; множество кръвонасядания и охлузвания на китките и лявата предмишница ; единични по гърба.

Смъртта В Т. К. се дължи на тежката черепно-мозъчна травма, довела до притискане и разрушаване на жизнено важни центрове в мозъка, както и до остра кръвозагуба.

Вещите лица са обсъдили  механизма на причиняване на травматичните увреждания, евентуално оръдието/ оръжието или случайния предмет/, с който са нанесени ударите, броя на тези предмети, последователността на нанасянето на ударите, изхождайки  от принципни и конкретни факти от съдебномедицинската наука и практика. Същите правят категорични изводи , че

1.Касае се причинени множество удари с твърд тъп и тъпоръбест предмет с голяма сила в областта на главата. Много от ударите се наслагват, но се касае за нанесени не по-малко от 25- 40 удара.

2.Нанесените удари са по всички повърхности на главата и на гърба, което означава, че деецът е бил разположен почти от всички страни на тялото на пострадалия К..

3.Когато се обсъжда характеристиката на предмета следва да се обсъжда контактната повърхност на предмета, а не самия него. Когато ударите са в областта на главата следва се има предвид и фактът, че черепът е овален и не цялата удряща повърхност контактува с повърхността на главата в подлежащата анатомична област

4.При преглед на фотосите, а и от описанието в съдебномедицинската експертиза на трупа на К. се установява, че нараняванията в областта на челото и тези в останалата част на главата се различават по характеристика. В конкретния случай правят впечатление наранявания/ особено в областта на тила и темето/ с добре очертана ъгловата форма, като на такава характеристика отговаря добре представената като веществено доказателство дървена дъска. В областта на челото раните са с различна дължина – от 2 до 5 см, повече зеят, и са с по- добре изразени охлузвания, кръвонасядания на ръбовете и дъното си.

5.Дървената дъска и дървения кол, изследвани като веществено доказателство са зацапани с човешка кръв с идентична на К. кръвно-групова принадлежност, като  в дъската са налице и пречупени от удар косми, морфологично сходни с тези от главата на К., по кола са налице пречупени от удар косми, без ясно определима морфологична сходимост с представените косми от К. и М..

6.Малката брадвичка, изследвана като в.д. е зацапана с човешка кръв с идентична на М. кръвно-групова принадлежност.

7.От данните по дознанието с категоричност е установено наличие на кръв в дома на М., пред вратата и капки от кръв по пътя до трупа на К.,т.е. най-вероятно побоят е станал в и пред дома на М..

8. Напълно е възможно зацапване на предмети с кръв от двамата биещи се/ и двамата имат източници на кървене/, без тези предмети да са били оръдия на престъплението.

Според същото заключение:

1. Няма експертни критгерии, които да определят поредността на нанесените удари, както върху пострадалия К., така и по обв. М..

2. Не може да се определи с категоричност взаиморазположението на двамата в началото и в края на ицидента, а също така и дали някой от тях е падал на земята. Вероятно се касае за динамичен процес и местене на двамата както като взаиморазположение, така и при падане върху настилката.

3. Поради наслагването и концентрирането на голяма част от ударите върху страничната и задната повърхност на главата на К., при сравнително запазени други части от тялото, може да се приема, че тези удари са били нанесени при сравнително фиксирана глава, т.е. възможно при паднало и легнало положение на земята.

4. От друга страна изразено защитните поражения по ръцете на К. не предполагат първоначално легнало положение.

5. Обединяването на тези факти може да се получи при хипотезата за нанасяне на удари с дървения кол от страна на М. лице срещу лице и удари с дървената дъска в паднало, полулегнало, легнало за К. положение.

6.Вероятно К. е успял да нанесе не по-малко от 6-8 удара основно в областта на главата на М./ видно от експертизата на живо лице/, като и размерите на раните са сходими със страната на тъпата част на брадвичката от 2,5 см.

К. не е починал веднага след побоя- има аспирация/вдишване/ на кръв в белите дробове, обилно кръвотечение и налична остра кръвозагуба. От друга страна не се установява травматично или болестно увреждане, което неминуемо да води до настъпването на смъртта/т.е. несъвместимо с живота състояние/.Изхождайки от съдебномедицинската наука и практика експертите считат, че хипотетично е възможно К. да се придвижи 200 м след инцидента.Като се вземе предвид обаче както цялостната характеристика на травмата, липсата на падане, оставане на по-дълго време на едно место, липса на белези на влачене по асфалта, зацапвания по него от падане, различни по големина локви и петна кръв, факта за тежко алкохолно опиване на К. с количество на етиловия алкохол в кръвта 5,61 %о, считат, че такова самостоятелно придвижване е твърде съмнително.

Изследването на трупа на К. е повече от 24 часа след смъртта му/***.08 от 10 часа/, което прави невъзможно точното установяване на настъпването на смъртта, особено при условията, при които е бил през нощта/ниска температура/. От данните по делото смъртта е настъпила в интервала 20 часа на ****08 – 05 часа на ***.08. От медицинска гледна точка експертите считат, че смъртта е настъпила сравнително бързо след приключването на инцидента в рамките на минути до час.

 От медицинска гледна точка е напълно възможно К. още с един от началните удари да е бил приведен в състояние, което да не му позволява да изпитва извънмерни и продължителни болки и страдания. Наличната концентрация на алкохол от 5,61%о в кръвта на К., съответсвуваща на тежка степен на алкохолно опиване също дава основание да се приеме известно „ притъпяване” на усещанията. Общите изводи на вещите лица са , че няма данни, които да дават основание да се приеме хипотезата за изпитани продължителни и силни болки и страдания от страна на починалия К..

Съдът кредитира и това заключение  като добросъвестно и задълбочено изготвено от лица с необходимите специални знания и опит, с изключение на частта, в която вещите лица сочат, че с оглед цялостната характеристика на травмата, липсата на падане, оставане на по-дълго време на едно место, липса на белези на влачене по асфалта, зацапвания по трупа от падане, различни по големина локви и петна кръв, факта за тежко алкохолно опиване на К. с количество на етиловия алкохол в кръвта 5,61 %о,  самостоятелното му  придвижване от дома на подсъдимия до мястото, където е настъпила смъртта, е  твърде съмнително. В тази част заключението противоречи на заключението на назначената , прочетена и приета в хода на съдебното следствие петорна  комплексна експертиза, изследваща отново и това обстоятелство, но въз основа на допълнително изследвани към момента на изготвянето й / неизследвани в хода на досъдебното производство/ обстоятелства.

 Съдът кредитира изцяло като добросъвестно изготвена СМЕ на веществени доказателства, приложена на л. 102-103 от дос. производство, прочетена и приета в хода на съдебното следствия. Същата е изследвала петната по дрехите, с които е бил намерен пострадалия. Според заключението същите са от кръв и е възможно да са от лице с кръвно- груповата принадлежност на пострадалия К..

В хода на съдебното следствие беше прочетена и приета и изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ на веществени доказателства / л. 102-103 дос. произв./. Според заключението на същата върху всички изследвани обекти , номерирани с номера от 1- 15 вкл. има зацапвания от кръв, която е човешка.

Човешката кръв по обекти №№ 1, 3, 4/ дървен кол/, 5/ дървена дъска/ и 6 е от група А/бета/ и е възможно да произхожда от В Т. К., но и от всяко лице от тази кръвна група, не може да произхожда от К.Н.М..

Човешката кръв по обекти № 7/ малка брадвичка/, 8, 9, 11, 13, 14 и 15 е от група АВ/О/ и е възможно да произхожда от К.Н.М. ЕГН **********, но и от всяко лице от тази кръвна група, не може да произхожда от В Т. К..

Нишковидните обекти намерени и иззети от об. № 5 /дъска/ представляват - прекъснати, изскубнати/жизнени/ или опаднали /отмрели/ човешки косми от глава някои прекъснати като при удар между два тъпи /тъпоръбести/ твърди предмета, показват морфологично сходство със сравнителния материал иззет от В Т. К. при аутопсията и е възможно да произхождат от него, но и от всяко друго лице със същите морфологични признаци.

Нишковидните обекти намерени и иззети от об. № 4 / дървен кол/ представляватпрекъснати /части/, един опаднал /отмрял и един изскубнат -  човешки косми от глава прекъснати като при удар между два тъпи /тъпоръбести/ твърди предмета, не притежават остатъчно морфологични признаци за определяне на произхода им.

Съдът кредитира и това заключение  като добросъвестно и задълбочено изготвено от лице с необходимите специални знания и опит.

В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебно- психиатрична и психологическа експертиза на подсъдимия / л.113-115 от дос. производство/, която бе прочетена и приета в хода на съдебното следствие по надлежния процесуален ред. Според заключението й  подсъдимият К.М. не страда от психично заболяване, към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не е бил в състояние на физиологичен афект . Няма пречка да дава достоверни обяснения за случилото се и да участва пълноценно в наказателния процес.

Съдът кредитира и това заключение  като добросъвестно и задълбочено изготвено от лица с необходимите специални знания и опит.  По същите съображения кредитира и заключението на допълнителната СППЕ, изготвена и приета в хода на съдебното следствие / л.242-243 от съдебното дело/, според заключението на която към момента на изготвянето й- 31.08.2009 г.  не е установена по- особена динамика в състоянието на подсъдимия М.. Констатирани са бледи невротични оплаквания, изводими от ситуацията, в която се е намирал към този момент. Същият е психично здрав и годен да участва пълноценно в наказателния процес.

В хода на съдебното следствие беше назначена, изготвена и приета комплексна съдебно-медицинска, трасологична и геодезична експертиза. Според заключението й домът на подсъдимия К.М. е в имот пл.№ 797 по плана на  с. С. и  по данни от разписна книга към този план  се води като собственост на Г.К.М., съгласно НА № 16, том V, дело № 1682/1987 г. Експертизата е ползвала  скица – извадка от кадастралния план на с. С., в която е заснет асфалтовия път Б.-С.-Б. и имот пл. № 797. Общото разстояние от дома на подсъдимия до мястото където е намерен трупа е  305 метра. Същият е с денивелации- възходящ и низходящ наклон, подробно описани в експертизата. Най- голямата денивелация е 7,50 м с низходящ наклон и разстояние 132 метра. Най- дългият денивелиран участък е 154 метра, с възходящ наклон, а денивелацията за този участък е 2,7 метра.

Относно това какъв би могъл да бъде механизмът на падане на течността, при който са останали следи, в какво положение на тялото следва да е било лицето, ако се предположи, че следите са от кръв, може ли да се направи извод за начина на движение на източника на тези следи, възможно ли е този източник да е бил подсъдимият, възможно ли е да е бил пострадалият, вещите лица са изследвали наличните по делото доказателства, необсъдени в хода на досъдебното производство  и в предходните експертизи. Дават следните отговори, аргументирани с доказателствените източници за тях:

По целия път от мястото на намиране на трупа на В. К. до къщата на К. М. по пътното  платно има петна съмнителни за  кръв, описани в огледния протокол и заснети на част от приложените във фотоалбума към същия снимки.От трупа на В. К. в посока  към къщата на К. М. петната  са маркирани с №  3 до № 20в огледния протокол и фотоалбума към същия. От петната, означени  с № 5 и № 12 е взет материал за изследване - това са ВД № 2 и ВД № 3.При изследване на веществените доказателства- материал от петна  № 5 и № 12 е установено наличие на кръв с човешки произход.В петното  № 12 е установено, че кръвта може да произхожда от пострадалия В К. и не може да произхожда от К.М.. Размерите на петната  са описани като  приблизително 3 см на 3 см. Експертите са констатирали, че тези размери са „ приблизителни”, при заснемането им не е поставена мерителна линия до тях, за да може с по-голяма точност да се определи размера им. Провели са собствено изследване на част от петната, които са могле да идентифицират с по- голяма точност, базирайки се на допълнителни данни, като са изследвали петната, заснети под № 14 и № 15 от фотоалбума, съответстващи на фигура 5 и фигура 6 от експертизата. На Фигура 5/ респ. 14 фотоалбум/   петното е съставено от основна част, а  пред нея има малки вторични, лъчисти и овални пръски. На Фигура  6 респ/ 15 –фотоалбум/  зацапването е  съставено от основно петно, на което задният ръб е равен, а предният ръб е  неравен, назъбен. Напред от основното петно има допълнителни, лъчисти и овални малки петна от кръв (вторични пръски, сателитни  пръски).При внимателното преглеждане на всички петна означени  с № 3 до № 20 във фотоалбума, според заключението се установява, че те са с характер подобен на тези с № 14 и № 15. Петната от снимките   във фотоалбума   са с   кръгловата  форма, някои са леко изтеглени напред (с леко елипсовидна форма) по посока на неравния (назъбения) ръб с наличие на вторични (сателитни   пръски)  Неравния ръб и вторичните пръски на изследваните петна показват посоката на движение на предмета от който падат кръвта, съответно посоката на движение на пострадалия.   

Експертите са изложили  съображения, че   при свободно падане на капките кръв от неподвижно  тяло те са с кръгла форма с наличие на неравност  (назъбване) по цялата периферия и вторични пръски, разположени около цялото петно. При движение на тялото след падане на капките на земята петната, които образуват  са с елипсовидна форма с неравност (назъбване)  в предната си част, където се намират и вторичните пръски. При бавно движещо се тяло и/или попадане на капките кръв по наклонена повърхност формата на петната   е изразено овална (елипсовидна) с изхождане от тях на един или повече лъча от  къси стичания на кръвта по направление на движението на тялото. Въз основа на доказателствата за формата и големината на петната по пътното платно, които би могло да са от кръв, ползвайки данните от специалната литература при оценката на петната, експертите правят следните изводи.

1.Следите от кръв придобиват определена форма и своеобразна групировка в зависимост от височината и областта на  разположение на източника на кръвотечение, вертикално, косо или хоризонтално разположение на повърхността на която падат капките кръв. Формата, площта, размера и разстоянието между следите кръв е обусловено от калибъра и функционалното предназначение на увредения съд, механизма на образуване, положението на тялото на пострадалия, дали тялото е в състояние на покой или движение, падане от височина или стичане на кръвта с последващо падане, характера и формата на повърхността на която пада кръвта, ъгълът на наклона на повърхността, инерционната деформация на следите.

В случая по делото по асфалтовата настилка от трупа на В. К. до дома на К. М. се  касае за елементарни следи от кръв, а именно капки от кръв.

2. Петната, представени на снимките от фотоалбума,  по периферията имат тъмно-сивкава ивица, която е от засъхналия серум след  съсирването на капката кръв. Централната част на петната е с червен цвят от съсирената кръв (еритроцитната маса).Този характер на петната дава основание с  категоричност да се приеме, че всички петна от № 3 до № 20 са от кръв, съответно и всички следи от трупа на В. К.  до къщата на К.М., ако са с тази характеристика.

3. Кръвта от петно  № 5 и № 12 е човешка, а от петно  № 12  произхожда от пострадалия В К..

Напълно е възможно всички петна от кръв по пътното платно  от къщата на К. М. до мястото на намиране на трупа да са от пострадалия В К..

4.  В протокола за оглед на местопроизшествието е записано, че петната са с размери 3 см на 3 см.

При внимателното преглеждане на снимките с петната и сравняването им се установява, че те са с различен размер.

На  снимка № 33 от фотоалбума е представено петно с № 20. От тази снимка експертите са направили опит  да се определи размера на петното. Дължината на долният ръб на жълтата плочка с цифрата ”20” е 7,5 см, а височината 11 см.  Отляво на плочката се намират черни квадрати, които се редуват с жълти, с дължина на страната от 1 см (общо 11). При съпоставяне на ширина и дължина на петното с тези квадрати  се установява, че петното е с ширина около 3,5 см и дължина около 4 см.

Повечето от петната,  представени във фотоалбума са с размери около и над 3/3 см. Размерът на петната е важен, защото по него може да се определи приблизително височината на  падане на капките върху повърхността.От специалната литература е известно, че при   размер на петното над 1,8 см  височината на падане на капката кръв е над 150 см. За да се получат петна  с размери 3 на 3 см  и по- големи според експертите означава, че има обилно кървене от където падат големи капки кръв. В областта на главата на  В. К. има множество разкъсно-контузни рани, достигащи да костите на черепа. Раните от кожата на главата кървят обилно поради особеното анатомично устройство на съдовата мрежа в кожата.

Обилността на кървенето се потвърждава от характера на зацапването с кръв на главата и дрехите на В. К.. Петната от кръв по пътното платно от къщата на  К. М. до мястото на намиране на трупа   са от главата на  пострадалия В. К..

5. Повечето  от петната от кръв са  с наличие на назъбване на единия ръб с изхождащи от тях   вторични  лъчисти пръски .Този характер на петната  е указание за падане на капки кръв от движещ се окървавен предмет, в случая – от главата на В. К..

По размера и очертанията на деформацията на петното кръв  може да се направи извод за скоростта на движение на пострадалия от когото падат  капките кръв. Повечето петна от кръв по асфалта са от капки, които са падали от главата на пострадалия, движещ се сравнително по-бързо. Значение за евентуално по-бързо движение  на К. има и наклонът на пътя, където са разположени петна от № 3 до № 20. От друга страна наклонът на пътя може да повлияе и на формата на петната, представени на снимките от фотоалбума. Има петна, които са получени от капки кръв падали от тялото на пострадалия при по-бавно движение, при по-бавно ходене.

Най-вероятно  пострадалият да се е движел неравномерно - с по-бърз ход с последващо забавяне и т.н.

Острата кръвозагуба, черепно-мозъчната травма и алкохолното  опиване могат да бъдат  причина за  неравномерно движение на пострадалия В. К.. 

По характера на петната кръв по асфалта може да се направи извод, че тялото на В. К.  по-вероятно не е било пренасяно  неподвижно, на височина под 150 см (например с количка), от къщата на К. М. до мястото на намиране на трупа.

6. По формата  на петната от кръв може да се направи извод, че само единични от тях са паднали перпендикулярно (под 90º) на повърхността на пътното платно. Повечето петна са от капки от кръв, които са паднали под известен ъгъл , поради което образуваните петна  са с леко елипсовидна форма и  наличие на вторични пръски.

По данни от специалната литература може да се направи извод, че  падането на капките спрямо повърхността на пътното платно е било под ъгъл около 60º- 70º.От това може да се направи извод, че пострадалият не е бил изправен непрекъснато, а най-вече главата е била навеждана   под известен ъгъл спрямо повърхността на пътното платно. Възможно е навеждането на главата да е в резултат на наклоняване на тялото настрани, напред и  назад от вертикалното му положение, например залитане, т.е. имало е движение на тялото от което падат капките кръв. 

Острата кръвозагуба, черепно-мозъчната травма и алкохолното  опиване могат да бъдат  причина за  нарушаване на равновесието и залитане с наклоняване на тялото на В. К.  на различни страни. 

        7. Повечето от петната кръв са с наличие на вторични пръски с лъчиста и овална форма, които са разположени по посока на движение на предмета (тялото) от който има кървене и капе кръв.

Според вещите лица категорично  може  да се твърди, че посоката на движение на предмета, от който има кървене или тялото на В. К. е от къщата на К. М. към мястото на намиране на трупа на пострадалия.

8. От снимка № 14 и снимка № 29 от фотоалбума от огледа на местопроизшествието се вижда, че  петната кръв са  подредени почти едно зад друго (подобно на звена от  верига), доколко за това може да се съди по начина на подреждане на номерата на по пътното платно.

 От подредбата на петната кръв по пътното платно може да се направи извод, че  капките кръв са падали от относително неподвижна част от тялото на пострадалия, в случая главата, а не от размахване на окървавен предмет – например ръце или обилно напоена с кръв дреха.Освен това се вижда, че петната са на различно разстояние едно от друго.Това може да се обясни, че не всички капки кръв отделили се от раните на главата на В. К. са паднали на земята. Част от кръвта  се е  стичала по лицето, шията и е пропила в дрехите. Същото така К. с ръцете и ръкавите на дрехите си е избърсвал кръвта от лицето. Това се потвърждава от обилното пропиване на дрехите в горната им половина на тялото

9. Характера асфалтова покривка на пътя има определено значение за формата и характера на петната от капки кръв.

 Според вещите лица след обсъждането на следите от кръв  по пътя от дома на К. М. до мястото на трупа на В. К. може да се направи определен извод, че най-вероятно пострадалият сам е изминал това разстояние.

        Експертите са обсъдили подробно  и отразените в протокола за оглед на местопроизшествието и приложения към него фотоалбум следи от кръв по тялото на пострадалия, дрехите му, мястото, където е намерен трупа.  Взели са предвид:   наличието на оскъдното зацапване с кръв  на земята, където е лежала главата; обстоятелството, че дрехите са пропити обилно с кръв около шията и горната половина на гръдния кош ;косата на главата е обилно пропита с кръв, а в кожата на лицето е покрита с кръв; зацапването на земята  с кръв около главата е оскъдно и контрастира с обилното зацапване  на главата и дрехите в горната част на трупа, както и с местоположението на разкъсно-контузните рани по кожата на главата, които са предимно в дясната й половина ; отразеното, че главата на трупа лежи на земята леко обърната на дясната си страна; че липсва на обилно зацапване и пропиване   с кръв в мястото на намиране на трупа на В. К. . Въз основа на тези факти са  направили   следният извод :

Най-вероятно непосредствено след падането на В. К. на мястото, където е намерен трупа му е настъпила смъртта. Падането е станало след загуба на достатъчно количество кръв, довела до развитие на остра сърдечно-съдова недостатъчност с бързо  настъпване на смъртта.  Загубата на кръвта е била голяма с обезкръвяване на тялото и след падането на пострадалия не е имало никакво стичане на кръв от раните .Дрехите от горната половина на тялото са обилно   пропити с кръв. Дланите на ръцете са зацапани с кръв, а ръкавите на дрехите са обилно пропити с кръв. Най- вероятно поради стичане на кръвта от раните на главата кръвта е покривала лицето на пострадалия и той  я  забърсвал с ръцете и ръкавите на дрехите си.

От това може да се направи извод,  че пострадалият е бил дълго време прав при което кръвта стичаща се от раните на главата се е пропила  в дрехите в горната половина на тялото.

От характера на зацапването  с кръв около главата на трупа може да се приеме, че в мястото на намиране на  трупа на пострадалия В. К. не са нанасяни удари в областта на главата му.

От областта на раните на челото, раната на гърба на носа   и от носните отвори няма стичане на кръв странично надясно или надолу надясно към  мястото на най-ниското положение на главата. Кръвта изтичаща се от носните отвори е засъхнала по горната устна, а така също се е стекла към устата и е засъхнала под формата на кора между двете устни 

От тези данни може да се направи извод, че  кръвта от носните отвори се е стичала при право положение на пострадалия. След падане на земята кръвозагубата е била достатъчно голяма,  не е имало кръв в разкъсаните съдове от раните за послесмъртно  тичане на кръв, което се среща при някои случая с рани по кожата.

Кожата по лицето и косата в ляво и дясно са с полепнали песъчинки, от настилката в мястото на намиране на трупа. 

След падането на земята най-вероятно е имало движения на тялото на пострадалия и по-точно на главата  наляво и/или надясно до оставането в положение, при което трупът  е намерен на ***.2008 г.

Само от  положението на трупа на местопроизшествието  не може да се направи извод дали пострадалият движейки към дома си е паднал, поради острата кръвозагуба и там е настъпила смъртта или трупът  му е отнесен до това място и поставен, така както е открит и заснет на местопроизшествието.

 В тази експертиза вещите лица, част от които участвали в изготвянето и на предходните СМЕ, дават по- пълно описание и заключение на причината за  настъпване на смъртта на пострадалия. В първоначалната съдебномедицинска експертиза на трупа на В К. вещите лица приемат, , че смъртта се дължи  на тежката черепно-мозъчна травма, довела до притискане и разрушаване на жизнено важни центрове в мозъка, както и до остра кръвозагуба. Като  съпричина считат, че може да се приемат поотделно вдишването  на кръв и общото охлаждане на тялото след травмата, съобразено с метеорологичните условия по време на инцидента и местонамирането на трупа.

И в това заключение застъпват становище, че основната причина за смъртта е черепно-мозъчната травма, проявена с множество разкъсно-контузни рана по кожата на главата, многофрагментно счупване на костите на черепа, контузия на мозъка и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.

        Контузията на мозъка и кръвоизливът под меките мозъчни обвивки са едно от усложненията на черепно-мозъчната травма.  Тези увреждания с сами по себе си могат да причинят смъртта, но тя няма да настъпи непосредствено след тяхното причиняване. Не  е задължително непосредствено след причиняване на уврежданията на мозъка да настъпи загуба на съзнание. Напълно е възможно след причиняване на черепно-мозъчната травма пострадалият да е в съзнание да извършва целенасочени и целесъобразни движения и действия.  Вещите лица отдават значително по- голяма тежест на острата кръвозагуба от множеството разкъсно-контузни рани по кожата на главата, която също  е другото важно усложнение на черепно-мозъчната травма. Позовавайки се на съдебномедицинската практика приемат,  че раните по кожата на главата кървят обилно и са описани много случаи на смърт от остра кръвозагуба от рани на кожата на главата, без увреждане на мозъка, мозъчните обвивки и съдовете  При аутопсията на В. К. се открива кръв по дихателните пътища от раздробяващото  счупване на носните кости. По време на инцидента околната температура е била ниска. При оценка на всички факти по делото заключават, че като водещо усложнение на черепно-мозъчната травма следва да се изведе острата кръвозагуба от множеството разкъсно-контузни рани по кожата на главата. Доказателство за това според тях  са обилното зацапване с кръв в къщата на К. М., обилното пропиване на дрехите на пострадалия с кръв, зацапване в областта на главата на пострадалия,  следите от капки кръв по пътното платно в продължение на 300 м.  На фона на черепно-мозъчна травма и особено  при остра кръвозагуба, аспирацията на кръв с нарушение на дишането и ниската околна температура вече имат определено значение в генезата (развитието) и настъпването на смъртта на В. К..

        Изследвайки данните по делото относно физическата активност на пострадалия след причиняване на травматични увреждания, вещите  лица дават заключение, различно от първоначално застъпеното  такова в допълнителната СМЕ , изготвена по време на досъдебното производство и защитена от тях в хода на съдебното следствие- „  При причина за смъртта на В. К. от остра кръвозагуба  от множеството разкъсно-контузни рани по кожата на главата определено може да се приеме, че е възможно след причиняване на раните той да извърши самостоятелни действия и да се придвижи на 305 м, където е настъпила смъртта му”. Излагат аргументи дали при наличните увреждания  е възможно пострадалият да е извършил самостоятелни действия (да се движи, да говори, да се отбранява или напада и др.). Оценката според тях следва да е  комплексна и да включва следните данни: 1) характера на уврежданията (местоположение, засегнат орган, тежест на нараняването и др.); 2) обстановката от огледа на местопроизшествието (данни за придвижване на пострадалия, следи от зацапване с кръв и др.); 3) данни от показанията на свидетели за извършени самостоятелни действия на пострадалия. Заявяват, че съдебномедицинската практика показва, че е напълно възможно пострадал със смъртоносни наранявания да извърши достатъчно сложни по обем и продължителни по време съзнателни и условно -рефлекторни самостоятелни действия. Това се обуславя от високите адаптационни и понякога необикновени компенсаторни възможности на отделните органи и системи и на човешкия организъм като цяло.

Кървенето от раните на главата, макар и обилно, е по-бавно и е необходимо повече време  за смъртоносно обезкръвяване  на тялото на В. К..При В К. раните са по кожата на главата, която има площ на повърхността  9% от общата площ на повърхността на цялата кожа на тялото. Приемат за най- вероятно , че увредената маса кожна тъкан на пострадалия е била  1262 грама, а  за 1 минута през тази маса на кожата от ще премине 189 мл кръв, т.е. за 1 минута ще изтече кръв от около  189 мл, при което  2000 мл кръв ще изтече за около 10 минути.При изтичане на кръв повече от 2000 мл или повече от 40% от общото количество се развива картината на шоково състояние от острата кръвозагуба и ако не бъде оказана помощ на пострадалия скоро след това настъпва неговата смърт. Може ориентировъчно да се приеме, че около 10 минути след нанасяне на раните по кожата на главата на при В. К.  ще започне развитието на  шоково състояние от остра кръвозагуба  и евентуално смъртта на пострадалия.

Същевременно при увеличаване на загубата на кръв се намалява сърдечната дейност при което кървенето от раните няма да е  с една и съща сила и количество. Кървенето е от  20 рани на кожата на главата и времето на изтичане на рисковите 2000 мл  ще бъде удължено, т.е. повече от 10 минути.

Ако пострадалият В. К. се движел с 2 км/ч (скорост на движение на сериозно пострадала човек), разстоянието от 305 м той ще измине за около 9 минути.

Вещите лица заключават, че е напълно  възможно пострадалият В. К. сам да измине разстоянието от къщата на К. М. до мястото на намирането на трупа му, където е настъпила смъртта от остра кръвозагуба. Напълно е възможно пострадалият да е изпаднал в безпомощно състояние с последвала смърт на мястото, където е намерен трупа му на ****.2008 г., след нанасяне на травмите в областта на главата в дома на К. М..

        В подкрепа на това станоще е и изложеното от вещите лица по отношение на дрехите на пострадалия, приложени като ВД по делото- синя работна куртка, плетена фланела и тениска, които са обилно пропити с кръв , като  най-обилно  пропита с кръв е синята работна дреха (куртка). Това се дължи според експетите на факта, че тази дреха покрива останалите други. Зелената шуба е оскъдно зацапана на места от кръв с човешки произход. По останалите дрехи на пострадалия -черен панталон, чорапи и гумени обувки се намират единични петна с червено-кафеникав цвят, съмнителни за зацапване от кръв. Ако се обсъждат зацапванията с кръв  на шубата, с която е бил облечен В. К. сами по себе, се създава допълнително затруднение при оценката на инцидента и отговора на поставените въпроси.Зацапванията по зелената шуба следва да бъдат обсъждани с всички останали факти по делото, които са представени по-горе.Зацапванията по шубата са най-вероятно контактни от допира й до другите дрехи, части от тялото на В. К., зацапани с кръв.Напълно е възможно в мястото където е намерен трупа на В. К. той да е паднал там след критична  кръвозагуба. Падането може да е станало по гръб или на друга част на тялото, след което К. да е променил положението си да е останала на гръб при настъпване на смъртта  с ръце поставен пред гърдите. За възможно движение на пострадалия  преди настъпване на смъртта е  полепването  на песъчинки по косата и лицето двустранно- отляво и отдясно .  Определено може да се приеме, че шубата не е била облечена на тялото на пострадалия по време на кървенето от раните от главата. Ако пострадалият В. К.  е изминал разстоянието от къщата на М. до мястото на трупа му, най-вероятно той е носел шубата в ръка.

         Вещите лица са изследвали и петната от кръв по дрехите на подсъдимия, които са били приложени като ВД по делото в хода на досъдебното производство, но в хода на съдебното следствие същите не бяха налични по делото. Приели са, че дрехите на подсъдимия К. М. -и синя риза и тъмносин панталон,  са зацапани и пропити с кръв основно  по  предната си повърхност.

          Изследвайки доказателствата относно алкохолната концентрация в кръвта на пострадалия и възможното й отражение върху поведението му , вещите лица са приели, че:

При газхроматографското изследване на кръв от трупа на В К. е установено наличие на алкохол в концентрация 5,61‰, която e  преди смъртта на В К.. По делото няма данни за времето на консумация на алкохола, вида и количеството на приетия алкохол, алкохолния градус на приетия алкохол, както и точното време на смъртта на пострадалия. Може да се предполага, че пострадалият В. К. е започнал консумация на алкохол след 10   на ****2008 г.Има сигурни данни, че В. К. е приемал храна- картофи, които се откриват в стомаха му при аутопсията и  които са консумирани 3-4 часа преди смъртта. Може определено да се приеме, че В К. най-вероятно е  консумирал количество около  700-900 мл  алкохолна напитка  с алкохолен градус 40° (например мастика).За да бъде прието това сравнително голямо количество алкохолна напитка  вероятно е било необходимо по-продължително време от часове (8-10 часа). При концентрацията на алкохол в кръвта от 5,61‰ има смъртоносно отравяне с алкохол съгласно  разбиране в съдебномедицинската практика: от 5 до 6 ‰  - абсолютно смъртоносна концентрация на алкохола в кръвта. В отделни случаи, предимно у лица, привикнали към алкохол, смъртоносната концентрация може да бъ­де над 7‰.При висока концентрация на алкохол в кръвта е възможно да има по-слаба степен на клинично повлияване от  алкохола и обратно. Значение имат много фактори - поносимост (толерантност)  към алкохола; вида на алкохолната напитка; количеството на алкохолната напитка;  времето на консумация на алкохола; храната с която се консумира алкохола; инцидентна  или хронична употреба на алкохола; типа на обмяната на веществата, физическо и психическо състояние   и  други.  Висока толерантност към алкохола имат лица, които системно употребяват алкохол включително  и хроничните алкохолици. Толерантността (поносимостта) спрямо алкохола  е придобита способност  на човека да компенсира ефекта на алкохола след въздействие на дози, които се явяват токсични за физиологичните системи на организма. Въпреки високата концентрация, с оглед свидетелските показания за ежедневна употреба на алкохол от пострадалия, вещите лица заключават, че е възможно при   пострадалия В К. да е имало  повишена поведенческа толерантност към алкохол, изразяваща се в  приучване да извършва  определена дейност под непрекъснатото въздействие на алкохол. От това може да се направи извод, че той   се е приучил да се прибира в дома си  след системна консумация на голямо количество алкохол. Може да се направи извод, че сама по себе си наличната концентрация на алкохол в кръвта от 5,61‰ не би могла да възпрепятства пострадалия В К.  да се прибере сам  в дома си или да измине разстоянието от 305 м.

 По поставената задача относно здравословното състояние на подсъдимия към момента на изготвяне на експертизата и към инкриминирания по делото момент, вещите лица заключават, че :

При прегледа на  К.М. е установено, че той боледува от хроничен бронхит, белодробен емфизем, артериална хипертония ІІ ст,  ИБС (исхемична болест на сърцето)- хронична форма. Тези заболявания са хронични  с период на развитие от години и са били налице при К. М. и преди инцидента на ****2008 г.   Хроничният бронхит и най-вече емфиземът на белия дроб причиняват нарушение на дишането с развитие на задух, който се засилва при физическо натоварване на К. М. и ограничават физическата му активност.Исхемичната болест на сърцето в резултат на атеросклероза на съдовете му (коронаросклероза) и повишеното кръвно налягане също ограничават физическата активност на подсъдимия.

При наличните заболявания вещите подсъдимия не може да пренесе тялото на пострадалия В. К. *** невъзможност се подкрепя и от изводите от обсъждането на петната от кръв по пътното платно от къщата на К. М. до мястото на трупа на В. К.. К.М. може да влачи (да извлече) трупа на В. К. на известно разстояние от  дома си. При влачене на труп остават характерни следи, а петната от кръв по асфалта ще бъдат с друг характер, а не с този на снимките от фотоалбума. 

Съдът кредитира изцяло заключението на тази експертиза, като добросъвестно и задълбочено изготвена от лица с необходимите специални знания и опит, изследваща  в по- голям обем доказателствата по делото и от лица с повече специални знания и опит от предходните експертизи. По въпроса относно възможността пострадалият да се придвижи сам от дома на подсъдимия до мястото, където е намерен трупа, следва да се възприме заключението на тази именно експертиза, отговаряща положително за такава възможност. В случая тази възможност е изследвана вече не само с оглед данните от огледния протокол, СМЕ на веществени доказателства и аутопсията на трупа на пострадалия, а и с оглед трасологичните качества на петната по пътя/ неизследвани в предходните експертизи от лице със специални знания и опит/ и геодезическите характеристики на изминатото разстояние.

 

Съдът намира посочената по- горе фактическа установеност на извършеното за доказана по несъмнен и категоричен начин от следните доказателства:

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия М., дадени в хода на съдебното следствие. Същите следва да бъдат възприети в частта относно това, че е живял сам в с. С. много години преди инкриминираното по делото деяние, че е бил напсуван от К. преди пострадалият да влезе в дома му , че прозорецът на стаята е бил отворен и той е чул псувнята, че на излизане от къщата е усетил удари по главата, че след инцитента сам  е сложил на главата си кърпа, и шапка, с оглед кървенето. В тази част обясненията му не се оборват от другите налични по делото доказателства и съдът ги възприема. В останалата част обясненията на подсъдимия имат ярко изразен защитен характер, противоречат на останалите кредитирани от съда доказателства и не могат да бъдат възприети. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че е пристигнал в с. С. на икриминираната по делото дата след 16.00 часа и изобщо не е ходил до църквата, не е виждал и пострадалия- „ Д.”. В тази част обясненията му противоречат на показанията на свид. Х.. Съдът не кредитира и обясненията му в частта относно липса на каквото и да е негово действие, насочено към нанасяне удари на пострадалия, незнание кой е пострадалия/ описван от подсъдимия като нападател/, приключването на нападанието след нанасяне на множество удари по цялото тяло само и единствено върху М., като количеството и интензитетът на тези удари са оставили траен отпечатък върху здравословното му състояние, влошено от тях именно и в момента. В тази част обясненията му противоречат на показанията на свид. Д. относно споделеното от подсъдимия с него за нанесени и от него удари върху „Д.”, а също и на липсата на констатирани при освидетелствуването му следи от удари  в количеството, силата и местоположението, описани от самия подсъдим. Изложеното от подсъдимия относно религиозните му възприятия преди и по време на инцидента, разговорите с мъртви роднини, изключително положителната обществена нагласа спрямо него и отричането на действията при инцидента със свид. К.К. съдът намира за защитна теза, целяща да създаде благоприятни изводи са негово изцяло положително поведение- преди, по време и след инкриминираното събитие и отрицателно такова за околните, вкл. и за пострадалия. Тази му защитна теза е в противоречие с останалите кредитирани от съда доказателства и поради това не може да бъде възприета.

Фактическата обстановка се установява от  показанията на свид. А.В., С.П., И.Ц., И.Б., Г.И., Ц.П., И.В., Н.И., С.М., които съдът възприема изцяло като изхождащи от незаинтересовани от изхода на делото лица, непротиворечиви вътрешно, помежду си и на останалите кредитирани доказателства, взаимно допълващи се.  Съдът кредитира изцяло и показанията на свид.И.Х., П.З., К.К.,Н.Д.. Всеки един от тези свидетели в показанията си не отрича собствената си негативна оценка за действията на подсъдимия извън инкриминираните по делото.  Тази своя оценка подробно обясняват с поведението на същия, което са възприели лично и което е станало достояние и на останалите посочени по- горе свидетели. Ето защо съдът намира, че показанията им са логични, непротиворечиви помежду си и с останалите доказателства  и взаимно допълващи се както относно основните подлежащи на установяване факти относно повода за инкриминираното деяние/ за свид. Х./, така и относно характеристиките, с които те и другите свидетели от с. С. са възприели личността  и поведението на подсъдимия. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. П.К., Х.Р., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по надлежния процесуален ред показания на свид. Т.Р. и И.Р., дадени в хода на досъдебното производство. Същите са заинтересовани от изхода на делото, с оглед близката им родствена връзка с пострадалия, като първият от свидетелите е конституиран и като частен обвинител по делото. Показанията им са за факти и обстоятелства, които не са пряко съотносими към инкриминираното по делото събитие, логични са, не противоречат на останалите възприети от съда доказателства. По същите съображения- като непротиворечащи на кредитираните доказателства делото съдът кредитира и показанията на свид. Н. К.М.- син на подсъдимия. Съдът кредитира  и показанията на свидетелите А. Д. и М.Р..Същите не са заинтересовани от изхода на делото. Между показанията на двамата се очертава едно основно противоречие-  в кой момент са възприели визуално подсъдимия на ***.2008 г., къде е бил той, какво е правел. От една страна свид. Р. твърди, че още при тръгването си от трупа по следите от кръв и стигането до дома на подсъдимия са влезли в двора, Д. вървял преди Р., видели са измиването на следи от кръв в антрето и подсъдимия- в кухнята, на масата, след което са продължили в посока към Кметството на селото, без да осъществят контакт преди това с подсъдимия. Свид. Д. твърди, че вървейки по капките кръв не са влизали в имота на подсъдимия, а са продължили в посока към Кметството, по пътя той е разпоредил на Р. да се обади и да извика оперативната група, а самият Д. се върнал към дома на подсъдимия и там, за пръв път през този ден го видял срещу къщата, да събира пепел. И двамата свидетели, поставени в очна ставка, отстояват тези си позиции. Съдът намира, че с оглед изминалия период от време  е нормално свидетелите да имат не съвсем точен спомен за този детайл от възприятията и действията си на посочената по- горе дата. Ето защо кредитира показанията и на двамата, като счита, че несъмнено свид. Р. е влязъл в имота на подсъдимия/ двора/ още преди да продължат към Кметството с колегата му Д..  Свид. Р. описва много ясно разположението на прозореца на кухнята/ видим след влизане навътре в двора, но не и от към улицата/ и действията, които е видял, че извършва подсъдимия в този момент. Няма каквото и да е основание да се смята, че тези действия / свързани с хранене/, не носещи пряка информация за събитията от предходния ден, могат да бъдат измислени от свид. Р. или не възприети лично от него. Следва да се приеме, че първият момент, в който Д. е видял подсъдимият е описаният от него самия- след връщане от кметството. Очевидно фактът дали свид. Д. е влязъл в имота на подсъдимия преди това достатъчно навътре, за да забележи действията на М. в кухнята не е оставил траен спомен у свид. Р., който е категоричен за собствените си възприятия. Обстоятелството дали до Р. е бил свид. Д. при първоначалното виждане на подсъдимия от първия не е факт, чието противоречиво възпроизвеждане да налага извод за недобросъведност на който и да е от свидетелите. Напротив- показанията им са логични и взаимно допълващи се по основните подлежащи на установяване факти по делото, съответни и на останалите кредитирани от съда доказателства.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, приложен към същия фотоалбум (лист 2- лист 30 от досъдебното производство), удостоверение за раждане на защитника на подсъдимия – Г.К.М., справка съдимост на името на подсъдимия, протокол за предупреждение на същия от ***2005 г. (лист 64 от досъдебното производство), протокол за определяне концентрацията в кръв и урина на пострадалия (лист 120 от досъдебното производство), протокол за вземане на образци за сравнителни изследвания от поднокътното вещество на подсъдимия, протокол за доброволно предаване на тъмносиньо сако (лист 128 от досъдебното производство), протокол за вземане на образци за сравнително изследване – кръв и косми от подсъдимия, протокол за доброволно предаване (лист 130 от досъдебното производство), удостоверение за наследници и справки за пътувания на лице, заповед за задържане на лице с приложени медицински документи, медицински документи на името на В Т. К., характеристична справка на пострадалия, поименни справки, характеристична справка на подсъдимия, справки за пътуване на лице български гражданин, медицински документи за свидетелите Т.Р. и И.Р., които нямат отношение към установяване на обстоятелствата за извършване на престъплението, а само за невъзможността на свидетелите да се явят пред съда, препис-извлечение на акт за смърт на пострадалия, удостоверение от кметския наместник на село С. относно обстоятелството  къде в селото е живеел подсъдимия, писма от „БТК груп”, „Космо България мобайл” ЕАД, „М-тел” ЕАД, медицински документи на името на подсъдимия, представена от подсъдимия грамота от месец февруари 2000 г. (лист 266 от съдебното дело), справки от „Виваком”, справки от началник отделение „Съдебна медицина” при УМБАЛ „Св. Г.”*** и Началника на РУ на МВР – град Р., както и от Окръжна прокуратура – П. относно предаването на веществените доказателства, вкл и на дрехите на подсъдимия , иззети с протокола за оглед на местопроизшествието и за доброволно предаване от подсъдимия.

        Всичките посочени по-горе писмени доказателства съдът кредитира като непротиворечиви.

Следва да бъдат възприети като доказателства, пряко съотносими към инкриминираното по делото деяние, събрани и приложени по надлежния процесуален ред  и приложените веществени доказателства- влакна намерени по дървения кол; влакна намерени по дървената дъска; четири броя хартиени пликове с косми от главата на В К.; два броя хартиени пликове с поднокътно  вещество от лявата и дясната ръка на В К.; два броя хартиени пликове с поднокътно вещество от лявата и дясната ръка на К.М.; косми от главата на К.М.; четири броя хартиени пликове с марлени тампони напоени с кръв; дървен кол; дървена дъска; брадва; един чифт гумени цървули; един чифт плетени вълнени чорапи; черен вълнен панталон; тъмносиньо долнище на анцуг; мъжки слипове; един чифт зелени чорапи; носна кърпа; метална ножица; кафява риза; кремава трикотажна тениска; сив потник; кафеникаво-зелена куртка; плетен пуловер; зелена куртка, които са иззети и приложени по делото по надлежния процесуален ред. Съдът възприема и заключенията на експертизите, в частта, относно веществените доказателства, които по време на съдебното производство не бяха налични по делото- синьо сако, синя манта и син панталон, иззети с протокола за оглед от дома на подсъдимия и доброволно предадени от него. Макар те да не са налични , то за обстоятелствата, които се установяват от тях, са налични гласни доказателства, изхождащи от свидетелите, присъствали на изземването, както и писмени такива-  протокол за оглед и проложен към същия фотоалбум. 

Възражението на подсъдимия, че не е виждал изобщо веществените доказателства, по които са открити следите от кръв на пострадалия, съдът намира за защитна теза. Тези веществени доказателства са иззети от имота на пострадалия, всички те са били подредени наред с идентични други такива / видно от фотоалбума към огледния протокол/ и не може да се направи извод, че са подхвърлени там от друго лице.

       При посочената по- горе фактическа установеност на извършеното, която съдът намира за установена по несъмнен и категоричен начин от наличните по делото доказателства, следва извод, че подс. К.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението, визирано в чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 3 във вр. с чл. 115  от НК,като на ****2008 г. в с. С., обл. П., умишлено е умъртвил В Т. К., като убийството е извършено с особена жестокост.

Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че именно подсъдимият М. е нанесъл всичките многобройни удари по главата на пострадалия В К., довели до съставомерния резултат- смърт, причинена от тежката черепно мозъчна травма, с последваща  тежка кръвозагуба. Всички тези удари /с изключение на констатираните защитни такива по ръцете на пострадалия/ са нанесени в жизнено важна област на човешкото тяло- главата, със значителна енергия, с повече от едно средство- дървена дъска и дървен кол- и двете със значителни размери и маса. Броят на ударите и употребените средства свидетелствуват за съзнание у дееца, че нанася сериозни поражения в областта на главата на пострадалия и тези поражения са целени с оглед настъпване на най- тежкия възможен резултат. Многобройността на ударите- между 25  и 40 само в областта на главата,  тяхното наслагване,нанасянето им и в момент, когато жертвата е била полулегнала и легнала, налагат извод, че убийството е извършено с особена жестокост. Като се приспаднат 7-те удара, които според съда са нанесени в момент на защита от страна на подсъдимия/ описани  на стр. 3 т. 4 от СМЕ на труп- л. 72 от дос. производство/, останалите удари в тази жезненоважна област на тялото, общият резултат- почти няма участък от повърността на главата, който да не е тежко травмиран, броят на ударите, нанесени в положение, в което пострадалият не е бил прав и е бил във видимо безпомощно състояние поради това, след като се е защитавал неуспешно, налага извод за проявена изключителна, надвишаваща обичайната жестокост за постигане на вредоносния резултат. Следва да се подчертае, че за правната квалификация на извършеното съдът взема предвид само ударите в областта на главата върху теменната, страничната и задната й повърхност, подробно описани в СМЕ на трупа. Ударите в областта на лицето и челото приема, че са нанесени при законово допустима защита от страна на подсъдимия. Нанесените многобройни удари извън тази защита налагат извод за признака на престъплението – извършено с особена жестокост. Особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която се отразяват субективните качества на дееца. Този квалифициращ признак е налице, когато по интензитет изпълнителната дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на смъртта и сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм. По изложените по- горе съображения относно броят на ударите, интензитетът на нанасянето им и използваните средства съдът намира, че е налице това по- тежко квалифициращо деянието обстоятелство. В този смисъл е задължителната за съда съдебна практика- „Съставът за особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Някои обстоятелства, като например …… нанасяне на много удари и др., могат да характеризират убийството като такова”-Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.,

При правната квалификация на извършеното съдът не намира основание да се приеме, че убийствато е извършено в състояние на афект, предизвикан от пострадалия. Безспорно установени са вербалните и физически атаки от страна на пострадалия към подсъдимия, които са били инициирани именно от пострадалия К..От изготвените по делото СППЕ и допълнителна СППЕ се установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил в състояние на силно раздразнение, въпреки тези посегателства спрямо честта и телесната му неприкосновеност. Такова свое състояние не описва и самият той нито в кредитираната, нито в дискредитираната част от обясненията му. Ето защо действията на К.- влизането от негова страна в имота на подсъдимия, без да е поканен, което е противозаконно действие, инициираните от него псувня, стискане в областта на шията и удари, имат отношение по делото само и единствено като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но не и като основание за прилагане на привилегирования състав на чл.118 от НК.

Не може да се приеме, въпреки посочените по- горе първоначални агресивни действия на пострадалия, че деянието следва да бъде квалифицирано и като извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Действително първоначално подсъдимият М. е имал качество на отбраняващ се в собствения си дом нападнат. За това свидетелствуват и констатираните при него телесни увреждания. Това качество не е имал след падането на пострадалия на земята, с вече нанесени му значителни наранявания по ръцете и в лицевата част.  Нападението е било отблъснато, основание да счита, че може да бъде възобновено съдът не намира в доказателствата по делото и способите за изследването им.

Според заключението на допълнителната СМЕ на трупа на пострадалия, ударите в областта на главата и по гърба са били нанесени почти от всички страни на тялото на пострадалия, нараняванията в областта на главата извън лицето и челото- по тила и темето  са с добре очертана ъгловата форма и по характеристика отговарят да са причинени с приложената като в.д. дървена дъска. Наслагването и концентрирането на голяма част от ударите върху страничната и задна повърхност на главата на пострадалия К., при сравнително запазени други части на тялото дават възможност да се приеме , че тези удари са били нанесени при сравнително фиксирана глава, т.е. възможно при паднало или легнало положение на земята.  Вещите лица дават като най- вероятно нанасянето на ударите по челото с дървения кол лице срещу лице, а с дървената дъска- в паднало, полулегнало и легнало положение. Т.е., в момента, в който са били нанесени преобладаващата част от ударите/ без 7/, довели до съставомерния резултат, пострадалият е бил вече в положение паднало, полулегнало, легнало. Видно  и от ДСМЕ челно- лицево са установени 7 рани/ л. 7 от експертизата/. Общия брой на ударите в областта на главата е не по- малко от 25-40. Само за 7 от тях може да се направи извод, че пострадалият  е възможно да не е бил в паднало, полулегнало или легнало положение. Това положение, дори и да не се вземе предвид степента му на алкохолно опиянение, видимо за подсъдимия, налага извод за преустановено нападение. При нанасяните на тези удари подсъдимият М. вече не е бил в положение на отбраняващ се. Липсвало е противоправно нападение, същото е било преустановено след привеждането на пострадалия в положение, различно от изправено, възможността той да поднови атаките си не е съществувала. Ето защо съдът намира, че от обективно установените  доказателства по делото следва извод, че множеството нанесени поражения върху черепа на пострадалия са били при негово положение и състояние, изключващо ситуация на нападение и възможност за възстановяването му . Няма основание да се приеме, че подсъдимият не е съзнавал ясно описаните по- горе факти. Макар вещите лица да де дават категорично заключение, съдът намира, че не може да се направи извод, че пострадалият К. е нанесъл някои от ударите над подсъдимия след нанесените нему самия удари с дървената дъска. Към момента, в който подсъдимият е нанесъл ударите в областта на главата / извън челно и лицево описаните такива/нападението е било прекъснато и пострадалият обективно е бил лишен от възможнота да го възстанови. Обстоятелството, че след нанасянето на последния удар той е станал и е намерил сили да стигне до мястото, където е паднал и е настъпила смъртта му, не оборва този извод. Комплексната оценка на състоянието на К. - както с оглед алкохолната концентрация, даваща му възможност да е изключение от правилото на смъртоносно алкохолно повлиян и да може де извършва кооридинирани действия за придвижване към дома, така и с оглед на нетипичната и рядко срещана възможност лице с такива травматични увреждания да се придвижва сам, налагат извод, че сломената му съпротива и лишаването от възможност да възобнови нападението са били видими за подсъдимия още след привеждането на пострадалия в положение, различно от изправеното. Не може да се приеме, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, дължаща се на уплаха или смущение, с оглед изразеното вече по- горе относно отблъснато и приключило нападение, ясно съзнание у подсъдимия , че нанася множество удари в областта на главата с дъска, със значителни размери и ясното съзнание, че лицето е приведено в положение, при което не може да възстанови нападението си. 

Престъплението е извършено с пряк умисъл. Конкретното обективирано поведение на подсъдимия, изразяващо се в нанасяне на множество удари върху жизнено важна част на тялото- в областта на главата, с голяма сила, довели до констатираната черепно-мозъчна травма с последваща остра кръвозагуба, която е причината за смъртта, е в подкрепа на извода, че умишлено е причинил смъртта като е съзнавал какви ще бъдат последиците от поведението му, т. е. че е действал с умисъл за причиняване на смърт.

Съдът намира възражението на защитата за липса на доказателства, свързващи по какъвто и да е начин подсъдимия с вредоносния резултат, за неоснователно. Същото не намира опора в доказателствения материал , кредитиран от съда и послужил за възприемане на фактическата установеност на извършеното. Възражението относно неизвършване в хода на досъдебното производство на пълния обем процесуално- следствени действия , насочени за разкриване на обективната истина, не може да обуслови извод за невиновност. Съдът има самостоятелно задължение да дири обективната истина със средствата, предвитени в НПК, независимо от това дали в хода на досъдебното призводство са събрани и изследвани всички съотносими доказателства. Назначаването на експертизи в хода на съдебното следствие, събирането на писмени и гласни доказателства извън посочените от държавното обвинение са извършени с оглед изискването за пълнота, обективност и всестранност при провеждането на съдебното следствие и решаването на делото по същество. Съдът счита, че брадвичката, приложена като веществено доказателство по делото, не е била носена от пострадалия, каквото твърдение прави защитата. Същата е намерена и иззета от помещение за сечива в дома на подсъдимия, а видно от фотоалбума е била разположена в това помещение наред с други сечива, но фиксирана по начин, който свидетелствува за съзнателно поставяне на подобен вид инструмент. Възможността пострадалия, след като е ударил подсъдимия, преди нанесените му многобройни удари или след тях да е влязъл за да постави брадвичката в характерното за подобен вид сечиво  забито положение/ ведно от фотоалбума към огледния протокол/ съдът отхвърля като недостоверна. Прибирането й от самия подсъдим след инкриминираните негови действия свидетелства за едно собственическо дължимо и обичайно поведение, което изключва възможност да е чужда нему вещ. Следва да се отбележи, че в обясненията си подсъдимият не сочи да е открил след нанесените му удари предмети, вкл. и от вида на веществените доказателства- кол, бродва, дъска, които да е възприел като донесени от друго лице. От фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие ясно се вижда, че всеки един от тези предмети е бил на обичайно място, наред с други подобни, видимо подреден. Възражението на защитата, че обвинителната теза е недоказана в частта, в която се твърди, че подсъдимият е занесъл сам пострадалия до мястото, където е намерен трупът му, е основателно. От кредитираните експертизи, оглед на местопроизшествие, фотоалбум към него, свидетелски показания, се установява, че нито по тялото на пострадалия, нито по дрехите му, нито по пътя е имало следи от влачене.  Възможността подсъдимия сам да е занесъл без влачене тялото на пострадалия, изминавайки над 300 метра, съдът не възприема. Същата е оборена и от комплексната съдебно- медицинска, геодезична, трасологична експертиза. Съдът счита, за което изложи мотиви и при описване на фактическите обстоятелства на деянието и доказателствата, от които ги установява, че мястото, където пострадалият е получил телесните увреждания, несъвместими с живота, е антрето на дома на подсъдимия и нипосредствено пред него. Този извод следва както от гласните доказателства относно възприето от свидетелите Р., Д., И. значително количество червеникава течност, най- вече в антрето, със следи от миене и отразеното в огледния протокол и фотоалбума, така и от заключението на експертизите, подробно обсъдени по- горе. Трасологичните следи от дома на подсъдимия до мястото, където е намерен пострадалия, свидетелствуват за придвижване на човек с наранявания, имащи характеристики на канстатираните такива при К.. Кървенето от раните е оставило тези следи, даващи обективен гритерий за посоката на предмета, от който са падали- от дома на М. към мястото, където К. е паднал. Трасологичните и медицински изводи са идентични  и взаимно допълващи се. Те дават като най- вероятен изводът, че пострадалият сам се е придвижил- неравномерно, залитайки, губейки кръв от нараняванията в областта на главата от дома на подсъдимия до мястото, където е паднал и е настъпила смъртта му. За този факт възприема заключението на същата експертиза, мотивирано с различни аргументи  в отделните й части, налагащи в своята съвкупност извод, че този механизъм на придвижване е възможен и най- вероятен. Доказателства за намеса на трето лице при нанасяне на ударите или при придвижването на пострадалия след това по делото не се установяват. Съдът намира, че ако имаше намеса на трето лице, подсъдимият би споделил този факт изначално със свид. Д., комуто е разказал още на следващия ден най- общо за инцидента между него и пострадалия, но само между тях двамата. Вероятността пострадалият да е получил нараняванията си извън дома на подсъдимия / застъпена в некредитираната част от обясненията му/, съдът намира за оборена от наличните по делото доказателства- писмени / огледен протокол, фотоалбум/, гласни- показанията на свид. Д., обективно установените следи от дома на подсъдимия до мястото, където пострадалият е намерен мъртъв и заключенията на вещите лица, които са ги изследвали.

 

По вида и размера на наказанието:

При възприетата от съда фактическа установеност на деянието и правната му квалификация, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при следните индивидуализиращи отговорността на дееца обстоятелства:

Като смекчаващи следва да се имат предвид чистото му съдебно минало, преклонната му възраст, влошеното здравословно състояние, обстоятелството, че пострадалият е влязъл противозаконно в дома му/ не е бил поканен от подсъдимия/, отправил му е обиден израз- псувня на майка и  и пръв е посегнал върху телесната неприкосновеност на подсъдимия- нанесъл му удари, душил го, поради което първоначално подсъдимият е действал отбранявайки се- т.е. при ситуация на отбрана, правно допустима. Като отегчаващи  следва да се имат предвид лошите характеристични данни- събраха се доказателства от свидетели-очевидци относно действията му, насочени към отнемане на чужди вещи; противозаконно посегателство върху телесната неприкосновеност на свидетеля К.К., извършено по начини със средства, отличаващи се с по- висока от обичайната агресивност на извършителя и обществена укоримост на очевидците; създадена отрицателна нагласа у съселяните му и по повод недопустимо негово поведение в свято за тях място- църковния храм.

  За това престъпление законодателят е предвидил три вида наказания: доживотен затвор без право на замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода от 15 до 20 години. Съдът намира, че наказанието на подсъдимия, с оглед индивидуализиращите отговорността му обстоятелства следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. С оглед на това и съобразно целите визирани в чл. 36 от НК наказанието следва да бъде най- лекото по вид за това престъпление- лишаване от свобода. При определяне размера на същото съдът счита, че с оглед на всички индивидуализиращи отговорността му обстоятелства , вкл. и извършените спрямо него три противозаконни действия- влизане в жилището му , нанасяне на обида и удари от пострадалия, целите на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на наказание лишаване от свобода в най- ниския предвиден размер- петнадесет години лишаване от свобода. В този именно размер наказанието е справедливо, съответно на деянието, дееца , специалната и генерална превенция на закона. Съдът намира, че не е налице такава многобройност на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито изключетелност на някое от горепосочените, които да налагат извод, че това наказание е несправедливо и следва да бъде приложен чл. 55 от НК.

На основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК следва да бъде приспаднато  от изпълнението на наказанието петнадесет години лишаване от свобода  времето,  през което подсъдимият К.Н.М.  е бил задържан, считано от 17.11.2008г. до  14.07. 2009г. /включително/ и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ”, считано от 15.07. 2009г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода и два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода. Съдът взе предвид, че към момента на извършване на деянието разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК е предвиждала един ден домашен арест да се зачита за един ден лишаване от свобода. Разпоредбата на чл. 59 от НК е материално- правна. Същата намира приложение само въз основа на процесуалната възможност спрямо дадено лице да бъде взета мярка за процесуална принуда измежду предвидените мерки за неотклонение. Към момента, когато спрямо подсъдимия е била постановена тази мярка за неотклонение- домашен арест и е влязло в сила определението за това-17.09.2009 г., разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК вече е предвиждала зачитането да е в съотношение два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода. Именно поради това в настоящия случай приспадането следва да е в съотношението , предвидено в чл. 59 ал. 1 от НК към момента на прилагане на процесуалната възможност за определяне на тази мярка за неотклонение.

На основание чл. 65 ал.2, във вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС наказанието от петнадесет години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

С оглед на постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият К.Н.М. следва да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 3091лева, сумата от 650лева на С.В.К. и сумата от 600 лева на частния обвинител П.В.К.- направени разноски по делото.

Веществените Доказателства: влакна намерени по дървения кол; влакна намерени по дървената дъска; четири броя хартиени пликове с косми от главата на В К.; два броя хартиени пликове с поднокътно  вещество от лявата и дясната ръка на В К.; два броя хартиени пликове с поднокътно вещество от лявата и дясната ръка на К.М.; косми от главата на К.М.; четири броя хартиени пликове с марлени тампони напоени с кръв; дървен кол; дървена дъска; брадва; един чифт гумени цървули; един чифт плетени вълнени чорапи; черен вълнен панталон; тъмносиньо долнище на анцуг; мъжки слипове; един чифт зелени чорапи; носна кърпа; метална ножица; кафява риза; кремава трикотажна тениска; сив потник; кафеникаво-зелена куртка; плетен пуловер; зелена куртка  като вещи без стойност следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Воден от горното, П.ският окръжен съд постанови присъдата си.

 

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                       ЧЛЕН- СЪДИЯ: