Решение по дело №4025/2020 на Софийски градски съд

                                               

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 22.10.2020 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: 

                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                    МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 4025 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13676/16.01.2020 г., постановено по гр. д. № 59917/2018 г. по описа на СРС, 88-ми състав, е признато за установено, по предявените от "Т.С." ЕАД с ЕИК *****, искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че А.И.Р., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 3558.23 лв. – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 31.68 лв. – главница такса за дялово разпределение, начислени за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес –гр.София, ж.к.*****, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 27.10.2016 г. до окончателното им изплащане, както и начислената  за периода от 15.09.2015 г. до 05.10.2016 г., мораторна лихва върху главниците, в размер съответно на 194.85 лв. и на 5.34 лв., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 60750/2016 г. на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С постановеното решение е осъден А.И.Р. да заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 796.00 лв. – съдебни разноски и сумата от 438.45 лв. – разноски за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове. Същото се оспорва и като необосновано с оплаквания за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат фактически и правни доводи, че неправилно с постановеното решение СРС е приел, че вземанията на ищеца не са погасени по давност, като не е съобразил, че вземанията на топлофикационните дружества се погасяват с тригодишна давност. В случая за периода преди 12.09.2015 г. вземанията са погасени по давност, тъй като давностния срок се прекъсва не с подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 27.10.2016 г., а с подаване на исковата молба на 12.09.2018 г.

С оглед това поддържа, че за периода 01.05.2014 г.-30.07.2015 г. погасени по давност са вземанията за потребена ТЕ в имота на обща стойност 2261.06 лв. Съответно непогасена по давност е сумата 1515.52 лв., представляваща потребена ТЕ в имота за времето от 01.08.2015 г. до 30.04.2016 г., която ответникът признава, че дължи. Претенцията за акцесорното вземане намира за доказана и основателна за сумата 139.59 лв. за периода от 15.09.2015 г.-05.10.2016 г. Претенцията за заплащане на такса за дялово разпределение намира за основателна и доказана за сумата 19.64 лв., от която сумата 17.40 лв. за дялово разпределение и сумата 2.24 лв.-законна лихва начислена за периода 01.07.2015 г.-05.10.2016 г.

Моли за отмяна на решението на СРС в частта, с която са уважени претенциите. Претендира разноски.

Въззиваемият „Т.С." ЕАД не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените фактически и правни доводи за неправилност на постановеното решение в посочената обжалвана част съдът намира за неоснователни. Съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.150, ал.1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Във въззивното производство между страните по делото не се спори относно съществуването на претендираните от ищеца вземания, а единствено относно размера на същите, доколкото ищецът и въззивник оспорва изводът на районния съд за частична основателност на исковете - за периода от 01.05.2014 г.-30.07.2015 г. за главницата и за периода от 15.09.2015 г.-05.10.2016 г. за лихвата с оглед изтекла в полза на длъжника погасителна давност.

Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4 от 2013 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че това законодателно разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба, а именно с момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране течението на давността, право на законни лихви и на добиви от вещта. Отнесени към конкретния случай, тези правила водят до извод, че с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно на 27.10.2016 г., погасителната давност, течаща в полза на длъжника е била прекъсната. С оглед на това, не са погасени по давност претендираните вземания от кредитора, попадащи в периода три години назад от датата на заявлението, т. е. за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. Същевременно от гореизложеното следва, че вземанията на ищеца за периода преди м.08.2013 г., които не са предмет на претенциите са погасени по давност.

Това означава, че предявените на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД искове на "Т.С." ЕАД с ЕИК *****, срещу А.И.Р., ЕГН ********** са основателни за сумата от 3558.23 лв. – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 31.68 лв. – главница такса за дялово разпределение, начислени за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес –гр.София, ж.к.*****, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 27.10.2016 г. до окончателното им изплащане, както и начислената  за периода от 15.09.2015 г. до 05.10.2016 г., мораторна лихва върху главниците, в размер съответно на 194.85 лв. и на 5.34 лв., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 60750/2016 г. на СРС, 88 състав.

Размерът на тези две вземания се установява от заключението на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи приети пред първата инстанция, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК. По този въпрос между страните по делото не се спори. Мотивите на въззивния съд кореспондират изцяло с тези на първата съдебна инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивната част на първоинстанционното решение. Крайните изводи на двете съдебни инстанции също съвпадат, поради което жалбата се явява неоснователна, а атакуваната посредством нея част на първоинстанционното решение следва да бъде потвърдена като правилна.

При този изход на спора във въззивното производство, право на разноски съобразно чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК има въззиваемият. Поради това в тежест на въззивника следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. за настоящата инстанция.

По тези мотиви, съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13676/16.01.2020 г., постановено по гр. д. № 59917/2018 г. по описа на СРС, 88-ми състав.

ОСЪЖДА А.И.Р., ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД с ЕИК *****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение на юрисконсулт за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.                                                  

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                            

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.