№ 18506
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110105695 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. С. Ф. - Г.“ АД, чрез адв. Б.,
срещу ЗД „Б. И.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 26.07.2019 г., в 21:56 часа, във Федерална
република Германия, на автомагистрала „А7“, км. 45 653, близо до 29 646 – Б., посока Х..
Твърди, че виновен за настъпилото събитие е водачът на лек автомобил „Опел Мерива“ с
рег. № ... – М. П., който е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което
е изгубил контрол върху автомобила и е блъснал движещия се пред него кемпер „Ф.“ с
швейцарска регистрация. В резултат на произшествието, на кемперът били нанесени вреди,
изразяващи се в тоталното му унищожение, поради факта че същият се е заклатил и
преобърнал, след което е избухнал в пламъци и е изгорял напълно. Увреденото имущество
било застраховано при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № Т30.7.660.335/08.07.2019 г. С оглед настъпилото застрахователно
събитие, при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка № 627369-19
по щета № 20196265121, по която било определено и изплатено в полза на застрахованото
лице застрахователно обезщетение в размер на 68 000 швейцарски франка. Твърди, че към
датата на настъпилото събитие гражданската отговорност на делинквента е била
застрахована при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Предвид факта, че с изплащането на дължимото обезщетение ищецът се е суброгирал в
правата на уведеното лице, същият е отправил регресна покана до ответника за
1
възстановяване на стойността на заплатеното. Сочи, че на 02.10.2020 г. ответникът му е
превел по банкова сметка сума в размер на 54 711,45 швейцарски франка, като незаплатено
останало вземане на стойност 13 288,55 швейцарски франка или 24 086,83 лева. Твърди, че
въпреки отправена до ответника покана за доплащане на претенцията, към настоящия
момент същият не е погасил дълга. Навежда доводи, че ответникът следва да му заплати и
мораторно обезщетение. В тази връзка, моли съда да осъди ответника за сумата от 24 086,83
лева, представляваща непогасен остатък от изплатеното застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП, настъпило по вина на делинквента – М. П., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.
Претендира осъждането на ответника за сумата от 5700,54 лева, представляваща законна
лихва за забава, начислена върху стойността на посочената главница за периода от
03.10.2020 г. до датата на предявяване на иска. Обективира искане за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Потвърждава, че е
осигурявал застрахователно покритие по отношение на гражданската отговорност на
делинквента, както и че е одобрил регресното вземане на ищеца за сумата от 99 826,51 лева
или 54 711,45 швейцарски франка, която е изплатил в негова полза. Твърди, че с
изплащането на посочената сума е изпълнил надлежно задължението си за възстановяване
на заплатеното застрахователно обезщетение. Оспорва размера на предявения иск, като
счита че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените
вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск в доказателствената тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е
налице сключен договор за имуществено застраховане с предмет увредения автомобил, като
в срока на застрахователното покритие, вследствие на виновно и противоправно поведение
на водач на МПС, чиято застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена при ответника, е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, както и че в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди, за възстановяването на стойността на което е поканил ответника с
изпращането на регресна покана.
В тежест на ответното дружество, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже
изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
Безспорни в отношенията между страните са обстоятелства относно качеството на ищеца
на застраховател по валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“, с предмет увреденото имущество - кемпер, представляващ
ретроавтомобил „Ф.“, модел „Т1“, с швейцарски регистрационен № ..., както и настъпилото
застрахователно събитие на 26.07.2019 г. по вина на делинквента М. П., чиято гражданска
2
отговорност е покрита от ответното дружество. Безспорни между страните са и
обстоятелствата относно настъпилите увреждания по застрахованото имущество, както и
изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахованото лице в
размер на 68 000 швейцарски франка, съответно частичното погасяване на регресното
вземане от страна на ответника, в размер на 54 711,45 швейцарски франка или 99 826,51
лева.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна на
ответното дружество има характера на извънсъдебно признание на елементите от
фактическия състав на чл. 411 КЗ. Вината на водача се предполага по силата на оборима
законова презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД, която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото застрахователно обезщетение във връзка с
процесното ПТП.
За да се даде отговор на така поставения въпрос, следва да се изследва приложимото
материално право, регламентиращо обществените значения, касаещи процесното
правоотношение, като в случая приложимо е немското материално право, предвид на това,
че процесният вредонесен резултат е настъпил на територията на Федерална Република
България.
Така формираният извод се основава на разясненията, дадени в Решение № 50121 от
11.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 256/2021 г., I т. о., ТК, съгласно които "При регресни искове
на застраховател за вреди, реализирани и подлежащи на репариране на територията на друга
държава-член на Европейския съюз, за размера на вредите е приложима разпоредбата на чл.
19 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г.
относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"), съгласно която,
когато едно лице ("кредитор") предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго лице
("длъжник") и трето лице има задължение към кредитора, или действително е
удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда
задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото лице
може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника
съгласно правото, уреждащо тяхното отношение.".С оглед разпоредбата на чл. 19 от
Регламент № 864/2007 г. на ЕП и на Съвета, имаща пряк ефект и директно приложение, по
отношение на суброгационното право на ищеца следва да бъде приложим чл. 86 от Закона за
застрахователните договори на Федерална република Германия.
Съдът има служебно задължение да установи съдържанието на чуждото приложимо право,
каквото в случая се явява материалното право на Германия, с оглед разпоредбата на чл. 43
от Кодекса за международно частно право.
В случая, както се посочи по-горе приложим при уреждане на процесното материално
правоотношение е Закона за застрахователните договори на Федерална република Германия
/Insurance Contract Act 2008/
Съобразно чл. 86 от посочения нормативен акт, ако притежателят на полицата има право на
претенция за обезщетение срещу трето лице, тази претенция се прехвърля на застрахователя
3
до степента, в която застрахователят компенсира вредата. Прехвърлянето не може да се
използва в ущърб на притежателя на полицата.. От изможеното е видно, че сурогационното
право на ищеца не може да надхвърля правата на застрахования срещу застрахователя по
имуществената застраховка.
А тези права, съобразно разпоредбата на чл. 88 от Закона за застрахователните договори на
ФРГ като парична стойност не можат да надхвърлят сумата, която притежателят на
полицата трябва да похарчи към момента на настъпване на застрахователното събитие за
подмяна или възстановяване на застрахованата вещ в състояние, годно за употреба, след
приспадане на намалената стойност, произтичаща от разликата между старото и новото.
В случая от представената по делото САТЕ се установява, че е налице тотална щета - пълно
погиване на застрахованата вещ.
Следователно регресното право възниква до сувата която притежателят на полицата трябва
да изразходва към момента на настъпване на застрахователното събитие за подмяна на
застрахованата вещ.
В случая е релеванта стойността на разходите, които би направил застрахования за подмяна
на увреденото имущество, определени по цени, важими за Федерална република Гелмания -
в този смисъл решение № 1/02.02.2011 г., т.д.№ 263/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О., т.е.
относима е стойността на автомобилите със сходни на процесния характеристики, които се
предлагат към момента на застрахователното събитие в Германия и които могат да бъдат
закупени от застрахования.
Вещото лице по САТЕ е пояснило, че увреденото имущество е било с колекционерска
стойност, като пазарната му цена се влияела от държавата на производство, която в
настоящия случай е Германия, където процесния автомобил се характеризирал с по – висока
колекционерска стойност. В заключението си експертът е посочил, че действителната средна
пазарна стойност на процесното МПС – „Ф. Т1“, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие, е в размер на 117 788 лева. В САТЕ е отбелязано, че вследствие
на удара, увреденият автомобил се е запалил и е изгорял напълно, поради което не може да
бъде възстановен във вида, в който е бил преди настъпване на застрахователното събитие,
което обуславя наличието на тотална щета. Вещото лице е дало заключение, съгласно което
поради обстоятелството, че процесното МПС е напълно унищожено не са налице запазени
части, които могат да бъдат реализирани на вторичния пазар, като е посочил, че останките
могат да бъдат върнати единствено за скрап. В тази връзка, експертът е отбелязал
стойността на вземането, което може да бъде реализирано от връщането на останките на
автомобила за скрап, която възлиза на 161 лева.
В случая, за да се формира преценка за това дали да се приспадне стойността на вземането,
което може да бъде реализирано от връщането на останките на автомобила за скрап от
обезщетението, възлизащо на 117 788 лв., следва да се вземе предвид следното, а именно:
Един от основните нормативни актове на ЕС, който се отнася до предаването на коли за
скрап, регламентиращ тези отношения в общността, е Директива 2000/53/ЕО за отпадъци от
автомобили Тази директива цели да намали отпадъците от автомобили и да подобри
4
тяхното рециклиране и повторно използване. Тя съдържа разпоредби за регистрация,
сертифициране, демонтаж, обработка и изваждане на опасни вещества от автомобилите.
Германия е транспонирала директивата в своята правна система. чрез Закона за кръговата
икономика (Kreislaufwirtschaftsgesetz) от 2012 г. Този закон регулира общите принципи и
цели на управлението на отпадъците, включително предотвратяването, подготовката за
повторно използване, рециклирането, възстановяването и изхвърлянето на отпадъците.
Освен това, в Германия е приета и и Наредба за отпадъци от автомобили от 2002 г. , която
конкретизира изискванията на директивата 2000/53/ЕО за отпадъци от автомобили. Тази
наредба определя правата и задълженията на производителите, вносителите,
дистрибуторите, потребителите и операторите на заводи за демонтаж на автомобили
.Според наредбата, потребителите на автомобили трябва да предадат своите коли за скрап на
сертифицирани заводи за демонтаж, които са отговорни за издаването на документ за
унищожаване на автомобила. Този документ е необходим за отписване на автомобила от
регистъра . Заводите за демонтаж трябва да изваждат опасните вещества от автомобилите и
да ги предават на специализирани предприятия за обработка. Останалите части от
автомобилите трябва да бъдат подложени на рециклиране или възстановяване .
От изложеното е видно, че фактът на предаване на автомобила за демонтаж се удостоверява
с нарочен документ за унищожаване на автомобила, какъвто не е представен по делото и
съдът не може да направи извод за това, че е реализирано вземане от връщане на останките
от автомобила за скрап от страна на застрахования, поради което не следва да се се приспада
дадената от вещото лице стойност от 161 лв.
С оглед гореизложеното, съдът приема че след съобразяване на действителната стойност на
увреденото имущество към датата на ПТП – 117 788 лева и частично заплатеното от
ответното дружество регресно вземане, в размер на 99 826,51 лева или 54 711,45
швейцарски франки, следва че непогасеният остатък от престацията е в размер на 17 961,4
лв, до която сума следва да се уважи иска, а за разликата до пълния предявен размер от 24
086,83 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на предявения иск за изплащане на мораторно обезщетение е обусловена
от уважаването на претенцията за главното вземане. На изследване подлежи моментът,
считано от който ответникът е изпаднал в забава за плащане на изискуемото регресно
вземане в полза на ищеца. В настоящия случай е предявен иск за осъждането на ответника за
заплащане на лихва за забава, начислена върху стойността на главницата за периода от
03.10.2020 г. до 01.02.2023 г., в размер на 5700,54 лева.
Съгласно чл. 91 от Закона за застрахователните договори на Федерална република
Германия обезщетението, което се изплаща от застрахователя, се олихвява в размер на 4 на
сто за годината след изтичане на един месец от датата на уведомяване за застрахователното
събитие, освен ако може да се претендира по-висока лихва по друго правно основание.
Срокът спира да тече, докато вредата не може да бъде определена в резултат на вина от
страна на притежателя на полицата.
В случая по делото са представени доказателства за това, че ответникът е уведомен за
5
процесното събитие най-рано на 02.09.2020 г. /л. 99 от делото/, когато е изпратено
напомнително писмо от адресат, притежаващ имейл с наименование "..... до адресат,
притежаващ имейл с наименование "......", за който не е оспорено, че е представител на
ответника по делото.
Ето защо съдът приема, че най-ранния момент, в който ответникът е уведомен за
настъпването на това събитие, е датата 02.09.2020 г., доколокото по делото не е налице
оспорване, че електронното съобщение е постъпило в пощата на получателя в деня на
изпращането му от подателя, т..е. към датата 03.10.2020 г. ответникът е изпаднал в забава
съгласно чл. 91 от цитирания нормативен акт, като размерът на обезщетението за забавено
плащане е в размер на в размер на 4 на сто за годината след изтичане на един месец от
датата на уведомяване за застрахователното събитие.
В случая за периода 03.10.2020 г. до 01.02.2023г. -датата на завеждане на исковата молба,
лихвата възлиза на сумата от 1672.4 лв., изчислена съобразно правилото на чл. 91 от Закона
за застрахователните договори на ФРГ, до която сума следва да се уважи този иск и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 5700.54лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
съразмерно с уважената част от предявените искове, по аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил по делото списък по чл. 80 ГПК. Съдът счита за неоснователно
релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като размерът на
претедираното адвокатско възнаграждение е съобразен с установения минимален размер в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
съобразяване на представените по делото писмени доказателства за извършените разходи се
налага изводът, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски на обща стойност
2527лева.
Ответникът е обективирал искане за разноски, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съдът определя в размер на 200 лева. При съобразяване на чл. 78, ал. 3
ГПК, в полза на ответника следва да бъдат заплатени разноски в размер на 127.77лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – адрес, на
основание чл. 411 КЗ, да заплати на „А. С. Ф. - Г.“ АД, вписано под № CHE – .. в Търговския
регистър на кантон Цюрих, Конфедерация Швейцария, сумата от 17 961,4 лева,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение от ищеца,
вследствие на реализирано на 26.07.2019 г. застрахователно събитие, ведно със законната
7
лихва за забава от датата на исковата молба – 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на
дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно предявения на
стойност 24 086,83 лева като неоснователен, както и да заплати мораторна лихва в размер на
1672.4 лв., начислена за периода 03.10.2020 г. до 01.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения размер до пълно предявения размер от 5700.54лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ..., да заплати на „А. С. Ф. - Г.“ АД, вписано под № CHE – ..
в Търговския регистър на кантон Цюрих, Конфедерация Швейцария, направените в
производството разноски на стойност 2527лева.
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А. С. Ф. - Г.“ АД, вписано под № CHE – .. в Търговския регистър на кантон
Цюрих, Конфедерация Швейцария, да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ..., направените в
производството разноски на стойност 127.77лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8