Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260061/06.07.2022 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на шести юни две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 3973 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от И.М.А. с правно основание чл.
150, във връзка с чл. 262, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, чл. 264 КТ и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Областна
администрация Хасково.
Ищецът твърди, че по силата на
сключен с ответника трудов
договор № ЧР-56 от 08.02.2005 г. заемал длъжността „Оперативен дежурен" с код по НКПД-2011 г. 54123007 в
щатното разписание по ПМС № 212/1993 г. в Областна администрация – Хасково, като към настоящия момент получавал брутно трудово
възнаграждение в размер на 590 лева. Работата си изпълнявал на 12 часови смени/дежурства/, които имали непрекъснат характер с
оглед на обстоятелството - извършване на оповестяване, при привеждане в
различни степени на готовност при мобилизация, разсредоточаване и евакуация при
видовете опасности, при стихийни бедствия и крупни производствени аварии /чл. 1 от ПМС
№ 212/1993 г./. Дежурствата му били с продължителност на работното време от 08.00 до 20.00 часа и от
20.00 часа до 08.00 часа, съгласно организацията на работа на служителите в
посоченото работно място, при сумирано изчисляване на работното време.
Работното време се отчитало месечно съгласно изготвените месечни графици, като всеки месец
включвал
дневни и нощни дежурства. В тези дежурства полагал и труд по време на официалните празници, като за този труд през периода от
27.12.2016 г. до 27.12.2019 г., а именно през 2017
година: на 1-ви януари - 4 часа; на 14-ти април - 8 часа; на 15-ти април - 12
часа; на 16-ти април - 12 часа; на 1-ви май - 12 часа; на 6-ти май - 12 часа; през 2018 година на: 6-ти април - 12 часа; на
7-ми април - 12 часа; на 1-ви май - 4 часа; на 5-ти май - 8 часа; на 24-ти май
- 12 часа; и през 2019 година на: 3-ти март - 12 часа; на 28-ми април - 12 часа; на 29-ти април - 4
часа; на 6-ти май - 12 часа; на 24-ти май - 8 часа; на 6-ти септември - 4 часа;
на 6-ти септември - 4 часа;, работодателят не му заплатил допълнително трудово възнаграждение. Така, общо
за процесния период ищецът положил
труд в 14 смени/дежурства/ или общо 164 часа по време на официалните празници, поради което му се
полагало
допълнително възнаграждение в размер
на 442.80 лева, както и лихва за забава върху него за същия в размер на
73.00 лева за периода от 01.02.2017 г. до 27.12.2019 г. Поддържа се и че наред с това при сумираното изчисляване на работното време и
отработените часове от положените 12 часови дежурства и след превръщане на
нощните часове в дневни се получавал извънреден труд, който през същия период не му бил начислен и не му бил заплатен от ответника. Конкретизира се, че за за времето от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. положил такъв извънреден труд, както следва: - за 2017 година: за м. януари - 9 часа; за м. февруари - 0 часа; за м. март - 0 часа;
за м. април - 34 часа; за м. май - 0 часа; за м. юни - 24; за м. юли - 45 часа;
за м. август - 46 часа; м. септември - 53 часа; за м. октомври - 24 часа; за м.
ноември - 0; м. декември - 0 часа или общо 235 часа; - за 2018 година: за м. януари - 0; за м.
февруари - 2 часа; за м. март - 0 часа; за м. април - 40 часа; за м. май - 23
часа; за м. юни - 19; за м. юли - 49 часа; за м. август - 54 часа; м. септември
- 0 часа; за м. октомври - 0 часа; за м. ноември - 0; м. декември - 53 часа или
общо 240 часа; - за 2019 година: за м. януари - 0; за м. февруари - 16 часа; за м. март - 40 часа; за м.
април - 0 часа; за м. май - 3 часа; за м. юни - 0; за м. юли - 0 часа; за м.
август - 0 часа; м. септември - 0 часа; за м. октомври - 0 часа; за м. ноември
-0; м. декември - 0 часа или общо 59 часа; Всеки извънреден час
следвало да
бъде компенсиран от по 2.70
лева, с оглед размера за основното му месечно възнаграждение.
Ето защо за периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. ответникът му дължал сумата
от 1 441.80 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 534 часа извънреден труд. Освен това му дължал и
лихва за забава върху тази нея периода от 01.02.2017 г. до 27.12.2019 г. в размер от
157,00 лева. Предвид
изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че на
ищеца не било начислявано и заплащано възнаграждение за положения от него труд през
дните на официални празници и извънреден труд
поради специфичния характер на работата
му, регламентирана в ПМС № 212 на МС от 10.11.1993 г. за организиране на
денонощно дежурство за оповестяване при провеждане от мирно във военно положение, при стихийни
бедствия и крупни производствени аварии. Независимо от това обстоятелство, не се оспорва принципната
основателност на предявения иск за заплащане възнаграждение за положен труд
през дните на официални празници, а
само неговия размер, както и на претендираната мораторна лихва, които не били съобразени с реално отработените празнични дни в процесния период и
не били
правилно изчислени, съгласно чл. 264 КТ. На следващо място се оспорва броя на извънредните
часове, който неправилно бил определен на база графици, изготвяни и утвърждавани от лица, които
не били надлежно оторизирани да ги изготвят и одобряват, вкл. да определят брой часове, надвишаващи месечната
норма. При сравняване на тези графици с данните, съдържащите се в трудовото
досие на ищеца, се установявали неверни данни относно ползвани отпуски през процесния период, тъй
като не отговаряли на заповедите за разрешения
му отпуск. При изчисляване на претендирания извънреден
труд не било
съобразено и тълкуването, дадено в т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от
14.11.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС относно изчисляване на извънреден труд при
сумирано отчитане на работно време, ако в съответния период бил ползван отпуск от
работника или служителя, независимо от продължителността и вида на този отпуск. Оспорва се и приетия от ищеца
едномесечен период на сумирано изчисляване на работното време, тъй като
работодателят не бил въвел такъв период на отчитане с нарочен акт, нито пък бил посочен в
сключения между страните трудов договор и в утвърдената за длъжността
длъжностна характеристика. Със Заповед № РД - 13 - 8 от 23.01.2020 г. Областен
управител на Област Хасково установил сумирано изчисляване на работното време с
период на отчитане четири месеца, считано от 01.02.2020 г. на работещите на
длъжност „оперативен дежурен" по ПМС № 212/10.11.1993 г. при
следните условия: максимална продължителността на работната смяна 12 ч., на работната седмица -
56 ч.,
непрекъсната между дневна почивка - 12 ч., непрекъсната седмична почивка - 36
ч., като се работило на три смени. Независимо, че тази заповед действала от 01.02.2020 г., т.е. след процесния
период, тя отразявала волята на работодателя относно установяване на периода за отчитане
на работното време на оперативните дежурни, назначени по ПМС № 212/10.11.1993 г., и именно този период
следва да се вземе предвид при изчисляване на исковата претенция.
С протоколно определение от 31.08.2020
г. и по молба на пълномощника на ищеца е допуснато изменение в петитума на
предявените искове с правно
основание чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1 КТ и чл. 264 КТ по отношение на
заявените размери, като първият се счита предявен за сумата от 2 772,64 лева,
а вторият - за сумата от 490,28 лева.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Определение № 453/26.02.2020 г. е
прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от събраните
писмени доказателства - Трудов договор №
ЧР-56/08.02.2005 г. и 2 бр. Допълнителни споразумения към него, се установява,
че през процесния период е съществувало валидно правоотношение между ищеца и ответника с описаното в исковата молба съдържание.
По делото са представени
още Правилник
за вътрешния трудов ред на Областна администрация Хасково в сила от 01.04.2011
г., Графици за дежурствата на
Оперативни дежурни при ответника за
процесния период, фишове за начисленото и изплатено на ищеца месечно трудово
възнаграждение през това време, Справка за положения нощен труд и дежурства на официалните празници от
Оперативните дежурни при ОСС.
От заключението на допуснатите
основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през периода 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. ищецът има действително
отработените при ответника 147 работни
часове по време на официални празници, като
размерът на дължимото възнаграждение за тях възлиза на
490,28 лева. За същия период има и положен извънреден
труд, като вещото лице е изготвило два варианта – при 1-месечен период на
сумирано отчитане на работното време, същият е в общ размер
на 771 часа, като дължимото възнаграждение
за тях е 3 556,10 лева, а при 4-месечен период на сумирано отчитане
на работното време, е в общ размер на 626 часа, а дължимото
възнаграждение за тях е 2 772,64 лева. Размерът на обезщетенията
за забава върху претендираните допълнителни възнаграждения за посочения в исковата молба периоди, изчислен при главници нетна сума, са съотв. 55,78
лева, 434,83 лева и 340,40 лева. Според допълнителното заключение,
при варианта, посочен от процесуалния представител на ответника, отработените часове по време на официални празници са 127,14
часа с дължимо възнаграждение за тях в размер на
418,87 лева, положеният извънреден труд при
1-месечен период на сумирано отчитане на работното време е 534 часа с дължимо възнаграждение за тях в размер на 2 422,14 лева, респ. при
4-месечен период на сумирано отчитане на работното време е 441 часа с дължимо възнаграждение за тях в размер на 1 942,51 лева, а размерът на обезщетенията
за забава върху тях, изчислен при главници нетна сума, са съотв. 51,09
лева, 325,74 лева и 249,63 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Б. Л. Д. /сочен и воден от ищеца/ и Я. Ц. Г. /сочена и водена от ответника/ за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Показанията им са записани подробно в
протокола за съдебното заседание, проведено на 31.08.2020 г. /л. 200 – л. 202
по делото/, поради което не следва да се излагат отново
текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на
наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.
150, във връзка с чл. 262, ал. 1 КТ, чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни поради следните съображения:
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства - Трудов договор № ЧР-56/08.02.2005 г. и 2 бр. Допълнителни споразумения към него, се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжността „Оперативен дежурен" с последно брутно трудово възнаграждение в размер на 590 лева месечно.
На следващо място, полагането от ищеца на труд по време на официални празници, както и на извънреден труд, през процесния период се установява по безспорен начин от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства – Графици за дежурствата на Оперативни дежурни, както и от показанията на свидетеля Б. Л. Д.. Освен това ответникът не възразява срещу полагането на такъв труд от ищеца, а оспорва броя отработени часове и съответно размера на дължимото възнаграждение за тях. Действително представените от ищеца графици представляват частни свидетелстващи документи, които не са подписани от работодателя и са оспорени своевременно, поради което не могат да му се противопоставят. От друга страна обаче удостовереното в тях се установа от показанията на свидетеля Б. Л. Д., на които в тази им част съдът дава вяра, доколкото за тези обстоятелства има непосредствени лични впечатления и не се опровергават от други доказателства по делото, а и се касае за лице, за което няма данни да е заинтересован от изхода на спора, и което ги е дало под страх от наказателна отговорност.
По отношение размера на дължимите възнаграждения съдът счита, че следва да се възприемат тези от заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, доколкото именно то е съобразено със заявеното в исковата молба и уточняващата такава от 13.01.2020 г., във варианта при 1-месечен период на сумирано отчитане на работното време, тъй като възражението на ответника за установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане четири месеца остана недоказано. Заповед № РД-13-8/23.01.2020 г. на Областния управител на Област Хасково не се отнася за процесния период, а и от показанията на свид. Я. Ц. Г. не установява това обстоятелство.
Тук е уместно да се уточни по отношение на главниците, че може да се присъдят както брутните възнаграждения, така и чистата сума за получаване след приспадане на дължимите данък и осигуровки, стига в самото решение да е ясно какво точно се присъжда – така и в Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г. на ВКС, III г.о., а относно обезщетенията за забава върху тях – че следва да се изчисли върху нетната сума.
Предвид изложеното предявените
искове следва да
бъде уважени за следните суми – 2 422,14 лева по чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1 КТ;
157,00 лева по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /с оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно
начало съдът съобразява само въведения с исковата молба размер, поради което не
може да присъди по-големя установен по делото размер от 249,63 лева/; 418,87
лева по чл. 264 КТ; 51,09
лева по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а в останалата им част – за разликата над тях до
пълните им предявени размери от съотв. 2 772,64 лева; 442,80 лева; 73,00
лева – да бъдат отхвърлени.
Вземанията за главници са дължими ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба РС – Хасково - 27.12.2019 г., до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 398,23 лева за платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената и прекратената част от исковете, а именно сумата от 66,72 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно т. 10 от на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените четири иска, а именно общо сумата от 246,89 лева, определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 290 лева за възнаграждение на вещо лице, платено от бюджетните средства на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна администрация - Хасково, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Свобода" № 5, на основание чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1 КТ, чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на И.М.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумите от 2 422,14 лева, представляваща неизплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане; 157,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху него за същия период; 418,87 лева, представляваща неизплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални празници през периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане; 51,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху него за същия период, като исковете в останалата им част – за разликата над тях до пълните предявени размери от съотв. 2 772,64 лева; 442,80 лева; 73,00 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Областна администрация - Хасково, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Свобода" № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И.М.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 398,23 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Областна администрация - Хасково, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Свобода" № 5, сумата от 66,72 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Областна администрация - Хасково, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Свобода" № 5, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 536,89 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.