№ 63
гр. С., 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Иван Калчев Иванов (РП-С.)
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212200600359 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от адв. А.А. от АК - С., защитник на
подсъдимия Б. М. Г., срещу присъда № 260003/15.07.2021г. постановена по нохд №
36/2021г. по описа на Районен съд – К..
С атакуваната присъда подсъдимият Б. М. Г. е признат за виновен в това, че на
неустановена дата в началото на месец март 2019г. в с.Г., общ.К., макар и непълнолетен, но
като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, след като се сговорил предварително с подсъдимия АТ. ЦВ. ОЦ., отнел чужди движими
вещи на обща стойност 670.00 лв. от владението на Г.Н.К. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание
чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и чл.60 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК е
осъден на наказание пробация включващо следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично, задължителни срещи с пробационен служител за
срок от една година и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една
година.
Със същата присъда подсъдимият АТ. ЦВ. ОЦ. е признат за виновен в това, че
неустановена дата в началото на месец март 2019г. в с.Г., общ.К., при условията на опасен
1
рецидив, след като се сговорил предварително с подсъдимия Б. М. Г., отнел чужди движими
вещи на обща стойност 670.00 лева от владението на Г.Н.К. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание
чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“а“ от НК и чл.58а ал.1
вр.чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия АТ. ЦВ. ОЦ. е
определено общо наказание между наложеното с атакуваната присъда и с наложените по
НОХД № 229/2020г. на РС - Д. и НОХД № 636/2020г. на РС - Н. в размер на най-тежкото от
тях, а именно две години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален строг режим, което е увеличено на основание чл.24 от НК с четири месеца.
На основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато изцяло изтърпяното по която и да е от
присъдите, включени в съвкупността.
На основание чл.59 от НК е приспаднато и времето, през което подсъдимият АТ.
ЦВ. ОЦ. е бил задържан по мярка за неотклонение задържане под стража.
Всеки от двамата подсъдими е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в
полза на ОД на МВР С. по 41.18 лв., представляващи направени по ДП № 70/2020г на РУ на
МВР - К. разноски.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, депозирана от защитника на подсъдимия Б.Г. в установения от закона и
указан от съда срок за обжалване, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт,
който се определя като нецелесъобразен с оглед наложеното наказание на подсъдимия Б. М.
Г.. Настоява се за определяне на наказание пробация включващо само двете задължителни
пробационни мерки в минималния им размер от по шест месеца.
Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се заявява, че
атакуваната присъда е нецелесъобразна т.е. несправедлива с оглед продължителността на
наложените пробационни мерки, както и включването на пробационната мяркаи 200 часа
безвъзмезден труд в ползва на обществото по отношение подсъдимия Б. М. Г.. Твърди се, че
първоинстанционния съд не е обсъдил всички обстоятелства, който са правно значими с
оглед индивидуализацията на наказателната репресия, поради което наложеното наказание
не е справедливо - не само не е адекватно на личната обществена опасност на Г., но и няма в
пълен обем да способства за постигане на целите на генералната и специалната превенция.
Обосновава се тезата за наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства - направените от самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина, непълнолетието му към момента на извършване на деянието, това, че е
бил подведен от лице с множество присъди, чисто съдебно минало. С оглед на това се
аргументира искане за налагане на наказание пробация включващото двете задължителни
пробационни мерки в минимален размер, като се акцентира и върху обстоятелството, че
такова искане е било направено и от представителя на прокуратурата. Настоява се за
2
изменение на атакуваната присъда и за определяне на наказание пробация включващо само
двете задължителни пробационни мерки в минималния им размер от по шест месеца.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият Б. М. Г., редовно призован, се явява
лично и със служебно назначения си защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания и настоява за изменение на присъдата и за намаляване на
размера на наложеното на този подсъдим наказание до възможния минимум - наказание
пробация включващо само двете задължителни пробационни мерки в минималния им
размер от по шест месеца.
Подсъдимият АТ. ЦВ. ОЦ., редовно призован се явява лично. Заявява, че е доволен
от присъдата и не се присъединява към жалбата на подсъдимия Б. М. Г..
Представителят на Окръжна прокуратура гр.С. намира, че жалбата е неоснователна,
а присъдата на КРС – правилна и законосъобразна. Сочи, че деянието по несъмнен начин е
доказано, наложените наказания са справедливи и в съответствие със степента на
обществената опасност на деянието и на самите подсъдими. Настоява за потвърждаване на
присъдата.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнаните от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Двамата подсъдими – Б.Г. и А.О., живеят постоянно в с. Г., общ. К. и са в
приятелски отношения помежду си.
На неустановен ден в началото на м. март 2019 г. подсъдимите решили да извършат
кражба от частен дом, собственост на пострадалата Г.К.. Те знаели, че собствениците тогава
са извън селото и имотът е необитаем.
Вечерта по тъмно отишли до къщата, срязали сезала, с който била вързана пътната
врата и влезли в двора и оттам – във вътрешността на къщата през един от прозорците,
който видели, че е отворен.
Намерили две стереоуредби „Сони“ модел RXD8S, които изнесли от къщата и ги
занесли в дома на бабата на подс. А.О., след което са се разпоредели с тези вещи.
Откраднатите вещи не са намерени, въпреки проведените издирвателни
мероприятия.
От назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза се
3
установява, че стойността на двете уредби възлиза на 670.00 лв.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/ , извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически
констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такова
оплакване не се съдържа дори формално в писмената жалба, в същата липсват конкретни
доводи и аргументи в тази насока, а и в съдебно заседание пред въззивния съд не се спори
по отношение на приетите за установени факти изложени в мотивите към присъдата на КРС.
Както гласните доказателствени материали, така и останалите такива обосновават
напълно и по несъмнен начин фактическите констатации приети за установени от районния
съд.
Присъдата на районния съд не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към
нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно кореспондират на събрания
и проверен по делото съвкупен доказателствен материал.
С оглед на обстоятелството, че производството пред първата инстанция е протекло
по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК „Съкратено съдебно следствие” подсъдимите са
признали изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не ги
оспорват.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, който е посочил в мотивите си,
че е изградил възприетата и описанаа фактическа обстановка, след като е анализирал
поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, които е обсъдил заедно със самопризнанията на двамата подсъдими,
депозирани пред съда по реда на чл.372 ал.3 от НПК.
Следва да бъде споделена и констатацията, че всички доказателства, макар и
немного като количество, са непротиворечиви и си кореспондират взаимно.
В този смисъл с основание са кредитирани показанията на свид. Г.К., които са
източник на сведения за вида на откраднатите вещи.
Законосъобразно са изключени от доказателствената маса показанията на двамата
подсъдими, разпитвани в хода на досъдебното производство като свидетели, преди да бъдат
привлечени като обвиняеми, тъй като обратното би означавало подсъдимите да дават
показания сами срещу себе си.
Правилно е дадена вяра на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
оценителна експертиза, след като е преценено, че същото дава компетентен отговор на
4
поставените въпроси.
Във връзка с последното, а и с оглед цялостната преценка на съдържанието и
доводите съдържащи се във въззивната жалба и поддържани в с.з., настоящият съд намира,
че присъдата на КРС не само, че не е необоснована, но не е и материално
незаконосъобразна, каквото оплакване също не е налице формално в жалбата, и също в тази
насока не се навеждат конкретни доводи и аргументи.
При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали
приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с
деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на
деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което те съответно са били признати за
виновни и осъдени.
Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че:
- подсъдимият Б.Г. е осъществил признаците на състава на престъпление по чл.195
ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1, т.3 от НК, тъй като на неустановена дата в началото на
м.март 2019г. в село Г., община К., макар и непълнолетен, но като могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, след като се
сговорил предварително с подсъдимия А.О., отнел чужди движими вещи на обща стойност
670.00 лева от владението на Г.Н.К.. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен.
- подсъдимият А.О. е осъществил признаците на състава на престъпление по чл.196
ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“а“ от НК, затова че на
неустановена дата в началото на м.март 2019г. в село Г., община К., при условията на
опасен рецидив, след като се сговорил предварително с подсъдимия Б.Г., отнел чужди
движими вещи на обща стойност 670.00 лева от владението на Г.Н.К., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
Законосъобразна е и констатацията, че с оглед на доказателствата по делото и
установените факти, налице са всички съставомерни признаци както от обективната, така и
от субективната страна от фактическия състав на престъплението кражба.
Установени са както времето на извършване на престъплението, така и мястото на
неговото извършване. Действително, като са взели описани по – горе движими вещи от дома
на пострадалата Г.К., двамата подсъдими са прекъснали владението на пострадалото лице
върху тях и са установили свое собствено владение, като са се разпоредили с тях.
Налице са и предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност и на
двамата подсъдими по т.5 на чл.195 ал.1 от НК, тъй като е безспорно, че е налице
предварителен сговор между тях по смисъла на чл.93 т.12 от НК преди извършване на
деянието. За да се квалифицира престъпната дейност по този текст е необходимо деянието
да не представлява маловажен случай.
Настоящият съд споделя тезата на първата инстанция, че в случая конкретното
деяние не представлява маловажен случай с оглед критериите, установени в чл.9, т.7 от НК
5
и независимо, че отнетото имущество е с относително невисока стойност, вредните
последици не са незначителни. Не са налице други смекчаващи обстоятелства, наличието на
които да обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, а напротив - престъплението
разкрива типичните характеристики за този вид престъплнения от гледна точка на предмета
на престъпното посегателство, начина на извършването, както и мотивите за неговото
извършване.
И двамата подсъдими са извършили престъплението при условията на пряк умисъл
– съзнавали са обществената му опасност, предвиждали са и са искали настъпването на
общественоопасните му последици.
Към момента на извършване на престъплението подсъдимият Б.Г. действително е
бил непълнолетен, но е извън съмнение, че е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
С оглед на предходните осъждания на подс. А. О., няма спор, че деянието му е
извършено в условията на опасен рецидив при хипотезата на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението
по чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която съдът
определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК (за
подсъдимия О.) и във връзка с чл. 60 от НК – за подсъдимия Г., и определеното наказание
лишаване от свобода се намалява с 1/3.
Правилно и законосъобразно районният съд е констатирал в мотивите към
присъдата си, че подс. Б.Г. са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в НК наказание от три
месеца лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко спрямо обществената опасност
и на деянието, и на дееца.
В тази връзка действително този подсъдим не е осъждан за други престъпления и
липсват данни да има други противообществени прояви, а отнетото имущество не е на
висока стойност. Като смекчаващо обстоятелство съдът са отчетени и направените по
досъдебното производство самопризнания. От значение в случая е било участието на другия
подсъдим, който е с твърде много осъждания през последните десет години и безспорно е
бил инициатор на идеята да се извърши кражбата и водеща фигура при осъществяване на
замисленото.
По тези съображения и с приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от
НК съдът с основание е наложил на подс. Б.Г. наказание пробация, тъй като адекватно е
преценил, че другата алтернатива – обществено порицание, се явява неадекватно лека.
Законосъобразно е определена продължителността от една година на следните
пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни срещи с пробационен
служител и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото.
6
Настоящият съд напълно споделя изложените от първата инстанция доводи, че така
определените три мерки и с посочената им продължителност биха постигнали целите на
наказанието, очертани в чл.36 от НК и най-вече от гледна точна на личната превенция, така
че подсъдимият да преосмисли постъпката си и да се въздържа за в бъдеще от извършване
на противообществени прояви. Действително избраната от съда комбинация от мерки има
потенциал да мотивира подсъдимия да осъзнае противообществения характер на
извършеното от него, справедливостта и неотменимостта на наказанието за извършеното
престъпление, което сега е извършил и което би му било наложено, ако извърши друго
престъпление.
В мотивите към присъдата си съдът е коментирал изрично, че по изложените
съображения намира искането на прокуратурата относно наказанието на този подсъдим за
несъобразено с целите на наказанието и несъответно на данните по делото.
Настоящата инстанция напълно споделя тезата, че прилагането само на двете
задължителни пробационни мерки и то с минимална продължителност от шест месеца би се
явило, от една страна, акт на прекалено снизхождение и само формално налагане на
наказание, а от друга, е съмнително да постигне целите на наказанието. Наистина в случая
мярката задължителен труд в полза на обществото с продължителност 200 часа е особено
наложително да бъде наложена, за да подготви подсъдимия за общественополезен труд,
който, макар и вече непълнолетен, е в началото на зрелостта и още е в процес на изграждане
на ценността система, част от която не следва да бъде обогатяването по забранен от закон
начин.
В този смисъл се явяват неоснователни възраженията във въззивната жалба, както и
искането за определяне на наказание в по-лек и в частност в минимален размер.
На практика първоинстонционният съд в мотивите си е коментирал всички
наведени от защитата на подсъдимия Г. съображения, с които се обосновава оплакване за
явна несправедливост на наложеното наказание. Констатирани са многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и с оглед на това наказанието на този подсъдим е било
определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК. Отчетени са адекватно всички
обстоятелства имащи значение за решаването на въпроса за вида и размера на наказанието,
като напълно обоснована и правилна се явява констатацията, че за поправянето и
превъзпитаването на този подсъдим е необходимо двете задължителни пробационни мерки
да бъдат с по-голяма продължителност и тях да се добави и трета - 200 часа безвъзмезден
труд в полза на обществото.
На подсъдимия О. е определено наказание лишаване от свобода в размер на
минимума от три години, което е редуцирано с 1/3 и е постановено наложеното наказание от
две години лишаване от свобода да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
Правилно е определено общо наказание между наложеното с атакуваната присъда и
с тези, наложени по НОХД № 229/2020г. на РС - Д. и НОХД № 636/2020г. на РС - Н., в
размер на най-тежкото от тях, а именно две години и осем месеца лишаване от свобода, тъй
7
като престъпленията, за които подсъдимият е осъден и по трите присъди са извършени,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Законосъобразно на основание чл.24 от НК срокът на общото наказание е увеличен
с още четири месеца лишаване то свобода.
На основание чл.25 ал.2 от НК правилно е приспаднато изцяло изтърпяното по
която и да е от присъдите, включени в съвкупността и на основание чл.59 от НК е
приспаднато и времето, през което подсъдимият е бил задържан по мярка за неотклонение
задържане под стража.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимите, а и на процесуалните
права на всички страни за участие в производството въобще.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на Районен съд - К., следва същата да
бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 ал.6 и чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260003/15.07.2021г. постановена по нохд № 36/2021г.
по описа на Районен съд – К...
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8