М    О   Т   И   В  И

 

 

към ПРИСЪДА № 28/17.01.2012 год.,

постановена по НОХД № 1632/2011 год. на СлРС

 

 

РП – С. е внесла против подсъдимия М.В.У. обвинителен акт за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

По делото е предявен граждански иск от пострадалото дружество ТД „Р.Б.” ЕООД против подсъдимия М.В.У. за сумата от 7060,61 лева, представляваща причинените на пострадалото дружество от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 08.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото. Пострадалото дружество моли да бъде конституирано в качеството на гр.ищец в настоящото наказателно производство. 

Съдът счете, че гр. иск е своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на делото и разглеждането му не би затруднило наказателното производство, поради което го прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и КОНСТИТУИРА пострадалото дружество ТД „Р.Б.” ЕООД с ЕИК …., представлявано от Р.П.Р. с ЕГН **********, в качеството на граждански ищец.

          В с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение на осн. чл.66 от НК да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. По отношение на предявения гр. иск, счита същият за доказан, основателен и моли да бъде уважен в пълен размер.

В с.з. подсъдимият У. се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който моли съда подсъдимият да бъде признат за невинен, а по отношение на гражданския иск, не възразява да бъде приет за съвместно разглеждане, но изразява становище, че не е осъществен състава на чл.209 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Дружеството „Р. Б.” ЕООД – Сливен с управител, свид. А.В. имало основен предмет на дейност производство на РЕТ – преформи /заготовки за пластмасови бутилки с различна вместимост/ и търговия с тях.

Подсъдимият У. развивал дейност като ЕТ „РИКО – М.У.”***, като основен предмет на дейност на едноличния търговец бил раздуване на РЕТ – преформите до готови бутилки и продажба на същите на производители на безалкохолни напитки.

Между „Р. Б.” ЕООД – Сливен и ЕТ „Р. – М.У.”*** се установили търговски отношения през 2008 г., като подсъдимият харесал продукцията на сливенското дружество и започнал редовно да закупува преформи, които заплащал своевременно.

На 23.06.2008 г. подсъдимият У. отново посетил фирма „Р. Б.” и в разговор със свид. Р.Р., който по това време бил търговски директор на дружеството, пожелал да закупи 38 880 броя префолми от името на ЕТ „П.Р.”***. Пред свид. Р., подсъдимият демонстрирал телефонен разговор с управителя на едноличния търговец, след което се стигнало и до сделка. Закупените 38 880 броя преформи, възлизали на сумата от 5318,88 лева, като уговорката била за отсрочено плащане. В уговорените срокове, цената била заплатена изцяло. По същият начин подсъдимият закупил и на 08.12.2008 г. 25 920 броя преформи, отново на разсрочено плащане от името на ЕТ „П.Р.”, като дължимата за тази доставка сума от 3530,30 лева, отново изплатил в уговорените срокове.

След като спечелил доверието на служителите в „Р. Б.” ЕООД – Сливен и поради изпадането му в затруднено финансово състояние, машините на подсъдимия У. били запорирани от съдия – изпълнител. Към 22.12.2008 г. дължал на „Р.Б.” ЕООД сумата от 76 359,22 лева, видно от споразумение между „Р. Б.” ЕООД – Сливен и ЕТ „Р. – М.У.”***, подсъдимият решил да вземе голям брой преформи, които да бъдат фактурирани на ЕТ „П.Р.”***, с цел впоследствие дължимите суми да не бъдат търсени от него. За целта на 08.01.2009 г. подс. У. се обадил по личния си мобилен телефон на свид. Р.Р. и пожелал да закупи от името на ЕТ „П.Р.”*** 51 840 броя преформи. Малко сред разговора с подсъдимия, на свид. Р. се позвънило от мобилен телефон с номер ….., като мъжки глас му се представил за П.Р. и потвърдил заявката. След като свид. Р. дал разрешение за закупуване на стоката, подсъдимият се обадил на свид. К.Д. – по това време счетоводителка на фирма „Ретал Балкан” ЕООД и й казал да подготви фактура за сделката. Свид. Д. изготвила фактура № 68/08.01.2009 г., видно от която стойността на преформите възлиза на сумата 7060,61 лева. Стоката била откарана от товарен автомобил с рег. номер на влекача СТ … НН и с рег. номер на ремаркето СТ … ЕХ, като негов водач бил свид. В.У. – баща на подсъдимия. Свид. В.У. положил подпис като получател в издадената фактура, а подсъдимият подписал опаковъчния лист, придружаващ стоката.

Тъй като в уговорените срокове не постъпило плащане на гореописаната фактура, свид. Р. се обадил на същия мобилен телефон № … и установил, че същият не се ползва от свид. П.Р.Н.. Успял да открие управителя на ЕТ „П.Р.”*** и провел разговор с него, като установил че той не е упълномощавал подс. У. да закупува преформи от името на неговата фирма.

В хода на досъдебното производство, при проведения разпит на П.Р., в качеството му на свидетел е било установено, че същият е производител на газирани напитки. Той познавал подсъдимия, тъй като му бил съсед и са имали търговски отношения през лятото на 2008 г., като е закупувал от него пластмасови бутилки, докато подсъдимият не спрял производство, тъй като машините му били отнети за покриване на съществуващ дълг. Свид. Р. никога не е имал търговски отношения с „Р. Б.” ЕООД – С., тъй като нямал машини за раздуване на РЕТ – преформи и никога не е упълномощавал или давал съгласие да се закупуват преформи от подсъдимия за неговата фирма. Видно от представеното от свид. П.Н. копие на дневник да покупките му за периода месец януари 2009 г. – месец март 2009 г., не е осчетоводявана фактура № 68/08.01.2009 г., издадена от „Р. Б.” ЕООД – С.З.

Свид. В.У. твърдял, че никога не е товарил преформи за ЕТ „П.Р.”*** и дори не е чувал името на тази фирма. Въпросният курс направил по искане на сина си, подс. У., като използвал товарен автомобил, собственост на дружеството на големия му син - С.

В хода на досъдебното производство е била направена справка от мобилния оператор „В.”, от която да е видно кой е собственик на СИМ карта с № ... От получения отговор става ясно, че картата е собственост на „П. 99” ЕООД – С., а от писмо с рег. № 56/20.09.2011 г. от управителя на дружеството се е установило, че в действителност СИМ картата е била ползвана от работещите в това дружество, като в него се ползвали още много СИМ карти, но предвид голямото текучество не можело да се установи кое лице е ползвало въпросната СИМ карта през месец януари 2009 г.

Въпреки постигнато споразумение от 22.12.2008 г. между „Р.Б.” ЕООД – С. и ЕТ „РИКО – М.У.”*** за изплащане на дължимите суми, съответно до 31.12.2008 г. и 31.01.2009 г., не постъпили плащания. По заведено от „Р. Б.” ЕООД търговско дело № 69/2009 г. по описа на ОС – С.З. било постановено решение № 58/16.12.2009 г., по силата на което подс. У., в качеството му на ЕТ „Р. – М.У.”***, бил осъден да заплати сумата от 76 359,91 лева на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 05.02.2009 г. В самото споразумение и в хода на делото дължимата сума от 7060,61 лев, не била предмет на разглеждане, понеже по това време представителите на „Р.Б.” ЕООД – С. считали, че стоката е взета от ЕТ „П.Р.”*** и парите за същата следва да се търсят от този едноличен търговец.

След установяване на обстоятелството, че свид. П.Р.Н. не е давал съгласие от негово има да се закупуват преформи и не е получавал такива от подсъдимия е била депозирана жалба в ОД на МВР – С., въз основа на която била извършена проверка и образувано настоящото досъдебно производство.

            Подс. М.У. е бълг. гражданин, женен, със средно образование, не работи и не е осъждан. Разпитан в хода на досъдебното производство същият не се признава за виновен и дава обяснения, които противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Първоначално той е твърдял, че никога не е вземал преформи за друго лице, а впоследствие че в действителност е вземал преформи за ЕТ „П.Р.”***, но дължимите суми по фактурата били включени в споразумението му с „Р.Б.” ЕООД – С., като и двете твърдения на подсъдимия се опровергават от събраните доказателства.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите Р.Р., К.Д., П.Н. и В.У.. Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират с доказателствения материал по делото, относно съществените обстоятелства от предмета на доказване и като такива съдът ги кредитира. Съдът кредитира и останалите, събрани в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за очна ставка - л.69; справка съдимост - л.55; характеристична справка - л.96; свидетелство за съдимост, всички имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, предявени на страните в хода на съдебното следствие и неоспорени от тях.

Съдът не даде вяра на обясненията на подс. У., тъй като същите са доста противоречиви, а и същите не се подкрепят от изброените по-горе доказателства и не кореспондират с показанията на изброените по-горе и разпитани свидетели.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:  

По безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че от обективна и субективна страна подсъдимият М.В.У. със снета по делото самоличност е осъществил престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК, тъй като на 08.01.2009 г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Р.П.Р. и К.Т.Д. заблуждение и с това причинил имотна вреда в размер на 7060,61 лв. на „Р.Б.” ЕООД – гр. С., с управител А.О.В..

Подсъдимият през цялото време е бил наясно с факта, че заблуждава свидетелите Р.Р. и К.Д., тъй като добре е знаел, че провежданият от него разговор по личния му мобилен телефон не е бил със свид. П.Н.. А впоследствие поръчаните и фактурирани РЕТ - преформи не са били за ЕТ „П.Р.”***, но въпреки това е твърдял пред свид. Р., че са за фирмата на едноличния търговец. Освен това, в разговора си със свид. П.Р. той е демонстрирал близки отношения, с което той е оставил впечатлението у свид. Р. и свид. Д., че мъжкият глас, който впоследствие се е обадил, за да потвърди заявката, наистина е този на свид. П.Р..

Подсъдимият У. на два пъти е закупувал от фирма „Р. Б.” ЕООД – С. количества от тези РЕТ преформи на разсрочено плащане и в уговорените срокове извършвал навременно плащанията, като тези негови действия са били с цел да спечели доверието на представителите на едноличното дружество. Впоследствие, възползвайки се от това и предвид затрудненото си финансово положение, подсъдимият е прибягнал до тази стъпка и решил да вземе голям брой преформи, които да бъдат фактурирани на ЕТ „П.Р.”***, които суми да не бъдат търсени от него.

Видно от доказателствата по делото У. е действал с измамлива цел, тъй като още в самото начало е съзнавал невъзможността да изпълни насрещното си задължение, тъй като не е бил в състояние да го направи.

От обективна страна подсъдимият е възбудил и подържал заблуждение у Р.Р. и К.Д., чрез което е въздействал върху съзнанието им, като в резултат на това у тях се е създала невярна представа за определени факти и обстоятелства. В конкретният случай измамено е физическото лице Р., но на представляваното от него пострадало юридическо лице е причинена имотна вреда.

Във връзка с гореизложеното, съдът намира че от субективна страна подсъдимият е действал при форма на вина - пряк умисъл. Той е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им, като е действал със специфичната за това деяние користна цел. Деянието е довършено, тъй като е причинена имотна вреда.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия, както и в стремежа му за облагодетелстване по престъпен начин.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия и не отчете отегчаващи отговорността обстоятелствата.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. С оглед постигане целите на генералната и специалната превенция, съдът счита, че следва да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, в минималния предвиден в кодекса размер, като намира, че най-подходящо е това наказание да бъде за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл.66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, защото са налице условията за приложение института на условното осъждане, лицето е реабилитирано и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Съдът счете, че така определеното наказание е достатъчно, справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние, като същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и че ще бъдат постигнати останалите цели на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

По отношение на предявения от пострадалото дружество „Р. Б.” ЕООД – С.против подс. М.У. *** в размер на 7060,61 лв., сума представляваща обезщетение в резултат на престъплението причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Тъй като гр. иск бе предявен своевременно и е във връзка с предмета на делото, съдът го прие за съвместно разглеждане в нак. процес, за да се произнесе по него съдът се съобрази с разпоредбите на чл.45 и следващите от ЗЗД, както и със събраните по делото доказателства в тази насока. Безспорно беше установено, че вследствие виновното и противоправно поведение на подсъдимия и в причинна връзка с това поведение на пострадалото дружество са били причинени имуществени щети, чиито размер е установен. Ето защо предявения гр. иск е безспорно е основателен по размер и по основание. По тази причина подс. М.В.У. беше осъден да ЗАПЛАТИ на „Р.Б.” ЕООД – гр. С. с ЕИК …, представлявано от Р.П.Р. с ЕГН ********** сумата в размер на 7060,61 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат от престъплението на пострадалото дружество имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 08.01.2009 г. до окончателното й изплащане.

Съгласно правилата на процеса подсъдимият У. беше осъден да заплати сумата в размер на 283 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гр. иск, по Бюджетна сметка на Съдебната власт.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: