№ 5
гр. Пловдив , 05.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Л. Митев
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно частно
търговско дело № 20215001000236 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, във вр. с чл. 613а, ал. ал. 1 ТЗ.
От дружествата „Е.М.“ ЕООД и „Е.С.“ ЕООД – кредитори в производството по
несъстоятелност на „М.С.П“ АД /н/ е обжалвано Определение № 260322 от 17.02.2021 г.,
постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 245/2014 г., с което производството по
това дело е било спряно, на основанието по чл. 632, ал. 5, във вр. с ал. 1 ТЗ.
Съдът е приел, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на
разноските по производството по несъстоятелност, че разноските били в размер на сумата
112 000 лева и че кредиторите не са внесли в срок тази сума, чийто размер бил определен с
предходен акт, към който съдът е препратил – вж. Определение № 260605 от 24.11.2020 г.
(л. 5642 и сл.).
В това определение обаче, необходимостта от внасяне на посочените разноски, в размер на
сумата 112 000 лева, въобще не е била обсъждана, в него са разгледани само възражения на
кредитори против определянето на размера от 112 000 лева, а за необходимостта от
внасянето на сумата, освен с „изложените до момента доводи“, е налице и второ препращане
към още по-предходен акт – Определение № 260351/19.10.2020 г., в което мотиви,
обуславящи необходимостта от внасянето на тази сума изобщо няма, освен още една
препратка, този път към подадената от синдика молба с вх. № 265407 от 15.10.2020 г.
Преценката за основателността на спирането по чл. 632, ал. 5, във вр. с ал. 1 ТЗ, предпоставя
анализ на необходимостта от предварително внасяне на разноски, които трябва да са и ясно
посочени – не само по общ размер, но и по конкретно основание и предполагаемо време за
1
бъдещото разходване на всяка част от тях.
Такъв анализ липсва в обжалваното определение, а използваното от съда двойно
препращане към предходни съдебни актове, в по-ранния от които също е налице
препращане, но не към предходно извършен от самия съд анализ на необходимостта от
предварително внасяне на разноски, а само към изложени от синдика негови доводи,
намерили място в молбата му с вх. № 265407/15.10.2020 г., е било крайно неправилно.
Мнението на синдика е важно, но е недопустимо – само по себе си – да има правното
значение на мотиви към съдебен акт (чл. 254, ал. 1, изр. 1-во ГПК). Още повече, при
очевидно възникналия в процеса спор между синдика и кредитори, които трябва да бъдат
задължени, да внесат исканите разноски.
Което на свой ред е обусловило и необходимостта, от прилагане на ясната разпоредба по чл.
254, ал. 1, изр. 2-ро ГПК.
И на второ място, постановеното от съда спиране процесуално може да бъде извършено
като неразделна част от решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, а не – чрез самостоятелен съдебен акт
по чл. 252 ГПК.
Изводът е, първо, че при липсата на изложени от окръжния съд мотиви за необходимостта
от внасяне на поисканата от синдика сума от 112 000 лева за покриване на разноските по
производството по несъстоятелност на длъжника „М.С.П“ АД /н/ и второ, при
постановяването на недопустим в случая съдебен акт, инстанционният контрол на
обжалваното определение е процесуално невъзможен. Налице са условията по чл. 278, ал. 4,
във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК: това определение ще следва да се обезсили, а делото
да се върне на Пловдивския окръжен съд, за съответно мотивирано произнасяне с надлежния
по вид съдебен акт (решение), за конкретната необходимост от прилагане на разпоредбата
чл. 629б, ал. 1, с последицата по чл. 632, ал. 5, във вр. с ал. 1 ТЗ, съобразно по-горе
написаното.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 260322 от 17.02.2021 г., постановено от Пловдивския
окръжен съд по т. д. № 245/2014 г. и ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд, за
надлежно мотивирано произнасяне по необходимостта от постановяване на решение по чл.
632, ал. 1 ТЗ.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3