М О
Т И В И
към Присъда № 15/25.06.2019г. по НОХД № 295/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по досъдебно производство № 1190/2018г. по описа на РУ Сливен, вх.№
2686/2018г., пор.№ 231/2018г. на ОП гр.Сливен по обвинението на М.Д.И. ***, за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1, вр.чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимата признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие.
В с.з. представителят на
Окръжната прокуратура гр.Сливен поддържа повдигнатото спрямо подсъдимата
обвинение. Посочва, че е установена фактическата установка по делото, въз
основа на всички събрани доказателства, като е изяснен механизма на извършеното
деяние. Сочи, че техническите причини за настъпване на процесното ПТП са противоправното поведение на пострадалия и технически
неправилното поведение на подсъдимата при възникване на опасност за движението.
Пледира за налагане на наказание на подс.И. съобразно чл.373 ал.2 от НПК,
вр.чл.58а ал.4 предл.3 от НК при условията на чл.55 от НК - наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на една година
лишаване от свобода, което да се отложи за изпитателен срок от четири години.
Прокурорът иска да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от четири години, както и съдът да се произнесе във връзка с направените
по делото разноски и относно вещественото доказателство. Представителят на
държавното обвинение, след заявеното от повереника на частните обвинители,
уточнява че мястото на удара е установено по несъмнен начин от доказателствата
по делото, обективните находки открити на местопроизшествието, като същото е в
платното за движение на подсъдимата в близост до осевата линия. Мястото на
удара е означено на скицата приложена към изготвената съдебна автотехническа експертиза. Поради това прокурорът счита, че
заявеното от повереника, че е допуснато и друго нарушение на правилата за
движение по пътищата е неотносимо, а единственото такова допуснато нарушение е
по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, което е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилия резултат, а именно смъртта на пострадалия. Прокурорът намира
несъстоятелно и твърдението на повереника на частните обвинители, че
пострадалият не е пресичал пътното платно, а се е стремял да изпълни
задължението си да осигури движение на лекия автомобил. В случай, че е искал да
осигури такова преминаване на лекия автомобил, е можел да се отдръпне в банкета
или да се отдалечи от пътното платно, а не да го пресича.
Повереникът на частните обвинители Р.Д., Н.Д.,
Ю.Д., Б.Д., З.Д., Ю.С. и Х.С. поддържа изцяло повдигнатото обвинение слещу подсъдимата за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“
предл.1, вр.чл.342 ал.1 от НК, като счита, че обвинението е доказано по категоричен
начин. Излага накратко фактическа обстановка, при което акцентира, че въпреки че
подсъдимата е възприела пострадалия, то тя не е намалила скоростта си на
движение и е предприела спиране на един късен етап, когато ударът с пострадалия
е бил неизбежен. Посочва, че вместо да спре и да заобиколи
пешеходецът от дясната страна, подс.И. е предприела навлизане в насрещната
пътна лента в нарушение на правилата за движение. По този начин е настъпил
удар, съгласно изготвената съдебно АТЕ, по средата на пътното платно, на осевата
линия, а според повереникът ударът е настъпил и в насрещната пътна лента.
Посочва, че ако автомобилът на подсъдимата е продължил движението си напред,
подсъдимата ако не е завила наляво, то пешеходецът и автомобилът щели да се
разминат и не би настъпил удар. Не се съгласява с наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат – смъртта на пострадалия, от страна на пострадалия.
Аргументира се, че не е налице съпричиняване защото ударът е в насрещната пътна
лента и дори да се приеме, че е по средата на пътното платно, то подсъдимата е
имала възможност да продължи движението си напред в своята лента за движене. Още
веднъж подчертава, че няма съпричиняване защото подсъдимата е предприела
навлизане в насрещната пътна лента, а законът забранява такова навлизане.Сочи,
че не е налице пресичане на пътното платно и движение на пострадалия, което да
бъде ценено като пресичане на пътното платно, а следва да се има предвид, че е
налице изтегляне на пешеходеца от пътното платно, каквото задължение има всеки
един при приближаващ се към него лек автомобил. Поради това пешеходецът, виждайки
автомобила на подсъдимата, тръгнал да напуска пътното платно. При определяне
размера на наказанието на подсъдимата ацкентира върху
обстоятелството, че е висока обществената опасност на деянието, като и
подсъдимата представлява лице с висока степен на обществена опасност. Посочва,
че не следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство младата възраст на
подсъдимата, а напротив младата възраст и липсата на опит от страна на
подсъдимата следва да провокира подсъдимата да се движи с изключително внимание
и да проявява предпазливост към всички участници в движението, за да може да
реагира своевременно. Именно подсъдимата като не е изпълнила това свое
задължение, реагирала е със закъснение, след като е видяла двама мъже на
пътното платно, то ударът е бил неизбежен. Посочва, че е причинена смъртта на
мъж на 60г., трудоспособен, в добро здравословно състояние и към момента на смъртта си е бил трудово
ангажиран, като посочва, че е и баща на пет деца, има съпруга и по никакъв
начин не е допринесъл за настъпване на катастрофата. Пледира за налагане на
наказание 3 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно и би
изпълнило целите на чл36 от НК. Посочва, че не са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, а единствено смекчаващо такова е чистото съдебно минало на подсъдимата. Иска се да се
наложи наказание на подсъдимата лишаване от право да управлява МПС за по-дълъг
период от време. Пледира за присъждане на разходите за явяване на адвокат на
частните обвинители, като сочи, че ще представи доказателства за материалното
състояние на частните обвинители във връзка с присъждане на разходите.
Частните обвинители се придържат
към изложеното от повереника им.
Подсъдимата в съдебно заседание
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Защитникът
на подсъдимата в съдебно заседание не спори фактическата обстановка, установена
по делото и не се спира подробно на нея. Посочва, че се касае за млад водач,
което не е посочено от прокурора като смекчаващо вината обстоятелство, а като
обстоятелство довело до невъзможност на водача, въпреки управлението със
съобразена скорост в този пътен участък, да не може да вземе адекватно решение.
Подсъдимата е следвало да избере от къде да заобиколи
пресичащия пешеходец, за да може той да я възприеме и да преустанови действията
си. Акцентира, че ПТП е станало в лентата за движение на подсъдимата, на самата
осева линия. Счита, че изготвената по делото съдебна автотехническа
експертиза, установяваща механизма на настъпилото ПТП, е обективна и
безпристрастна, поради което съпричиняването от
страна на пешеходеца безспорно е установено и доказано с гласни и писмени
доказателствени средства. Пледира при постановяване на съдебния акт да се приложи нормата на чл.58а от НК и да се
определи наказание под минималния размер, а именно една година лишаване от
свобода, чието изпълнение да се отложи за срок от три години.
Подсъдимата М.Д.И. се придържа
към казаното от защитника си. Искрено съжалява за близките на пострадалия.
Посочва, че пострадалият е изскочил на пътя и е нямала никакво време да
реагира, за да избегне ПТП. Сочи, че е завършила средно си образование тази
година и кандидатства в момента. Моли да й бъде наложено условно наказание в
размерите предложени от адвоката й.
От събраните на
досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание от страна на
подсъдимата се установява следната фактическа обстановка:
Подс.М.Д.И., на 19 години,
живее в гр.Сливен. Тя е правоспособен водач на МПС от 02.07.2018г., категории
„М“ и „В“. Притежава СУМПС № *********/02.07.2018г., издадено от МВР Сливен.
Видно от справка за нарушител/водач, изготвена чрез Единната информационна
система на МВР, сектор „ПП“, като водач на МПС подс.И. не е била санкционирана
по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата.
На 16.09.2018г., около 17.30
часа, подс.И. се връщала от с.Глуфишево, общ.Сливен, в гр.Сливен, като се
движела по път 2076, управлявайки лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с рег.№ СН 0096 АК, собственост на баща й Даниел
Иванов. Подс.И. била сама в автомобила. Времето било слънчево, тихо, с отлична
видимост. Пътната настилка била суха, движението не било интензивно.
Зад автомобила, управляван от подс.И.,
с лек автомобил „Фиат Толедо“ с рег.№ СН 4400 СН, пътували нейните приятели
свид.Дженко Веселинов Тенев, водач на автомобила и
свид.Пламен Стефанов Кръстев, с които тя имала уговорка да пият кафе в гр.Сливен.
Тримата се уговорили до гр.Сливен свид.Тенев да не изпреварва подс.И., а да
кара след нея, при спазване на необходимата дистанция.
Подс.И. управлявала лекия
автомобил по Самуиловско шосе със скорост на движение
около 67 км/час. На км14 от път 2076, в зона на прав участък от пътя, тя
възприела спрял в десния банкет на пътното платно по посока на движението си,
микробус марка „Мерцедес Спринтер“, сив на цвят, с
рег.№ СН 2110 АС. Левите предна и задна гуми на микробуса били разположени на
пътното платно, като заемали около 20см от него. Подс.И. видяла, че до спрелия
микробус, в близост до пътното платно, има двама човека, които разговарят. Това
били водачът на микробуса свид.Гюнайдън Мустафа Али и постр.Ю.Д. /Хюсеин/, овчар,
на 60 години от с.Самуилово, общ.Сливен, чието стадо се намирало от лявата
страна на пътя. Двамата мъже се разделили, като свид.Гюнайдън Али се качил в
микробуса, в който бил и неговият племенник - свид.Мустафа Али Мустафа, а
постр.Д. останал зад спрелия микробус, на платното за движение, с гръб към
приближаващия се лек автомобил „Рено“, управляван от подс.И..
В нарушение на правилата за
движение на пешеходците извън населените места /чл.113 ал.2, вр.ал.1 т.1 от ЗДвП/, без да се огледа постр.Д. предприел пресичане на пътното платно от дясно
наляво, спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от подс.И.. В
този момент подс.И., в нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, не изпълнила
задължението си незабавно да предприеме действия, за да намали скоростта и да
спре, а продължила движението си, приближавайки постр.Д.. Едва когато разбрала,
че има опасност да блъсне продължаващия да пресича пътното платно пешеходец, подс.И.
направила опит да спре и да го избегне, като завила волана наляво и намалила
скоростта си до 56 км/час. Въпреки това, поради закъснението в реакцията й, в
лентата за движение на управлявания от нея автомобил, в близост до
разделителната линия, настъпил удар между челната лява част на лекия автомобил
„Рено“ и лявата странична повърхност на тялото на пострадалия. При този удар
тялото на пострадалия попаднало върху капака на управлявания от подс.И. лек
автомобил, след което било изтласкано напред и наляво и паднало на асфалта със
значителна сила.
Поради внезапното спиране на подс.И.,
спиране предприел и движещия се зад нея с лек автомобил „Фиат Толедо“ свид.Дженко Тенев, при което ударил с неголяма сила дясната
задна броня на лекия автомобил „Рено“.
След като успели да спрат, подс.И.,
свид.Дженко Тенев и свид.Пламен Кръстев незабавно
излезли от автомобилите си, без да ги местят, за да видят в какво състояние е
постр.Д.. Свид.Тенев установил, че постр.Д. диша, има пулс, но от устата му
изтича кръв. Той извикал на помощ двамата мъже от спрелия микробус, като ги помолил
да откарат пострадалия в ЦСМП Сливен. Свид.Гюнайдън Али, свид.Мустафа Мустафа и свид.Тенев пренесли постр.Д. в микробуса и
потеглили за Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ Сливен. Там
пострадалият бил приет в състояние на клинична смърт, без пулс. Въпреки
проведените реанимационни действия на лекарите, в 18.25
часа била регистрирана смъртта на постр.Д..
Подс.И. останала на
местопроизшествието до пристигане на полицейски служители. Междувременно, за
пътно-транспортното произшествие бил подаден сигнал на телефон 112 и около 18.00
часа на място пристигнали служители на ОД на МВР Сливен, сектор КАТ „ПП“. Свид.Живко
Забунов, мл.автоконтрольор
в сектор КАТ „ПП“, изпробвал подс.И. с техническо средство за наличие на
алкохол, който отчел 0.00 промила. С техническо средство „Дрегер“
бил изпробван и водачът на лекия автомобил „Фиат Толедо“ - свид.Дженко Тенев, който с такси се върнал на мястото на
произшествието от ЦСМП Сливен. По-късно подс.И. била отведена от свид.Живко Забунов в сградата на КАТ „ПП“ Сливен, за да бъде
изпробвана с „Дрегер Дрог
тест 5000“ за употреба на упойващи вещества. Техническото средство отчело
отрицателна проба.
Установено е от заключението
по назначена съдебномедицинска експертиза на труп и са изяснени
обстоятелствата, касаещи вида и степента на получените от постр.Ю.Д. травматични
увреждания и причината за настъпване на смърт му. При огледа и аутопсията на
постр.Д. е установена автомобилна травма - травма вследствие блъскане като
пешеходец от движещ се лек автомобил, с последващо падане със значителна сила и
удряне на повърхността на терена на местопроизшествието, при което пострадалият
е получил значителни травматични увреждания в областта на главата, с
повърхностни травми в областта на меките тъкани и умерено изразени субарахноидални кръвоизливи в тилните области на двете
големи мозъчни хемисфери. Установена е била тежка гръбначно-мозъчна травма със
счупване на врата между пети и шести шийни прешлени
със значително раздалечаване на същите и тежки натъртвания на гръбначния мозък
на това място. Установен е тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване
на малкомозъчните тонзили и
мозъчния ствол в големия тилен отвор.
Видно от заключението на СМЕ,
смъртта на постр.Д. е настъпила вследствие на тежката несъвместима с живота
съчетана травма, като най-важно значение за настъпване на смъртта на пострадалия
е имало тежката гръбначно-мозъчна
травма със счупване
на врата и
тежки натъртвания на гръбначния мозък, в областта на шийния
сегмент. В такива случаи се говори за т.нар. спинален
шок, при което се получава счупване на врата, контузия на гръбначния мозък и
бърз оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, с рязко затормозяване на
функцията на жизненоважните органи. За настъпването на смъртта имало значение и
тежката гръдна и коремна травма.
Според експертизата,
установените увреждания са получени в
резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на удряне на травмираните области на тялото с такива предмети или
падане и удряне на тези области на тялото по такива предмети. Уврежданията са
получени вследствие блъскане на тялото на пострадалия от лекия автомобил с
неговата предна част, като това най-добре отговаря да е откъм странична
повърхност на тялото. Това е първата фаза на произшествието. През следващата
фаза пострадалият е бил подхвърлен нагоре и е паднал върху автомобила, като
тогава е получил гръбначномозъчната и гръдната травма. По време на третия етап
пострадалият е паднал на повърхността на терена на местопроизшествието, като
тогава е получил останалите травми - травматичните увреждания в областта на слезката и крайниците. След произшествието пострадалият е
изпаднал в състояние на тежък травматичен и спинален
шок и е починал в спешно отделение. Настъпването на смъртта на пострадалия е
пряка и непосредствена последица на получените травми при възникналото пътно-транспортно
произшествие и настъпилите усложнения в тази връзка.
При аутопсията е била взета
проба кръв от постр.Д.. При газхроматографското
изследване от кръвната проба, не е установено наличие на етилов алкохол в нея.
Видно от заключението по назначена
автотехническа експертиза е, че скоростта на движение
на автомобила „Рено Сценик“ преди ПТП е около 67
км/час, а към момента на удара - около 56 км/час. От заключението се обосновава
извод, че техническите причини, довели до възникването на ПТП са:
- технически неправилното
навлизане на пешеходеца, който е бил на платното за движение при наличие на
приближаващ се автомобил и без да се съобрази със скоростта и положението на
автомобила. Технически правилно е пешеходецът да се съобрази с положението и
скоростта на движение на автомобила, като го изчака, а след това предприеме
пресичане на платното за движение;
- технически неправилното
поведение на водача на автомобила при възприемане на човек върху платното за
движение. Технически правилно е водачът на автомобила при възприемане на
опасността да предприеме намаляване на скоростта, за да е в състояние да спре
при предприетото пресичане на платното. Водачката на автомобила е закъсняла с
реакцията си.
Заключението на автотехническата експертиза сочи, че при определената
скорост за движение на автомобила, управляван от подс.И. - 67 км/час, опасната
зона за спиране на автомобила е около 47 метра. В момента на предприетото от
постр.Д. пресичане на платното, което е с начално положение на около 0.8 метра
до 1 метър от дясната граница, автомобилът е бил на разстояние около 60 метра
от мястото на удара. Подс.И. като водач на лекия автомобил „Рено“ е възприела
опасността на разстояние около 40 метра от мястото на удара, което разстояние е
изминала за време от 1.63 секунди. Установено е от заключението на АТЕ, че
водачката на автомобил „Рено“ е имала техническата възможност да възприеме
пешеходеца значително по-рано. Пешеходецът е престоял значително време на
платното.
Установено е, че подс.И. е
закъсняла с реакцията си спрямо момента на предприетото пресичане на платното.
Тя е имала достатъчно време и разстояние да се убеди в положението на
пешеходеца върху платното, да намали скоростта и предотврати ПТП при избор на
безопасна скорост за движение.
От заключението на автотехническата
експертиза е видно, че пешеходецът - постр.Д., е имал техническата възможност
да възприеме автомобила, неговото положение и скорост на движение преди да
предприеме пресичане на платното за движение. Той е бил върху платното за
движение при наличие на приближаващ се автомобил, което е технически
неправилно.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С
оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от страна на подсъдимата и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Съдът
извърши внимателен и подробен анализ на всички, събрани и проверени в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, преценени както поотделно, така и в съвкупността си и прие за установено
по несъмнен и безспорен начин, описаното
по-горе като фактическа обстановка. Настоящата инстанция подложи на анализ показанията
на свидетелите Живко Петров Забунов, Дженко Веселинов Тенев, Гюнайдън Мустафа Али, Мустафа Али
Мустафа, Пламен Стефанов Кръстев, Н.Ю.Д., Р.Б.Д., Ю.Ю.Д.,
Б.Ю.Д., З.Ю.Д., Ю.Ю.С. и Х.Ю.С., заключенията по
назначените съдебно-медицинска експертиза на труп № 217/2018г., съдебно-автотехническа експертиза, както и цялата
доказателствена съвкупност, приложена по делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Дженко Веселинов Тенев, Гюнайдън Мустафа Али, Мустафа Али
Мустафа, Пламен Стефанов Кръстев, тъй като са ясни, точни, непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и относими към предмета на доказване по делото и
установяват механизма на настъпилото ПТП. Показанията им се допълват и
кореспондират с показанията на свид.Живко Петров Забунов,
както и с показанията на наследниците на постр.Ю.Д. – свидетелите Н.Д., Р.Д., Ю.Д.,
Б.Д., З.Д., Ю.С. и Х.С., и със събраните по делото доказателствени материали –
протокол за оглед на ПТП от 16.09.2018г. с приложен фотоалбум към него, справка
за нарушител/водач на М.Д.И., талон за изследване на Ю.С.Д., справка в
централна база КАТ относно собственост на л.а.“Рено Меган
Сценик“, талон на л.а.“Рено Меган
Сценик“, СУМПС на подсъдимата, приемно-предавателен
протокол № 221/18.09.2018г., препис извлечение от акт за смърт, удостоверение
за наследници изх.№ 353/19.10.2018г., справка за съдимост, характеристика на
подсъдимата, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
По делото
безспорно и категорично е установено, че на 16.09.2018г. около 17.30 часа подс.М.И.
управлявала л.а.“Рено Меган Сценик“
с рег. № СН 00 96 АК, собственост на баща й Даниел Иванов, по път 2079 в посока
към гр.Сливен. Подсъдимата управлявала автомобила със скорост около 67 км/час.
На км14 от път 2079 в зоната на прав участък от пътя, подсъдимата възприела
спрял в десния банкет на пътното платно по посока на движението си микробус
„Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СН 21 10 АС, като левите
гуми на микробуса заемали около 20см от пътното платно. Подс.И. видяла, че до
спрелия микробус двама човека разговарят в близост до пътното платно. Двамата
мъже се разделили, като единият – свид.Гюнайдън Али се качил в микробуса на
мястото на водача, като в микробуса до него бил и свид.Мустафа, а другият –
постр.Ю.Д. останал зад спрелия микробус на платното за движение с гръб към
приближаващия се автомобил, управляван от подсъдимата. Тогава пострадалият, без
да се огледа, предприел пресичане на пътното платно от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на автомобила на подс.И.. Постр.Д., като пешеходец, е
следвало при пресичане на платното за движение извън населено място преди да
навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни
превозни средства, поради което не е спазил разпоредбата на чл.113 ал.2,
вр.ал.1 т.1 от ЗДвП. Действията на пострадалия като пешеходец се потвърждават
от показанията на свид.Гюнайдън Али, които съдът кредитира. Свидетелят посочва,
че пострадалият останал зад микробуса, който той управлявал и при самото
потегляне чул спирачки на автомобил и като погледнал в страничното огледало
видял, че пострадалият лежи по гръб в другата лента за движение. Показанията на
свид.Али кореспондират и с показанията на свид.Мустафа, на които съдът също
дава вяра и се установява категорично, че пострадалият се намирал зад спрелия
микробус. Пресичането на платното за движение от пострадалия, без да пропусне
движещият се автомобил, се установява и от показанията на свид.Тенев, чиито
показания съдът също кредитира, а и същите кореспондират с показанията на
свидетелите Али и Мустафа и свид.Кръстев, който е видял че подсъдимата при
управление на автомобила си е ударила с предната част на автомобила човек,
който изхвърчал нагоре и паднал. При пресичане на пострадалия на пътното
платно, подсъдимата в нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП не намалила
скоростта си на движение и не спряла, а продължила движението си, като
приближавала пострадалия. В един по-късен момент, когато подс.И. разбрала, че
има опасност да блъсне пешеходеца, направила опит да спре и да избегне удара
като завила волана наляво и намалила скоростта си на движение до 56 км/час.
Поради закъснение в реакцията на подсъдимата спрямо момента на предприетото
пресичане на платното за движение от пешеходеца, настъпил удар между лекия
автомобил, управляван от подсъдимата, с неговата челна лява част и лявата странична повърхност на тялото на
пешеходеца. Ударът бил в дясната лента за движение /по посока на движение на лекия
автомобил/ в близост до разделителната линия, т.е. в лентата за движение на
лекия автомобил. От удара тялото на пострадалия попаднало върху капака на
управлявания от подсъдимата лек автомобил, след това било изтласкано напред и
наляво, след което паднало на асфалта със значителна сила. Тези обстоятелства
категорично и безспорно се установяват от заключението по изготвената АТЕ,
което съдът кредитира изцяло като ясно, пълно, обосновано, без съмнение за
неговата правилност, кореспондиращо със заключението по изготвената СМЕ на труп
относно установените увреждания при извършения външен оглед, аутопсия и
изследвания на трупа на пострадалия. Механизмът на настъпилото ПТП категорично се
установява и от показанията на свидетелите Забунов,
Тенев, Али, Мустафа и Кръстев, които се кредитират от съда и кореспондират с
обективните находки при извършения оглед на местопроизшествие, подробно описани
в протокола. Категорично е установено, че ударът е настъпил в лентата за
движение на л.а.“Рено“ в близост до осевата линия /на 0.6м вдясно от
разделителната линия на лентите за движение – виж заключението на АТЕ за
мястото на удара, л.99 от ДП/, като след удара пострадалият е паднал по гръб в
другата лента за движение. Подсъдимата е възприела опасността на разстояние
около 40 метра от мястото на удара, но е имала техническа възможност да
възприеме пешеходеца значително по-рано – когато автомобилът е бил на
разстояние около 60м от мястото на удара. В момента на предприетото пресичане
на платното за движение от пешеходеца, което е с начално положение на около
0.8м до 1м от дясната граница на платното за движение, автомобилът е бил на
разстояние около 60м от мястото на удара, което е повече от опасната зона за
спиране на автомобила при скоростта му на движение 67 км/час, която видно от
заключението на АТЕ е 47м.
Категорично
е установено, че техническите причини, довели до възникване на процесното ПТП
са технически неправилното навлизане на пешеходеца, който е бил на платното за
движение при наличие на приближаващия се автомобил и без да се съобрази със
скоростта и положението на автомобила, като го изчака, е предприел пресичане на
платното за движение. Техническа причина за настъпването на ПТП е и
неправилното поведение на подсъдимата като водач на автомобила при възприемане
на човек върху платното за движение, тъй като при възприемане на опасността /безспорно
е установено, че при предприемане на пресичане на пътя от пострадалия,
автомобилът е бил на около 60м от мястото на удара/ технически правилно е
водачът на автомобила да предприеме намаляване на скоростта, за да е в
състояние да спре. Подсъдимата като водач на автомобила е закъсняла с реакцията
си и е предприела намаляване на скоростта на автомобила от около 40м от мястото
на удара.
По делото
се установи по категоричен и безспорен начин, че причина за настъпването на
смъртта на пострадалия Д. е автомобилната травма в резултат на блъскането му
като пешеходец от движещ се лек автомобил с последващо падане със значителна
сила и удряне на повърхността на терена на местопроизшествието, при което
пострадалият е получил значителни травматични увреждания в областта на главата
с повърхностни травми в областта на меките тъкани и умерено изразени субарахноидални кръвоизливи в тилните области на двете
големи мозъчни хемисфери. Установена е и тежка гръбначно-мозъчна травма със
счупване на врата между пети и шести шийни прешлени
със значително раздалечаване на същите и тежки натъртвания на гръбначния мозък
на това място. Установен е и тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с
вклиняване на малкомозъчните тонзили
и мозъчния ствол с големия тилен отвор, като в мозъка са установени
червеникави, точковидни кръвоизливи. Пострадалият е получил и значителна гръдна
травма с кръвонасядания в областта на меките тъкани на гръдния кош, счупвания
на левите ребра от второ до пето и счупване на дясната ключица. Установено е и
разкъсване на слезката с наличие на около 500мл кръв
в коремната кухина. При външния оглед на трупа на пострадалия има наличие на
повърхностни травми на горните и долните крайници от вида на охлузвания,
кръвонасядания, контузии на тъканите, предимно в областта на левия горен
крайник и десния долен крайник в областта на коляното. Причината за
настъпването на смъртта категорично е установена от заключението по изготвената
СМЕ, което съдът също кредитира като ясно, пълно, обосновано, безпротиворечиво, като това е тежката несъвместима с живота
съчетана травма и най-важно значение за настъпването на смъртта на пострадалия
има тежката гръбначно-мозъчна травма със счупване на врата и тежки натъртвания
на гръбначния мозък в областта на шийния сегмент,
непосредствено в областта на шийното удебеление. За настъпването на смъртта на пострадалия има
значение и тежката гръдна и коремна травма. Безспорно са установени етапите на
удара в резултат на получените и констатирани увреждания по тялото на
пострадалия. При първата фаза са получени уврежданията в резултат на блъскане
на тялото на пострадалия от лекия автомобил с предната си част в лявата
странична повърхност на тялото на пострадалия. През втората фаза пострадалият
бил подхвърлен нагоре и е паднал върху автомобила, когато е получил
гръбначно-мозъчната и гръдна травма. По време на третия етап, пострадалият е
паднал на повърхността на местопроизшествието, като е получил останалите
травматични увреждания в областта на слезката и крайниците.
След настъпилото ПТП, пострадалият е изпаднал в състояние на тежък травматичен
и спинален шок, като е починал в спешното отделение,
където бил закаран. Съдът намира, че настъпването на смъртта на пострадалия е
пряка и непосредствена последица от получените травми при възникналото ПТП и
настъпилите усложнения в тази връзка.
След
удара на пешеходеца, подсъдимата И. внезапно спряла автомобила си, поради което
и спиране предприел движещият се зад нея л.а.“Фиат Толедо“, управляван от
свид.Тенев. При това свид.Тенев ударил с неголяма сила дясната задна броня на
лекия автомобил, управляван от подс.И.. Подсъдимата и свидетелите Тенев и
Кръстев излезли от автомобилите си, без да ги местят. Свид.Тенев отишъл при
пострадалия и установил, че същия е жив, поради това извикал на помощ
свидетелите Али и Мустафа от спрелия микробус. Качили пострадалия в микробуса и
го откарали в ЦСМП Сливен, където бил приет в състояние на клинична смърт, без
пулс. Провели се реанимационни действия, но в 18.25
часа пострадалият починал.
При
настъпването на катастрофата бил подаден сигнал на телефон 112, като на място
пристигнали служители на Пътна полиция. Подсъдимата била изпробвана с
техническо средство за наличие на алкохол, който отчел нула промила, като
по-късно същата била изпробвана и за употреба на упойващи вещества, като
техническото средство също отчело отрицателна проба.
Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и вещественото доказателство, които не се оспорват от страните.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и събрани
доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието
си подс.М.Д.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1, вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на
16.09.2018г., на път 2079, км.14 в землището на гр.Сливен, при управление на
МПС – лек автомобил „Рено Меган Сценик“
с рег.№ СН 0096 АК, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.20
ал.2 изр.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, и по непредпазливост причинила смъртта на Ю.С.Д.,***.
Анализът
на събраните по делото доказателства сочи категорично, че на инкриминираните
място и време подсъдимата И. управлявала процесния лек автомобил в нарушение на
правилата за движение по пътищата, визирани в нормата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП. Доказателствената съвкупност по делото по
несъмнен начин сочи, че от обективна страна е налице управление на автомобила
от подсъдимата, като същата не е намалила скоростта и не е спряла, когато е
възникнала опасност за движението. Видно от назначената авто-техническа
експертиза подсъдимата при предприемане на пресичането на пътното платно от
пешеходеца е била на около 60м от мястото на удара, което е по-голямо от
опасната зона за спиране на автомобила от 47м. Подсъдимата като водач на
автомобила е било техническо правилно да предприеме намаляване на скоростта, за
да е в състояние да спре при предприетото от пешеходеца пресичане на платното
за движение. Водачката на автомобила е закъсняла с реакцията си. Тя е била
длъжна да намали скоростта си на движение и при необходимост да спре превозното
средство, което управлява, за да избегне удара на пешеходеца.
От
обективна страна е безспорно установено, че техническа причина довела до
възникване на процесното ПТП е и технически неправилното навлизане на
пешеходеца, който е бил на платното за движение при наличие на приближаващ се
автомобил и без да се съобрази със скоростта и движението на автомобила.
Технически правилно е било пешеходецът да изчака преминаването на автомобила, а
след това да предприеме пресичане на платното за движение. По този начин е
допуснато от страна на пострадалия съпричиняване на вредоносния резултат.
Пострадалият
Д., като пешеходец, намиращ се извън населено място, е бил предвидимо препятствие,
поради което една от техническите причини за настъпилото произшествие е
движението на автомобила с технически несъобразена скорост на движение,
съобразно обстоятелството, че е възникнала опасност за движението. В настоящия
случай съдът намира, че не е налице случайно деяние по чл.15 от НК. Случайно деяние
би било налице ако при движение на автомобила възникне внезапна опасност за
движението и водачът не може да я преодолее. В случая скоростта на движение на лекия
автомобил е следвало да бъде намалена при възникване на опасността за движение,
т.е. при предприемане на пресичане на пътното платно от пешеходеца, когато
автомобилът е бил на 60м от мястото на удара. Подс.И., като водач на автомобила
не е намалила скоростта, като същата е предприела намалянето
й, когато е била на около 40м от мястото на удара, т.е. същата е закъсняла с
реакцията си да намали скоростта. Поради това, причина за настъпване на
процесното произшествие е и виновното нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП от
страна на подс.И. като водач на лекия автомобил. Нормата на чл.15 от НК има
възможност да се приложи само ако водачът е управлявал правомерно лекия
автомобил, а фактите по делото не сочат на такава правомерност. За подсъдимата И.,
като водач на автомобила, деянието не е случайно, тъй като същата сама се е
поставила в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните
последици, т.е. при допуснато съзнателно нарушение на закона, а именно на разпоредбата
на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП. В настоящия случай подсъдимата е управлявала
автомобила със скорост, за която опасната зона за спиране е около 47 метра,
която е по-малка от разстоянието, на което се е намирал пешеходеца при
предприемане на пресичане на платното за движение, а именно 60м от мястото на
удара. Подсъдимата имала достатъчно време и разстояние да се убеди в
положението на пешеходеца върху платното за движение, да намали скоростта си и да
предотврати ПТП при избор на безопасна скорост за движение. Поради това не може
да намери приложение разпоредбата на чл.15 от НК.
От
обективна страна е безспорно, че е налице пряка причинна връзка между
настъпилия общественоопасен вредоносен резултат и
допуснатото от подсъдимата нарушение на правилата за движение по пътищата,
визирани в нормата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП. Безспорно е, че технически
неправилното поведение на подсъдимата като водач на автомобила при възприемане
на човек върху платното за движение, се явява една от причините за настъпване
на ПТП, пряк резултат от което е настъпилата смърт на пострадалия Д.. Смъртта
на пострадалия се дължи на тежката несъвместима с живота съчетана травма, като
най-важно значение за настъпването на смъртта му имала тежката
гръбначно-мозъчна травма със счупване на врата и тежки натъртвания на
гръбначния мозък в областта на шийния сегмент,
непосредствено в областта на шийното удебеление – т.нар. спинален шок,
както и тежката гръдна и коремна травма. Безспорно е установено, че описаните в
заключението на съдебно-медицинската експертиза травми на пострадалия и настъпилата му
смърт са пряка и непосредствена последица от възникналото ПТП. Установените
увреждания на пострадалия са получени в резултат на блъскане на тялото му, подхвърляне
на тялото му нагоре и падане върху автомобила, както и удряне на тялото му по
повърхността на терена на местопроизшествието. Категорично и безспорно са
установени трите фази на произшествието, при които пострадалият е получил и
съответните увреждания, в резултат на които по-късно е починал.
От
субективна страна деянието на подсъдимата И. е извършено при форма на вина
несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК. Подсъдимата не е
предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, с оглед придобитата си
правоспособност за управление на МПС. Подсъдимата била длъжна да знае правилата
за движение по пътищата, включително и правилото на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП,
че трябва да намали скоростта си на движение и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението. Нещо повече, подсъдимата няколко
месеца преди настъпване на процесното ПТП е получила свидетелство за управление
на МПС, издържала е успешно изпит през месец юни 2018г., свързан с правилата за
движение по пътищата, което определя нейното знание на тези правила.
Подсъдимата, като не се е съобразила с конкретната разпоредба от ЗДвП е станала
причина за настъпване на процесното ПТП, пряка и непосредствена последица от
което е причинената смъртта на пострадалия Д.. Налице е била обективна
възможност за движение със съобразена скорост, тъй като движението се
осъществявало в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка, добра
видимост, прав участък и пешеходецът е предприел пресичане на платното за
движение, когато автомобилът е бил на около 60м от мястото на удара и
подсъдимата е имала възможност да намали скоростта и да спре без да настъпи
удар. Безспорно подсъдимата е могла и е била длъжна да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Действително
подсъдимата нямала дълъг стаж като водач на МПС, но е имала задължението да
познава и да спазва правилата за движение по пътищата. Поради това съдът
намира, че е категоричен извода за съставомерност на престъпното деяние,
извършено от подсъдимата, както от обективна, така и от субективна страна.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява проявеното
от страна на подсъдимата И. незачитане на правилата за движение по пътищата и
несъобразяване с разпоредбата от ЗДвП, регламентираща намаляване на скоростта и
в случай на необходимост спиране при възникване на опасност за движението.
Разпитана
на досъдебното производство подс.М.Д.И. разбира обвинението, не дава обяснения.
В с.з. подсъдимата се признава за виновна и делото се разгледа по реда на Глава
27 от НПК, съкратено съдебно следствие.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимата за извършеното от нея престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на
дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимата да
извърши конкретното престъпление, както и прецени всички останали
обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36
относно целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на подсъдимата, да
се въздейства предупредително върху нея и другите членове на обществото, както
и да се отнеме възможността подсъдимата да върши други престъпления. За
извършеното от подсъдимата престъпление законът предвижда кумулативно
наказанията лишаване от свобода от две до шест години и лишаване от право да
управлява МПС. Предвид това, че съдът е провел съкратено съдебно следствие, при
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, указваща приложение на нормата на чл.58а от НК.
Съдът
намира, че осъщественото от подсъдимата деяние се отличава със завишена степен
на обществена опасност, предвид характеристиките на същото, вида на нарушените
обществени отношения, настъпилия вредоносен резултат, начина на осъществяването
му и честата проява в обществото. Тази обществена опасност се отчита и
съобразявайки подбудите, мотивирали подсъдимата да извърши конкретното деяние,
и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността й.
Въпреки това съдът счита, че обществената опасност на процесното деяние не е
по-висока от тази на други деяния от същия вид.
От друга
страна, личността на подс.И. е с ниска степен на обществена опасност.
Подсъдимата е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, изразява
искрено съжаление за случилото се, на изключително млада възраст, към момента
на извършване на деянието е била ученичка в средно училище, а сега е завършила
средното си образование и кандидатства за продължаване на обучението си, като
не е без значение е и съпричиняването от страна на
пострадалия пешеходец, който е предприел пресичане на платното за движение в нарушение
на правилата за движение по пътищата. Съдът не отчита като отегчаващо
отговорността на подсъдимата обстоятелството, че същата не е дала обяснения на
досъдебното производство, което е нейно право и не следва да се отчита в нейна
вреда. Изброените обстоятелства съдът счита като смекчаващи, като към тях не
следва да се отчита факта, че подсъдимата няма допуснати предходни нарушения на
правилата за движение по пътищата, тъй като към момента на извършване на
процесното ПТП подсъдимата е имала издадено СУМПС само от около три месеца - на
04.06.2018г., т.е. един сравнително кратък период от време, но въпреки това подсъдимата
не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, поради което
личността й не се характеризира като такава с по-висока степен на обществена
опасност. При определяне размера на наказанието следва да се има предвид също,
че при процесното произшествие подсъдимата е управлявала автомобила със скорост
по-ниска от разрешената за съответния участък, въпреки че не е била съобразена с
възникналата опасност на платното за движение, а именно възприемането на човек
на пътя и възможността да спре при предприетото пресичане на пътното платно от
пешеходеца.
Всички
изброени смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства нямат характер
нито на многобройни, нито на изключително по смисъла на чл.55 ал.1 от НК,
обстоятелства, поради което съдът определи наказание на подс.И. по правилата на
чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК. Съпоставяйки отегчаващите отговорността на
подсъдимата обстоятелства, а именно тежестта на допуснатото от нея нарушение на
ЗДвП по настоящото дело, довело до вредоносния резултат, характерът на настъпилия
вредоносен резултат и отчитайки смекчаващите такива – чисто съдебно минало,
младата възраст, семейната
среда, обстоятелството, че подсъдимата продължава да учи и изразеното съжаление,
приносът на пострадалия за осъществяване на процесното деяние, съдът определи
наказанието на подсъдимата при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съобразно чл.54 от НК в минимален размер, а именно в размер на две
години лишаване от свобода, което съдът редуцира на основание чл.58а ал.1 от НК
с една трета, като наложи наказание на подсъдимата в размер на една година и
четири месеца лишаване от свобода.
Съдът
намира, че в случая са налице абсолютно задължителните условия на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание – то е лишаване от свобода
за срок по-малък от три години и подсъдимата не е осъждана на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер. Едновременно с това, вземайки предвид
и факта, че подсъдимата е завършила средно образование, продължава обучението
си в следваща степен на образование, а също и семейната среда, е достатъчно, за
да се направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане
спрямо нея. С оглед личностните особености на подсъдимата, положителния й
социален облик и младата й възраст, е възможно целите на специалната превенция
да бъдат успешно реализирани чрез освобождаване на дееца от ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Действително, за постигане
целите на индивидуалната превенция и най-вече за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимата, която трайно и последователно осъществява учебна дейност и има
добри характеристични данни и семейство, а настоящата проява е инцидентна в
живота й, не е наложително тя да търпи реално определеното й наказание, като
бъде изолирана от обществото, откъсната от нормалната среда, в която живее и учи,
и бъде поставена при ограниченията на пенитенциарно
заведение. По този начин чрез условното осъждане, позволяващо запазване на
обичайното място на дееца в обществото, може обосновано да се очаква
положителен резултат на поправяне и превъзпитание от наказателната репресия. В
съответствие с правната норма на чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването
на наложеното наказание лишаване от свобода за минимален изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила, който е съобразен с размера
на конкретното наказание, с позитивната характеристика на подсъдимата като
личност и подкрепа от семейството, с утвърдено правомерно поведение на подсъдимата,
както и с трайно установената съдебна практика.
Съдът, в
съответствие с правната норма на чл.343г от НК, наложи на подсъдимата наказание
лишаване от право на управление на МПС за срок от две години, считано от
22.03.2019г. /виж Постановление изх.№ 2686/18 от 18.03.2019г. на ОП Сливен –
л.33 от ДП и справка от сектор „ПП“ при ОД МВР Сливен с дата 03.06.2019г. – л.45
от НОХД № 295/2019г. по описа на СлОС/. Размерът на
това наказание съдът съобрази със степента на обществена опасност на
конкретното транспортно престъпление, с ниската степен на опасност на
подсъдимата като човек и малкия стаж на подсъдимата като водач на МПС, със
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
с приноса на пострадалия към деянието. При индивидуализиране на срока на
въпросното наказание, съдът съблюдава и разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, и
конкретно определи размер на това наказание, който не надминава установения в
цитираната правна норма максимум от три години над срока на наложеното
наказание лишаване от свобода. В този смисъл наказанието лишаване от право да
управлява МПС е в рамките на тези срокове и ще изиграе своята поправителна и
превъзпитателна роля.
С оглед
правилата на процеса, съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата
по сметка на ОД МВР Сливен направените по делото разноски в размер на 692.07
лева. Тези разноски са свързани с предмета на доказване по делото, поради това
и на основание чл.189 ал.3 от НПК, и предвид постановената осъдителна присъда,
съдът осъди подс.И. да ги заплати.
Вещественото
доказателство лек автомобил „Рено Меган Сценик” с рег.№ СН 0096 АК, предаден с
приемателно-предавателен протокол № 221/18.09.2018г. и оставен на съхранение в
ОД на МВР Сливен, да се върне на собственика Даниел Иванов Иванов,
ЕГН **********, след влизане в сила на присъдата. Видно от приложената по
делото справка от централната база на КАТ, собственик на л.а.“Рено Меган Сценик“ с рег.№ СН 0096 АК
е Даниел Иванов Иванов, баща на подсъдимата И.,
поради което съдът върна процесния автомобил на собственика.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите се написаха на 10 юли 2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: