О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ …………………….
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр.Варна - ІV касационен
състав, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател
: Мария Ганева
Членове :
Марияна Ширванян
Веселина Чолакова
като разгледа докладваното от
председателя к. адм.дело № 3422 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по
жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез Б.Г.Б. ***/ , срещу Наредбата на ОбС Варна за обществения ред без
чл. 5, ал.1 и чл. 70 от същата.
Релевира се съществено нарушаване
на административнопроизводствените правила при издаване на частично атакувания
подзаконов нормативен акт. Правният интерес от оспорване се обосновава с факта
, че З. е правоспособен водач на МПС и поради тази причина може да управлява
автомобил на територията на цялата страна , включително и в Община Варна ,
най-вече пред летните месеци , когато пребивава в гр. Варна. Отправя се искане за обезсилване или отмяна на оспорената наредба.
Към жалбата се прилага свидетелство за правоуправление № ********* , валидно до 07.12.2020 г.,
пълномощно от Валентина Тодорова Кунева
за управление на личния й лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № Х 3133 ВК“ от
ж-ля, читателска карта , издадена от
регионалната библиотека „ П. Славейков „ –Варна № ********* , писмо
на същата библиотека до ж-ля с данни за срок на валидност на посочена
читателска карта от 03.10.2017 г. до 02.11.2017 г. и от 10.08.2018 г. до
09.02.2019 г., фискален бон за платен
паркинг на жп гара в гр. Варна от
03.10.2017 г., , данъчна фактура № 4035/10.08.2018 г. от „Вилия 2 „ООД с получател П.Т.З. за една нощувка от 80.00 лв. с ДДС.
Изготвена по служебен почин
справка от НБД „Население“ сочи за актуален постоянен и настоящ адрес ***.
Изложената установеност налага
извод за недопустимост на съдебно производство поради липса на правен интерес
от оспорване :
П.З. обжалва подзаконов
нормативен акт- Наредбата на ОбС Варна за обществения ред.
Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите
и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да
бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения / чл. 186, ал.1 от АПК/.
Според даденото тълкуване на
цитираната правна норма в решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006
г. във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или
нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд,
че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това
заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. По принцип
нормативният административен акт се отнася до широк кръг от граждани, чиито
законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да
обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Това всъщност е
смисълът на чл. 120, ал. 2 от Конституцията,
който дава право да обжалват акта всички засегнати лица.
Конституционният съд
счита, че твърдението, че не е необходимо да се доказва правен интерес при
обжалването на административните нормативни актове, е необосновано. Трудно би
могла да бъде споделена позицията дори и при възможно най-широкото разбиране за
правен интерес, което включва необходимостта от законосъобразна дейност на
изпълнителната власт, той да не се обосновава при упражняване на правото на
защита пред съда. Формулата за интерес по презумпция не принадлежи към
световните демократични стандарти в публичното право и е чужда в същата степен,
както и вината по презумпция на съвременното наказателно право. Правното
понятие за интерес се различава от политическото в житейския смисъл на думата,
което понякога имплицитно се извежда от вредата за противника или ползата за съюзника.
Конституционният съд счита, че във всички случаи при съдебно обжалване на
актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица
интересът следва да се обосновава. Това
произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на
принципа за правовата държава (Решение № 1 от 2005 г. по к. д. № 8 от 2004 г.).
Конституционният
съд приема, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите,
когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава
задължения за тях. Нормата на чл. 186, ал. 1 АПК обаче предвижда и възможност за съдебно обжалване от страна на граждани
и юридически лица винаги когато административният нормативен акт може да наруши
права, законни интереси или да създаде задължения за тях.
В това отношение
законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл.
120, ал. 2 от основния закон и не е предвидил actio popularis или
възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната
власт, дори когато ничии права не са нарушени или потенциално застрашени.
Именно възможността за въвеждане на actio popularis би влязла в противоречие с
изискванията на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и би следвало да се обяви за противоконституционна.
В случай че се
възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на
изпълнителната власт дори когато не само негови лични, а и ничии права не са
нарушени или застрашени, то тогава правото на защита се отъждествява с
публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на
държавните органи. Принципната разлика между правото на защита срещу изпълнителната
власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се състои в това,
че тези две форми за контрол на законността имат различни основания, от които
произтича правно защитената възможност да се атакуват подзаконовите нормативни
актове. При държавните органи защитата на законността произтича от мандата,
възложен им чрез избор или назначаване и овластяването им с правомощия в
Конституцията и законите.
Те защитават правата на всички, без да имат личен
интерес, обусловен от нарушени или застрашени права по силата на пълномощията
си, произтичащи от политическото представителство. С други думи, от прякото или
индиректно упълномощаване от суверена да бранят правовата държава и
демократичното управление. Правото на съдебната защита и обжалването на
подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица
възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни
интереси или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат
да бъдат защитавани правата, законните интереси или обременяването със
задължения на други граждани.
Схващането, че е
възможно всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт
дори когато неговите права нито са засегнати, нито са застрашени, поражда редица
проблеми. Легитимацията, без да се обосновава правен интерес и без нарушаване
или застрашаване на лични права на жалбоподателя, би могла да има нежелан ефект
по отношение на различни правни субекти.
Правото на защита не е публична функция, а процесуалната легитимация не
е институт на пряката демокрация, чрез която се упражнява народният
суверенитет. За разлика от държавните органи гражданите са носители на права, а
не титуляри на правомощия, чрез които се реализира държавната власт.
В конкретния случай З. заявява засягане на субективното му право да
управлява МПС при временно прибавяне на територията на Община Варна през летните месеци.
Първо, нормативна регулация с
касателство към управление на МПС се съдържа само в раздел VІ на Наредбата на
ОбС Варна за обществения ред , наименован „Организация на транспортното обслужване и безопасност на движението“ . С
посочения нормативен адм. акт се регламентират различни обществени отношения ,
свързани с осигуряването и опазването на обществения ред, опазването на
публичната и частна собственост, създаване на условия за спокойствие, труд и
отдих на гражданите и поддържане на естетичен вид, природосъобразна екологична
среда и чистота на населените места, опазване на здравето на хората / чл.1 ,
ал.1 от Наредбата/.
На следващо място, Наредба на ОбС
Варна за обществения ред се прилага по отношение на:
1. всички лица, които живеят
постоянно или временно пребивават на територията на община Варна;
2. собствениците и наемателите на
жилищни сгради;
3. управителите на етажната
собственост, по отношение на предназначените за общо ползване части на сгради и
прилежащите терени;
4. управителите на търговски
дружества, едноличните търговци, ръководителите на предприятия, учреждения и
организации, развиващи дейност на територията на община Варна / чл.1, ал.2 от
Наредбата/.
Подателят на жалбата не твърди ,
че притежава недвижима собственост на територията на посочената община, че е
управител на търговско дружество, развиващо дейност на територията на Община
Варна. З. няма постоянен или настоящ адрес ***.
При твърдение на З. за засягане
единствено на неговото субективно материално право да управлява МПС отсъства
правен интерес от цялостно обжалване на Наредбата.
Второ, приложените към жалбата писмени доказателства сочат негов
статут на правоспособен водач, който обаче не притежава личен автомобил , а
може да ползва според текста на представено по делото пълномощно лекия
автомобил на Валентина Кунева , само ако
същата му го предостави . Тези данни
навеждат на извод за ограничена възможност на З. често да управлява МПС
, още повече в Община Варна , която е отдалечена на 300 км. от неговото местоживеене-***.
Приложеният към жалбата фискален бон за платена на 03.10.2017 г.
такса за паркиране в гр. Варна не съдържа информация за лек автомобил ,
включително на посочения в представеното
по делото пълномощно , няма данни за лицето, ползвало услугата, поради което не
представлява пряко доказателство за пребиваване на З. в гр. Варна.
Представена данъчна фактура сочи за една нощувка на З. през лятото на 2018
г.
В определение № 13946/16.11.2017 г. на ВАС по
адм. дело № 12430/17 г. се посочва, че за да се приеме, че разпоредбите на подзаконов нормативен акт реално застрашават права и законни интереси,
е необходимо да е налице трайна връзка между него и населените места в общината.
Възможността да се засегнат права и законни интереси по смисъла на чл.
186, ал1 от АПК и по чл. 120 , ал.2 от
КРБ от оспорения акт следва да
съществува реално , а не хипотетично. Подобна позиция е обективирана и в
определение № 4619/11.04.2018 г. на ВАС
по адм. дело № 3303/18 г. /.
Съдът споделя
тезата за трайна привръзка на
оспорващия с общината предвид действието по място на приеманите от
общинските съвети нормативни актове до територията на общината / чл. 76, ал.3 от АПК и чл. 8 ЗНА/. При липса на подобна трайна привръзка потенцията за засягане на негов законен интерес е с толкова нисък
интензитет, че изключва дори
прогресивната му легитимация за оспорване на акта/ виж определение №
11807/04.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 11797/18 г./.
Правилото на чл.1 , ал.1 от Наредбата сочи за
широк предметен обхват на правна
регулация , но в същия не попада упражняване на правото по ползване на
библиотечни услуги , поради което и приложените към жалбата доказателства за
издадена читателска карта на З. от регионалната библиотека в гр. Варна не
обуславят съществуване на правен интерес от оспорване, още повече че в жалбата
се твърди неблагоприятно засягане единствено на правото да се управлява МПС .
Липсва подобно твърдение, тъй като П.Т.З.
е запознат, че редът за ползване на
библиотечни услуги се съдържа в различен нормативен акт - Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги , понеже той като читател на регионалната
библиотека е обжалвал частично посочения нормативен акт на Общински съвет Варна
като са образувани адм. дела № 1889/2018г.; 2663/18 г. и 2664/18 г. по описа на
Адм. съд гр. Варна , както и същата наредба на Общински съвет Габрово в
качеството му на като читател на
регионалната библиотека „Априлов-Палаузов“ гр. Габрово / виж адм. дело №
13712/17 г. на ВАС/.
Издаването на читателска карта на З. в
конкретния случай не доказва негова трайна връзка с Община Варна , тъй като
според оповестените на интернет страницата на регионалната библиотека правила
за снабдяване с читателска карта е необходимо само представяне на документ за
самоличност и заплащане на такса за ползване на обществената услуга , без
обвързаност с временно или постоянно пребиваване на територията на общината.
Постигането на преследваната от З.
цел по гарантиране на законосъобразност на наредбата за обществения ред е
възможна чрез различно правно средство- сезиране на Прокуратурата с искане за
подаване на протест на основание чл. 186, ал.1 от АПК с оглед нормативно разписаното й правомощие по осъществяване
надзор за законност / чл. 16 от същия кодекс/ , включващо и предприемане на действие по отмяна на
незаконосъобразни адм. актове.
В обобщение съдебното
производство следва да се прекрати , тъй като съществуването на правен интерес
е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на потестативното
субективно право на жалба , за чието съществуване съдът е задължен да следи
служебно.
Мотивиран от изложените
съображения Варненският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
П.Т.З. *** срещу Наредбата на ОбС Варна
за обществения ред без чл. 5, ал.1 и чл. 70 от същата.
ПРЕКРАТЯВА производство по адм.
дело № 3422/2018 г. по описа на Административен съд- Варна.
Съдебното определение подлежи на
обжалване пред Върховния административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.