Присъда по дело №734/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 26
Дата: 10 септември 2021 г. (в сила от 10 септември 2021 г.)
Съдия: Светлин Иванов Иванов
Дело: 20212100600734
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 26
гр. Бургас , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212100600734 по описа за 2021 година
На основание чл.336 ал. 1 т.2 вр. чл. 334 т. 2 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260096 от 29.06.2021г., постановена по НЧХД № 4346/ 2020г.
по описа на Районен съд-Бургас, и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подс. Д. К. К. ЕГН **********, роден на ******* г. в гр.*******, област
****, с настоящ адрес: с. ********, община *****, област *****, ******, **** гражданин,
********, *********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че в гр. Бургас, в статия със заглавие „Съдебна сага между
баща и син продължава вече осма година“, публикувана във вестник Черноморски фар, год.
XXXIV, бр. 69/8191/, Бургас, 18-24 септември 2020г., на стр. 12, в рубриката „Бургаска
Темида“, публикувана на 21.09.2020г. и в информационния сайт www.faragency.bg на
вестник „Черноморски фар“, с думите „Но той, зад гърба ни го присвои, и то с измама“,
приписал на тъжителя К. Д. К. ЕГН ********** престъпление по чл. 209 от НК, а именно, че
е присвоил с измама завещания от М. К. имот, находящ се в гр. ****, област *******, ул.
********** - престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а от НК подс. Д. К. К. ЕГН ********** от
наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.
147, ал. 1, предл. 2 от НК, и му НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на
1 500 лева.
ОСЪЖДА подс. Д. К. К. ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на тъжителя К. Д. К. ЕГН
********** от гр.******* сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за
1
причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие извършеното
от подсъдимия престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума от датата
на увреждането – 21.09.2020г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск над уважения размер от 2000 лева до предявения размер от 15 000 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 вр. ал.1 от НПК подс. Д. К. К. да ЗАПЛАТИ на
тъжителя К. Д. К. сторените от него деловодни разноски в размер на 817 лева, включващи
адвокатско възнаграждение и държавни такси за образуване на съдебното производство и за
снабдяване със съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 вр. ал.1 от НПК подс. Д. К. К. да ЗАПЛАТИ в
полза на държавата по сметка на Окръжен съд-Бургас следващата се върху уважения
граждански иск държавна такса в размер на 80 лева, както и държавна такса в размер на 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата е окончателна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда № 26 от 10.09.2021година,
постановена по ВНЧХД № 734/ 2021 г. по описа на Окръжен съд-Бургас


Производството пред настоящата инстанция е въззивно и е образувано по повод
жалба от адв. П.Д. от АК-Бургас, упълномощен повереник на К. Д. К. ЕГН ********** от гр.
********, ул. „********“ №**, област ******, и съдебен адрес гр.******, ул. „*******“№*,
вх.*, ет.* - тъжител по НЧХД № 4346/ 2020г. по описа на Районен съд-Бургас, против
присъда № 260096 от 29.06.2021г., постановена по същото дело. С присъдата
първоинстанционният съд признал подс. Д. К. К. ЕГН ********** от с.********, община
*****, област ******, за невинен и го оправдал по повдигнатото му с тъжбата обвинение за
престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 147 ал.1 предл.2 от НК, извършено на
21.09.2020г. в гр.Бургас, чрез излагане на клеветнически твърдения спрямо тъжителя в
статия със заглавие „Съдебна сага между баща и син продължава вече осма година“,
публикувана във вестник „Ченоморски фар“, 18-24.09.2020г., стр.12 в рубрика „Бургаска
Темида“, както и в публикация от 21.09.2020г. в информационния сайт www.faragency.bg на
вестник „Ченоморски фар“, като чрез думите „Но той, зад гърба ни го присвои, и то с
измама“, приписал на тъжителя К.К. престъпление по чл.209 ал.1 от НК, а именно, че е
присвоил с измама завещания от М. К. имот, находящ се в гр.******, област *****, ул.
„*****“ №**. Със същата присъда районният съд отхвърлил предявеният от тъжителя К.К.
граждански иск за неимуществени вреди в размер на 15000 лева, и на основание чл.190 ал.1
от НПК осъдил тъжителя да заплати по сметка на съда следващата се върху гражданския иск
държавна такса в размер на 600 лева, и държавна такса в размер на 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
С въззивната жалба се изразява несъгласие с постановената оправдателна присъда с
общи съображения за нейната незаконосъобразност и неправилност, предвид факта, че към
момента на подаване на жалбата мотивите към оспорената присъда все още не са огласени.
Претендира се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с
която подс. Д.К. да бъде признат за виновен за посоченото в тъжбата престъпление по
чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 147 ал.1 предл.2 от НК, като му бъде наложено справедливо
наказание, и да се уважи изцяло предявеният от тъжителя граждански иск за претърпените
от него неимуществени вреди от непозволено увреждане. С жалбата не са отправени
доказателствени искания.
В допълнително писмено изложение към жалбата, както и във въззивното съдебно
заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата, развива подробни
съображения за допусната от районния съд едностранчивост и превратност при
доказателствения анализ, като съсредоточил вниманието си само върху част от
съдържанието на инкриминираната статия и на част от показанията на свид. Р. – автор на
статията, и при ограничен прочит само на тези доказателства стигнал до неправилни
фактически и правни изводи относно съставомерността на деянието и неговия автор.
Анализирайки целия текст на статията и целите показания на свид. Р., повереникът
аргументира теза, че подс. К. еднозначно и многократно в разговора с журналиста е обвинил
сина си К.К. в извършването на измама чрез манипулиране на оставеното от баба му М.К.
саморъчно завещание, с цел да присвои наследствения имот. Насочва към противоречието в
мотивите на първоинстанционната присъда, където се приема, че проведените наказателни и
граждански производства във връзка със споровете за наследствения имот еднозначно са
установили, че спорното завещание действително е подписано от наследодателката М. К., и
това е станало основание воденото наказателно производство да бъде прекратено, а
1
гражданският спор да бъде решен в полза на тъжителя К.К., но едновременно с това са
изложени необосновани заключения, че от текста на статията не ставало ясно кого точно
има предвид подсъдимият – дали сина си, настоящ тъжител, или нотариусът, пред когото
била обявено саморъчното завещание и който съставил съответен протокол за това
действие. Предлага на съда да приеме, че подс. Д.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е обвинен, както и че от деянието за
тъжителя са настъпили неимуществени вреди, поради което моли оспорената присъда да
бъде отменена изцяло и вместо нея да пъде постановена нова въззивна присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и съответно наказан, като се уважи в пълен размер
и предявения граждански иск и в полза на тъжителя се присъдят сторените от него
деловодни разноски.
В съдебното заседание служебният защитник на подс. Д.К. оспорва жалбата, изразява
становище, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия, правилно и
обективно е установил релевантните факти и въз основа тях е достигнал до обосновани и
съобразени със закона изводи за недоказаност на обвинението и неговото авторство.
Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и
законосъобразна, а жалбата срещу нея да бъде оставена без уважение.
Като взе предвид доводите и съображенията на страните, и след цялостна въззивна
проверка на присъдата в предмета и пределите на чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от
въведените от страните основания, Бургаският окръжен съд счете жалбата на частния
тъжител за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК
преклузивен 15-дневен срок от легитимирана да обжалва страна, осъществяваща
обвинителна функция в съдебното производство, и пред надлежния съд. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
По предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и
съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. Районният
съд е основал присъдата си на следните доказателствени източници:
Гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Р. (л. 118-120); Ж. Б. (л. 89-90);
С. К. (л. 91-92), и частично от тези на И. Н.(л. 90-91);
Писмени доказателства - справка за съдимост на подс. Д.К. (л. 48); оригинален бр.
69/8191 от 18-24.09.2020 г. на вестник Черноморски фар (л. 47), както и нотариално заверен
препис от статия, снет от електронен сайт на изданието Черноморски фар от нотариус с peг.
№ 557 на Нотариалната камара (л. 48—54); постановление за прекратяване на наказателно
производство (л. 55-59); Решение № 567/22.03.2016г. по гр.д. № 27/2015г. по описа на
Окръжен съд - Бургас (л. 60-71); Решение № 85/06.07.2016г. по в.гр.д. № 214/2016г. по описа
на Апелативен съд-Бургас (л.72-77); Определение № 217/10.04.2017г. по гр.д. № 4365/2016г.
по описа на на ВКС (л. 78-86); писмен отговор от свид.Г. Р. (л. 126); писмен отговор от С.
Ш., главен редактор на вестник „Черноморски фар“ (л.127).
При осъществения цялостен служебен контрол въззивният съд не констатира
съществени нарушения на процесуални правила с ефект върху правото на защита на
подсъдимия или на процесуалните права на частния тъжител, нито слабости, касаещи
събирането, закрепването и приобщаването на гласните и писмените доказателства и
доказателствени средства.
След самостоятелна проверка и анализ на описаната доказателствена съвкупност,
настоящата инстанция приема, че всички релевантни с оглед на обвинението факти от кръга,
посочен в чл.102 от НПК, са били пълно и правилно установени от районния съд.
Възприетите от въззивния съд за установени фактически положения са следните:
Подсъдимият Д. К. К. ЕГН ********** е роден на ********* г. в гр.*****, и е с
настоящ адрес в с.*******, община *****, област *****. Той е *******, ****** гражданин,
2
******, и е **** на частния тъжител К.К..
Между подс. Д.К. и тъжителя К.К. отдавна съществувал спор относно собствеността
върху недвижим имот, находящ се на адрес гр.******, ул. „*******” № ** Част от този
имот била собственост на М. К. (майка на подс. Д.К. и баба на тъжителя К.К.) до
27.12.2012г., когато М.К. починала. След смъртта й били установени две нейни саморъчни
завещания от една и съща дата - 10.08.1992г. С едното завещание М. К. завещавала на сина
си подс. Д.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, част от което била и собствената
й идеална част от къщата на ул. „******” № **. Това завещание било оставено за пазене в
Районен съд - Айтос, а след смъртта й, на 22.10.2013г., било обявено от съдия по
вписванията при същия съд. С другото завещание от същата дата, М. К. завещавала в полза
на внука си - тъжителя К.К., цялото си движимо и недвижимо имущество, включително
принадлежащата й идеална част от къщата на ул. „*******” № ** в гр.*****. Това второ
завещание се намирало в дома на завещателката, и било обявено от нотариус на 24.09.2013г.
Във връзка с обявените две завещания, подсъдимият и тъжителят влезли в спор кое от
тях е действително и обективира действителна воля на завещателката К.. Най-напред подс.
Д.К. сезирал Районна прокуратура-Айтос с оплакване, че издаденото в полза на сина му К.
К. саморъчно завещание не е написано и подписано от М. К.. Било образувано Досъдебно
производство № 06-214/ 2014г. по описа на РУ на МВР-Айтос, вх. № 1334/ 2014г. по описа
на РП-Айтос с предмет – евентуално престъпление по чл.309 ал.1 от НК. По това
производство била извършена графическа експертиза, вещото лице по която, след
изследване на текстовете и подписите в двете саморъчни завещания, дало заключение, че
ръкописните текстове и подписите, положени от името на М. К. и в двете завещания, са
изпълнени от едно и също лице и това е именно М. К.. При тези данни, досъдебното
производство било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК с постановление на
наблюдаващия прокурор от 09.02.2015г.
За разрешаването на спора относно завещанията и спорния имот подс.Д.К. предявил
в Окръжен съд-Бургас иск срещу тъжителя К.К. с предмет – прогласяване нищожността на
саморъчно завещание, съставено на 10.08.1992г. от М. К. в полза на К.К., както и той да
бъде осъден да предаде на ищеца Д.К. владението върху недвижимия имот в гр. *****, ул.
„******” № **, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ на етажа 106 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от тавански етаж и 1/2 ид.ч. от избен
етаж, ведно със съответните идеали части от сградата и от правото на строеж върху
дворното място, както и да бъде отменен Нотариален акт № 131, том 7, peг. № 4879, дело №
958 от 08.10.2013 г., констатиращ правото на собственост на К.К. върху 3/4 идеални части от
първи жилищен етаж, ведно с 3/8 ид.ч. от избата и 3/8 ид.ч. от таванския етаж на спорната
къща. По тези искове било образувано гр.дело № 27/ 2015г. по описа на Окръжен съд-
Бургас.
Тъжителят К.К. оспорил предявените искове с възражение, че е придобил правото на
собственост върху целия спорен имот по давност и по силата на завещателно разпореждане,
и предявил насрещен иск. В хода на производството била назначена и изготвена съдебно-
графологична експертиза, вещото лице по която дало заключение, че целият ръкописен
текст и подпис, положени в саморъчно завещание от 10.08.1992г. в полза на подс. Д. К., са
изпълнени от М. К., както и че второто завещание от 10.08.1992г., с което М. К. завещавала
цялото си имущество в полза на тъжителя К. К. също е изпълнено и подписано от нея. С
Решение № 567/22.03.2016г. на Окръжен съд Бургас по гр.д. № 27/2015г., съдът разгледал
подробно двете завещания като ги съпоставил и преценил, че саморъчното завещание в
полза на К.К. е съставено по-късно в сравнение със завещанието в полза на подсъдимия,
макар и датирани на една и съща дата, и поради това по-късното завещателно разпореждане
отменя по – ранното. С решението съдът отхвърлил иска на Д.К. против К.К. за
прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от 10.08.1992г., съставено от М. К. в
3
полза на К.К., както и този за отмяна на нот.акт № 131, том 7, peг. № 4879, дело 958 от
08.10.2013г., констатиращ собствеността върху 3/4 идеални части от недвижими имот
находящ се в гр. ******, ул. „******” № **, ведно с 3/8 ид.ч. от тавански етаж и 3/8 ид.ч. от
избен етаж. Със същото решение съдът приел, че подс. Д. К. е собственик на 1/4 идеална
част от спорния имот по наследство от баща му, поради което предявеният от подсъдимият
иск му по чл.108 от ЗС е уважен за тази идеална част.
И двете страни по делото оспорили решението на Окръжен съд-Бургас и по този
повод било образувано в.гр.дело № 214/ 2016г. по описа на Апелативен съд-Бургас. С
Решение № 85/06.07.2016г. по в.гр.д. № 214/2016г., Апелативен съд-Бургас изцяло
потвърдил решението на окръжния съд.
Решението на апелативния съд обжалвано от подсъдимия пред ВКС. С Определение
№ 217/10.04.2017г. по гр.д. № 4365/2016г. състав на касационната инстанция не допуснал до
касационно обжалване Решение № 85/06.07.2016г. по в.гр.д. № 214/2016г. по описа на
Апелативен съд-Бургас, поради липса на надлежно касационно основание. Така спорът
между подсъдимия и тъжителя бил окончателно разрешен със сила на пресъдено нещо в
полза на тъжителя.
Въпреки окончателното решаване на спора относно валидността на завещанията и
собствеността на спорния имот, подс. Д.К. решил да обобществи споровете със сина си и да
изрази собствените си негативни емоции от решенията на органите на съдебната система.
През м. септември 2020г. подсъдимият потърсил и осъществил контакт със свид. Г. Р.,
репортер в областното издание вестник „Черноморски фар”. Вестникът се издавал на
хартия в тираж 550 копия дневно, както и в електронен формат на сайта www.faragency.bg,
със средна посещаемост около 3000 потребители дневно.
Подс. Д. К. и свид. Р. се срещнали в редакцията на вестника в гр. Бургас, ул. „Милин
камък” № 9. К. носел множество документи и споделил на Р., че е разочарован от съдебната
система и иска да даде гласност на проблем, който продължавал вече осем години, свързан е
със сина му и касае спор за имот в гр.******, за който синът му представил второ
завещание, което според подсъдимия било фалшиво. При личната среща със свид. Р.,
подсъдимият подробно разказал за хронологията на събитията, за водените дела и
неудовлетворителните за него резултати от тях, като по време на целия разговор
многократно употребил думите „измама” и „фалшив документ”, а завещанието в полза на
сина му било в основата на разговора.
След интервюто и въз основа на разказаното му от подсъдимия, свид. Р. написал
статия. В изготвения от свидетеля материал разговорът с подс. Д. К. бил предаден в типичен
журналистически стил, с излагане на хронологията на по-важните моменти от споровете
между подсъдимия и тъжителя, водените между тях съдебни дела, и с изрично обозначени с
кавички цитати на конкретни изявления на подс.Д.К., лично възприети и предадени от
интервюиращия го журналист. Свид. Р. озаглавил така изготвения материал: „Съдебна сага
между баща и син продължава вече осма година”, и той бил публикуван в хартиеното
издание на вестник „Черноморски фар“, год. XXXIV, бр. 69/8191/, Бургас, 18-24 септември
2020г., в рубриката „Бургаска Темида“ на страница 12. За автор на статията бил посочен П.
Г. – псевдоним, ползван понякога от свид. Р. при публикуване на материали във вестника.
Паралелно с това, на 21.09.2020г. същият материал бил публикуван и в сайта на вестника
www.faragency.bg., без посочен автор. Буквалният хронологичен прочит на двата материала
установява, че съдържанието и структурата на текстовете им, включително отделянето на
абзаците и възпроизведените цитати на изявления на подсъдимия, са напълно идентични.
Наред с негативното отношение и лично разочарование на подсъдимия от дейността
на държавните институции и в частност на съдебната система, и неудовлетворението му от
изхода на делата, водени със сина му, в течение на целия разказ Д.К. убедено твърди, че
представеното от сина му завещание е манипулирано (четвърта колона, втори абзац, ред 12-
4
15 на страница 12 от хартиеното издание), че синът му е фалшифицирал завещанието, тъй
като е имал достъп до къщата и най-вероятно е намерил черновата на баба си (пета колона,
първи абзац, ред 3-8, на страница 12 от хартиеното издание), както и че тъжителят, зад гърба
на подсъдимия и съпругата му, присвоил имота, и то с измама (шеста колона, последен
абзац, ред1-2 на същата страница).
Свид. Ж. Б., съсед и приятел на тъжителя К.К., на 21.09.2020г. попаднал на статията
на свид. Р. в сайта www.faragency.bg и след като я прочел. Веднага се свързал по телефона с
тъжителя и го уведомил за прочетеното, като от разговора станало ясно, че тъжителят към
този момент не знаел за въпросната статия. Известно време след това свид. Б. отново
позвънил на тъжителя и при разговора установил, че К. е неприятно изненадан, разтревожен
и шокиран от съдържанието на статията. Два дни по-късно, на 23.09.2020г. свид.Б. и
тъжителят се срещнали. На свидетеля направило впечатление, че К. не изглежда добре и
изразил опасения, как ще посещава селата и стопаните в региона като **********, какво ще
кажат хората за него. Двамата със свид. Б. все пак се отправили на обиколка по селата в
района на гр. ****** и с.****, където тъжителят като ******* обслужвал животновъдите, но
К. споделил, че се чувства неудобно пред хората и се върнали обратно в гр.****. Там
познати и съседи на Б. започнали да се подиграват на тъжителя, тъй като вече били прочели
статията.
Междувременно, тъжителят имал уговорка със свид. С. К., негов съученик и приятел,
на 22.09.2020г. да отидат на пазар в Република Турция. Въпросния ден свид. К. установил,
че К. не изглежда в настроение. По време на пътя тъжителят споделил на свид. К., че се
чувства неприятно от статията във в. „Черноморски фар“, че не желае да излезе на публично
място и хората да го гледат или да го подпитват по този повод, дори на шега. Няколко дни
след пътуването до Република Турция свид. К. се обадил на тъжителя да го покани да
излязат и да поговорят, но К.К. отказал с аргумент, че няма настроение и не желае хората да
го гледат и говорят зад гърба му.
Паралелно с изложеното, в края на м. септември 2020 година свид.И. Н., познат на
частния тъжител, по повод авария в с. ****** срещнал кмета на същото село, който го питал
дали е чул за неговия приятел К., баща му бил писал във вестника. Към този момент свид. Н.
не знаел и не бил чел статията на свид. Р., но кметът на селото му обяснил, че бащата на
тъжителя го съдел за лъжа и за измама. След като приключил с аварията, Н. се обадил на
тъжителя, но К. отговорил че му е лошо и не може да говори. По-късно свид. Н., който
понякога придружавал тъжителя при посещенията му при животновъдите по селата,
забелязал, че К. се стреми да си свърши работата и избягвал контакти с хората, защото
винаги се намирал някой да го пита за написаното в статията. На свид. Н. тъжителят
сподели, че се чувства зле, защото написаното в статията не било вярно.
На 28.09.2020 г. тъжителят К.К. се явил в кантората на нотариус Г. Г. рег. № *** в гр.
****, и поискал нотариусът да открие в електронния сайт на в. „Черноморски фар“ статията
със заглавие „Съдебна сага между баща и син продължава вече осма година”, да я свали,
разпечата на хартия и да удостовери съдържанието на хартиеното копие (л.49-54), което
нотариусът сторил. Към този момент, видно от данните в горния десен ъгъл на първата
страница на хартиения документ, публикацията е била прегледана 1976 пъти.
Описаната фактическа обстановка съвпада в общи линии с установената от районния
съд, и при нейното изграждане настоящият състав оцени и кредитира с доверие всички
гласни и писмени доказателства, налични в делото. Действително, свидетелите Б., К. и Н.
познават отдавна тъжителя и дори поддържат с него приятелски отношения, но показанията
им не съдържат твърдения, които да поставят под съмнение тяхната обективност и
непредубеденост с оглед предмета на доказване по делото. Всеки от тези свидетели е
възпроизвел личните си действия и възприятия по повод инкриминираното твърдение в
статията, както и реакциите и поведението на тъжителя, а и на трети лица по повод
5
съдържанието на статията. Показанията им не са оспорени, и по делото няма други
доказателства, които да им противоречат или да ги изключват.
Липсва спор, противоречие или съмнение и по отношение на писмените
доказателства, които и настоящият съд кредитира изцяло и ползва при установяване на
съществените за делото обстоятелства.
Решението на въззивния съд по въпросите по чл.301 от НПК се основава на същата
доказателствена съвкупност, която послужила за постановяване и мотивиране на присъдата
на първоинстанционния съд. Въпреки това, при проведения самостоятелен поотделен и
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция констатира,
че районният съд е тълкувал определени доказателства превратно в разрез с действителното
им съдържание, и е неглижирал други, въпреки тяхната годност и относимост за изясняване
на въпросите по чл.102 от НПК, поради което фактическите и правните изводи, обосновали
решението му да признае подс. Д.К. за невинен и да го оправдае по повдигнатото му
обвинение, са необосновани и незаконосъобразни. Съображенията за това са следните:
Принципно правилно е становището на първата инстанция, че непосредствен обект
на престъплението клевета са обществените отношения, свързани с честта и достойнството
на човека в аспекта на обществената им оценка за пострадалия, при което в диспозицията на
чл.147 ал.1 от НК законодателят е предвидил две възможни форми на изпълнителното
деяние - разгласяване на позорно обстоятелство и приписване на престъпление, което
деецът знае, че наклеветеният не е извършил. Вярно е, че за да е налице изпълнителното
деяние - приписване на престъпление, което тъжителят не е извършил, е нужно деецът да
твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление,
което той в действителност не е извършил. Твърдяното престъпление следва да се
характеризира с конкретни факти, да е разпознаваемо като престъпление от всяко трето
лице, което възприеме клеветническото твърдение.
При тази правилна и съобразена със закона, юриспруденцията и съдебната практика
принципна основа, районният съд е допуснат съществени недостатъци в дейността по
съпоставяне, тълкуване и интерпретация на част от доказателствата, в резултат от което е
достигнал до необосновани и незаконосъобразни крайни правни отговори на въпросите,
посочени в чл. 301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

І. Относно показанията на свид. Г. Р.
От мотивите на първоинстанционната присъда явства, че съдът е кредитирал изцяло
показанията на този свидетел, като въз основа на тези показания е направил извод, че не е
доказано дали инкриминираната фраза, макар отразена в статията като цитат на изявление,
изхождащо лично от подс. Д.К., действително е била изречена от него, дали не е била
предмет на промяна/редакция от страна на свид. Р., както и че съдържанието на тази фраза
не дава яснота за лицето, визирано в нея.
При цялостен формално-логически, хронологичен, сравнителен и граматически
анализ на показанията на свид. Р. в пълния им обем се установява, че направените от
районния съд въз основа на тези показания фактически и правни изводи са произволни и
лишени от доказателствена основа. Пред съда свид. Р. изрично е заявил, включително след
предявяване на оригиналното хартиено издание, съдържащо статията, че тя е написана в
журналистически, репортерски стил, следва хронологията на събитията, разказани от
подсъдимия и представените от него документи, написаното отговаря на разговора,
проведен между подсъдимия и журналиста, и в статията се съдържат елементи, маркирани с
кавички, които представляват цитат на изявления на интервюирания. По повод зададените
му конкретни въпроси свидетелят уточнява, че и цитатите е възможно да претърпят чисто
стилистични корекции, но при запазване смисъла на твърдението, като леки корекции са
6
допустими в случаите, когато интервюираният използва обидни думи или псувни. Свид. Р.
заявява, че не си спомня дали в инкриминираната фраза „Но той, зад гърба ни го присвои, и
то с измама“ има негова журналистическа намеса и дали цитатът е точен, но е категоричен,
че по време на целия разговор, думите „измама“ и „фалшив документ“ са били многократно
казани от подсъдимия, и неговото основно твърдение е било, че се касае за измама за имот,
свързана с представеното от сина му фалшиво завещание.
Въз основа на обсъдените показания въззивният съд достига до извод, че свид.Р. е
коректен и добросъвестен журналист, който обективно, подробно и хронологически точно е
отразил в репортажа си съобщените му от подсъдимия факти и изявления, включително
изразеното от К. личното негативно отношение към работата на съдилищата, полицията и
прокуратурата. Не се твърди, а липсват и доказателства, преди, при или след изготвяне на
процесния материал, Р. да е допускал нарушения на Етичния кодекс на българските медии
(http://mediaethics-bg.org/index.php?do=17&lang=bg), и особено на т.1.1.1 – 1.1.4. от него,
уреждащи изискванията за предоставяне на точна и проверена информация, без
преднамерено да се крият или изопачават факти; забраната за публикуване на информация,
за която журналистът предварително знае, че е невярна, задължението да не се подвежда
обществото и ясно да се посочва къде са използвани манипулирани текстове, документи,
образи и звуци, както и ясно разграничаване на фактите от коментарите и предположенията.
В показанията си свидетелят е очертал допустимите граници на журналистическа намеса
спрямо цитирани изявления на интервюирания – за подобряване на стилистиката, или при
употреба на обиди или псувни, но винаги при запазване на основното твърдение и смисъла
на казаното в цитата. Същевременно свидетелят е потвърдил няколко пъти в разказа си и
при отговори на въпроси, че основното твърдение на подсъдимия е било, че той е измамен
от сина си по повод наследствен недвижим имот чрез представено от сина му фалшиво
завещание. Показанията на този свидетел не са вътрешно противоречиви, съдържат
конкретни данни както за разглеждания материал, така и за принципните положения,
следвани от Р. в работата му като журналист при препредаване на информация, получена от
друго лице при интервю. Прочее, липсата на спомени у свидетеля се отнася единствено до
това, дали конкретният инкриминиран израз е бил, или не е бил обект на последваща
редакция от негова страна, но Р. е категоричен, че изявление като отразеното в статията и
със същия смисъл е направено лично от подсъдимия. Наред с това, инкриминираният по
делото израз не съдържа цинични, нецензурни или обществено неприемливи думи или
словосъчетания, изречението е с обичаен строеж и вложеният в него смисъл е напълно
очевиден и разбираем за всеки.
II. Предложената от районния съд интерпретация на процесния израз и връзката му
със следващите няколко изречения от същия цитат в края на статията разкриват
повърхностен и фрагментарен анализ, също водещ до едностранчиви и необосновани изводи
относно факта на деянието и неговия автор. Несподеляеми са съображенията, че предвид
изречението,: „Представете си само - нотариусът в Бургас издава протокол за завещание на
„четири очи”. От къде е бил сигурен, че това завещание е било подписано от майка ми?!
Видно от протокола - представен е само смъртен акт.”, следващо процесното „Но той зад
гърба ни го присвоява, и то с измама.”, не ставало ясно дали обвинението в измама се
отнасяло за сина на подсъдимия, или за нотариуса. Очевидно е, че „нотариусът от Бургас“ е
споменат и по-напред в текста, и упрекът към него е съвършено ясен – че е издал протокол
за обявяване на занесеното му от тъжителя завещание на „четири очи“ (каквото и да значи
това в представите на подсъдимия), само въз основа на смъртен акт, и е пропуснал за изиска
удостоверение за наследници на починалата М. К.. Последователността на двете изречения
не оставя място за съмнение, че твърдението за извършената измама с имота е адресирано
именно към тъжителя К.К., а не към нотариуса, особено ако се вземе предвид абзацът
непосредствено преди инкриминирания израз, в който се изяснява, че в крайна сметка
имотът по презумпция е щял да остане на сина на К. (т.е. на тъжителя), защото дъщеря им
7
никога не е имала претенции към нея (къщата).
Неприемливо, с оглед предмета на обвинението и доказателствената съвкупност, е
съображението, че инкриминираният израз бил изваден от статията, без да се държи сметка
за цялостното й съдържание. Вече бе казано, че по-напред в същата статия са отразени и
други твърдения на подсъдимия – че представеното от сина му завещание е манипулирано,
както и че синът му е фалшифицирал завещанието, тъй като е имал достъп до къщата и най-
вероятно е намерил черновата на баба си, които по същество представляват директни
обвинения срещу тъжителя за документна подправка. Съдържанието и насочеността на тези
неинкриминирани с тъжбата изявления напълно съвпадат с процесното твърдение – че
тъжителят, зад гърба на подсъдимия и съпругата му, присвоил имота, и то с измама, поради
което въззивният съд приема за доказано, че инкриминираният израз се отнася само и
единствено за тъжителя. Факт е, че в статията са отразени множество негативни коментари
на подсъдимия и срещу съдилищата и прокуратурата, но упрекът срещу тези органи не е за
измамното присвояване на имота, а за това, че не са го предотвратили, или дори, че са
подпомогнали тъжителя в присвояването му с измама, чрез подправеното според
подсъдимия завещание.
Необоснована е тезата, че не ставало ясно как точно е осъществена измамата с имота.
Тъкмо напротив – подсъдимият подробно е разяснил, че след като е открил черновата на
завещанието на баба му в къщата, синът му го е фалшифицирал и след смъртта й го е
занесъл при нотариус в гр.Бургас, който съставил протокол за обявяване на това завещание,
а впоследствие въз основа на същото завещание тъжителят се е сдобил с нотариален акт за
собственост на имота. В случая не е възможно, нито необходимо да се инкриминира целия,
или значителна част от текста на статията. Посоченият от обвинението конкретен израз
съдържа твърдението за извършено от тъжителя престъпление, но наред с това този израз
представлява неделима част от целия текст, в който се съдържат многобройни и достатъчно
конкретни твърдения на подсъдимия за момента, мястото, начина и средството за
осъществяване на измамата.
Най-после, доводите за подс. Д.К. като за човек, който поради липса на юридическо
образование не разбирал правилата на съдебния процес, на съдебната преклузия,
възможността да направи доказателствени искания в установените процесуални срокове и
т.н., както и за правото му свободно да критикура дейността на държавните органи, са
ирелевантни за настоящия процес. От съдържанието на журналистическия материал,
включително дадените като цитати изявления на подсъдимия, явства, че той разполага със
завидна правна грамотност, а от приложените съдебни решения се установява, че той е
участвал по делата лично и с упълномощен повереник-адвокат. Правото на всеки гражданин
да подложи на критика, включително ожесточена, дейността на публични органи и
служители, заемащи важни длъжности, не се подлага на съмнение, но е неприложимо по
отношение на инкриминирания израз, адресиран към тъжителя, който не заема изобщо
публична длъжност.
При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 от НПК,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Подс. Д.К. действително е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
против честта и достойноството, съставомерно по възведената с тъжбата правна
квалификация по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 147 ал.1 от НК. За това престъпление е
имало обвинение пред първата инстанция, и срещу оправдателната присъда на районния съд
е подадена въззивна жалба от повереника на частния тъжител, която е „съответна“ по
смисъла на чл.336 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК, тъй като е насочена към отмяна на
оправдателната присъда и постановяването на осъдителна присъда по обвинението. Предвид
основателността жалбата, на основание чл.334 т.2 от НПК въззивният съд отмени присъдата
8
на първата инстанция и призна подс.К. за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
По делото са доказани всички обективни признаци на престъплението. На 21.09.2020
г., в статия със заглавие „Съдебна сага между баща и син продължава вече осма година“,
публикувана на същата дата във в. „Черноморски фар“, год. XXXIV, бр. 69/8191/, Бургас,
18-24 септември 2020г., на стр. 12, в рубриката „Бургаска Темида“, и в информационния
сайт www.faragency.bg на вестник „Черноморски фар“, с думите „Но той, зад гърба ни го
присвои, и то с измама“, подсъдимият Д.К. приписал на тъжителя К.К. престъпление по
чл.209 от НК, а именно, че е присвоил с измама завещания от М. К. имот, находящ се в гр.
*****, област *****, ул. **** № **. Правилно е отбелязаното от районният съд, че
изпълнителното деяние - приписване на престъпление, изисква подсъдимият да твърди пред
поне едно трето лице, че тъжителят е извършил конкретно престъпление, каквото в
действителност не е извършено, или не е извършено от тъжителя. Като по-горе бе обсъдено,
в случая е налице конкретно твърдение за извършено от тъжителя престъпно деяние –
присвояване с измама на чужд имот, зад гърба (т.е. без знанието) на подсъдимия и съпругата
му. Несъмнено присвояването и измамата са ясно регламентирани като умишлени
престъпления от общ характер против собствеността в разпоредбите на чл.201-205, и
съответно чл.209-211 от НК, но и извън стриктно пенитенциарния аспект, в гражданската си
употреба тези две думи обозначават незаконни, престъпни действия. Факт е, че нито преди,
нито към инкриминираната дата тъжителят К.К. е бил привлечен в качеството на обвиняем
или подсъдим за присвояване, измама и друго престъпление, не е осъждан за каквото и да е
престъпление, а извършените по гражданските дела и по досъдебното производство
графически и графологични експертизи, независимо една от друга, са стигнали до ясен и
категоричен извод, че в представеното от тъжителя завещание липсват подправки в почерка
и подписите на наследодателката М. К.. Подсъдимият към инкриминираната дата с
положителност е знаел за тези факти, тъй като значителна част от съдържанието на статията
се заема от възраженията му срещу заключенията на експертизите и собствените му доводи
относно възрастта на мастилото и хартията, отразената възраст на наследодателката и
множество други детайли, свързани пряко с въпроса за автентичността и наличието на
подправки в двете завещания.
Налице са и квалифициращите обстоятелства, посочени в чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 от
НК – приписването на престъплението се съдържа в печатно произведение (в случая
печатното издание на регионален вестник), и едновременно с това е разпространено по друг
начин – чрез публикуването му в електронния сайт на същия вестник. Според събраните
доказателства, печатния тираж на в.„Черноморски фар” е 550 копия дневно, средната
посещаемост на сайта му www.faragency.bg е около 3000 потребители дневно, а за времето
от 21.09.2020г., когато статията е била публикуваната на страницата на вестника, до
28.09.2020 г., когато съдържанието й е удостоверено от нотариус, тази публикация е била
прегледана 1976 пъти. Следователно, съдържанието на статията, включително на
инкриминирания израз незабавно са могли, и действително са станали достояние на
значителен брой лица-читатели на книжното и електронното издание на вестника, а чрез тях
и на неопределяем брой трети лица, които лично не са чели материала.
От субективна страна подс. Д.К. е осъществил деянието виновно, при форма на
вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. С твърдението, че
синът му е присвоил с измама наследствения имот, подсъдимият му е приписал
престъпление, като е знаел, че такова престъпление не е извършено. Поемайки инициативата
да даде интервю на свид.Р., подсъдимият съзнателно и целенасочено е определил темата на
разговора, обема, селекцията и насоката на разказа си, както и изявленията, които държи да
направи пред журналиста. Инкриминираният израз представлява обобщена квинтесенция на
всички други цитирани по-горе изявления на подсъдимия по време на интервюто, касаещи
стореното от сина му-тъжителя. Престъплението е приписано на тъжителя при наличие на
конкретни и ясни представи в съзнанието на подсъдимия, че не е налице подправка на
9
завещателния документ, от който синът му черпи права, нито произтичаща от или чрез този
документ измама и/или присвояване на спорния наследствен имот. От установеното
поведение на подсъдимия може да се направи извод, че решението му даде интервю с такова
съдържание в момент, когато е предстояло разглеждане на гражданското дело от
касационната инстанция, е целяло от една страна да се повлияе на изхода от делото
посредством обобществяване на недоволството и критиките на К. към съдилищата,
прокуратурата и нотариуса, а от друга – да се подрони достойнството, общественото мнение
и оценка за личността на тъжителя, и той да бъде представен в негативна светлина чрез
твърдения за извършено от него престъпление. Наред с изложеното, подсъдимият е
съзнавал, че твърденията му ще бъдат публикувани в хартиено издание и в електронен
формат, и по този начин ще достигнат до знанието на неопределяем, но значителен брой
читатели на вестника, какъвто очевидно е бил и замисълът му.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 147 ал.1 от НК се наказва с „Глоба”
от 5000 до 15 000 лева, и с „Обществено порицание“. Подс. Д.К. не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от общата част
на Наказателния кодекс, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,
изискващи възстановяване. Налице са всички положителни предпоставки, и отсъстват
пречки подсъдимият да освободен на основание чл.78а ал.1 от НК от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 147 ал.1 от НК,
като му бъде наложено административно наказание.
Предвид събраните и обсъдени по делото доказателства, съдът оценява обществената
опасност на инкриминираното деяние като съответстваща на обичайната обществена
опасност на престъпления против честта и достойнството от същия вид. Основание за този
извод дава съответствието на всички обективни и субективни признаци на престъплението с
преобладаващия брой такива престъпления, включително и по отношение на доказаните
квалифициращи обстоятелства.
Обществената опасност на личността на дееца е твърде ниска. Характеристичните
данни за личността на подс.Д.К. са изцяло положителни и се извеждат от необремененото му
съдебно минало, липсата на каквито и да било данни в миналото той да е извършвал
противоправни или престъпни действия, зрялата му възраст и личната му ангажираност в
спора със сина му, довел до осъществяване на настоящото престъпление.
Не се установяват отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Съдът
констатира наличието на множество смекчаващи вината и отговорността на дееца
обстоятелства – необремененото му съдебно минало, напредналата му възраст, фактът, че се
касае за семейни и наследствени спорове, които не застрашават права и интереси на лица
извън семейството, както и обстоятелството, че подсъдимият е баща на тъжителя и тази
тяхна близка връзка ще продължи да съществува въпреки споровете помежду им.
Анализирайки броя, относителната тежест и значение на казаните обстоятелства, и при
отчитане превантивната и превъзпитателна функция на административното наказание по
отношение на личността на дееца, съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде отмерено
административно наказание „Глоба“ в размер, близък до установения в чл.78а ал.1 от НК
минимум, и по-конкретно в размер на 1500 лева. Така отмерения размер на
административното наказание се явява напълно адекватен и съразмерен на обществената
опасност на деянието, дееца и интензитета на посегателството. Едновременно с това,
административната санкция като вид и конкретен размер съдържа достатъчен потенциал да
постигне в нужната степен предупредителния, превъзпитателен и възпиращ ефект, указан в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, като ще способства подс. Д.К. да преосмисли извършеното
и да коригира поведението си занапред, като предупреди и превъзпита него и останалите
10
граждани в насока спазване на законоустановения ред.

ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателното производство е бил предявен от тъжителя К.К., и съответно приет за
съвместно разглеждане граждански иск за обезвреда на причинените му неимуществени
вреди от непозволено увреждане, в размер на 15 000 лева.
Предвид признаването с въззивната присъда на подс. Д.К. за виновен в извършването
на престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 147 ал.1 от НК, присъдата на районния
съд следва да бъде отменена и в частта, с която е отхвърлен предявения от тъжителя
граждански иск, и на ищеца следва да бъде присъдено съответно обезщетение. По делото бе
доказано, че с поведението си подсъдимият е осъществил фактическия състав на граждански
деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като виновно е причинил на ищеца К. вреди от
неимуществен характер. Касае се за клевета, широко разгласена чрез публикация в хартиено
и електронно издание на регионална медия, като в текста на статията подсъдимия приписал
на тъжителя извършване на измама - престъпление по чл.209 от НК, и това твърдение е
достигнало до знанието на широк кръг читатели, включително множество такива, лично
познаващи тъжителя и неговия баща. От показанията на ангажираните от обвинението
свидетели се установява отражението на клеветата върху психическото състояние,
себеусещане и самочувствие на тъжителя, както и начина, по който приписаното
престъпление е рефлектирало в отношението на познатите на тъжителя към него.
Несъмнено, с деянието е нарушено личното достойнство на тъжителя, той е претърпял
репутационни щети, изразяващи се в накърняване на положителното обществено мнение за
личността, поведението и статута му, станал е обект на коментари, подигравки и
пренебрежение. С оглед осъщественото с деянието непозволено увреждане, деецът е
длъжен да възмезди причинените вреди, поради което съдът счита гражданският иск за
доказан по основание. При индивидуализация размера на обезвредата, съдът по реда на
чл.52 от ЗЗД съобрази еднократността на деянието и относителната ограниченост (предвид
регионалния характер на изданието) на аудиторията, до която е възможно да е достигнало
клеветническото твърдение. Ищецът на свой ред не представи никакви доказателства в
подкрепа на претендираната от него значителна сума от 15 000 лева. При обсъдените
обстоятелства, отчитайки и родствените връзки между страните по делото, съдът намери
сумата от 2000 лева за адекватна на характера и степента на доказаното увреждане, и
достатъчно да възмезди изцяло причинените на тъжителя негативни последици.
Подсъдимият бе осъден да заплати на ищец сума в размер на 2000 лева, ведно обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата на увреждането-
21.09.2020г., до окончателното й изплащане, а предявеният граждански иск бе отхвърлен за
горницата над уважения размер от 2000 лева, до предявения размер от 15 000 лева, като
недоказан и неоснователен.

РАЗНОСКИ
С оглед решението по въпросите за вината, отговорността и по гражданския иск,
подс. Д.К. бе осъден на основание чл. 88 ал.1 от НПК вр. чл. 78 ал. 6 от ГПК да заплати в
полза на Държавата по сметка на съда следващата се върху уважената част от гражданския
иск държавна такса в размер на 80 лева, както и държавна такса в размер на 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, а на основание чл.189, ал.3 от НПК - да заплати
на тъжителя К.К. направените по делото разноски в общ размер на 817 лева, включващи
адвокатско възнаграждение и държавни такси за образуване на съдебното производство и за
снабдяване със съдебно удостоверение.

11
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.

12
Съобщи за изтекли лични данни