Р Е
Ш Е Н И Е № 260121
01.09.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-
ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД №
3732/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от А.И.А., ЕГН
**********, против Наказателно постановление № 494723- F524336/ 13.02.2020
г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което
на А.И.А., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 ЗДДС, на основание на чл. 179, ал. 1 ЗДДС, му е наложена глоба в размер на 500
/ петстотин / лева.
В жалбата се
навеждат доводи в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Поддържа се, че наказващият орган не е обследвал наличието на
основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Изтъква се, че гражданското
дружество по смисъла на ЗЗД, чийто представител е жалбоподателят, не е
извършвало дейност за процесния период и не е получило приходи под каквото и да
било форма. Изтъква се и че нарушението е първо по ред за жалбоподателя, както
и че от същото не са настъпили вредни последици за фиска. Акцентира се и върху
факта, че отчетните регистри все пак са подадени, като реализираното закъснение
е минимално. Предвид изложеното, моли се атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,
изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв. П.. Поддържа се
така подадената жалба. Излагат се допълнителни съображения по същество на
спора.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно
призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. С.. Оспорва се
така подадената жалба. Излага становище по съществото на спора. Поддържа се, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и издадено в
съответствие с формалните изисквания на ЗАНН. Изтъква се, че нарушението е
безспорно установено от събраните по делото доказателствени материали. Сочи се,
че жалбоподателят, в качеството си на представляващ на дружеството по ЗЗД, е
следвало да положи грижа за оперативните дела на същото. Поддържа се, че ако е
имало какъвто и да било технически проблем с подаването на регистрите, предвид
заличаването на дружеството, то е следвало жалбоподателят да се обърне за
съдействие към органите на НАП, а не да изчаква и впоследствие да подаде
регистрите със закъснение. Моли се, атакуваното наказателно постановление да
бъде потвърдено изцяло. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
преклузивен срок ( препис от атакуваното НП е получен на 02.06.2020г., а
жалбата е входирана на 09.06.2020г.), произтича от процесуално легитимирано
лице и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд. Предвид
изложеното, жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът, след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и
обжалваното НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като така
допуснатите нарушения опорочават административнонаказателното производство и
като последица водят до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Съображенията за това извод на съда са следните:
С процесното наказателно постановление, отговорността
на жалбоподателя А. за несрочното подаване на отчетни регистри по смисъла на
чл. 124 ЗДДС за периода 01.07.2019г.- 31.07.2019г., е ангажирана предвид
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН, в качеството му на представляващ ДЗЗД
„Контрол- Инвест Йода“, БУЛСТАТ ********* (макар и в атакуваното НП да е
посочен единствено чл. 24 ЗАНН, без съответната алинея, то от цялостното
описание на обстоятелствата може да бъде изведено заключението, че се касае
именно за хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН). В конкретния случай, предвид
приетите по делото Договор за учредяване на гражданско дружество / л. 13 – л.
17/ и извлечение от регистър БУЛСТАТ, то безспорно е, че А.И.А. е един от
представляващите ДЗЗД „Контрол- Инвест Йода“ ( другият представляващ е лицето М.
Н. М.). Изяснява се и че към дата 09.08.2019г., ДЗЗД „Контрол- Инвест Йода“ е
закрито по силата на споразумение № 3391 от 09.08.2019г. / л. 29 гръб/.
Съобразно разпоредбите на чл. 357 и сл. ЗЗД,
гражданското дружество е неперсонифицирано. Тоест, то няма самостоятелна
правосубектност- носители на правата и задълженията са участващите в него лица,
съобразно своя дял. Неперсонифицираното дружество не разполага нито с
материална, нито с процесуална правосубектност. Това правило обаче, има своето
изключение, като за целите на законодателството, уреждащо задълженията на
дружеството към фиска, то е приравнено на юридическо лице ( арг. чл. 9, ал. 2 ДОПК). От изложеното следва и че е налице необходимост да се провежда
разграничение между физическото лице А.И.А. и представляваното от него ДЗЗД
„Контрол- Инвест Йода“ за целите на ЗДДС.
Гореизложените принципни съображения са относими към
процесния казус, предвид обстоятелството, че АУАН с бл. № F524336/
11.11.2019г. не е съставен
в присъствието на нарушителя, а на негов пълномощник- лицето П. Д. Д.. Същата
обаче, се легитимира в това си качество с пълномощно ( в обикновена писмена
форма), с което А. й делегира права не да представлява него в лично качество, а
да представлява ДЗЗД „Контрол- Инвест Йода“. Предвид това, съдът счита, че
пълномощното, от което Д. черпи права не й предоставя съответна възможност да
извършва действия от името и за сметка на А.. Било е необходимо това
обстоятелтва да бъде съобразено от актосъставителя, като той не е следвало да съставя
АУАН в присъствието на Д., да й го предявява, както и да й връчва препис от
същия. Съобразно нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Допустимо е АУАН да бъде съставен и в присъствие на пълномощник на
нарушителя, но за тази цел последният следва да разполага с надлежно делегирани
права. След като в случая на пълномощника са делегирани права да представлява
единствено ДЗЗД „Контрол- Инвест Йода“, но не и жалбоподателя А. в лично
качество, то е нарушена нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Изискването за съставяне
на АУАН в присъствието на нарушителя или негов пълномощник е от особено
значение, тъй като именно с този акт се поставя началото на
административнонаказателното производство срещу твърдения нарушител и следва
още в този начален етап да се гарантира и охрани правото му на защита.
Несъобразяването с това изискване винаги рефлектира върху законосъобразността
на издаденото наказателно постановление и води до необходимост от неговата
отмяна. Като допълнителен аргумент в насока нередовност на пълномощното, следва
да се посочи и че същото, бидейки в обикновена писмена форма, не е датирано ( във връзка с гореизложеното- Решение № 630
от 12.03.2020г. на Административен съд- Пловдив, XX- ти с-в, постановено по КАНД № 111/ 2020г.; Решение №
923 от 05.06.2020г. на Административен съд- Пловдив, XX- ти с-в.,
постановено по КАНД № 526/ 2020г.).
За яснота и пълнота на изложението, то следва да се
изтъкне, че от обективна страна са налице в своето единство всички съставомерни
белези на административно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 ЗДДС. В качеството си на представител на ДЗЗД „Контрол- Инвест Йода“, А.А. е
следвало да осигури срочното подаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС в
ТД на НАП- Пловдив за отчетния период 01.07.2019г.- 31.07.2019г. Това е
следвало да бъде сторено до 14.08.2019г., включително. След като този срок не е
спазен, то е консумирано и процесното нарушение. Допуснатите съществени
нарушения в процедурата по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя обаче, не могат да бъдат примирени и атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в
своята цялост.
По
разноските:
Предвид изхода по делото, в полза на въззивника срещу
въззиваемата страна се поражда право на претенция за разноски. Такава не е
релевирана своевременно, предвид което и съдът не дължи по- нататъшно обсъждане
не този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 494723- F524336/ 13.02.2020 г., издадено от директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на А.И.А., ЕГН **********,
за нарушаване състава на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 ЗДДС, на основание на чл.
179, ал. 1 ЗДДС, му е наложена глоба в размер на 500 / петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала!
Т.К.