Определение по дело №913/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК във вр. с чл.66 ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Г. Х. Л. от Б.,ул."И." №,насочена против протоколно определение на РС-Б. постановено в съд.заседание на 21.03.2013г. по гр.д.№191/2013г. ,с което му е отказано възстановяване на срок за отговор на исковата молба.

В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение като постановено в разрез с процесуалните норми.Поддържа се,че са налице предпоставките за възстановяване на посочения срок доколкото са налице обективни и непреодолими за жалбоподателя причини за пропускането на срока .Иска се отмяна на определението и възстановяване на срока за отговор на жалбоподателя по исковата молба като ответник по предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ,в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба и се иска от БлОС да я остави без уважение.

Частната жалба е процесуално допустима -подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу валиден обжалваем съдебен акт.Макар държавната такса в размер на 15лв погрешно да е внесена от жалбоподателя по сметка на БРС вместо по с/ка на БлОС това не е основание за оставяне на жалбата без движение и за изискване на повторно внасяне .Жалбоподателят е внесъл държавна такса .Държавните такси по граждански производства се внасят по нарочна сметка на съдилищата и подлежат на централизирано отчитане чрез ВСС,поради което внасянето в случая на д.т. по сметка на РС не може да обоснове изискване за повторно внасяне по сметка на БлОС.

Като разгледа жалбата,обсъди доводите на страните и съобрази приложените по делото съдебни книжа въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Видно от приложеното по делото съобщение жалбоподателят е получил препис от исковата молба на 04.02.2013г.Срокът по чл.131 ал.1 ГПК за отговор е изтекъл на 04.03.2013г. /присъствен ден/ при процесуално бездействие на ответника.Чак на 11.03.2013г. жалбоподателят е подал молба до БРС с искане за възстановяване на пропуснатия срок за отговор като сочи за причина за пропускането му внезапно възникнал здравословен проблем на упълномощения от него адвокат.Представя адв.пълномощно и болничен лист за адв.Керстин Кацарска,удостоверяващ отпуск по болест за времето от 04.03. до 18.03.2013г. При наличието на посочените доказателства и след изпълнение на процедурата по чл.66 ал.1 ГПК РС -Б. е постановил обжалваното определение,с което е отказал възстановяване на срока за отговор като е приел,че ответникът не е бил препятстван от обективна невъзможност да представи отговор в едномесечния срок,доколкото внезапното заболяване на упълномощения от него адвокат е възникнало в последния ден на срока,който е едномесечен.

Въззивният съд споделя изцяло съображенията на първата инстанция и на основание чл.272 във вр. с чл.278 ал.4 ГПК препраща към тях.За пълнота следва да се посочи ,че законът -чл.64 ал.3 предл.второ ГПК не допуска възстановяване на срок, ако е било възможно продължаването му за извършване на пропуснатото действие.Дори да се приеме,че внезапно възникналото заболяване на упълномощения от жалбоподателя адвокат в последния ден на едномесечния срок за отговор е обективна причина за пропускане на срока ,при проявена процесуална активност жалбоподателят е могъл да узнае това и в последния ден на срока за отговор да подаде молба за продължаването му.Не се сочи никаква причина за пропускането на тази възможност. Обстоятелството, че жалбоподателят не е поддържал връзка с упълномощения от него адвокат и не е узнал своевременно за заболяването му не може да се определи като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК ,тъй като възникналия проблем е бил лесно преодолим било чрез сезиране на съда с искане за продължаване на срока,било чрез преупълномощаване на друг адвокат за извършване на процесуалното действие.Като не е сторил това жалбоподателят не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие.

По изложените съображения и на основание чл.278 ал.1 и 3 ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на РС-Б. постановено в съд.заседание на 21.03.2013г. по гр.д.№191/2013г. ,с което на Г. Х. Л. от Б.,ул."И." № е отказано възстановяване на срока за отговор на исковата молба.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: