№ 35355
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Частно гражданско
дело № 20221110116287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА ЕООД срещу В. К. ХР. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население” е видно, че
длъжникът има настоящ адрес във САЩ от 26.10.2009 г. При липсата на представени други
доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема, че лицето няма
обичайно местопребиваване на територията на р.б., доколкото настоящият адрес отразява
фактическото и регистрирано местопребиваване на лицето към даден момент.
Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е
самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите
пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на
територията на р.б. е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване (още повече, че
всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес в Б., независимо
от обичайното си местопребиваване).
Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно
местопребиваване на територията на р.б. като пречка за издаване на заповед за изпълнение и
предвид едностранният характер на производството, единственият начин да се установи
наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на настоящия адрес на
лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК е
абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС в
определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 5816/2017 г. и др./
С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 60699 от 28.03.2022 г. на ФИРМА ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. К. ХР..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2