Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя М......................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 731 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за паричен заем.
Постъпила
е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт Миглена Симеонова, срещу М.Д.М., с адрес: ***, по реда
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за
установяване на следните вземания по Договор за паричен заем №
5343730/15.03.2017 г., а именно: 851.95 лева – главница, 109.40 лева –
договорна лихва, и 71.34 лева – лихва за забава.
Твърди
се, че договорът за заем е сключен между „Вива
кредит“ ООД, като заемодател, и ответницата, като заемател,
с размер на предоставения заем – 1000.00 лева, която сума заемателят
се задължил да върне на заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 153.62
лева, на 18 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 64.09 лева,
с падеж на първата погасителна вноска – 29.03.2017 г., а на последната –
22.11.2017 г. Подписвайки
договора, страните постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи законна лихва
за забава за всеки ден забава, като му е начислена лихва за забава за периода
от 11.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, с общ размер на
начислената лихва – 71.34 лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска.
Посочва
се, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството,
като е заплатила сума в размер на 322.77 лева, с която били погасени както
следва: такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: 65.25
лева, неустойка: 65.25 лева, договорна лихва: 44.22 лева, главница: 148.05 лева.
Изтъква се, че по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. и подписано Приложение № 1/04.12.2017 г. към него, вземането на “Вива кредит” ООД по цитирания по-горе договор за паричен заем, е прехвърлено в собственост на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения, като цедентът „Вива кредит“ ООД е упълномощил цесионера – ищец да уведоми от името на цедента длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответницата били изпратени две писма /от 08.12.2017 г. и от 25.03.2019 г./ за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, но същите се върнали в цялост, като невръчени, поради което ищецът моли уведомлението за извършената цесия да се счита връчено на ответницата, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Твърди се също, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата
за дължимите суми по договора за заем, по повод на което е образувано ч.гр.д.№ 2259/2018
г. по описа на РС-Ловеч, като е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
С оглед на изложеното, ищецът
предявява настоящия установителен иск, с който моли
за постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено по
отношение на ответницата М.Д.М., че същата му дължи следните суми: 851.95 лева – главница, 109.40 лева – договорна лихва за
периода от 10.05.2017 г. до 22.11.2017 г., 326.25 лева – такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит, 175.00 лева – такса разходи за
събиране на просрочени вземания, 70.00 лева – такса разходи за дейност на
служител, 326.25 лева – неустойка и 71.34 лева – лихва за забава за периода от
11.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
С
Определение от 17.05.2019 г., влязло в сила, съдът е върнал исковата молба и
прекратил производството по делото в частта относно обективно съединените установителни искове за следните вземания по договора за
паричен заем, а именно: 326.25 лева – такса за експресно разглеждане на искане
за отпускане на кредит, 175.00 лева – такса разходи за събиране на просрочени
вземания, 70.00 лева – такса разходи за дейност на служител и 326.25 лева –
неустойка.
С оглед
на това, производството по делото е продължило по отношение на останалите
искове за главница, договорна лихва и лихва за забава.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адв. И.К.,
назначена за особен представител на ответницата, с който е изразила становище
за неоснователност на предявения иск. Счита, че претенцията за лихви е
прекомерна.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирана писмена молба, пълномощникът му поддържа предявените обективно
съединени установителни искове и моли да бъдат
уважени.
Ответницата
М.Д.М. се представлява от особения си представител адвокат К., която моли да
бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани. Поддържа становището
си в отговора, че договорната лихва е прекомерна и противоречи на добрите
нрави.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 2259/2018 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 24707/02.10.2018 г.,
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД – гр. София, е било
образувано ч.гр.дело № 7065/2018 г. по описа на Районен съд-Плевен, изпратено
по подсъдност на Районен съд-Ловеч, който е образувал ч.гр.дело № 2259/2018 г. и
издал Заповед № 1328/14.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК против длъжника М.Д.М., за следните суми: главница – 851.40 лв/осемстотин петдесет и един лева и 95ст/, 109.40 лв/сто и девет лева и 40ст/ - договорна лихва за периода от 10.05.2017 г.
до 22.11.2017 г. и 71.34 лв/седемдесет и един лева и
34ст/ - лихва за забава за периода от 11.05.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена
държавна такса в размер на 25.00лв /двадесет
и пет/лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50.00лв /петдесет/ лева.
В Заповедта е посочено,
че вземането произтича от задължение по Договор за паричен заем с № 5343730,
сключен на 15.03.2017 г. между „Вива кредит“ ООД и
длъжника, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД в полза „Агенция за събиране на вземания”
ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”АД – понастоящем
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД/ по силата на Приложение №1/4.12.2017 г.
към Рамков договор за продажба на
вземания/цесия/ от дата 22.01.2013 г.
С Разпореждане № 817/28.02.2019
г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя,
че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Установява
се, че на 15.03.2017 г., въз основа на писмено предложение за сключване на
договор за паричен заем, подписано от ответницата, е сключен посочения в
исковата молба и приложен към нея Договор за
паричен заем № 5343730 между „Вива Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, и ответницата
М.Д.М., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят
се е задължил да предостави на заемателя сума в размер
на 1000.00 лева, а заемателят се е задължил да я
върне при следните условия: размер на погасителна вноска – 85.84 лева, в която
са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане,
срок на заема – 36 седмици и брой вноски – 18, като в чл. 2, ал. 1, т. 4 от
договора изрично са посочени датите на плащане на всяка от погасителните вноски,
с падеж на първата погасителна вноска – 29.03.2017 г., а на последната –
22.11.2017 г. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.29 %, а годишният
процент на разходите - 49.32 %. Уговорено е, че общият размер на всички
плащания с включена такса за експресно разглеждане е 1545.12 лева, като същият
е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети
предвид посочените в чл. 2 ал. 1, т. 8 допускания. В чл. 2 ал. 2 от договора е
отразено, че договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получена заемна сума. Приложено е и копие от разходен касов ордер №
98/15.03.2017 г. на „Вива Кредит“ ООД, в който е
удостоверено с подпис на М.Д.М., че е получила заемната сума в размер на
1000.00 лева.
Съгласно чл. 8 ал. 2 от
договора, при забава на плащане на задълженията, заемателят
дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.
На 22.01.2013 г., между
„Вива Кредит“ ООД, в качеството му на „продавач“ /цедент/ и „Агенция
за събиране на вземания" ООД, в качеството му на „купувач“ /цесионер/, е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, включващ и вземането по процесния
договор за заем /под № 31 от приложение № 1/04.12.2017 г. към договора за цесия
– л. 18-19 от делото/.
Съгласно приложено
пълномощно /л. 21/, цедентът „Вива Кредит“
ООД е упълномощил „Агенция
за събиране на вземания" АД /правоприемник на цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ ООД/, да
уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за заем и
договори за потребителски кредити, които Дружеството е цедирало,
съгласно рамковия договор за цесия от 22.01.2013 г.
На 08.12.2017 г., е
изпратено уведомително писмо от „Вива Кредит“ ООД с изх.№
УПЦ-П-ВИВ/5343730 до ответницата М.Д.М. на адреса й по договора, с което я
уведомява за извършената цесия и че неин кредитор вече е „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ведно с покана за доброволно изпълнение от новия кредитор, в
която е посочен размера на задължението. На 25.03.2019 г. е изпратено и второ
уведомително писмо от „Вива Кредит“ ООД с изх.№
УПЦ-С-ВИВ/5343730 до ответницата за извършената цесия, ведно с нова покана за
доброволно изпълнение от цесионера - ищец „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. От приложените обратни разписки във връзка с
изпратените писма, е видно, че не са били връчени на адресата, като в първата
разписка е отбелязано, че „пратката не е потърсена от получателя“, а във
втората – „няма връзка с получателя“.
По искане на ищеца, по
делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи относно
размера на задълженията на ответницата по договора. От приетото и неоспорено
заключение на експертизата се установява, че вещото лице, след справка при
ищеца и „Вива Кредит“ ООД, е констатирало, че в
периода от 29.03.2017 г. /датата на първия вальор/ до
28.04.2017 г. /датата на последното плащане по заема/, ответницата е заплатила
сума по договора за заем в размер на 322.77 лева, в т.ч. на 30.03.2017 г. –
107.59 лева, на 12.04.2017 г. – 107.59 лева и 28.04.2017 г. – 107.59 лева, като
с тези плащания са издължени три погасителни вноски от договорените с вальор 29.03.2017 г., 12.04.2017 г. и 26.04.2017 г.,
включващи: главница – 148.05 лева, договорни лихви – 44.22 лева, неустойка –
65.25 лева и такса експресно разглеждане – 65.25 лева. При това положение
вещото лице дава заключение, че остатъкът от непогасени вноски за главница е в
размер на претендираната сума от 851.95 лева /1000.00
лв. – 148.05 лв./, а договорната лихва е 109.40 лева /153.62 лв. – 44.22 лв./.
За периода от датата на първата забавена вноска с вальор
10.05.2017 г., т.е. от 11.05.2017 г. до 02.10.2018 г. /датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/, вещото лице е изчислило лихва за забава в
размер на 96.54 лева.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото
облигационно правоотношение между
„Вива Кредит“ ООД, като заемодател, и ответницата,
като заемател, в резултат на сключения между тях договор за паричен заем № 5343730/15.03.2017 г., по силата на който заемодателят
е предоставил на ответницата паричен заем в размер на сумата 1000.00 лева, а тя
се е задължила да го върне.
Това вземане се
установи, че е прехвърлено по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., който е валидно сключен между заемодателя
„Вива Кредит“ ООД /цедент/ и
„Агенция за събиране на
вземания" ООД /цесионер/, а ищецът, като
универсален правоприемник на цесионера, има всички
права на кредитор.
Съдът приема, че ответницата е уведомена за
извършената цесия и че ищецът е новият й кредитор с приложените към исковата
молба уведомителни писма за цесията, връчени чрез особения й представител
заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см.
Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение, както и най-новото решение
на ВКС относно института на особения представител – Решение № 198/18.01.2019 г.
по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Възникналото
между ответницата и „Вива
Кредит“ ООД правоотношение по договор за паричен заем се урежда от
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от
същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на кредита и
условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски /т.11/ .
В настоящия случай съдът
счита, че договорът е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени
изискванията на закона.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11 ал.
1, т.
7-12
и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази
недействителност, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното
по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между
ответницата и „Вива Кредит“ ООД, съдът намира, че не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Съдът счита, че заемателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният процент
след извършване на съответните математически изчисления, а именно от сбора на
определените погасителни вноски да извади размера на главницата по договора за
кредит и по този начин да получи сумата, която дължи, като договорна лихва.
Посочен е годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин
той се отразява в размера на погасителните вноски. Съставеният погасителен план
е непълен и съдържа само датите на плащане на погасителните вноски. В ЗПК е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит, като за
погасителния план е предвидено, че следва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите
на погасяването /чл. 11 ал. 1, т. 11 от ЗПК/. Липсата
на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от
закона реквизити на договора за кредит, водят до недействителност на същия,
като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми
такива. Ето защо, съдът счита, че договорът за паричен заем е недействителен,
като за недействителността на договора съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Съобразявайки последиците на тази недействителност съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съдът счита, че потребителят – ответницата по
настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи договорна
лихва или други разходи по кредита.
По изложените
съображения съдът приема, че ответницата дължи връщане на претендирания
неизплатен остатък от главницата /заемната сума/ в размер на 851.95 лева
/установен и от вещото лице/, поради което за тази сума положителният установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен. Тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, на общо
основание, съгласно чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/,
ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. С оглед на това, искът за установяване на вземане за обезщетение за
забава следва да бъде уважен в размер на претендираната
сума от 71.34 лева, считано от посочения начален период на допуснатата забава –
11.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението по заповедното производство
/02.10.2018 г./. В този смисъл ответницата дължи и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /02.10.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
Искът
в останалата част, за установяване дължимост на сумата
109.40 лева – договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 22.11.2017 г.,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, при съобразяване цитираната
по-горе разпоредба на чл. 23 от ЗПК.
С оглед този изход на процеса, ищецът
има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и
разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също
съразмерно уважената част на претенцията.
Ищецът
е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване уважената част
от исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер 67.05 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като искането в частта на разноските
до пълния претендиран размер държавна такса от 38.60
лева за заповедното производство, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
За
исковото производство, разноските, които ответницата следва да заплати на
ищеца, съобразно уважената част от исковете, са общо в размер на сумата 505.15 лева, включващи държавна такса, депозит за
особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на
последното, съразмерно уважената част на иска, съдът ползва за база сумата
100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
На адвокат И.К. от ЛАК следва да се изплати сумата 300.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен
директор, следните суми по Договор за паричен заем № 5343730/15.03.2017 г., а именно: 851.95 лв. /осемстотин петдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/
– главница и 71.34 лв. /седемдесет и
един лева и тридесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 11.05.2017
г. до датата на подаване на заявлението по заповедното производство /02.10.2018
г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /02.10.2018 г./ до окончателното
изплащане на задължението, а искът в останалата
част, за установяване дължимост на сумата 109.40 лева
– договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 22.11.2017 г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано Димитър Бориславов
Бончев – Изпълнителен директор, сумата 67.05 лв. /шестдесет и седем
лева и пет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете, като искането
в частта на разноските до пълния претендиран размер
държавна такса от 38.60 лева за заповедното производство, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен директор, сумата 505.15 лв. /петстотин и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат И.К. от ЛАК сумата 300.00 лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на М.Д.М..
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2259/2018 г. по описа на Ловешкия
районен съд, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: