Р Р• РЁ Р• Рќ Р Р• В в„– 193
гр. Силистра,  04.07.2019 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Костадинов
АНД № 303 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила Рµ жалба РѕС‚ „У.“ ЕООД СЃ Р•РРљ, СЃСЉСЃ седалище Рё
адрес на управление: гр. Р., ул. „Д. в.“ № , вх. , ет. , представлявано от
управителя Е. Н. Х. против Наказателно постановление № 19-000948, издадено на 26.03.2019
Рі. РѕС‚ . Р”. Р”. – директор РЅР° Дирекция “Рнспекция РїРѕ труда” – РіСЂ. РЎ., СЃ което РЅР°
жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ в качеството на работодател е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по
чл. 63, ал. 2 от КТ.
В депозираната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност. Твърди се, че наказващият орган не е
изяснил фактите и обстоятелствата по случая и е посочил неправилно правната
квалификация. Твърди се още, че при определяне на санкцията АНО не е съобразил
разпоредбите на ЗАНН, включително чл. 28 от ЗАНН. Посочено е, че работодателят
е целял единствено да осъществи непрекъснатост на производствения процес и не е
извършил съзнателно нарушение РЅР° законовите разпоредби. Рзлага СЃРµ становище, че
не са настъпили негативни последици за работника. Моли се за отмяна на
процесното НП.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно
легитимирано Р·Р° това лице Рё против акт, подлежащ РЅР° съдебен контрол.В
При редовно призоваване за жалбоподателя се явява
процесуален представител. Поддържа жалбата. В хода по съществото посочва, че е
налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Счита, че процедурата е
започнала с проверка от 07.03.2019 г., резултатите от която не са обективирани
в документ. По-късно била извършена проверка, за резултатите от която бил
съставен документ. В последния били посочени и тези от предходната проверка.
Счита констатациите в акта за неверни и подробно обосновава становището си.
Посочва, че работника е посочил, че е започнал работа на 06.03.2019 г., а не на
05.03.2019 г., както твърди контролния орган. Посочва, че уведомлението е
връчено на 08.03.2019 г. Навежда доводи, че АНО не е извършил преценка на
фактите и е посочил неправилно правната квалификация. Твърди несъответствие
между описаните факти и правната квалификация. Посочва, че в текста на ал. 2 са
посочени кумулативно трудовия договор и уведомлението до НАП, а не
алтернативно. По тази причина изразява мнение за липса на нарушение по чл. 63,
ал. 2 РѕС‚ РљРў. Рзтъква, че РІ закона РЅРµ Рµ предвидена РІСЉР·РјРѕР¶РЅРѕСЃС‚ работодателят РґР°
отстрани работника при вече връчен ТД и започнало изпълнение до връчване на
завереното уведомление до НАП. Отделно изразява становище за маловажност на
случая. Посочва, че чл. 415в от КТ не посочва сред изключенията чл. 414, ал. 3
от КТ. Моли съда да отмени оспорваното НП и да присъди направените от
дружеството разноски.
Р—Р° въззиваемата странаВ
се явява упълномощен представител – юрисконсулт А., който оспорва
жалбата. Посочва, че макар и проверката на работните места да е направена на
07.03.2019 г., тя е приключила документално на 20.03.2019 г. след събиране на
всички необходими доказателства, тяхното разглеждане, обсъждане и анализиране.
Рзразява становище, че процесуалният представител РЅР° „У.“ ЕООД неоснователно
смесва две отделни производства, които са инициирани успоредно – първото е
изцяло детерминирано от нормите на АПК и цели преустановяване на последиците от
констатираните нарушения, а второто - има административно наказателен характер
и цели доказване на извършено нарушение на трудовото законодателство и осигуряване
РЅР° безопасни условия РЅР° труд.В Рзтъква,
че АПК не изисква задължение на всеки етап да се издава констативен протокол. Посочва,
че съгласно събраните доказателства се установява, че Г. Б. Г. е постъпил на
работа на 05.03.2019 г., видно от сключения трудов договор, подписаните
длъжностна характеристика, служебна бележка за проведен първоначален инструктаж
и писмените обяснения на управителя на дружеството. Последният изрично е
посочил, че Г. е постъпил на работа на 05.03.2019 г. и е работил по време на
извършената проверка от контролния орган, осъществена на 07.03.2019 г. Посочва,
че лицето не е получило копие от уведомлението. Не се съгласява и с посоченото
относно правната квалификация. Рзразява мнение, че съгласно текста РЅР° чл. 63,
ал. 2 от КТ работодателят е длъжен да предостави преди постъпване на работа на
работника или служителя копия от трудовия договор и заверено копие от
уведомлението. Навежда доводи, че непредставянето на който и да е от двата
документа представлява отделен състав на административно нарушение, за който
следва да му се търси отговорност. Относно маловажността, посочва че според тълкувателното
решение специалният състав на чл. 415в от КТ изключва приложимостта на чл. 28
от ЗАНН при конкретно посочени нарушения. Моли съда да потвърди процесното НП
като правилно и законосъобразно.
При редовно призоваване Районна прокуратура – С. не
изпращат представител и не заявяват становище по делото.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства в с.з., прие за
установено следното от фактическа страна:
На 06.03.2019 г. на националния телефон 0700 17 670
постъпил сигнал, че в обект в с. С. работят лица без сключени трудови договори.
На 07.03.2019 г. актосъставителят П. и колежката и М. Д.,
инспектори РїСЂРё Дирекция „РТ“-РЎ. извършили проверка Р·Р° спазване РЅР° трудовото
законодателство в цех за производство на хартиени ролки, намиращ се в с. С..
Установено било, че общо три лица, между които и Г. Б. Г. изпълняват трудови
задължения. В обекта на контрол работника изпълнявал задълженията си, като
оператор на резачна машина. В саморъчно подписаната декларация по чл. 402, ал.
1, С‚. 3 РѕС‚ РљРў Р“. декларирал, че работата РјСѓ била възложена РѕС‚ управителя РЅР° „Р.“
Е. Х. и е започнал работа на 25.02.2019 г. при уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лева, продължителност от 8-часов работен ден за
времето от 08:00 ч. до 17:00 ч., определена едночасова обедна почивка и почивни
дни през работната седмица – събота и неделя. Актосъставителят посочва, че до
този момент информацията РІ РРў била, че цеха СЃРµ стопанисва РѕС‚ „Р.“. РћС‚
представените документи до 20.03.2019 г., включително писмени обяснения от Е. Х.,
станало ясно, че считано от 05.03.2019 г. цехът се стопанисва от „У.“ ЕООД.
Включително бил представен подписан на 05.03.2019 г. Трудов договор № 01 между
„У.“ ЕООД и Г. Б. Г., по силата на който последният е приел да изпълнява длъжността
„машинен оператор, изделия от хартия“ при пълно 8-часово работно време и
договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева. При
извършената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с
вх. № 18388193010986/08.03.2019 г. (л. 14), издадена от НАП, било констатирано,
че работодателят е допуснал Г. Б. Г. до работа на 05.03.2019 г. преди връчване
на заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрация на
трудовия договор. Видно от обясненията на управителя на дружеството, Г. е
постъпил на работа на 05.03.2019 г. и е започнал работа от тази дата .
На 20.03.2019 г. актосъставителят П. съставила АУАН против
„У.“ ЕООД. Описала посочените факти в констативния протокол. Посочила, че при
извършен преглед на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ с вх. № 18388193010986/08.03.2019 г., издадена от НАП се установява, че
работодателя е допуснал до работа на 05.03.2019 г. Г. Б. Г. преди връчване на
заверено копие от уведомлението по чл. 62 от КТ за регистрация на трудовия
договор. Преценката на актосъставителя е, че е извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Актът е предявен и връчен на управителя в
присъствието РЅР° СЃРІРёРґ. Р.. Управителят РЅР° дружеството-жалбоподател посочил, че
ще депозира възражение след консултация.
С оспорваното НП
наказващият орган наложил на жалбоподателя в качеството на работодател на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 414, ал. 3 от
КТ имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за
извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
гласни доказателства и писмените доказателства по делото.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие
за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и
РќРџ:
Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от
Р—РђРќРќ. РћС‚ посочените факти става СЏСЃРЅРѕ, чеВ
вече е налице нарушение на 05.03.3019 г., когато работодателят е
допуснал на работа работникът без да му връчи уведомление по чл. 62, ал. 3 от
КТ. Освен това, че е налице престиране на труд без връчване на уведомлението, е
установено и при посещението в цеха в с. С. от проверяващите на 07.03.2019 г.. От фактите става ясно и кое е мястото на
нарушение – мястото на работа, където работника е допуснат до работа без да му
бъде връчено заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Налице са всички
белези, чрез които може да се идентифицира жалбоподателя, данните за
актосъставителя и тези, визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е фактическо описание на нарушението, както и
на обстоятелствата, при които е извършено. Отразените факти отговарят на
посочената правна квалификация. Актосъставителят е изпълнил изискванията на
ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не са налице нарушения чл. 43 от ЗАНН.
В издаденото наказателно постановление въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са
посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го
е издало, всички белези, чрез които може да се идентифицира жалбоподателя,
данните  относно актосъставителя, данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. От посочените факти става ясно, че вече е налице нарушение на 05.03.3019 г.,
когато работодателят е допуснал на работа работникът без да му връчи
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Освен това, че е налице престиране на труд
без връчване на уведомлението, е установено и при посещението в цеха в с. С. от
проверяващите на 07.03.2019 г. От
фактите става ясно и кое е мястото на нарушение – мястото на работа, където
работника е допуснат до работа без да му бъде връчено заверено копие от
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Отразените факти отговарят на посочената
правна квалификация. В НП е посочена законовата разпоредба, която жалбоподателя
виновно е нарушил, както и вида и размера на санкцията.
Приложените писмени доказателства, а
именно заповеди доказват компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Съдът е съгласен със становището на
процесуалния представител на наказващия орган, че защитника смесва две отделни
производства, инициирани успоредно. Както правилно отбелязва, АПК не изисква
задължение за издаване на констативен протокол на всеки етап от
административното производство. Фактът, че работникът е започнал да престира
труд от датата 05.03.2019 г. се потвърждава от обясненията на управителя,
приложени по административно наказателната преписка. Съгласно чл. 416,
изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното. Не са събрани доказателства,
опровергаващи посоченото в акта.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно производство
е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита. АУАН и атакуваното наказателно постановление
са издадени от компетентни органи. АУАН е издаден в срока, предвиден по чл. 34,
ал. 1 РѕС‚ Р—РђРќРќ, Р° наказателно постановление -В
в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като наказващия орган се е
произнесъл в едномесечен срок от получаване на преписката.
С оглед материално-правната законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:
Съгласно чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда работодател, който наруши разпоредбата на
чл. 63, ал. 2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000
лв. за всяко отделно нарушение. Според чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма
право да допуска до работа работника преди да му предостави документите по ал.
1 от КТ. Текстът на чл. 63, ал. 1 от КТ сочи, че работодателят е длъжен да
предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма
право да допуска работника преди да му е връчил и двата документа по чл. 63, ал.
1 от КТ. Поради това невръчването на който и да е от двата документа е пречка
за започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение.
Допускането на работа преди да е имало връчване, на който и да е от двата
документа по ал. 1, представлява административно нарушение. Доколкото според
фактите работодателят е допуснал Г. Б. Г. до работа на 05.03.2019 г. преди
връчване на заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрация
на трудовия договор, е налице нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
В Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по
т.д. № 7/2010 г. е посочено, че специалния състав по глава ХIХ,
раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
Не са налице предпоставките на чл. 415в от КТ. Според чл. 415в, ал. 2 от КТ
нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ не е маловажно. Посоченото изключва
приложението на специалния състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
РџРѕ
отношение размера на наложената имуществена санкция:
Според посочената по-горе разпоредба на чл. 414, ал. 3
на работодателя може да бъде наложено имуществена санкция в размер от
1 500 до 15 000. Наказващият орган е наложил минималната санкция,
съобразявайки критериите в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид горното НП е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд
– Силистра
Р
Р• РЁ Р :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-000948,
издадено РЅР° 26.03.2019 Рі. РѕС‚ Директора РЅР° Дирекция “Рнспекция РїРѕ труда” – РіСЂ. РЎ.,
СЃ което РЅР° „У.“ ЕООД СЃ Р•РРљ, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: РіСЂ. Р ., СѓР». „Д.
в.“ № , вх. , ет. , представлявано от управителя Е. Н. Х., е наложена на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда в
качеството на работодател имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и
петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
РЎРЄР”РРЇ:
  Росен Костадинов