Решение по дело №303/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 193

гр. Силистра,  04.07.2019 год.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Костадинов

 

АНД № 303 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила Рµ жалба РѕС‚ „У.“ ЕООД СЃ ЕИК, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: РіСЂ. Р ., СѓР». „Д. РІ.“ в„– , РІС…. , ет. , представлявано РѕС‚ управителя Р•. Рќ. РҐ. против Наказателно постановление в„– 19-000948, издадено РЅР° 26.03.2019 Рі. РѕС‚ . Р”. Р”. – директор РЅР° Дирекция “Инспекция РїРѕ труда” – РіСЂ. РЎ., СЃ което РЅР° жалбоподателя РЅР° основание чл. 416, ал. 5 РѕС‚ Кодекса РЅР° труда (РљРў) РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 414, ал. 3 РѕС‚ РљРў РІ качеството РЅР° работодател Рµ наложена имуществена санкция РІ размер РЅР° 1 500,00 (хиляда Рё петстотин) лева Р·Р° извършено нарушение РїРѕ чл. 63, ал. 2 РѕС‚ РљРў.

В депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност. Твърди се, че наказващият орган не е изяснил фактите и обстоятелствата по случая и е посочил неправилно правната квалификация. Твърди се още, че при определяне на санкцията АНО не е съобразил разпоредбите на ЗАНН, включително чл. 28 от ЗАНН. Посочено е, че работодателят е целял единствено да осъществи непрекъснатост на производствения процес и не е извършил съзнателно нарушение на законовите разпоредби. Излага се становище, че не са настъпили негативни последици за работника. Моли се за отмяна на процесното НП.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. 

При редовно призоваване за жалбоподателя се явява процесуален представител. Поддържа жалбата. В хода по съществото посочва, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Счита, че процедурата е започнала с проверка от 07.03.2019 г., резултатите от която не са обективирани в документ. По-късно била извършена проверка, за резултатите от която бил съставен документ. В последния били посочени и тези от предходната проверка. Счита констатациите в акта за неверни и подробно обосновава становището си. Посочва, че работника е посочил, че е започнал работа на 06.03.2019 г., а не на 05.03.2019 г., както твърди контролния орган. Посочва, че уведомлението е връчено на 08.03.2019 г. Навежда доводи, че АНО не е извършил преценка на фактите и е посочил неправилно правната квалификация. Твърди несъответствие между описаните факти и правната квалификация. Посочва, че в текста на ал. 2 са посочени кумулативно трудовия договор и уведомлението до НАП, а не алтернативно. По тази причина изразява мнение за липса на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Изтъква, че в закона не е предвидена възможност работодателят да отстрани работника при вече връчен ТД и започнало изпълнение до връчване на завереното уведомление до НАП. Отделно изразява становище за маловажност на случая. Посочва, че чл. 415в от КТ не посочва сред изключенията чл. 414, ал. 3 от КТ. Моли съда да отмени оспорваното НП и да присъди направените от дружеството разноски.

За въззиваемата страна  се явява упълномощен представител – юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Посочва, че макар и проверката на работните места да е направена на 07.03.2019 г., тя е приключила документално на 20.03.2019 г. след събиране на всички необходими доказателства, тяхното разглеждане, обсъждане и анализиране. Изразява становище, че процесуалният представител на „У.“ ЕООД неоснователно смесва две отделни производства, които са инициирани успоредно – първото е изцяло детерминирано от нормите на АПК и цели преустановяване на последиците от констатираните нарушения, а второто - има административно наказателен характер и цели доказване на извършено нарушение на трудовото законодателство и осигуряване на безопасни условия на труд.  Изтъква, че АПК не изисква задължение на всеки етап да се издава констативен протокол. Посочва, че съгласно събраните доказателства се установява, че Г. Б. Г. е постъпил на работа на 05.03.2019 г., видно от сключения трудов договор, подписаните длъжностна характеристика, служебна бележка за проведен първоначален инструктаж и писмените обяснения на управителя на дружеството. Последният изрично е посочил, че Г. е постъпил на работа на 05.03.2019 г. и е работил по време на извършената проверка от контролния орган, осъществена на 07.03.2019 г. Посочва, че лицето не е получило копие от уведомлението. Не се съгласява и с посоченото относно правната квалификация. Изразява мнение, че съгласно текста на чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят е длъжен да предостави преди постъпване на работа на работника или служителя копия от трудовия договор и заверено копие от уведомлението. Навежда доводи, че непредставянето на който и да е от двата документа представлява отделен състав на административно нарушение, за който следва да му се търси отговорност. Относно маловажността, посочва че според тълкувателното решение специалният състав на чл. 415в от КТ изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН при конкретно посочени нарушения. Моли съда да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно.

При редовно призоваване Районна прокуратура – С. не изпращат представител и не заявяват становище по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства в с.з., прие за установено следното от фактическа страна:

РќР° 06.03.2019 Рі. РЅР° националния телефон 0700 17 670 постъпил сигнал, че РІ обект РІ СЃ. РЎ. работят лица без сключени трудови РґРѕРіРѕРІРѕСЂРё. РќР° 07.03.2019 Рі. актосъставителят Рџ. Рё колежката Рё Рњ. Р”., инспектори РїСЂРё Дирекция „ИТ“-РЎ. извършили проверка Р·Р° спазване РЅР° трудовото законодателство РІ цех Р·Р° производство РЅР° хартиени ролки, намиращ СЃРµ РІ СЃ. РЎ.. Установено било, че общо три лица, между които Рё Р“. Р‘. Р“. изпълняват трудови задължения. Р’ обекта РЅР° контрол работника изпълнявал задълженията СЃРё, като оператор РЅР° резачна машина. Р’ саморъчно подписаната декларация РїРѕ чл. 402, ал. 1, С‚. 3 РѕС‚ РљРў Р“. декларирал, че работата РјСѓ била възложена РѕС‚ управителя РЅР° „И.“ Р•. РҐ. Рё Рµ започнал работа РЅР° 25.02.2019 Рі. РїСЂРё уговорено месечно трудово възнаграждение РІ размер РЅР° 560 лева, продължителност РѕС‚ 8-часов работен ден Р·Р° времето РѕС‚ 08:00 С‡. РґРѕ 17:00 С‡., определена едночасова обедна почивка Рё почивни РґРЅРё през работната седмица – събота Рё неделя. Актосъставителят посочва, че РґРѕ този момент информацията РІ ИТ била, че цеха СЃРµ стопанисва РѕС‚ „И.“. РћС‚ представените документи РґРѕ 20.03.2019 Рі., включително писмени обяснения РѕС‚ Р•. РҐ., станало СЏСЃРЅРѕ, че считано РѕС‚ 05.03.2019 Рі. цехът СЃРµ стопанисва РѕС‚ „У.“ ЕООД. Включително Р±РёР» представен подписан РЅР° 05.03.2019 Рі. РўСЂСѓРґРѕРІ РґРѕРіРѕРІРѕСЂ в„– 01 между „У.“ ЕООД Рё Р“. Р‘. Р“., РїРѕ силата РЅР° който последният Рµ приел РґР° изпълнява длъжността „машинен оператор, изделия РѕС‚ хартия“ РїСЂРё пълно 8-часово работно време Рё договорено РѕСЃРЅРѕРІРЅРѕ месечно трудово възнаграждение РІ размер РЅР° 560 лева. РџСЂРё извършената Справка Р·Р° приети Рё отхвърлени уведомления РїРѕ чл. 62, ал. 5 РѕС‚ РљРў СЃ РІС…. в„– 18388193010986/08.03.2019 Рі. (Р». 14), издадена РѕС‚ РќРђРџ, било констатирано, че работодателят Рµ допуснал Р“. Р‘. Р“. РґРѕ работа РЅР° 05.03.2019 Рі. преди връчване РЅР° заверено РєРѕРїРёРµ РѕС‚ уведомление РїРѕ чл. 62, ал. 3 РѕС‚ РљРў Р·Р° регистрация РЅР° трудовия РґРѕРіРѕРІРѕСЂ. Р’РёРґРЅРѕ РѕС‚ обясненията РЅР° управителя РЅР° дружеството, Р“. Рµ постъпил РЅР° работа РЅР° 05.03.2019 Рі. Рё Рµ започнал работа РѕС‚ тази дата .

На 20.03.2019 г. актосъставителят П. съставила АУАН против „У.“ ЕООД. Описала посочените факти в констативния протокол. Посочила, че при извършен преглед на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 18388193010986/08.03.2019 г., издадена от НАП се установява, че работодателя е допуснал до работа на 05.03.2019 г. Г. Б. Г. преди връчване на заверено копие от уведомлението по чл. 62 от КТ за регистрация на трудовия договор. Преценката на актосъставителя е, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Актът е предявен и връчен на управителя в присъствието на свид. И.. Управителят на дружеството-жалбоподател посочил, че ще депозира възражение след консултация.

С оспорваното НП наказващият орган наложил на жалбоподателя в качеството на работодател на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства и писмените доказателства по делото.

 

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. От посочените факти става ясно, че  вече е налице нарушение на 05.03.3019 г., когато работодателят е допуснал на работа работникът без да му връчи уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Освен това, че е налице престиране на труд без връчване на уведомлението, е установено и при посещението в цеха в с. С. от проверяващите на 07.03.2019 г..  От фактите става ясно и кое е мястото на нарушение – мястото на работа, където работника е допуснат до работа без да му бъде връчено заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Налице са всички белези, чрез които може да се идентифицира жалбоподателя, данните за актосъставителя и тези, визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8  от чл. 42 от ЗАНН. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Отразените факти отговарят на посочената правна квалификация. Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не са налице нарушения чл. 43 от ЗАНН.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, всички белези, чрез които може да се идентифицира жалбоподателя, данните  относно актосъставителя,  данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. От посочените факти става ясно, че  вече е налице нарушение на 05.03.3019 г., когато работодателят е допуснал на работа работникът без да му връчи уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Освен това, че е налице престиране на труд без връчване на уведомлението, е установено и при посещението в цеха в с. С. от проверяващите на 07.03.2019 г.  От фактите става ясно и кое е мястото на нарушение – мястото на работа, където работника е допуснат до работа без да му бъде връчено заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Отразените факти отговарят на посочената правна квалификация. В НП е посочена законовата разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на санкцията.

Приложените писмени доказателства, а именно заповеди доказват компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Съдът е съгласен със становището на процесуалния представител на наказващия орган, че защитника смесва две отделни производства, инициирани успоредно. Както правилно отбелязва, АПК не изисква задължение за издаване на констативен протокол на всеки етап от административното производство. Фактът, че работникът е започнал да престира труд от датата 05.03.2019 г. се потвърждава от обясненията на управителя, приложени по административно наказателната преписка. Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Не са събрани доказателства, опровергаващи посоченото в акта.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че образуваното и водено  административно наказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита.  АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление -  в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като наказващия орган се е произнесъл в едномесечен срок от получаване на преписката.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Съгласно чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда работодател, който наруши разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Според чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника преди да му предостави документите по ал. 1 от КТ. Текстът на чл. 63, ал. 1 от КТ сочи, че работодателят е длъжен да предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника преди да му е връчил и двата документа по чл. 63, ал. 1 от КТ. Поради това невръчването на който и да е от двата документа е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение. Допускането на работа преди да е имало връчване, на който и да е от двата документа по ал. 1, представлява административно нарушение. Доколкото според фактите работодателят е допуснал Г. Б. Г. до работа на 05.03.2019 г. преди връчване на заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрация на трудовия договор, е налице нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

В Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по т.д. № 7/2010 г. е посочено, че специалния състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице предпоставките на чл. 415в от КТ. Според чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ не е маловажно. Посоченото изключва приложението на специалния състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

По отношение размера на наложената имуществена санкция:

Според посочената РїРѕ-РіРѕСЂРµ разпоредба РЅР° чл. 414, ал. 3 РЅР° работодателя може РґР° Р±СЉРґРµ наложено имуществена санкция РІ размер РѕС‚ 1 500 РґРѕ 15 000. Наказващият орган Рµ наложил минималната санкция, съобразявайки критериите РІ чл. 27, ал. 2 РѕС‚ Р—РђРќРќ.

Предвид горното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-000948, издадено на 26.03.2019 г. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., с което на „У.“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Д. в.“ № , вх. , ет. , представлявано от управителя Е. Н. Х., е наложена на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда в качеството на работодател имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

   Росен Костадинов