№ 1131
гр. Варна, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110112072 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния й представител –
адв. И. Д., срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че В. И. Б. не дължи на „М.“ ЕООД сумата 218.81
лв., представляваща заплатени щети по щета № ******, въз основа на
протокол за ПТП № ******2013 г. и съставен УАН сер. „Т“, № ****** поради
виновно отклонение от длъжника от проверка за употреба на алкохол и други
опиятни вещества, както и за сторените в заповедното производство съдебно-
делововни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 25
лв. и 300 лв. – адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, които суми са
предмет на заповед за изпълнение № ******2016 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ *****2016 г. по описа на ВРС, 16 състав, и за които суми е издаден
изпълнителен лист от 21.12.2016 г., въз основа на който е образувано изп. дело
№ *****2021 г. по описа на ЧСИ Х.Г., с рег. № ***, с район на действие –
ВОС, поради погасяването по давност на вземанията.
В исковата си молба ищцата В. И. Б. излага, че със заповед за
изпълнение № ******2016 г., издадена по ч. гр. д. № *****2016 г. по описа на
ВРС, влязла в сила на 09.06.2016 г., е осъдена да заплати на ЗД „Е.“ АД сумата
218.81 лв., представляваща заплатени щети по щета № ******, въз основа на
протокол за ПТП № ******2013 г. и съставен УАН сер. „Т“, № ****** поради
виновно отклонение от длъжника от проверка за употреба на алкохол и други
опиятни вещества, както и за сторените в заповедното производство съдебно-
делововни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 25
лв. и 300 лв. – адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Издаден е
изпълнителен лист на 21.12.2016 г., в който е сгрешено името й. Посочва, че с
1
договор за цесия ЗД „Е.“ АД е прехвърлило вземането си по описания
изпълнителен лист на ответника „М.“ ЕООД, за което тя е уведомена. На
17.06.2021 г. ответникът е образувал изп. д. № *****2021 г. по описа на ЧСИ
М.Б.. Твърди, че към този момент е изтекла петгодишната давност по чл. 110
ЗЗД, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 09.06.2016 г.
Излага, че на 02.09.2021 г. така образуваното изпълнително дело е изпратено
на основание чл. 427 ГПК на ЧСИ Х.Г., пред когото е образувано изп. д. №
*****2021 г. Счита, че след като към момента на образуване на
изпълнителното дело вземането на взискателя е било погасено по давност има
правен интерес да води настоящия иск. По изложените съображения моли
исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът „М.“ ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Такъв е подаден след изтичане
на законоустановения едномесечен срок /срокът за подаване на отговор е
изтекъл на 21.11.2024 г., а т. нар. отговор е изпратен чрез куриер на 22.11.2024
г./. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че въз
основа на издадения на 21.12.2016 г. изпълнителен лист през 2017 г.
първоначално е образувано изпълнително дело при ЧСИ Р.М. № *****2017 г.,
което е прекратено по молба на взискателя ЗД „Е.“ АД. Счита, че с
образуването на това изпълнително дело давността е прекъсната и до
прекратяването му такава не е текла. След това, на 04.03.2020 г. е сключен
договора за цесия и вземането му е прехвърлено, като именно дружеството е
легитимирано да иска изпълнение въз основа на издадения изпълнителен
лист. На 17.06.2021 г. е образувано изп. д. № *****2021 г. по описа на ЧСИ
М.Б., като с протокол от 01.09.2021 г. делото е изпратено на ЧСИ Х.Г. за
продължаване и пред него е образувано изп. д. № *****2021 г. Поддържа, че
вземането по издадения изпълнителен лист не е погасено по давност, поради
което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание всяка от страните,
чрез процесуалния си представител, поддържа исканията си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по издадения
срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на твърдените от
него правопогасяващи факти, като в случай на позоваване на изтекла
погасителна давност, в тежест на ответника – взискател в изпълнителното
производство е да установи предпоставките по чл. 116 ЗЗД за прекъсване на
течащата в полза на длъжника давност.
По делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са обявени за
безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че на 21.12.2016 г. е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязлата в сила на 09.06.2016 г. заповед за изпълнение №
******2016 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****2016 г. по описа на ВРС, 16
2
състав; че по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 04.03.2020 г. ответникът „М.“ ЕООД е придобил
вземанията по така издадения на 21.12.2016 г. изпълнителен лист от кредитора
ЗД „Е.“ АД; че ответникът е уведомил надлежно длъжника /ищцата/ за
прехвърлените вземания, като за целта й е изпратил уведомително писмо от
15.06.2021 г.; че на 17.06.2021 г. ответникът въз основа на издадения на
21.12.2016 г. изпълнителен лист е образувал изп. д. № *****2021 г. по описа на
ЧСИ М.Б., което е изпратено на основание чл. 427 ГПК на ЧСИ Х.Г., пред
когото е образувано изп. д. № *****2021 г.
Освен посоченото изпълнително дело се установява, че по молба на
кредитора „ЗД Е.“ АД въз основа на така издадения срещу настоящата ищца
изпълнителен лист от 21.12.2016 г. е било образувано изп. д. № *****2017 г.
по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790, с район на действие – СГС.
От материалите по това изпълнително производство, които са приети и
приобщени към доказателствения материал по настоящото дело, се
установява, че са изискани и предприети съответни изпълнителни действия
срещу длъжника, а именно: изпратени са запорни съобщения от 16.03.2017 г.
до „Първа инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и „Юробанк
България“ АД, както и запорно съобщение от 12.11.2018 г., изпратено до и
връчено на 14.11.2018 г. на „Сосиете женерал експресбанк“ АД.
Както се посочва в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., постановено
по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
3
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Тези разрешения, отнесени към настоящия спор, водят до категоричния
извод, че с налагането на запорите върху банковите сметки на длъжника в
посочените банки давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5-
годишна давност, по аргумент от разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и 2 ГПК.
Релевантното в настоящия случай е, че в рамките на новия давностен
срок, последният започнал да тече от момента на наложения през м. ноември
2018 г. запор, по молба на цесионера на процесните вземания – ответникът
„М.“ ЕООД, е депозирана молба от 17.06.2021 г. с искане за образуване на
ново изпълнително дело пред ЧСИ М.Б., като е поискано извършването на
съответни изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани, като на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител
да определя начина на изпълнението и всички други способи за принудително
изпълнение.
В този смисъл съдът намира, че следва да се зачете проявената
процесуална активност от страна на кредитора за прекъсване на давността.
Действително в настоящото производство не бе проведено доказване
дали след образуване на новото изпълнително производство – изп. д. №
*****2021 г. по описа на ЧСИ М.Б., което е изпратено на основание чл. 427
ГПК на ЧСИ Х.Г., пред когото е образувано изп. д. № *****2021 г., са
предприемани някакви конкретни изпълнителни действия срещу длъжника.
Евентуалното бездействие от страна на съдебния изпълнител обаче не може
да влече негативни последици за взискателя, който надлежно е поискал
предприемането на съответни изпълнителни действия.
Както се посочва в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.
по описа на ВКС, IV гр. о., в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Давност не
тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но
съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини, независещи от волята на кредитора /в този смисъл решение №
127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК/.
Това разрешение, отнесено към настоящия случай, дава основание на
съда да приеме, че с подаването на молбата от 17.06.2021 г. давността следва
да се счита прекъсната, доколкото кредиторът е поискал конкретни
4
изпълнителни способи, които да бъдат предприети срещу длъжника.
Започналата да тече нова давност изтича едва в средата на 2026 г. Тоест,
започналата да тече от 17.06.2021 г. нова 5-годишна давност не е изтекла нито
към момента на подаване на исковата молба в съда, нито към настоящия
момент.
Следва да се отбележи, че с постановеното по настоящото дело
определението на съда № 10956/01.10.2024 г. е наложена обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението“ по новообразуваното изпълнително дело №
*****2021 г. по описа на ЧСИ Х.Г., което обуславя обективната невъзможност
към настоящия момент да бъдат предприемани каквито и да е изпълнителни
действия спрямо длъжника – ищец в настоящото производство.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в настоящото производство
има ответникът, който обаче не е направил нарочно искане за присъждането
им /не е представил и съответен списък на разноските по чл. 80 ГПК/, поради
което такИ. не му се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ******, срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че В. И. Б. не дължи на „М.“ ЕООД сумата 218.81
лв., представляваща заплатени щети по щета № ******, въз основа на
протокол за ПТП № ******2013 г. и съставен УАН сер. „Т“, № ****** поради
виновно отклонение от длъжника от проверка за употреба на алкохол и други
опиятни вещества, както и за сторените в заповедното производство съдебно-
делововни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 25
лв. и 300 лв. – адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, които суми са
предмет на заповед за изпълнение № ******2016 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ *****2016 г. по описа на ВРС, 16 състав, и за които суми е издаден
изпълнителен лист от 21.12.2016 г., въз основа на който е образувано изп. дело
№ *****2021 г. по описа на ЧСИ Х.Г., с рег. № ***, с район на действие –
ВОС, поради погасяването по давност на вземанията.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5