МОТИВИ
към присъда по НОХД №478/2011г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Н. против О.Р.О. ***,обвиняем по ДНП
№117/2010г.по описа на РУ”Полиция”гр.Н. за извършено престъпление по чл.211
пр.3,във вр.чл.210 ал.1 т.1 във вр.чл.209 ал.1 във вр.чл.26 ал.1 от НК,а
именно:затова,че на 11.03.2010г.в гр.П.,обл.Ш. и на
02.11.2010г..в гр.Н.,обл.Ш.,при условията на
продължавано престъпление и на опасен рецидив,след като се е представил за длъжностно лице –инспектор на ***”АД
гр.В. –в първия случай и лекар във втория случай, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у:Г.К.Й.,Е.А.А.,М.А.Р.,И.Н.Р.,И.П.К.
и А.С. *** и у Р.Д.С. *** и с това е
причинил на Г.К.Й. имотна вреда в размер на 8.10лв. и на Р.Д.С. имотна вреда в
размер на 92лв. и е направил опит да причини имотна вреда ,както следва:на Е.А.А.
–в размер на 9.20лв., на М.А.Р. –в размер на 18.10лв., на И.Н.Р.-в размер на
7лв.,на И.П.К.-в размер на 8лв.,на А.С.Г. –в размер на 8лв.,като по отношение
на последните пет лица деянието е останало недовършено по независещи от
извършителя причини.
Подсъдимият се яви лично в съдебно заседание и с назначеният му в ДНП
служебен защитник адв.К.,***.Доколкото подсъдимият
призна изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират допълнително доказателства за тях,производството по
делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НП//съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК/.
За Районна прокуратура гр.Н. се явява прокурор Анри Миленов.Поддържа
изцяло внесеното обвинение.
По искане на едно от пострадалите лица от
извършеното от подсъдимия престъпление – Р.Д.С.,за съвместно разглеждане в
наказателния процес ,беше приет предявения от нея граждански иск срещу подсъдимия О.Р.О.-за сумата в размер на 100.00лв./за причинени
имуществени вреди/ и за сумата в размер на 1000.00 лв./за причинените й
неимуществени вреди/,ведно със законната лихва ,начиная от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумите.Гражданският иск беше признат
от подсъдимия изцяло,както по основание,така и по размер.
Съдът като прецени самопризнанията на
подсъдимия, ъбраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият О.Р.О. е с постоянно
местоживеене ***.Осъждан е многократно за извършени от него престъпления от общ
характер,в т.ч. и за престъпления против собствеността на гражданите,,като
изтърпяването на две от наложените му
наказания “лишаване от свобода”/по НОХД №1370/2008г.на ШРС и по НОХД №44/2009г.на
ТРС/,не е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК,а е било постановено
ефективното им изтърпяване.
През пролетта на 2010 година,с цел да
набави за себе си имотна облага,той пристъпил към извършване на престъпни
деяния ,чрез въвеждане на заблуждение на следните лица:
От
самопризнанията на подсъдимия ,кореспондиращи си с останалите писмени
доказателства по делото –/протоколи за разпит на свидетел и за очна ставка ,протокол за разпознаване на
лица и предмети на л.24-л.29 по ДНП/ се установи по категоричен начин,че на 11.03.2010г.О.
*** и започнал да обикаля произволно избрани от него домове,пред чиито
собственици се представял за длъжностно лице –служител на “***”АД гр.В..За да
бъде по-убедителен в това си твърдение,той носел със себе си и тетрадка с
емблема на гореспоменатото търговско дружество,чиято дейност,ноторно известно е
да осигурява електрификация на домове и сгради ,като за потребената
електрическа енергия периодично се дължи заплащане на съответните парични суми
от абонатите на тази услуга.Първоначално подсъдимият посетил дом №* на ул.”***”,където
живеел свидетеля Г.К.Й..Представяйки се пред този свидетел за инкасатор от “***”АД
,подсъдимият го попитал къде се намира електромера.Св.Й. го завел до
електромера,като О. му поискал столче,за да се покачи и “отчете
показанията”.Заявил на св.Й.,че главния бушон на електромера е стар модел
,поради което трябвало да бъде сменен и за целта му поискал сумата от 8.10лв.За
да бъде по-категоричен пред него ,му казал,че всички стари бушони в гр.П. щяло
да бъдат сменени,като по този начин затвърдил у свидетеля убеждението за
твърдяното от него длъжностно качество и необходимостта от извършване на действието
по смяна на бушона срещу заплащане,като под влияние на тази заблуда св.Г.Й. дал
на подсъдимия О. паричната сума в размер на 8.10лв.
Непосредствено след посещението си в дома
на св.Г.Й., О. се отправил към находящата се в края на гр.П. стопанска
сграда-кошара,където се намирал св.М.А..По познатата вече схема ,чрез твърдения и поведение на инкасатор от “***”
,на този свидетел пък подсъдимият заявил,че е предвидено по партидата му /за
по-голяма убедителност показал носената от него тетрадка/,електромерът да бъде
изместен извън сградата ,което щяло да се извърши на следващия ден,но за
целта следвало А. да му заплатил
предварително сумата от 18.10лв.Свидетелят му заявил,че в момента не носи в
себе си пари и,че живее на ул.”***”заедно с родителите си,от които щял да
поиска посочената му сума,за да я предаде на О..
На А. направило впечатление,че след като излязли от стопанската
постройка,подсъдимият не го последвал на
посочения от него адрес,а тръгнал към друга ,съседна на кошарата къща.Замислил
се върху този факт и пресрещнал подсъдимия,като му поискал документ ,с който да
се легитимира,че действително е служител на посоченото търговско дружество.О.
без колебание потвърдил твърдяното от него длъжностно качество,но споменал,че
исканата от А. сума за смяна на електромера можело да се заплати на следващия
ден.Това пък от своя страна засилило породилите се съмнения у А. относно действителните намерения на О.
,като във връзка със случилото се уведомил кмета на гр.П../Горното ,съдът прие
за установено по несъмнен начин ,след
преценка на направените от подсъдимия самопризнания,в съвкупността им с
писмените доказателства,събрани в хода на ДНП, а именно -протокол за разпит на
свидетел на л.12 по ДНП, протокол за разпознаване на лица и предмети на
л.35-39/.
Съдът прие за безспорно доказано още,че след като се разделил със св.М.А.,подсъдимият
посетил дома на свидетелката И.Н.Р.,***./самопризнания
на подсъдимия,протокол за разпит на св.И.Р. на л.15-16 по ДНП,протокол за
разпознаване на лица и предмети на л(124-126/.На св.Р. подсъдимият обяснил,че е
инкасатор от Енергото и че бил задължен да мине по къщите и събере такси за
поставяне на часовник на електромерите -25лв.,от които 7лв.трябвало да бъдат
платени веднага,а останалите 18лв.-при монтиране на часовника от съответната
група,което щяло да стане на слудващия ден.С цел затвърждаване на убеждението в
това което говори пред свидетелката,О. развил бушона и започнал да обикаля из
стаите на къщата,като през това време записвал данни от електромера в носената
от него тетрадка.В резултат на проявената от него убедителност,за св.Р. не
останало съмнение,че той действително е длъжностно лице,за каквото се
представял и приготвила паричната сума в размер на 25лв.Преди да му я даде
обаче,по телефона й се обадил нейният син,с когото тя споделила случващото се
,като той й заявил,че няма да слагат часовник на електромера.Последователен в
поведението и намеренията си,подсъдимият заявил на св.Р.,че щял да докладва
пред съответните органи за тяхното нежелание да се съобразят с неговите
указания ,в резултат на което семейството щяло да бъде глобено,но синът на св.Р.
бил категоричен ,че няма да позволи това и подсъдимият си тръгнал от техния
дом.
От доказателствата по делото съдът прие за доказано по категоричен начин
още,че на датата посочена в обвинителния акт-11.03-2010г.в гр.П.,подсъдимият О.
посетил и дома на св.И.П.К..По познатият сценарии,той й се легитимирал като
длъжностно лице –инспектор от Енергото,който трябвало да провери електромерите
по къщите.За да бъде по-убедителен,развил главния бушон и започнал да проверява
дали по стаите има ток.След което заявил на домакинята ,че електромера трябвало
да бъде преместен навън и щял да бъде сменен главния бушон,но за целта следвало
да се заплати такса в размер на 18лв.От тази сума О. поискал от свидетелката да
му плати веднага 8лв./за смяна на бушона/,но тъй като тя му заявила ,че няма
такава парична сума у себе си,той казал,че при това положение таксите
могат да бъдат платени и през следващия
месец.Мотивирана от това,което й говорел подсъдимия,св.К. възприела като
неотменно задължение да намери отнякъде исканата парична сума,за да бъде
отстранен възникналия проблем,като помолила дъщеря си за услуга.Получила от нея
сумата от 30.00лв.В това време синът на св.К.,който също разбрал за идването на
подсъдимия О. в дома им и лансираната от него теза ,потърсил контакт по
телефона с офиса на “***”АД гр.Н..От съответния служител разбрал,че не са
изпращали никого в гр.П. и,че преместването на електромери е безплатно.През
това време подсъдимият вече бил тръгнал от дома им.
Не се оспорва от подсъдимият,а и видно от
протокола за разпит на св.А.С.Г. и извършеното от нея разпознаване е,че на
същата дата,посочена по-горе -11.03.2010г.,О. посетил дома на свидетелката Г.,***.И
пред нея той се представил като длъжностно лице –“служител от Енергото”,който
трябвало да провери електромера в дома й,като за целта носел у себе си
тетрадка.Допуснат бил от домакинята ,за да запише данните от електромера,след
което й заявил,че електромера трябвало да бъде преместен навън,но за това следвало тя да му заплати
сумата от 8лв.Жената му казала,че няма толкова пари у себе си и отказала да му
плати,след което подсъдимият напуснал дома й.
По познатата вече схема,подсъдимият О.
посетил след дома на св.А.Г. този на св.Е.А.А.,***.След като бил допуснал да види
данните от електромера в дома й,подсъдимият
свалил шалтера на електромера.Свидетелката започнала да му се моли да
пусне тока,тъй като гледала две малки внучета.Той вдигнал шалтера,но й
заявил,че този електромер трябвало да бъде сменен с нов,като за целта следвало
тя да му заплати сумата от 9.20лв.А. му споделила,че не разполага с такава
парична сума,при което подсъдимият й казал,че на 15.03.2010г.ще дойде отново
,за да вземе таксата./ Протокол за разпит на свидетел на л.15 по дНП,протокол
за разпознаване на лица и предмети на л.30/.
От самопризнанията на подсъдимия
,преценени в съвкупността им с писмените доказателства,събрани в хода на
воденото досъдебно наказателно производство,съдът прие за установено също,че на
02.11.2010г.в гр.Н.,свидетелката Р.Д.С. отишла в сградата на бившата
поликлиника за медицински преглед.В същото време съпругът й ,който бил тежко
болен се нуждаел от закупуване на инвалидно легло.С идеята да закупи
такова,докато чакала реда си за преглед,св.С. отишла до магазина за
инвалиди,намиращ се в същата сграда.На вратата на магазина имало бележка
клиентите да почакат около 10 минути.Свидетелката зачакала да отворят
магазина.През това време към нея се запътил подсъдимия О. ,облечен със зелена
туника/което е ноторно известен факт,че представлява работно облекло на
медицински персонал/,а върху туниката бил облякъл червено на цвят яке,каквото
по принцип се ползвало от медицинските екипи на Спешна медицинска помощ ,а през
врата си бил преметнал лекарски стетоскоп.Чрез това си облекло ,подсъдимият
създал убеждението у св.С.,че е медицински работник.Попитал свидетелката дали
чака за отварянето на магазина и като чул утвърдителния й отговор ,я попитал от
какво има нужда.Тя му споделила намерението си да закупи инвалидно легло втора
употреба за болния си съпруг.По време на разговора си си нея,сочи
свидетелката,подсъдимият употребявал специфични медицински термини,наименования
на инвалидни аксесоари,с което затвърдил у св.С. създаденото вече погрешно
убеждение,че той е медицински работник.
О. с присъща категоричност разяснил на св.С.,че
може да уреди търсеното от нея легло,казал и какви са цените на новите легла и
на леглата втора употреба,както и я запознал с размерите им.Посочил ,че
по-малкото по размер легло струвало 62лв.,а по-голямото 82лв.,плюс 10 лв.за
доставка.За да бъде по-убедителен,предложил на свидетелката да отидат до дома
й,за да се прецени от какво легло има нужда съпруга й.Така двамата отпътували
от здравното заведение към дома на свидетелката с таксиметров автомобил,нает от
С../с таксиметров водач св.Т.Т.,разпитан в хода на ДНП/.След направения от него
оглед, подсъдимият заявил на св.С.,че трябва да закупи легло с по-голям
размер,което втора употреба щяло да й
струва 82лв.плюс 10лв.за превоза.Тъй като нямало такава парична сума в себе си
,Р.С. поискала от дъщеря си да й услужи,което тя и направила .Майка й от своя
страна предала на подсъдимия исканата от него сума в общ размер на 92.00лв.Подсъдимият
взел тези пари ,като той и свидетелката отново потеглили със същия таксиметров
автомобил,уж към магазина.В центъра на гр.Н. ,подсъдимият поискал да спрат пред задния вход на читалищната сграда под
предлог,че той лично ще влезе ,за да плати “превоза”.Слязъл той ,а след него и
свидетелката и шофьора.О. влязъл в читалищната сграда и повече не се появил пред чакащата го св.Р.С..Така
,тя разбрала,че е излъгана от него.Разплакала се пред таксиметровия
шафьор,почувствувала се излъгана и силно унизена,още повече,че подсъдимият
злоупотребил с нейната човешка мъка и желание да помогне на болния си
съпруг.По-късно сезирала органите на полицията.
В резултат на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия,бил установен автора на
престъплението-подсъдимия О.Р.О..
При така установеното от фактическа
страна,съдът направил следните правни изводи:
Установено беше по един категоричен
начин,че на 11.03.2010г.в гр.П.,обл.Ш. и на
02.11.2010г..в гр.Н.,обл.Ш.,при условията на
продължавано престъпление и на опасен рецидив,след като се е представил за длъжностно лице –инспектор на ***”АД
гр.В. –в първия случай и лекар във втория случай, с цел да набави за себе си
имотна облага подсъдимият О.О. е
възбудил и поддържал заблуждение у:Г.К.Й.,Е.А.А.,М.А.Р.,И.Н.Р.,И.П.К. и А.С. *** и у Р.Д.С. от гр.Н.,обл.Ш.
и с това е причинил на Г.К.Й. имотна вреда в размер на 8.10лв. и на Р.Д.С.
имотна вреда в размер на 92лв. и е направил опит да причини имотна вреда ,както
следва:на Е.А.А. –в размер на 9.20лв., на М.А.Р. –в размер на 18.10лв., на И.Н.Р.-в
размер на 7лв.,на И.П.К.-в размер на 8лв.,на А.С.Г. –в размер на 8лв.,като по
отношение на последните пет лица деянието е останало недовършено по независещи
от извършителя причини,с което от обективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл.211 пр.3,във вр.чл.210 ал.1 т.1 във вр.чл.209 ал.1 във вр.чл.26 ал.1 от НК
Деянието се явява продължавано престъпление
по смисъла на чл.26 ал.(1 от НК,тъй като всички действия ,извършени от
подсъдимия О. ,са били реализирани от него през непродължителни периоди от
време,осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,при
една и съща обстановка и еднородност на вината,като последващите деяния се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Престъплението,извършено от О. се явява
като такова,осъществено при наличието на т.нар.”опасен рецидив” по смисъла на
чл.29 ал.1 б”б”от НК,а именно –преди неговото извършване той е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,чието
изтърпяване не е било отложено по реда на чл.66 от НК. ”/по НОХД №1370/2008г.на
ШРС,в сила от 27.04.2009г.,с която за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК му е било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца
при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и по НОХД №44/2009г.на ТРС,в сила от
29.06.2009г.,с която за престъпление по чл.194 ал.1 от НК му е било наложено
наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца при първоначален общ
режим./
При всяко от извършените от него престъпни деяния,включени в състава на
продължаваното престъпление,подсъдимият се е представял за длъжнтостно
лице,като е възбуждал и поддържал заблуждение
у свидетелите да му предадат парични суми,с цел облагодетелствуването му
по този начин и причинявайки имотна вреда на пострадалите лица.По отношение на
свидетелите М.Р., И.Р.,И.К.,А.георгиева и Е.А.
деянието е останало недовършено ,по независещи от подсъдимия причини/тъй като
свидетелите не са имали в момента исканите от него парични суми/.по отношение
на свидетелите Г.Й. и Р.С. деянията са довършени чрез предаване от тях на
подсъдимия на исканите от него парични суми ,като този факт се отразява върху
цялата престъпна дейност на подсъдимия и не следва да намери приложение
изключението на чл.26 ал.5 от НК .
Съдът намери,че от субекивна страна престъплението,за което О. е
предаден на съд е извършено от него при наличието на пряк умисъл-същият е
осъзнавал неговият общественоопасен характер и противоправни последици,като
съзнателно е целял тяхното настъпване.
За въпросното престъпление ,нормата на
чл..211 пр.3,във вр.чл.210 ал.1 т.1 във вр.чл.209 ал.1 във вр.чл.26 ал.1 от НК
предвижда наказание “лишаване от свобода “ от три до десет години.
Отчитайки от една страна високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление и личността на самия
извършител/осъждан неколкократно за извършени престъпления от общ
характер/,изключителната дързост ,с която той е пристъпил към осъществяване на
намеренията си –отекчаващи вината му обстоятелства,смекчаващите такива –същият
се разкая за постъпката си ,което освен
като негово изявление като отношение към
самото престъпление, се съдържаше и
косвено в признатият от него изцяло
по основание и по размер граждански иск /освен
в имуществената му част,така и в неимуществената / ,отчитайки ,че
производството по делото беше разгледано по реда на чл.ХХVІІ от НПК/в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК/,съдът намери за справедливо да наложи на О.
наказание “лишаване от свобода” за срок от четири години,което по арг.на чл.58а
ал.1 от НК беше редуцирано с 1/3 и същият беше осъден да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ
И ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит
тип./ по арг.на чл.61 т.2 от ЗИНЗС/.
По отношение на предявения граждански иск
от гражданския ищец Р.Д.С. –съдът намери,че касателно претендираното
имуществено обезщетение,същият се яви завишен,тъй като реално причинената й
имуществена вреда,както се установи по делото е в размер на 92.00 лв.,а не на
100.00лв.Ето защо съдът постанови репарирането на тази вреда само в установения
размер от 92.00лв.,а в останалата част,за разликата до пълния размер от 100.00
лв.,гражданския иск беше отхвърлен.
По отношение на гражданския иск касателно претендирани неимуществени
вреди- няма строго установен критерий за начина,по който се определя
обезщетение за неимуществени вреди,претърпяни от пострадало лице в резултат на
извършено спрямо него престъпление.От протоколите за разпит на св.Р.С. и св.Т.Т.
,по ДНП се установява по безспорен начин,че след като е установила ,че е била
въведена в заблуждение от подсъдимия О. ,давайки му исканата парична сума
,гражданския ищец Р.С. се е почувствувала излъгана и силно унизена от това,че
подсъдимият е злоупотребил с нейните проблеми и неистово желание да помогне на болния си съпруг.В този
случай намират приложение правилата на морала и общо приетите норми.И понеже
сам подсъдимия чрез признаване на иска дефинира размера на търсеното обезщетение
за неимуществени вреди,съдът счете,че следва да уважи така предявения
граждански иск в тази му част в пълния му размер.Той беше осъден да заплати и
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лв.
Съдът счете,че чрез така наложеното на подсъдимия О.О. наказание и
присъдено обезщетение на едно от пострадалите лице,биха били постигнати целите
на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни
начала в чл.36 от НК.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 09.11.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: