О П Р Е Д Е Л E Н И Е
№………./…….08.2021г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1643 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК за допълване на определение №260468 от 28.04.2021г. в частта за разноските.
Производството е образувано по предявен от „БОЛЯРИ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, представлявано от изпълнителния директор Г. Г.К. срещу А.Л.Н.
*** и „АМОНИТ" ЕАД, със седалище гр.Варна, иск за
обявяване на недействителността на действията на Ал.Н., изразяващи се в
извършена парична вноска в „АМОНИТ" ЕАД в размер на 1 635115 евро, с
основание „разлика между емисионна и номинална стойност на увеличението на
капитала", както и за обявяване за недействителни спрямо ищеца на договори
за покупко - продажба, обективирани в нотариален акт № 113/2012 год. и
нотариален акт № 122/2012 год., по силата на който първият ответник е
прехвърлил на втория, правото на собственост върху описаните в актовете
недвижими имоти.
С определение №260468 от 28.04.2021г. е прекратено производството по
цитираното търг.дело поради неотстранени нередовности на исковата молба, на осн. чл.129, ал.2 вр. ал.3 от ГПК.
На 16.07.2021г. е постъпила молба от ответника „АМОНИТ"
ЕАД с приложен
към нея списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащане на
адв.възнаграждение, с която на основание чл.248 от ГПК се иска допълване на
определението, като се присъдят направените от ответника разноски, включващи 200 лв. депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 95640 лв. адв.възнаграждение.
Молбата следва да се приеме за подадена в рамките на срока по чл.248 от ГПК, доколкото съобщение за постановеното определение не е изпратено на
ответника. Ищецът в дадения едноседмичен срок е изразил становище за
неоснователност на постъпилата молба. Твърди се недопустимост на молбата, както
и че страната няма право да иска присъждане на разноски поради липсата на представен
договор за правна помощ и доказателства за плащане.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, установи следното:
Съгласно т.9 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
молбата за изменение на съдебното решение в частта за
разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. Съобразно константната съдебна практика това разрешение
не обхваща случаите, в които се иска допълване на съдебния акт с разноски,
както е в настоящия случай при прекратяване на производството поради
неизпълнение указанията на съда в производството по отстраняване на
нередовности на ИМ, в което ответникът не участва.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК при прекратяване на производството разноските, направени от ответника, се възлагат в тежест на ищеца. Само в случаите, когато отказът /респективно оттеглянето на иска/ съставлява
процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяване на иска обстоятелства, зависещи от
ответника и погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е
ответникът. /определение №
626/20.08.2012 по ч. г. д. № 275/2010, IV ГО на ВКС/ В случая не се твърди наличието на подобна
хипотеза, поради което разноските се дължат от ищеца.
Неоснователно е
възражението за липса на приложени доказателства, доколкото договор за правна
помощ от 17.05.2015г. е приложен по делото на л.192, а доказателства за
заплащане на адв. възнаграждение в договорения размер са представени като
приложение към молбата с правно основание чл.248 от ГПК от 16.07.2021г.
Въз основа на изложеното съдът намира за
основателна молбата с правно основание чл.248 от ГПК, като същевременно с оглед
възражението за прекомерност, релевирано в отговора на молбата, претендираното
възнаграждение следва да се намали с оглед ограничените правни и фактически
действия, извършени по делото до момента на неговото спиране. Приложима е
действащата понастоящем редакция на Наредба №1/2007г., доколкото вземането на
ответната страна за разноски възниква в резултат на прекратяване на
производството, постановено на 28.04.2021г.
В случая съобразно цената на предявените искове изчисленото по реда на
чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/2007г. минимално възнаграждение е в
размер на 43 510 лв. и в този размер следва да бъде възложено в тежест на
ищеца.
Молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като в
полза на ответника се присъди сума за разноски в размер на 43 710 лв., включваща 43 510 лв.
адв.възнаграждение и 200 лв. депозит за СЧЕ и молбата се остави без уважение до
претендирания размер от 95 840 лв.
Воден от горното и на осн. чл.248 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №260468 от 28.04.2021г. в частта за разноските със следното:
„ОСЪЖДА „Боляри"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, да заплати на „АМОНИТ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна сумата 43 710 лв., включваща
43 510 лв. адв.възнаграждение и 200 лв. депозит за СЧЕ, на основание чл.
78, ал. 4 от ГПК.“, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл.248 от ГПК до претендирания размер от 95 840 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: