Определение по дело №258/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 428
Дата: 23 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20221700500258
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428
гр. Перник, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20221700500258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК
Образувано по възражение подадено,
ОТ: И. В. С. с ЕГН **********, адрес: ***,
ЧРЕЗ адвокат Б.Б. - член на *** адвокатска колегия, личен номер: ***
съдебен адрес за призоваване и съобщения: ***
С КОЕТО МОЛИ съда да приеме подаденото от него възражението по чл.423 ГПК
във връзка с издадена против жалбоподателя Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 23.10.2019 г. по ч.гр.д. № 6315/2019г. по описа на Районен съд Перник и
върне делото на Районен съд Перник за продължаване на производството с указания по чл.
415, ал.1 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди
доводите на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.04.2022 г. година е постъпило възражение от И. В. С. с ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат Б.Б. – *** с адрес за призоваване и съобщения: ***
Възражението си мотивира с обстоятелството, че заповедта за изпълнение не му е
връчена надлежно, с оглед на което не е имал възможност да оспори вземането. Приема се,
че не е спазена процедурата по залепване на уведомление по чл.47 ГПК.
Сочи се, че И. В. С., ЕГН ********** е разбрал за предприетите срещу него
изпълнителни действия с връчването на поканата за доброволно изпълнение, т.е. на
дата 01.04.2022г.
Също така сочи, че изпратеното съобщение до И. В. С., за издадената заповед за
изпълнение, е връчено на 04.11.2019 г. на Н.С., като е направено отбелязване от връчителя -
„майка“. От приложения към възражението „препис-извлечение от акт за смърт“ е видно, че
майката на И.В. С. се казва П.Г.Г. и същата е починала на ***, поради което счита, че не е
1
надлежно уведомен за издадената заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 6315/2019г. по описа на Районен съд Перник.
Оспорва така положения подпис върху обратната разписка, която е приложена по
делото.
Претендира разноски за настоящото производство, за които на основание чл. 80 ГПК
представя списък.
При така установеното от фактическа страна, съставът на въззивния съд намира
следното от правна:
Срокът по чл.423, ал.1 ГПК за подаване на възражение по този ред е спазен,
доколкото видно от представената към възражението покана за доброволно изпълнение и
приложено към нея известие за доставяне е връчена на длъжника на 01.04.2022 г.,
възражението по чл.423 ГПК е с дата на подаване 19.04.2022 г.
Наведените доводи в жалбата кореспондират с хипотезите, предвидени в закона,
които са съответно заповедта за изпълнение не е била връчена на длъжника надлежно;
заповедта за изпълнение да не му е била връчена лично и в деня на връчването той да не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; респ. длъжникът
да не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства; съответно - длъжникът да не е могъл да подаде възражението си поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
По същество на искането за приемане на възражението в хипотезата на чл.423, ал.1,
т.1 от ГПК настоящият съдебен състав намира следното:
Оспорваната заповед за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 410 от ГПК, с
оглед на което връчването й на длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал.3 от ГПК. Начините
на връчване на съобщения и други книжа в рамките на съдебното производство са посочени
в чл. 43 от ГПК.
Видно от данните по ч.гр.д. № 6315/2019г. по описа на Районен съд Перник,
заповедта за изпълнение е била изпратена за връчване на посочения от кредитора и проверен
по реда на Наредба №14 от 18.11.2009 г. адрес на длъжника И. В. С., ЕГН **********,
адрес: ***. От съобщението, адресирано до длъжника И. В. С. с приложена за връчване
заповед за изпълнение е видно, че също е оформено като подписано от майката на адресата
Н.С. на 04.11.2019 г.
От приложения към възражението „препис-извлечение от акт за смърт“ е видно, че
майката на И. В. С. се казва П.Г.Г. и същата е починала на ***
Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово
определения срок едномесечен срок от узнаването, поради което е допустимо и следва да
бъде разгледано по същество.
Съдът приема, че длъжника И. В. С. е узнал за заповедта за изпълнение в момента на
получаване на уведомление за образуваното изп. дело и задължението на 01.04.2022 г .
Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се
приеме от въззивния съд.
Предвид така установеното от фактическа страна, се налага извода, че заповедта за
изпълнение не е връчена надлежно на длъжника И. В. С.. Ненадлежното връчване по
смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с нарушаване на процесуалните правила за
2
връчване на съдебни книжа. В случая, връчването е извършено чрез лице, което не живее на
адреса. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК, връчването на съобщения на страните се
извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на
адресата. В чл. 45 е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата.
Същевременно, обаче, законът е допуснал връчването на съобщението да се извърши и на
друго лице, което е съгласно да го приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно
/чл. 46 ГПК/. Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или
който живее на адреса. Под “друго лице, което живее на адреса”, следва да се разбира само
лице, което живее на същия адрес, на който живее и самият адресат, т. е. лице, което живее в
същото жилище. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на разпоредбата
на чл. 38 във връзка с чл. 46, ал. 2 ГПК и от изричната дефиниция на понятието “адрес” на
физическите лица, дадена в разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 3 от Закона за гражданската
регистрация, според която адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето
живее или получава кореспонденцията си и което включва наименование на улица –
площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент. От
посочения начин на дефиниране на адреса се налага извода, че адресът представлява
конкретното жилище, в което дадено лице живее. С оглед на това, следва да се приеме, че
получател на съобщението по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК може да бъде само лице, живеещо в
жилището, в което живее и адресатът.
В настоящият случай върху отрязъкът на съобщението, получено на 04.11.2019 г. е
отбелязано име на получател Н.С. като майката на адресата. Съгласно извършените справки
в НБДН това лице не е майка на адресата, още повече съгласно представеният „препис-
извлечение от акт за смърт“ е видно, че майката на И. В. С. ЕГН:********** се казва П.Г.Г.
и същата е починала на *** и връчването на съобщенията чрез нея е недопустимо.
С оглед на това съдът приема, че е налице нередовно връчване на заповедта за
изпълнение, поради което длъжникът И. В. С.. е бил лишен от възможност да оспори
вземането по реда на чл.414 от ГПК, поради ненадлежно връчване на заповедта за
изпълнение.
Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен
фактическият състав на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което на основание чл. 423,
ал.3 и ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и
делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с
указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът намира,
че делото следва да се върне на заповедния съд за разглеждане с указания по чл.415, ал.1
ГПК.
По искането за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство,
съдът за да се произнесе взе предвид следното::
В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат
единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК, когато
въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят
може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи
3
произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното
разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК
/при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за
съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от
ГПК/. Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението
на т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото производство не се
следват.
Водим от изложеното и на основание чл. 423, ал.1 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение на длъжника И. В. С. с ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен
адрес за призоваване и съобщения: ***, възражение по чл.423, ал.1 ГПК във връзка с
издадена против жалбоподателя Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена на 23.10.2019 г. по ч.гр.д. № 6315/2019 г. по описа на Районен съд Перник.
СПИРА на основание чл. 423, ал.3 от ГПК изпълнението на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК издадена на 23.10.2019 г. по ч.гр.д. № 6315/2019г. по
описа на Районен съд Перник, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по чл. 422 ГПК.
Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Е.Д., рег.№***, с
район на действие – Окръжен съд - Перник, за сведение.
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Пернишкия районен съд за извършване на следващите се
действия по чл. 415, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4