О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1096
гр. Пловдив, 10.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII
граждански въззивен състав, в закрито заседание на десети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чипова в. ч.
гр. д. № 1281 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, срещу Разпореждане № 27795/13.04.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 3009/2020 г. по описа на РС – Пловдив, с което е
отхвърлено заявление на горепосоченото дружество за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.Й.М., ЕГН: **********, за парични вземания, произтичащи
от Договор за стоков кредит № 363925 от 03.07.2018 г., сключен между С.Й.М. и
„БАНКА ДСК“ ЕАД, прехвърлени на заявителя по силата на Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен
с „БАНКА ДСК“ ЕАД.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания акт. Поддържа се, че погрешно първоинстанционният съд приел, че били
нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В договора били
посочени фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите, поради което
изискванията на закона, отнасящи се до референтни стойности, индекси, методики,
допускания по променливи във формулата за изчисляването им, били неприложими,
доколкото към договора бил приложен ясен погасителен план, без уговорки за
промяна. Жалбоподателят поддържа, че съдържанието на договора отговаряло на
императивните законови изисквания. Твърди, че престациите по сключения договор
за застраховка не били свързани с усвояването и управлението на кредита.
Поддържа, че съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая
сключването на договора за застраховка не било предпоставка за отпускане на
кредита, поради което размерът на застрахователната премия не следвало да бъде
включен в размера на ГПР. В жалбата се отправя молба за отмяна на атакуваното
разпореждане.
Пловдивският
окръжен съд, след като се взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се
запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника
съобразно правилото
на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се
явява основателна. Съображенията за това са следните:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника С.Й.М. за следните
парични вземания: 600,93 лв. – главница, 138,89 лв. – договорна лихва за периода
20.07.2018 г. – 03.07.2019 г., 105,13 лв. – обезщетение за забава за периода от
20.08.2018 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, произтичащи от Договор за стоков кредит № 363925 от
03.07.2018 г., сключен между С.Й.М. и „БАНКА ДСК“ ЕАД, прехвърлени на заявителя
по силата на Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
За да постанови обжалваното разпореждане и да отхвърли изцяло подаденото
заявление, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност
за наличие на неравноправна клауза, която е пречка да се определи
съществуването на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта,
тъй като в договора липсвало посочване на методика за определяне на годишния
процент на разходите по кредита и била предвидена застраховка в размер на 135
лв.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на
заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави или дали същото не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия
случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен
договор за стоков кредит, по който длъжникът-физическо лице има качеството потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а процесният
договор попада в
приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да намерят приложение
разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 от този закон. В тази
връзка първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна
проверка на клаузите на договора, но настоящият съдебен състав не споделя
изводите му, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправност по
смисъла на чл. 143 ЗЗП на клаузите от договора, на които кредиторът основава
своите вземания.
Не се установи наличие на основание заявлението да бъде отхвърлено в
частта относно претендираната главница в размер на 600,93 лв. Същата
представлява заетата сума, задължението за връщане на която е основно и
произтича от общата норма на чл. 240 ЗЗД. Видно от представения договор заетата
на кредитополучателя парична сума възлиза на 655,74 лв., от които 614 лв. – за
закупуване на стоки, и 41,74 лв. – за сключване на застраховка с еднократна
застрахователна премия в горепосочения размер.
На следващо място, следва да се посочи, че договорът за
потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер. В настоящия случай страните по договора са
уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на
48,78 %, като е предвидена възможност последният да
бъде променян при наличие на предпоставките, предвидени в Общите условия,
представляващи неразделна част от договора. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по договор за
потребителски кредит, част от който е и договорната лихва, не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет. В
случая уговореният от страните размер на годишния процент на разходите е
съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Към
договора е приложен погасителен план, в който са посочени както месечните погасителни вноски по брой,
размер и падеж, така и общата
сума, дължима от кредитополучателя.
В него са посочени още и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита.
Не се констатира наличието на пречки по чл. 411, ал. 1,
т. 2 и т. 3 ГПК и по
отношение на претенцията за обезщетение за забава за периода от
20.08.2018 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид горното, настоящият
съдебен състав намира обжалвания съдебен акт за неправилен и като такъв същият следва
да бъде отменен, а делото – върнато на първоинстанционния съд с указания за
издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания съобразно подаденото
заявление.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 27795/13.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3009/2020 г. по
описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника С.Й.М., ЕГН: **********.
ВРЪЩА делото
на РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото
заявление.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.