РЕШЕНИЕ
№ 3695
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330115524 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЗК “Лев Инс” АД против
Г. В. П. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 500, ал. 2 КЗ за установяване на паричните притезания,
обективирани в Заповед № 3907/26.04.2021 г., поправена с Разпореждане №
8869/17.08.2022 г., постановени по ч.гр.д. № 5426/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, VIII граждански състав, за сумата от 2 459 лв.,
представляваща изплатено от ищеца в полза на третото увредено лице И. Н.
Б. застрахователно обезщетение от 2 439 лв. и ликвидационни разноски от 20
лв., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие – 03.09.2016 г., е
управлявал лек автомобил „БМВ 320 И” с peг. № ***** без правоспособност
за управление на съответната категория моторно превозно средство, ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 29.03.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 03.09.2016 г., около 15:30 ч., при движение в с.
П. на ул. **, лек автомобил „БМВ 320 И” с peг. № *****, управляван от Г. В.
П., поради движение с несъобразена скорост излиза вдясно от пътя, като
реализира пътно-транспортно произшествие с паркирания лек автомобил
„Мерцедес Ц 220 Д” с peг. № *****, собственост на И. Н. Б.. За
произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ***** г. Вследствие на произшествието били увредени следните
1
детайли и части на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д” с peг. № *****, а
именно: облицовка предна броня, спойлер предна броня, лява решетка предна
броня, средна решетка предна броня, основа предна броня, декоративна
решетка, ляв фар, лайсна под ляв фар, греда над радиатори, решетка пред
радиатори, преден капак, задна лява врата, предна лява врата, лайсна задна
лява врата, лайсна задна лява врата, заден ляв панел, задна лява джанта, заден
ляв тас, облицовка задна броня, външен ляв праг, лайсна задна броня никел,
ляв стоп, под багажник, задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, десен
фар, воден радиатор, ауспух и греди задна врата лява. Сочи, че управляваният
от ответника лек автомобил „БМВ 320 И” с peг. № ***** е застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” при ищцовото дружество по силата на
застрахователна полица № ***** със срок на валидност от 30.03.2016 г. до
29.03.2017 г. Твърди, че в полза на собственика на увредения автомобил е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 2 439 лв., което
е определено при условията на „тотална щета“ в размер на 75 % от
действителната стойност на превозното средство. Ищецът счита, че е встъпил
в правата на увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение,
тъй като причинителят на вредата, е управлявал лекият автомобил без
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство към датата на пътно-транспортното произшествие. Моли за
уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
Ответникът Г. В. П., чрез назначения му от съда особен представител -
адв. С. А., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната
неоснователност. Оспорва предявения иск по основание и размер, както и
наличието на предпоставките за възникване на регресно право в полза на
ищеца. Счита, че в производството по делото не е доказан вида и размера на
причинените вреди. Поддържа, че от представените в производството по
делото доказателства не се установява, че причинените щети са в причинно-
следствена връзка. Твърди, че представените от ищеца документи
представляват частни документи, които се ползват единствено с формална
доказателствена сила, като оспорва последните по съдържание. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 500, ал. 2 КЗ.
В чл. 500, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
2
500, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца, обективирани в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение се установява, че ищецът основава
регресното си право на основание виновно отклонение от страна на ответника
от проверка за алкохол, тъй като последният е напуснал
местопроизшествието, следователно предявената искова претенция е такава с
правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ. Следва да намери приложение
материалноправния закон, действал към момента на сключване на процесния
договор за имущшествено застраховане, при действието на който е настъпило
и процесното пътно – транспортно произшествие – Кодекса на застраховането
– обн. ДВ. бр.102 от 29.12.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. Регресното право е средство за санкциониране
на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона
случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и
е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица
не се освобождават от гражданската си отговорност.
Възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически
факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на
увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на
делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е
възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4.към датата
на произшествието делинквентът – ответник да е управлявал моторното
превозно средство без наличие на правоспособност за това.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена
в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се
предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това,
че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е
предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да
го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати.
В производство е представена застрахователна полица № ***** г. за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по
силата на която за периода на застрахователното покритие от 30.03.2016 г. до
3
29.03.2017 г. е застрахована гражданската отговорност за управление на лек
автомобил „БМВ 3201“ с рег. № *****, собственост на М. И. К.. Твърдяното
застрахователно събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Установява се, че по заявление на Д. Т. Т. – в качеството му на водач на
увредения автомобил, при ищцовото застрахователно дружество е образувана
преписка по щета № ***** от 20.03.2017 г., по която са установени следните
щети по отношение на лек автомобил „Мерцедес С 220” с peг. № *****, а
именно: облицовка предна броня, спойлер предна броня, решетка предна
броня лява, решетка предна броня средна, основа предна броня, решетка
декоративна, фар ляв, лайсна под ляв фар, греда над радиатори, решетка пред
радиатори, капак преден, врата задна лява, лайсна врата задна лява, лайсна
врата предна лява, лайсна врата задна лява, лайсна врата предна лява, калник
заден ляв, джанта задна лява, таз задна лява, облицовка задна броня, праг ляв,
лайсна задна броня никел, стоп ляв, под багажник, врата задна дясна, лайсна
врата задна дясна, фар десен, воден радиатор, ауспух. По преписката са
изготвени експертиза и доклад по щета, като е определено обезщетение при
тотална щета в размер от 75 % от застрахователната стойност на автомобила
– за сумата от 2 439 лв., с начислени ликвидационни разноски от 20 лв.
От представеното по делото Свидетелство за регистрация, част I , че
увреденият автомобил „Мерцедес С 220” с peг. № ***** е собственост на И.
Н. Б., в полза на който е заплатено застрахователно обезщетение от 2 439 лв. с
платежно нареждане от 28.12.2016 г.
В производството по делото е представен Протокол за ПТП с
пострадали лица № ***** г., издаден от длъжностното лице З. Г. Т. – дежурен
при Сектор „Пътна полиция“, който е посетил местопроизшествието, като е
съставил протокола, в който е обективирана схема на произшествието. В
протокола е посочено, че при движение в с. П., на ул. **, участник № 1 – лек
автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № *****, управляван от Г. В. П., при движение
с несъобразена за пътните условия скорост излиза в дясно от пътя и блъска
паркирания участник № 2 – лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № *****,
собственост на И. Б., който лек автомобил отскача напред и на дясно и се
блъска в бетонен стълб на уличното осветление и два броя пластмасови
контейнера за смет. В протокола за ПТП са установени увреждания на лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № *****, както и по другия автомобил,
като е отразено, че от произшествието е пострадало лицето А. Я. Г. – пътник в
управлявания от ответника лек автомобил.
Протоколът за ПТП не носи подпис на ответника – водач на лек
автомобил „лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № *****.
В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и
реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на
вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
4
с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от
органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за
ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3.
фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по
тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не
са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е
уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено
заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
В раздел І, чл. 7 от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални
щети се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията.
Налице е съответствие на тази разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за
движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му вреди.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалните свидетелствуващи документи
имат материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, до
доказване на противното, че удостоверените в документа факти действително
са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща както лично
възприетите факти от издателя на официалния документ - съответното
длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и
мястото и датата на съставянето на документа.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че протоколът за
станалото ПТП доказва не само, че материализираното в него изявление е
станало, но и че това изявление изхожда от лицето подписало протокола,
тоест документът се ползва с формална доказателствена сила. Освен с
формална доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ
материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото
ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. В постоянната
практика на ВКС се поддържа обаче, че съдът е длъжен и непосредствено да
събере доказателства с участието на страните в процеса като изследва
механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно степента
на съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност, а
5
релевираните по делото доказателства, без да се изследва механизма на
настъпилото ПТП чрез назначаване на експертиза, не могат да дадат отговор
на тези въпроси. В този смисъл е Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г., Т. К., І т. о. на ВКС, Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. на ВКС и Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д.
№ 444/2010 г., ТК, I т.о. на ВКС.
Следователно доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща
направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти,
изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в
пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола
факт, поради което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му
посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели,
вкл. и чрез назначаване на вещи лица и изслушване на авто-техническа,
медицинска или комбинирани експертизи, ако преценката на фактите, от
значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не
притежава.
Съдът намира, че в случая представеният по делото Протокол за ПТП
не обективира изявления на водача, съотв. изводи на длъжностното лице,
досежно механизма на деянието, а пряко установени от последния при
проверка на местопроизшествието факти досежно местоположението на
автомобилите на платното, наличието на произшествие и наличието на лек
автомобил с материални щети, находящ се на пътното платно. Следователно
от приложения по делото Протокол за ПТП се установява осъществяване на
пътно-транспортното произшествие при посочения в протокола механизъм на
деянието. Това е така, тъй като Протоколът за ПТП е съставен от съответното
длъжностно лице при посещение на мястото на произшествието, което
длъжностно лице е имало пряко и непосредствено възприятие по отношение
на местоположението на автомобилите, наличието на съприкосновение между
двата автомобила, и щетите по автомобилите.
По делото е изискана за прилагане преписката по издаване на процесния
Протокол за ПТП, която е постъпила, но към нея е приложен единствено
съставеният протокол и издадено наказателно постановление, което не касае
процесния случай, т.е. към протокола, поради пропуск, са приложени други
документи. Въпреки това от представената от ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ справка за нарушител се установява, че въз основа на акт за
6
установяване на административно нарушение от датата на процесното ПТП –
03.09.2016 г., е издадено Наказателно постановление № ***** г., влязло в
сила на 28.03.2017 г., с което на водача е наложена глоба в общ размер от 500
лв. за допуснати нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 150 ЗДвП.
Наказателното постановление представлява административен акт,
съставен по установения за това ред от длъжностно лице в кръга на службата
му, с което е установено извършено административно-наказателно нарушение
и е наложено административно наказание. Съответно така съставеното
наказателно постановление е ползва с доказателствена стойност по
отношение механизма на деянието и установените административни
нарушения, т.е. противоправното деяние и вината на водача, по отношение на
който е наложено наказание. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази, че в практиката на Върховния касационен съд, постановена по
наказателни дела, се приема, че влязлото в сила наказателно постановление се
ползва с последиците на наказателна присъда по отношение на наказаното
лице, ако административното нарушение представлява и престъпление,
поради което последващо образувано наказателно производство за същото
деяние подлежи на прекратяване при съобразяване на принципа „ne bis in
idem“. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на
ВКС, и Тълкувателно № 4 от 06.02.2018 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСНК на
ВКС, в които се приема, че наказателно производство, образувано срещу
лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило
с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с характер на
наказателно по смисъла на ЕКПЧОС подлежи на прекратяване на основание
чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че между установения механизъм на
произшествието и вредите на автомобила от техническа гледна точка има
пряка причинно-следствена връзка. Вещото лице е установило, че увреденият
лек автомобил “Мерцедес Ц 220” с рег. № ***** е бил в експлоатация 20
години, считано от датата на първата регистрация. Вещото лице е установило,
че пазарната стойност за ремонт и възстановяване на повредите на
автомобила е в размер на сумата от 22 709 лв. Вещото лице е установило, че
средната пазарна стойност на автомобила към датата на произшествието е в
размер на сумата от 4 743 лв., като вещото лице е посочило, че
възстановяването на автомобила е технически възможно, но стойността на
ремонта представлява 479 % от стойността на автомобила преди
повреждането му. Експертизата е посочила, че при прекратяване на
регистрацията на автомобила, последният има стойност, но е невъзможно да
се прогнозира каква би била цената на запазените части, тъй като следва да се
извърши разглобяване на автомобила, оценка на годността на частите и след
това да се организира продажбата им. Вещото лице е посочило, че стойността
на автомобила, предаден на скрап е 350 лв., като разликата между цената на
7
автомобила преди повреждането му и цената на автомобила след
повреждането му е 3 393 лв.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвено, поради което възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
При така установения механизъм на произшествието съдът намира, че
поведението на ответника – водач на лек автомобил „БМВ 320 И” с per. №
***** е било противоправно – осъществено в нарушение на разпоредбата на
чл. 150 ЗДвП, доколкото ответникът е управлявал лекия автомобил без
правоспособност за управление на МПС от съответната категория.
Причинно-следствената връзка между деянието на ответника и
твърдения вредоносен резултат е установена от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало
своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по
делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира,
че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от
допуснатото от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна
норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ -
така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК , в което е
прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.
280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на
закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е
определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в
което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото
МПС по пазарни цени към датата на ПТП”. Това разрешение на
релевантния правен въпрос е валидно, както за обезщетение по пряк иск, така
и при регресен иск, като дължимото застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден
8
автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по
неговото възстановяване
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на лекия
автомобил към датата на настъпване на произшествието е в размер на сумата
от 4 743 лв., а стойността на ремонта е в размер на 22 709 лв.
Следователно в случая стойността на ремонта – по пазарни цени,
надхвърля пазарната стойност на лекия автомобил към датата на настъпване
на произшествието, поради което в случая е налице „тотална щета“ на
имуществото – арг. чл. 390, ал. 2 КЗ, съгласно която разпоредба тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност, като стойността на разходите за необходимия ремонт се определя
съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от
сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или
експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.
При това положение застрахователят е длъжен да репарира всички
вредоносни последици от настъпване на съответното застрахователно
събитие. По същество, в тази насока са и мотивите към следните актове на
ВКС – Определение № 138 от 10.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 636/2008 г., II
т. о., ТК („При тотална щета действителната стойност е пазарната цена, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество“); Определение № 687 от 30.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 526/2009 г.,
II т. о., ТК („Реално претърпените вреди се съизмеряват с действителната
стойност на причинените вреди, средната пазарна стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид /при
тотална щета/“); Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г.,
I т. о., ТК („При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено - арг. 396, ал. 1 ТЗ (отм.))“.
Следователно размерът на застрахователното обезщетение следва да се
определи от пазарната стойност на автомобила към датата на настъпване на
пътно-транспортното произшествие или за сумата от 4 743 лв. От така
установената сума следва да се приспадне сумата, която собственикът на
автомобила би получил при предаването му за скрап в размер от 350 лв.
Следователно размерът на застрахователното обезщетение е за сумата от 4
393 лв., като в производството по делото не са ангажирани доказателства, че
запазените части на автомобила могат да се реализират на пазара, като не са
ангажирани доказателства и за стойността на запазените части и дали такива
са налични.
Предвид така установеното размерът на застрахователното обезщетение
е в размер на сумата от 4 393 лв. Установява се, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в по-малък размер – за сумата от 2 439 лв.
9
Следва в полза на застрахователното дружество да се присъдят и
претендираните ликвидационни разноски от 20 лв., които са пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие и образуваната щета
за заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно общо
дължимото обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, е в размер от 2
459 лв., поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч. гр. д. № 5426/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
Разноските в производството следва да бъдат присъдени съобразно
списъка на разноските, представен от ищеца (л. 88), в който последният
посочва, че претендира разноски от 49, 18 лв. за заплатена държавна такса,
депозит за особен представител от 380 лв., депозит за вещо лице от 260 лв. и
юрисконсултско възнаграждение. Т.е. претендират се единствено разноските
в исковото производство, поради което не подлежат на присъждане
разноските в заповедното производство. В исковото производство се следва
претендираната и заплатена държавна такса от 49, 18 лв., депозит за особен
представител от 380 лв., депозит за вещо лице от 260 лв. и сумата от 100 лв. -
юрисконсутско възнаграждение, което съдът, при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото, определи на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Следователно общият размер на сторените
от ищеца разноски в исковото производство е 789, 18 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 500, ал. 2 КЗ, че Г. В. П.,
ЕГН **********, с адрес с. П., ул. **, дължи на ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Симеоновско шосе" № 67А, сумата от 2 459 лв., представляваща изплатено
от ищеца в полза на третото увредено лице И. Н. Б. застрахователно
обезщетение от 2 439 лв. и ликвидационни разноски от 20 лв., която сума е
дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – 03.09.2016 г., е управлявал лек
10
автомобил „БМВ 320 И” с peг. № ***** без правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 29.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е издадена в Заповед № 3907/26.04.2021 г., поправена с
Разпореждане № 8869/17.08.2022 г., постановени по ч.гр.д. № 5426/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав.
ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК *********, сумата от 789, 18
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 15524/2021 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11