РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Добрич, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на ***я Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230102815 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М.С.В.. с
ЕГН ********** от ***, чрез упълномощения адвокат М. Г. от АК – гр.
Добрич, с която срещу Община Т., с административен дрес: гр. Т., ***,
представлявана от кмета С.С., и ТП на НОИ, ***, представлявано от
директора П.П., е предявен иск за установяване по отношение на Община Т. и
ТП на НОИ, гр. Добрич, че М.С.В.. е полагала труд в Кметство с. Б., община
Т., област Добрич на длъжността „***“ през периодите от 01.01.1980 г. до
31.12.1983 г. и от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. при пълен работен ден, при
ненормирано работно време.
В срока по чл. 131 от ГПК Община Т., гр. Т., ***, представлявана от
кмета С.С., е представил отговор на исковата молба, според който
предявеният иск е недопустим, а в условията на евентуалност същият се
оспорва като неоснователен и недоказан.
Вторият ответник ТП на НОИ, ***, представлявано от директора П.П.,
не е представил отговор на исковата молба.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно
заседание лично и чрез упълномощен адвокат, през периода 01.04.1979 г. –
11.12.1988 г. ищцата е работила по трудово правоотношение в Кметство с. Б.,
общ. Т., като е заемала длъжността „***“. Трудовите задължения са
изпълнявани при пълно работно време, 8-часов работен ден, ненормирано
работно време. Ищцата е подала заявление пред ТП на НОИ гр. Добрич за
отпускане на лична пенсия за трудов стаж и възраст. Същата е била
уведомена, че част от положения от нея труд в Кметство с. Б. няма да бъде
зачетен, поради липсата на представен образец УП 3, както и образец УП 2.
1
По отношение вписания в трудовата книжка стаж, същият не е бил
зачетен, поради неприключването й с необходимите реквизити, а именно
поради липсата на реквизити – два подписа и надлежен печат. Ищцата сочи,
че в Кметство с. Б. не са съхранявани ведомости, поради което същите са
били потърсени в Община гр. Т..
Според отговора на ответната Община съществуват ведомости само за
1984 г., като за периода 01.01.1980 г. – 31.12.1983 г., и за 1985 г. ведомостите
са били изгубени.
Предвид изложеното ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на иск за съдебно установяване на положения от нея труд, който
следва да бъде зачетен за трудов стаж при пенсиониране, поради навършване
на необходимата възраст.
От изложените в исковата молба твърдения и отправено до съда искане
се налага извода, че предявения иск е с правно основание разпоредбата на чл.
3 във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
С оглед разпределение на доказателствената тежест ищцата следва да
установи, че през заявения от нея период е полагала труд при сочения
работодател, на посочената в исковата молба длъжност, съответното работно
време, начин на заплащане на труда.
С оглед възражението на ответника Община гр. Т. за недопустимост на
свидетелските показания в настоящото производство, необходимо е да се
отбележи следното: съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителен стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа.
Според чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР) По исковете за установяване на трудов
и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба В зависимост от
характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат:
1. трудов договор;
2. уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през
посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е
бил сключен трудов договор;
3. допълнителни споразумения;
4. заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за
продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит;
5. трудови книжки;
6. осигурителни книжки;
7. решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение;
8. договори за възлагане на управление и контрол;
9. други подобни документи.
(3) Когато с една искова молба се иска установяването на
трудов/осигурителен стаж за отделни периоди от време, за да се допуснат
свидетели, е необходимо писмено доказателство, относимо за всеки период
2
от време.
(4) За свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства
относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният
стаж.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР изброява примерно кои са тези
писмени доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че в т. 1 на
Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962 г. на Върховния съд по гр.д. №
54/62 г. на ОСГК, което не е изгубило значението си към момента и при
действието на ЗУТОССР, е прието, че писмени доказателства могат да сочат
на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо да
обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Като
преценката следва да се направи за всеки конкретен случай.
Предвид изложеното по-горе съдът е указал на ищцата, че следва да
ангажира доказателства по чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, с оглед допустимостта на
гласните доказателства, които иска да бъдат събрани.
Приложената по делото във вид на заверен препис от л. 10 и л. 11 от
трудова книжка на името на М.С. М., с посочен работодателя Общински
народен съвет гр. Т., чийто правоприемник е Община гр. Т., е сред примерно
изброените в чл. 6, ал. 2, т.т. 1-8 от ЗУТОССР доказателства, поради което
ангажираните от ищцата показания на свидетелите *** И. и В.Й. Д. за
установяване трудовия стаж са допустими.
Не може да бъде споделено възражението на Община гр. Т. за
недопустимост на свидетелските показания, поради липсата на писмени
доказателства по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР – ответникът оспорва
валидността на представената от ищцата трудова книжка като „нередовна“ и
неизготвена по правилата на НТКТС.
Цитираната от ответната община Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж е приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г. и Обн. ДВ. бр. 102 от 3
Декември 1993 г., като към 11.12.1988 г., когато трудовото правоотношение
на ищцата с Община гр. Т. по отношение на заеманата длъжност „***“ към
Кметство с. Б., е било прекратено на осн. чл. 325, т. 1 от КТ, не е била
действащ нормативен акт, поради което изискванията на посочената Наредба
в случая не могат да бъдат съблюдавани.
Установено по делото, че и двете свидетелки през същия период, през
който е положен претендираният стаж, са изпълнявали длъжност при същия
работодател – Общински народен съвет гр. Т. /сега Община гр. Т./ - в таза
насока са приложените на л. 58-60 удостоверение от Община гр. Т. и заверен
препис от трудова книжка /л. 12-15/ на М.Г.М. и л. 67 от делото – заверен
препис от трудова книжка /л. 10-11/ на В.Й.П. /сега Д./.
Първата свидетелка заявява, че познава ищцата от 1979 г., когато И. е
работила в Община гр. Т. като инспектор ЕСГРАОН, а впоследствие
специалист ЕСГРАОН, а М.С. М. е била „***“ в Кметство с. Б., общ. Т., на
пълен работен ден, при петдневна работна седмица.
В.Й. сочи, че е била разпределена като „***“ към Община гр. Т., като
районът й на действие включвал и с. Б., общ. Б. – според представената
трудова книжка на свидетелката същата е заемала длъжността „***“ и
впоследствие „***“ в периода от 06.07.1981 г. до 01.01.1985 г. Й. заявява, че
през същия период ищцата е била „***“ в Кметство с. Б., общ. Т., като двете
са имали служебни взаимоотношения.
3
Посочените по-горе обстоятелства и доказателства категорично
обосновават допустимостта и основателността на предявения иск. С оглед на
изложеното и на основание на чл.3 във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по отношение на
ответниците трябва да бъде признато за установено, че ищцата притежава
трудов и осигурителен стаж за времето от 01.01.1980 г. до 31.12.1983 г. и от
01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. при пълен работен ден, при ненормирано
работно време длъжността „***“ в Кметство с. Б., община Т..
Воден от горното и на основание на чл. 3 във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община Т., с административен адрес:
гр. Т., ***, представлявана от кмета С.С., и ТП на НОИ, ***, представлявано
от директора П.П., че М.С.В.. с ЕГН ********** от *** притежава трудов и
осигурителен стаж за времето от 01.01.1980 г. до 31.12.1983 г. и от 01.01.1985
г. до 31.12.1985 г. при пълен работен ден, при ненормирано работно време,
като е работила на длъжността „***“ в Кметство с. Б., община Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4