Решение по дело №218/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 96

 

гр. Тутракан, 09.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на осемнадесети октомври  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 218/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са искове по чл. 30, ал. 3, евент. 31, ал. 2 от ЗС  и чл. 86 от ЗЗД (уточнени с Молба вх. № 3243/23.05.2018 г. - л. 18) от ищеца***, упълномощил с адв. Д.А. *** (л. 14), за осъждане на ответника да му заплати:

1.1. припадащата се на ищеца част от ползата  (главница), дължима на основание чл. 30, ал. 3, предл. 1 от ЗС, която ответника е получил от общата вещ - Нива,  представляваща имот № *** от планa на землището на ***, която полза се състои в получени арендни плащания и наемни възнаграждения за стопанските: 2015/2016 г. и 2016/2017 г. и която припадаща се част възлиза на ***;

1.2. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата за периода от 08.11.2016 г. - 20.05.2018 г. (вкл.) в размер на ***;

1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на исковата молба (21.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението от;

в условията на евентуалност

 

1.4. обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) по чл. 31, ал. 2 от ЗС Нива, представляваща имот № *** от планa на землището на ***, за стопанските: 2015/2016 г. и 2016/2017 г., възлизащо на  размер на ***;

1.5. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на исковата молба (21.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.6. Ищеца твърди, че бил собственик на общо *** декара от НИВА цялата с площ от *** декара, четвърта категория в местността ***, представляваща имот с № *** по плана за земеразделяне на землището на село ***, съгласно Нотариален акт за собственост. Собствеността се основавала на: Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот - земеделска земя вх. рег. № ***, Акт № ***, том ***, дело № ***, и. п. ***, Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот - земеделска земя с вх. рег. № ***, Акт № ***, том ***,  дело № ***, и. п. *** и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим – земеделска земя с вх. рег. № ***, Акт № ***, том ***, дело № ***, и. п. ***.

1.7. Ищецът твърди, че считано от 2015 г. ответника се разпореждал с целия имот, като сключвал договори за наем/аренда, с наемател/арендатор ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.Х.К. В тази връзка цялото наемно/арендно плащане се получавало от ответника, като той не бил получавал такова за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г., като разбрал, че има сключен договор и за 2017/2018 г. между същите страни.

1.8. Ищецът твърди, че бил провел разговори с представителя на ***, който от своя страна категорично бил заявил, че е заплащал редовно на ответника дължимите наеми / аренди, за което има разписки / счетоводни документи.

1.9. Сумите, които ответникът декларирал пред него, били в размер на *** лева за декар, като такава била и действителната средна наемна цена за този район. При проведения разговор с арендатора, той доброволно му направил и предоставил разпечатки от потвърждения за плащане на тези суми за този имот за стопанките 2015/2016 г. и 2016/2017 г., като му разяснил, че сумите са преведени по сметка на пълномощник на ответника, а именно лицето М. Т. Г. При изчисляване на преведените суми съгласно посочената площ се потвърждавали думите на г-н К., че е заплащал рента в размер на *** за един декар.

2. Ответникът В.П.К. е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК чрез адв. К.Д. ***, с който оспорва изцяло предявените искове.

2.1. Ответникът признава, че е придобил ид. ч. от правото на собственост върху имота.

2.2. Твърди, че неговата праводателка Р.М. била сключила договор за аренда на процесната нива на 23.01.2015 г.

2.3. Възразява, че не е получавал арендни плащания за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г.

2.4. Не бил извършвал действия, възпрепятстващи останалите собственици да ползват имота.

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. По делото са изслушани показанията на свидетелите: Р.А.Х. (л. 44).

4. До 2015 г. според свид. Х. имот № *** бил обработван от ищеца, който й заплащал „рента” за ползването на имота.

5. На 23.01.2015 г. между Р.М., в качеството и на арендодател и М.В., в качеството му на арендатор, е сключен договор за аренда за имот № *** по плана на землището на ***, за срок от 15  години (л. 27).

6. На 11.06.2015  г. е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № *** от ***, том ***, рег. № ***, дело № ***, на Нотариус № *** – А.Р., съгласно който П. и В. М. даряват на ищеца 1/6 ид. ч. от нива, съставляваща имот № *** по плана на землището на *** (л. 6).

7. На 05.08.2015  г. е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № *** от *** г., том ***, рег. № ***, дело № ***, на Нотариус № *** – А.Р., съгласно който Г.П., М.П. и Р.К. продават на ищеца *** от нива, съставляваща имот № *** по плана на землището на *** (л. 7).

8. На 17.08.2015 г. е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № ***от ***, том ***, рег. № ***, дело № ***, на Нотариус № *** – А.Р., съгласно който М.Л., Д.Г., П.Д., Г.М., Д.И., И.П., К.И., Т.М., П. К.и В.И. продават на ищеца 96/288 ид. ч. от нива, съставляваща имот № *** по плана на землището на *** (л. 8, 9).

9. На 01.10.2015 г. между М.Г.В., в качеството му на наемодател и ***, в качеството му на наемател, е сключен договор за наем за няколко имота, включително и имот № *** по плана на землището на ***, за срок от 3  години (л. 67, 68).

10. През 2016 г. (преди юни) свид. Х. поискала от А. К. да ѝ бъде заплатено възнаграждение за ползването на процесния имот, което ѝ било отказано с аргумента, че е сключен договор А.К. и ответника и възнаграждението е заплатено на ответника и на други лица.  

11. На 24.06.2016 г. между Т. В. М., в качеството ѝ на наемодател и ищеца, в качеството му на наемател, е сключен договор за наем за няколко имота, включително и на част от имот № ***по плана на землището на ***, за срок от 3  години (л. 77).

12. На 08.09.2016 г. е издадено потвърждение за плащане с наредител: *** и получател: М. Т. Г., за сумата от *** и основание: „рента зем. земя за стоп. 2015/16 г.” (л. 12).

13. На 30.12.2016 г. от свид. Х. е пред съда е заведена искова молба за делба на процесният имот, който факт е служебно известен на съда. Въз основа на молбата е образувано гр. д. № ***. 

14. На 19.06.2017 г. е издадено потвърждение за плащане с наредител: *** и получател: М. Т. Г. за сумата от *** и основание: „рента зем. земя за ст. 2016/17 г. - 311,186 дка” (л. 13).

15. На 10.11.2017 г. от П. И. (законен представител на ищцовото дружество) до ответника е отправена покана за урежданията на взаимоотношения, свързани с ползването на процесният имот, за получаването на която не са ангажирани доказателства (л. 41). 

16. На 07.03.2018 г. е проведена среща между свид. Х., законният представител на ищеца и ответника в ***. Свид. Х. настояла ответника да й заплати „рента” за ползването на процесния имот за 2015/16 г. От страна на ответника било направено предложение за закупуване на дяла на свид. Х. Представителят на ищцовото дружество от своя страна предложил на ответника да закупи неговия дял,  отговор на което и ответника предложил да закупи дяла на ищцовото дружество. 

17. На 18.05.2018  г. е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № *** от *** на Нотариус № *** – А.Р., съгласно който М. М. продава на ищеца 12/288 ид. ч. от нива, съставляваща имот № *** по плана на землището на *** (л. 40).

18. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ – л. 56 и сл.), която е установила заплатените от *** възнаграждения за ползване на процесния имот, като и евентуално припадащата се на ищеца част о възнаграждението и мораторната лихва върху него.  

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

19. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

 

II. По основателността на исковете

 

20. По делото е безспорно установено, че процесният имот е отдаден под аренда на 23.01.2015 г. от Р. М. на М. В. (за срок от 15 години), който от своя страна го е отдал под наем на 01.10.2015 г. на *** (за срок от 3 години).

21. Между страните не се спори, че ответникът е придобил от Р. М. притежаваните от нея ид. ч. от имота, поради което на осн. чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ЗАЗ същият е заместил арендодателя като страна по договора.

22. За да бъде уважен иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да бъде установено, че единият от съсобствениците е получил облаги от съсобствената вещ.

23. По делото са ангажирани доказателства, че възнаграждение за ползването на имота е заплатено на М. В.  по договорът за наем от 01.10.2015 г. Няма данни обаче последният да е заплатил на ответника арендното възнаграждение по договора за аренда от 23.01.2015 г.

24. По делото е представено и пълномощно от М.В., издадено в полза на ответника, за получаване на суми, но няма данни В.К. да се е възползвал от пълномощното (сумите са заплатени по банкова сметка ***).

25. В тази от доказателствата по делото не може да се установи ответникът да е реализирал облаги от имота, поради което искът по чл. 30, ал. 3 не може да бъде уважен, което налага разглеждането на евентуалният иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС.       

26. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК: „Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството,че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират”. В тази връзка тълкувателното решение извежда правилото, че „Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това […] той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/ …”

27. В конкретният случай не е налице нито една от визираните хипотези. Имотът не се ползва лично от ответника или член на семейството му. Същият е предоставен за ползване на трето лице – М. В., срещу договорено възнаграждение. По делото не са ангажирано доказателства за постигната между ответника и М. В. договорка да не се заплаща възнаграждение по договора за аренда, поради което следва да се приеме, че имотът е предоставен за възмездно ползване.

28. Поради тази причина твърдението, че ответникът е възпрепятствал ищеца да ползва имота, остава недоказано.

29. Отхвърлянето на главните искове налага отхвърлянето и на акцесорните такива за присъждане на обезщетение за забава.

 

Разноски

 

30. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъдат осъден да заплати на ответника направените разноски възлизаща на 1652 лв.

31. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от ищеца ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу ответника В.П.К., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за осъждането на ответника да заплати припадащата се на ищеца част от ползата  (главница), която ответника е получил от общата вещ - Нива,  представляваща имот № *** от планa на землището на ***, която полза се състои в получени арендни плащания и наемни възнаграждения за стопанските: 2015/2016 г. и 2016/2017 г. и която припадаща се част възлиза на *** мораторна лихва върху главницата за периода от 08.11.2016 г. - 20.05.2018 г. (вкл.) в размер на *** законната лихва върху главницата от момента на подаването на исковата молба (21.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението от.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от ищеца ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу ответника В.П.К., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за осъждането на ответника да заплати обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) на Нива, представляваща имот № *** от планa на землището на ***, за стопанските: 2015/2016 г. и 2016/2017 г.,  възлизащо на  ***; законната лихва върху главницата от момента на подаването на исковата молба (21.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА ищеца ***, с ЕИК ***, да заплати на ответника В.П.К., с ЕГН **********, направените по делото разноски, възлизаща на *** (*** лева).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: