Определение по дело №38/2021 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 42
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Полк.Юлиян Венциславов Банков
Дело: 20216000600038
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42
гр. София , 19.07.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20216000600038 по описа за 2021 година
и при участието на военните прокурори полк. Елин Алексов и полк. Стоян
Лазаров, разгледа ВЧНД № 38 по описа за 2021 г., докладвано от съдията
полк. Юлиян Банков, образувано по частна жалба на обвиняемата Г.М. П. –
И., чрез служебния й защитник адвокат Кр. С. от САК, срещу определение №
42/12.07.2021 г. по чнд № 215/2021 г. по описа на Софийския военен съд.

Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 - 9 от НПК.
С обжалваното определение състав на Софийския военен съд е оставил
без уважение молбата на обвиняемата по досъдебното производство № 21-
Сл./2021 г. по описа на ВОП - София Г.М. П. – И. за изменение на мярката й
за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
На основание чл. 65, ал. 6 от НПК Военен съд - София е определил
двумесечен срок, с който ново искане за изменение на мярката за
неотклонение на Г. И. е недопустимо.
С жалбата адв. С. иска определението на Военен съд - София да бъде
отменено изцяло, като допълнително ще се аргументира в тази насока.
В съдебно заседание двамата защитници на обвиняемата адв. С. и адв.
К. считат, че определението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено, като на тяхната подзащитна се вземе по-лека мярка за
неотклонение „домашен арест“. Като мотиви се изтъкват липсата на данни за
съпричастност на И. към повдигнатите обвинения и тежкото й здравословно
състояние.
1
Обвиняемата И. поддържа защитата си и иска изменение на мярката в
по-лека.
Прокуратурата, в лицето на своите двама представители, счита, че
определението на Военен съд - София следва да бъде потвърдено. Отрича се
бездействие на прокуратурата и органите на разследването през последните
четири месеца от същото, като се сочат назначени нови експертизи за
финансовото състояние на всички обвиняеми, в това число и на И..
Военно-апелативният съд, като взе предвид материалите по
досъдебното производство, изложените от страните доводи и
първоинстанционния съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законоустановения 3-дневен
срок чрез съда, постановил първоинстанционния съдебен акт и е процесуално
допустима.
С постановление от 15.03.2021 г. на прокурор от ВОП – София е
образувано ДП № 21-Сл./21 г., за това, че в периода от началото на 2020 г. до
настоящия момент, лица по чл. 396, ал. 1 и ал. 2 НПК, на територията на
Република България образуват, ръководят и членуват в група, която си
поставя за цел да извършва престъпления по глава Първа от Особената част
на НК – престъпление по чл. 109, ал. 1 и 2 НК и за това, че в периода от
началото на 2020 г. до настоящия момент, лица по чл. 396, ал. 1 и ал. 2 НПК,
на територията на Република България, издават и събират с цел да издават на
чужда държава информация, представляваща държавна тайна - престъпление
по чл. 104, ал.1 НК (том 1, л. 36-37).
Делото преди това е било образувано под надзора на Специализираната
прокуратура (СП) на 08.02.2021 г., като досъдебно производство (ДП) №
28/2021 г. по описа на СП за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК.
С постановление от 15.03.2021 г. на прокурор от СП досъдебното
производство е изпратено по компетентност на Военноокръжна-прокуратура
(ВОП) - София, където с постановление от същата дата на прокурор от ВОП –
София досъдебното производство е прието по компетентност от ВОП-София
(том 1, л. 40-41).
С постановление от 19.03.2021 г. Г.М. П. – И. е привлечена в качеството
на обвиняемо лице за престъпление по чл. 104, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за
това, че на неустановени дати, в периода от началото на 2020 г. до настоящия
момент, в съучастие като съизвършител с о.р. полковник И.П.И., полковник
П.Д.П., Д.Н.В., Д.Т.Г. и Л.Б.М., на територията на Република България,
събирала с цел да издаде на чужда държава информация, представляваща
държавна тайна и за престъпление по чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че в
периода от началото на 2020 г. до настоящия момент, на територията на
2
Република България, членувала в група ръководена от о.р. полковник И.П.И.,
с членове полковник П.Д.П., Д.Н.В., Д.Т.Г. и Л.Б.М., като групата си поставя
за цел да извършва престъпления по глава Първа от Особената част на НК.
Първоинстанционният съд е приел за установено следното: От
задържането на обвиняемата до настоящия момент са изминали четири
месеца - период, през който са извършвани множество процесуално-
следствени действия и са събирани активно нови доказателства в подкрепа на
обвиненията срещу нея. Относно наличието на първата предпоставка,
визирана в нормата на чл. 63, ал.2 от НПК, а именно обосновано
предположение за извършване на деянието, съдът счита, че по делото са
приложени достатъчно доказателства, че обвиняемата Г. М. П. - И. е
съпричастна пряко към извършените деяния.
По делото са извършени множество поцесуално-следствени действия –
изготвени са справки (от 22.03.2021 г.) относно придобита информация
относно засечени лица във връзка с работата по досъдебното производство,
приложени в т. 51 ( л.2 – 6, т. 51 от д.п.); справка за обвиняемата Г. М. – П. –
И. чрез отдалечен достъп от Агенцията по вписвания, рег. № Б-217/26.03.2021
г. на ДАНС, приложена на л. 92, т. 51 от д.п., компютърно-техническа
експертиза на ползваните телефони от обвиняемата, която е извършена с
помощта на специализирана работна станция. От материалите по делото се
установява, че по време на изследване на телефона й същия не е бил
включван в интернет, за да бъде предотвратена евентуална промяна на
съхранената в него информация, както и да бъде предотвратена възможността
лице, разполагащо с потребителски имана и пароли за инсталиране
приложения да промени или изтрие съдържаща се информация;
По делото е приложена и съдебно-техническа експертиза на лаптоп
марка“ НР“ от 31 03.2021 г. , вкл. 3 бр. – флаш карти, 1 бр. флаш памет. При
изследването на телефона, ползван от нея, са извлечени регистър от
обаждания - от телефонното приложение и програмите за незабава
комуникация, списък с контакти, кратки тестови съобщения, електронни
писма, данни от социалните мрежи, местоположения на устройството, данни
за интернет активност, изображения, видеофайлове, аудиофайлове и други
потребителски данни, надлежно описани в Приложение № 1 към
експертизата, от което може да обоснове извод, че и към настоящия момент
все още не е разколебано обоснованото предположение за извършените
престъпления. Освен това, от материалите по делото се установява, че
наличната комуникация осъществявана чрез програмите Viber и WhatsApp е
над 5 500 страници и подлежи към настоящия момент на анализ.
Извършени са и множество процесуално-следствени действия по
отношение на обвиняемата П. – И. свързани с имущественото й състояние,
надлежно приложени в т. 74 от досъдебното производство. В хода на
3
разследването с определения на първоинстанционния съд са наложени запори
на банковите сметки на обвиняемата, привлечена към наказателна
отговорност, като и възбрани на недвижими имоти. Издадени са и
съответните обезпечителни заповеди, като ДСИ към РС - София е предприел
съответните действия за образуване на изпълнителни дела.
Отделно от това, органите по разследването са предприели действия на
11.05.2021 г. (виж. т. 80 от д.п.) във връзка със справка от ДАНС, в която се
съдържат достатъчно данни, че всички членове на групата, вкл. и
обвиняемата умело прикриват чрез финансови операции по техни банкови
сметки и близки до тях лица, получените от тях суми за предоставяната на
чужда разузнавателна служба класифицирана информация, както и други
финансови операции и сделки с имущество, с които са преобразувани
придобитите чрез престъпна дейност парични суми. В тази връзка по
досъдебното производство, с необходимия интензитет са извършени действия
във връзка с разкрИ.е на наличностите и движението на притежаваните от
обвиняемата Г. М. П. – И. и останалите обвиняеми по делото лица банкови
сметки за периода от 1.01.2008 г. до настоящия момент. От материалите се
установява, че и към момента продължава да се събира, а събрания такъв е
приложен по делото, ведно с данни за основанието за операциите по
разплащателните сметки. По отношение на обвиняемата пълна информация
се съдържа в т. 83 на досъдебното производство, като приложените справки
са новопостъпили по делото от края на месец май 2021 г., което е в разрез с
твърдението на защитата, че по делото не се извършват никакви процесуално-
следствени действия.
От материалите по делото е видно, че са извършени огледи на
веществени доказателства, фотоалбуми (т. 18 от д.п. ), включително и
справки относно западните НПО и тяхната роля в България, работни бележки.
Извършени са процесуално-следствени действия във връзка с иззети с
протокол за претърсване и изземане от 18.03.2021 г. по досъдебното
производство множество листове с ръкописни текстове, тефтери, саморъчно
написани текстове, етикети, незакрепени листове между страниците в книги и
мн. други, за които в хода на досъдебното производство се извършва анализ и
преценка за относимостта им към престъпленията, за които са повдигнати
обвинения на обвиняемата.
Съдът приема, че по делото са събрани и данни за руският гражданин А.
З. (л. 3 и сл., т. 53 от досъдебното производство), включително и за
преминаване през ГКПП и напускане пределите на Република България
(л.11, т. 53 от д.п.), като с необходимия интензитет и към настоящия момент
процесуално-следствени действия за установяване на връзките и отношенията
на обвиняемата с него и останалите обвиняеми лица по делото. Събрани са
справки от ДАНС за придобити данни за контакт на обвиняемата Г. М. П. –
И., приложени на л. 51 – 54, т. 90 от д.п. от която се установява, че е
4
осъществявала свързвания от мобилен телефон 0887/62-48-21, ползван лично
от нея, през периода от 18.09.2020 г. - 15.03.2021 г., като са установени и
обаждане, които я свързват пряко с обвиняемо лице от групата във връзка с
делото.
Съгласно чл. 107, ал.3 от НПК органите на досъдебното производство
събират и проверяват както доказателствата, които разобличаван обвиняемия
или отегчават неговата отговорност, така и доказателства които оправдават
обвиняемото лице или смекчават вината му. В резултат на извършени
множество процесуално-следствени действия по делото в хода на
разследването през м. юни т.г., са събрани и доказателства, които са в полза
на обвиняемите лица, а именно множество справки от юридически лица,
които сочат на извод, че обвиняемите лица не са сключвали договори за
предоставяне на банкови средства и договори за лизинг, в които да са
посочени като ползватели трети лица по такива договори през периода от
01.01.2015 г. до сега.
Относно здравословното й състояние първоинстанционният съд е взел
предвид, че с разпореждане от 08.07.2021г. е назначена съдебно-медицинска
експертиза с конкретно поставени задачи, като на определения експерт е
възложено да извърши преглед на обвиняемата в медицински пункт. Видно от
представената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че преди задържането на обвиняемата в следствения арест тя е
страдала от артериална хипертония; тиреоидит на Хашимото с
хипертиреоидизъм; откритоъгълна глаукома; хроничен гастрит; състояние
след ендоскопско отстраняване на полип от дебело черво; чернодробна
стеатоза. В хода на проведени изследвания като странична находка е
установен хемангиом на черен дроб. Дългогодишната артериална хипертония
е от I и II степен с данни от клиника за хипертонично сърце. След задържане
в ареста са налице данни за регистриране на повишение на стойностите на
артериалното кръвно налягане. Повишени стойности се отчитат и при
актуален преглед на фона на провеждане на терапия. По отношение на
автоимунното заболяване на щитовидната жлеза се установява, че е налице
адекватна заместителна терапия. Същото се отнася и за очното заболяване
глаукома и хроничен гастрит. Няма данни за изразено обостряне на
симптоматика, свързана с гастрит или с установената чернодробна стеатоза.
По повод установената артериална хипертония е налице възможност да бъде
проведен консултативен преглед с кардиолог с цел да се прецизира терапията
и да се урегулират трайно стойностите на артериалното кръвно налягане.
Видно от заключението такъв преглед може да се проведе както в условията
на медицински пункт в ареста, така и в условията СБАЛЛС, където има
специалисти по вътрешни болести и кардиология. Изследване по отношение
на установения хроничен гастрит и евентуално извършване на изследване
може да се проведе в СБАЛЛС. Същото не се налага спешно, а планово и то
след предварително съгласуване може да се проведе в болнично заведение
5
след разрешение на наблюдаващия прокурор по делото. С оглед данните от
планово провеждане на изследвания и прегледи може да се наложи корекция
в терапията както и спазване на хранително диетичен и двигателен режим и
рехабилитационни процедури. Медицинската констатация, че са налице
данни за хронично повишени стойности на артериалното кръвно налягане на
фона на предписаната терапия и данни за отслабване на теглото е
препоръчително да се съобрази и спазва хранителен и двигателен режим, като
тези условия могат да се регулират при условията на задържане в следствения
арест. При извършения преглед на обвиняемата Г. М. П. – И. не се
установяват пречки от страна на соматичния статус да участва пълноценно
и адекватно в наказателния процес по досъдебното производство.
Първата инстанция приема, че по делото не е установяват нови
обстоятелства, свързани със здравословното й състояние и в този смисъл
намира за недоказано твърдението за влошено здравословно състояние.
Фактически, основното оплакване и теза на защитата е свързано със съмнения
за бъдещо влошаване на здравословното състояние, а не - до реално
влошаване, в който смисъл е и заключението на експертите. От материалите
по делото се установява, че с постановление на ВОП – София от 13.05.2021 г.
на обвиняемата е разрешен преглед от специалист - кардиолог, специалист –
офтамолог и специалист – гастроетеролог, който реално е извършен на
17.05.2021 г., за когато й е бил осигурен конвой от служители на ГД „Охрана“
при Министерство на правосъдието на РБ.
На следващо място, съдът е обсъдил опасността от укрИ.е и/или
извършване на ново престъпление, тъй като тя е стояла и като основание за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемата И.. Приел
е, че от делото се установява безспорно, че обвиняемата има постоянен адрес
на територията на Република България, но същевременно е със статут на
руски гражданин с всички произтичащи от това последици и сочат на извод
за осуетяване на евентуална бъдеща наказателна репресия, както и да
извърши действия целящи възпрепятстване на разследването.
Съдът е намерил, че към този момент реалната опасност обвиняемата да
извърши друго престъпление и към настоящия момент продължава да е
налице. Въпреки, че същата е с чисто съдебно минало и няма криминална
регистрация, реалната опасност се извлича и от тежестта на санкцията,
предвидена за престъплението, за което по отношение на обвиняемата Г. М.
П. – И. са повдигнати две обвинения за извършени тежки умишлени
престъпления, а именно по чл. 104, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, който
предвижда наказание лишаване свобода от десет до двадесет години,
доживотен затвор или затвор без право на замяна и по чл. 109, ал.2, вр. ал.1 от
НК, който предвижда наказание лишаване от свобода до десет години, но не-
повече от предвиденото за съответното престъпление. Това е обосновало
извод, че тежестта на санкцията би мотивирала обвиняемата да извърши
6
друго престъпление.
Относно възражението на защитата, че майката на обвиняемата е на
възраст 96 години и живее на територията на Руската Федерация, съдът не е
приел и изложения довод за необходимост от облекчаване на мярката за
неотклонение на обвиняемата в по-лека, а именно „домашен арест”, поради
необходимостта от грижа за нея. От една страна, наред с констатирането на
обстоятелства обсъждани от съда при първоначалното взимане на мярка за
неотклонение „задържане под стража”, то „домашния арест” означава
преценка за наличие на основания за задържане на обвиняемото лице,
препятствано от хуманитарни съображения. В конкретния случай, защитата
сочи като такъв фактор, необходимостта на обвиняемата М. П. – И. да се види
и да се грижи за възрастната си майка. Според съда, това обстоятелство не
може да се противопостави в такава степен на възприетата опасност от
извършване на престъпление, нито пък налага явна необходимост от
облекчаване на режима й, тъй като тя живее в едно общо домакинство със
сестрата на обвиняемата и нейния племеник, които и към настоящият момент
полагат необходимата грижа.
Първоинстанционният съд е споделил напълно европейските практики,
че задържането на лицето очакващо да бъде съдено не трябва да бъде
правило, а взимането на мярка за неотклонение трябва да става срещу
представянето на гаранции, осигуряващи явяването й във всеки етап от
досъдебното производство и пред съда. Има основание да се приеме, че
съществува опасност обвиняемата Г. М. П. – И. да предприеме действия за
нова престъпна проява, а именно да въздейства върху други свидетели или да
укрие доказателства. Налице необходимост да се защити обществения ред от
престъпни посегателства, и взетата най-тежка мярка за неотклонение
„задържане под стража” по отношение на обвиняемата към настоящия момент
се явява обосновано. С оглед тези аргументи съдът е оставил без уважение
молбата на Г. И. за изменение на мярката й за неотклонение в по-лека.
Престъпленията, за които на обвиняемата И. са подигнати обвинения са
тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за тях се предвиждат наказания
„лишаване от свобода от 10 до 20 години“, „доживотен затвор“ или
„доживотен затвор без замяна“ за първото и „лишаване от свобода до 10
години“ за второто.
Макар че разследването по делото е в началната си фаза и предстои
извършване на редица процесуално - следствени действия, изготвяне на
множество назначени експертизи и получаване отговори на искани справки и
запитвания, настоящият състав намира, че от събраните до момента
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, се
очертава фактическа обстановка, която сочи на значителна вероятност И. да е
7
извършила вменените й деяния и те да са престъпления, както и че е налице
реална опасност тя да се укрие или извърши друго престъпление.
И към момента е налице обоснованото предположение за съпричастност
на И. да е извършила вменените й деяния. То се подкрепя от показанията на
свидетелите Р.Й.Г. и Б.Б.Р.; от обясненията на обвиняемия Д.Т.Г. пред съдия
от 18.03.2021 г.; от Справка на Държавна агенция „Национална сигурност“
относно придобита информация за български и руски граждани и Справка на
Държавна агенция „Национална сигурност“ относно българска и руска
гражданска, извършваща престъпление; от данните, съдържащи се в
Протоколи за изготвяне на веществено доказателствено средство от
прилагане на СРС; от протокола за претърсване и изземване в семейното
жилище на обвиняемия о.р. полк. И. и обвиняемата И. на 18.03.2021 г. и други
такива.
Първоинстанционният съд в мотивите си правилно е приел, че реалната
опасност обвиняемата да се укрие се презумира от обстоятелството, че
деянията на И. като член на групата сочат на конспиративност, предварителна
подготовка и професионални похвати. Освен това тя е с двойно гражданство –
руско и българско, като първото й позволява свободен достъп до Посолството
на Руската федерация в София, което тя често е посещавала във връзка с
деятелността на групата
От данните по делото относно поведението на И. и на съпруга й
обвиняемият И. И. се установява, че съществува и основателна опасност тя да
извърши и друго престъпление като въздейства върху настоящи и бъдещи
свидетели по делото, укрива доказателства и заличава следи от
престъпленията, за които е предадена на съд.
Освен това в случая са налице и условията на чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК,
като реалната опасност обвиняемата да се укрие или извърши друго
престъпление, се извежда и от обстоятелството, че за престъплението по чл.
104, ал. 1 НК се предвижда наказание не по малко от десет години „лишаване
от свобода“ и други по - тежки наказания.
Настоящият състав намира, че актуалното здравословно състояние на И.
не налага лечение при условия на спешност. Това се подкрепя и от
8
назначената съдебно-медицинска експертиза по чнд № 215/2021 г. на Военен
съд – София. Дори и такова да се наложи, няма законова пречка и то следва
да бъде извършено от органите на досъдебното производство и съответните
компетентни длъжностни лица от местата за изтърпяване на наказание на
мярката за процесуална принуда „Задържане под стража” при стриктно
спазване изискванията на глава Х, раздел І и глава ХVІІІ, част 4 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и Наредба
№2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и
Министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 31/23.04.2010 г. В тези два акта е
предвидена подробно уредена процедура за оказване на медицински грижи на
обвиняеми с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
По изложените съображения и като съобрази обществената опасност на
деянията, Военно-апелативният съд намери, че на този етап целите на
мерките за неотклонение по чл. 57 НПК спрямо обвиняемата Г.М. П. – И.
могат да бъдат постигнати единствено с взетата й мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, поради което жалбата й следва да бъде оставена без
уважение, а определението бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, в това число и относно определения срок от два месеца, в
който ново искане за промяната на марката е недопустимо.
Ето защо и на основание чл. 65, ал. 8 и ал. 9 от НПК, Военно-
апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 42/12.07.2021 г. по чнд № 215/2021 г.
по описа на Софийския военен съд, с което е оставена без уважение молбата
на обвиняемата Г.М. П. – И., с ЕГН ********** за изменение на мярката й за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Началника на Областно
звено „Следствени арести“ гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10