Решение по дело №9856/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21023
Дата: 19 декември 2023 г.
Съдия: Александър Велинов Ангелов
Дело: 20231110109856
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21023
гр. С., 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110109856 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск чл. 422 ГПК чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) ./2004 г., за установяване съществуването на вземане за
сумата 782,33 лева, представляваща обезщетение за отмяна на полет, ведно
със законната лихва от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 21.10.2022 г. по гражданско дело № . от 2022 г. по описа на СРС, 178-
ми състав.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет . с направление от летище
Е., гр. Б. до летище в гр. С. за 22.07.2022 г. като по разписание самолетът е
следвало да излети в 21:55 ч. и да кацне на летище С. в 01:50 ч., но реално е
пристигнал в крайния пункт с повече от 3 часа закъснение. Твърди, че
вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на
обезщетение в размер на 782,33 лева /левовата равностойност на 400 евро/
съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № ./2004 г., във връзка
със задължителната практика на С., тъй като полетът е бил с разстояние от
над 1500 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение, но
ответникът не се е произнесъл по него.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Не оспорва, че между страните бил сключен договор за въздушен
превоз полет . с направление от летище Е., гр. Б. до летище в гр. С., който бил
изпълнен с повече от три часа закъснение при крайния пункт. Заявява
становище, че обезщетението е дължимо на ищеца и ще бъде заплатено в
кратки срокове. Поддържа, че разпоредбите на чл. 135, ал. 2 и ал. 3 ЗГР, в
редакцията от 23.02.2021 г., обн. ДВ бр. 16 от 2021 г., предвиждат изрично
изисквания за форма на пълномощните за предявяване на претенция за
1
получаване на обезщетения по Регламент ./2004 г. Излага съображения, че
обезщетението не е платено до настоящия момент, защото едва с подаване на
исковата молба е представено надлежно подписано пълномощно за учредена
представителна власт от ищеца в полза на адвокат, поради което на това
основание не е дал повод за завеждане на делото и отправя искане на ищеца
да не се присъждат претендираните в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № ./2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент
(Е.) № ./91.
С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № ./2004 г. са
регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Е., какъвто е и процесният въздушен превоз. В чл. 7 от
Регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно пар. 1, б. „б“,
при прилагането на тази разпоредба пътниците получават обезщетение,
възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността с
разстояние над 1500 км до 3500 км. Съгласно Решение на С. от 19 ноември
2009 година по съединени дела .. и . пътници на закъснели полети могат да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на
правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на
обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет
претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато
достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане
по разписание. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната, съответно
закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки. В настоящия
случай такива обстоятелства не се твърдят от страна на ответника.
С приетия за окончателен доклад по делото с оглед отговора на
исковата молба са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че разстоянието между летище С. и летище Е., гр. Б. е над
1500 км., че между ищцата и ответника е сключен договор за въздушен превоз
за полет ./22.07.2022 г., както и че полетът е изпълнен с повече от три часа
закъснение при крайния пункт. Следователно искът се явява изцяло
основателен.
С молба от 16.11.2023 г. ответникът е представил доказателства за
извършено плащане на 16.10.2023 г. на дължимите суми в размер на 1659,44
лева, от които: 782,33 лева главница, 97,11 лева законна лихва, 375 лева
2
разноски в заповедното производство и 405 лева разноски в исковото
производство. Плащането, макар и да е извършено в хода на производството,
няма как да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, доколкото
доказателства за същото са представени едва след приключване на устните
състезания. Съгласно Тълкувателно решение . от 06.11.2013 г. по тълк. д.
./2012 г., ОСГТК на ВКС събирането на доказателствата в исковия процес
приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на
съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата
на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането
на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната
възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите
фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До
приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили
всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване
на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт,
а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия,
дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.
Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по
време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни
принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на
защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Предвид
гореизложеното, предявения иск се явява основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който
своевременно е заявил искане за тяхното присъждане. Следва да бъдат
присъдени разноски в производството по ч. гр. дело № ./2022 г. по описа на
СРС, 178 състав, които съответно възлизат на 375 лв. – платена държавна
такса в заповедното производство и адвокатско възнаграждение. Ищцата е
сторила разноски в исковото производство, както следва: 25 лева държавна
такса и 405 лева адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е
релевирано своевременно възражение за прекомерност на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Същото следва да бъде редуцирано при съобразяване на разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 Наредба ./2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и с
оглед правната и фактическа сложност на делото до сумата от 400 лв.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. 422 ГПК, че „У.., к., с ЕИК: .
3
и адрес: гр. С., З. С., сграда И. ДЪЛЖИ НА Д. Щ. М., с ЕГН: **********, и
адрес: И., гр. М., действаща чрез своя родител и законен представител Щ. Р.
М., с ЕГН: ********** сумата от 782,33 лева - главница за обезщетение на
основание чл. 7, ал. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) ./2004 за закъснял повече от три
часа полет № .. от 22.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от
13.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № ./2022 г. на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „У.., к., с ЕИК: . и адрес: гр. С., З. С., сграда И. да заплати на
Д. Щ. М., с ЕГН: **********, и адрес: И., гр. М., действаща чрез своя родител
и законен представител Щ. Р. М., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 375 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата 425 лева, представляваща разноски в исковото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4