Присъда по дело №1579/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	61
Дата:	18 септември 2024 г. (в сила от 18 септември 2024 г.)
Съдия:	Цветан Илиев Цветков

Дело:	20245300201579
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 61
гр. Пловдив, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
СъдебниВенета М. Урилска

заседатели:Наталия Андр. Крайчева
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
и прокурора Тодор П. Павлов
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Наказателно дело от общ
характер № 20245300201579 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. Н. С. - родена на ********** г. в гр. П.,
живуща в гр. П., бул. „*********“ № **, б., българска гражданка, с висше
образование, вдовица, трудово ангажирана, неосъждана, ЕГН ********** за
ВИНОВНА в това, че на 11.07.2023 г. в гр. Пловдив, при управление на МПС
– лек автомобил „Ситроен“ модел „Ц3“ с рег. № ************** е нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 20. ал.2 от ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ – не се е
съобразила с горните задължения ; Чл. 21. ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак „В26“, с който е
1

забранено да се превишава скоростта на движение от 30 км/ч – управлява
МПС в този участък с около 46 км/ч.“; Чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата“ – не се е съобразила с това задължение към
малолетната Г. Д. А. на 13 години; Чл. 119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ – не се е съобразила с това
свое задължение спрямо преминаващите по пешеходната пътека Г. Д. А. и Д.
Г. М.
и по непредпазливост е причинила смъртта на Г. Д. А. ЕГН **********,
като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание
чл.343 ал.3 предл. последно б. „б“ предл.1-во, вр.ал.1 б. „в“ предл.1-во вр.
чл.342 ал.1 предл.3-то от НК вр. чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл.58А, ал. 1 от
НК вр. чл.54 от НК вр. чл. 2, ал.1 от НК я ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК ЗАЧИТА от срока на
наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето,
през което подс. В. Н. С. е била задържана по реда на ЗМВР и НПК, считано
от 11.07.2023 г. до 14.07.2023 г., като един ден „задържане” СЕ ЗАЧИТА за
един ден „лишаване от свобода”.
На основание чл.343 г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА подс. В. Н. С.
от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства: 1 брой флаш-памет и 1 брой компактдиск -
лист 118а, 1 брой компактдиск – лист 210а ДА ОСТАНАТ по делото в срока
на неговото съхранение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. В. Н. С. да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Пловдив направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 2368.88 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
апелативен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Подсъдимата В. Н. С. е обвинена от Окръжна
прокуратура - Пловдив в извършване на престъпление по чл.343 ал.3
пр.посл. б.”б” пр.1 вр. ал.1 б.”в” пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за
това че на 11.07.2023г. в гр.Пловдив, при управление на МПС – лек
автомобил „С.“ модел „Ц3“ с рег. № *** е нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 20. ал.2 от ЗДвП: „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“; чл.21. ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак „В26“; чл.
116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата“; чл.
119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и по непредпазливост е
причинила смъртта на Г. Д. А. ЕГН **********, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Делото бе разгледано от настоящия съдебен състав по реда на
гл.27-ма от НПК, като бе проведено предварително изслушване, при
което подсъдимата С. призна вината си по така повдигнатото и
обвинение, като направи искане да не се събират доказателства за
фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доколкото съдът намери направеното самопризнание за подкрепено от
събраните по делото доказателства, производството протече по реда,
указан в горепосочената част от процесуалния закон.
Прокурорът поддържа обвинението в съдебното заседание
изцяло. Счита че на подсъдимата следва да се наложи наказание
лишаване от свобода, при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, в минимума за съответното престъпление към момента
та извършването му, в условията на чл.58А ал.1 от НК, с
приложението на чл.66 от НК, както и да се определи максимален
срок на лишаването и от право да управлява МПС.
Конституираните като частни обвинители в процеса Д. М., И. М.
1

и Д. А. /първата като * на починалото дете, а другите две-като */,
които чрез повереника си считат, че на подсъдимата следва да се
наложи наказание, което да бъде съобразено с установените по делото
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимата С. признава свое виновно поведение. Чрез
защитника си моли да и бъде определено наказание лишаване от
свобода към минимума за престъплението, като след редуцирането му
по чл.58А от НК бъде приложен чл.66 от НК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Подсъдимата В. С. е родена на * г. в гр.П. и понастоящем живее
в същия град. Тя е българка, българска гражданка и е *. Има *, * е
като * в училище „*“ и е *.
Подсъдимата С. била правоспособен водач на МПС категория В
и М, със стаж като такава малко повече от година към момента на
деянието и не е имала нарушения съответно и наказания като водач на
МПС.
Тя притежава лек автомобил „С. Ц3“, *, с № ***, застрахован и
преминал годишен технически преглед на 24.11.2022г.
На 11.07.2023г., след 17:00 часа, подс.С. управлявала лекия си
автомобил по лявата лента на източната половина на платното за
движение на ул. „Б. ш.“ в посока от юг на север. През това време
пешеходките - малолетната Г. Д. А. ЕГН ********** и * и Д. Г. М.,
били на източния /десния/ тротоар на тази улица и се готвили да
пресекат платното за движение в посока от изток на запад по
пешеходна пътека в посока към хотел „П.“. Свидетелката М. държала
* си за ръка, когато предприели пресичане на платното в указаната
посока отдясно наляво пред автомобила. Откъм страната на идващия
автомобил вървяло момичето, а * и била от северната и страна. В това
време автомобила „С. Ц3“ бил на около 51 метра от тях, а водачката
му С. имала видимост към пешеходките, когато автомобилът се
намирал на около 41,60 метра от тях. В този момент С. управлявала
колата си с около 50 км/ч. Скоростта на пешеходките била около 5,5
км/ч. с плавно движение перпендикулярно на автомобила. Пътният
участък бил хоризонтален, равен и прав. Движението на участниците
в настъпилото произшествие било при дневна светлина, ясно време и
добра видимост. Настилката на платното за движение била асфалтова
и суха, въпреки че към момента на инцидента "Б. ш.“ било в режим на
2

временна организация на движението, като хоризонтална и
вертикална сигнализация била положена видимо за участващите в
движението.
Пешеходната пътека била със съответната маркировка и
подсъдимата имала видимост към нея, когато автомобилът и отстоял
на около 69 метра и на около 5 секунди преди удара.
На кръстовището, преди пешеходната пътека по посока на
движението на лекия автомобил имало пътен знак „В26“ за
ограничение на скоростта до 30 км/ч. Пред него обаче имало спрял в
дясно автомобил и за това водачката С. нямала видимост към този
знак, когато автомобилът и се намирал на около 5 секунди преди
удара. Но 3,5 секунди преди удара, съответно когато автомобилът и се
намирал на около 49 метра, С. вече имала видимост към този пътен
знак, но въпреки това продължила да управлява автомобила си с
надвишаваща ограничението скорост, с което нарушила задължението
си, произтичащо от чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Тъй като пред нея вдясно се движил друг лек автомобил, той
също закривал готвещите се да пресекат пешеходци отдясно наляво по
пешеходната пътека, когато тя се намирала на около 5 секунди преди
удара, но на 3 секунди преди него водачката С. вече имала видимост и
към пострадалите пешеходки, намиращи се на платното за движение.
Когато С. се намирала на 1,38 секунди преди удара, съответно на
около 19 метра от пешеходките, тя реагирала като екстрено
задействала спирачната система, но въпреки това настъпил удар, който
вече бил неизбежен. Той бил в предната част на лекия автомобил, в
краката на пресичащите пострадали, при което и двете били възкачени
върху предния му капак, предното обзорно стъкло, отхвърлени във
въздуха и отнесени извън пешеходната пътека посока север, при което
детето паднало върху главата си на асфалта. Вследствие на този удар *
Г. А. починала, а * и претърпяла леки телесни увреждания.
В различни моменти случилото се е станало достояние на
намиращи се в близост граждани, между които свидетелите Р. Й. –
занесла вода на намиращата се в шок подсъдима, Д. З., Е. К., П. М., А.
Н., Д. П., И. М., А. А., В. М., М. Д., Г. П.а и В. Т., като повечето от тях
се обадили на тел.112 за ПТП. Дошлите на място екипи на Спешна
помощ качили пострадалите в линейките, в който момент на
местопроизшествието дошли и служители от „Пътна полиция“, един
от които св.С. Д.. Подсъдимата С. била тествана за употреба на
алкохол и наркотични вещества, по които тестове резултатите били
отрицателни.
3

Били приети от живущи в съседни на ПТП сгради за нуждите на
разследването 2 бр.компактдискове със записи от охранителни камери
и 1бр.флашпамет от охранителна камера, монтирана на х-л „П.“. Бил
приет и предаденият от подсъдимата мобилен апарат.
Впоследствие, докато Д. М. все още се намирала в УМБАЛ
„Св.Г.“ – П., полицейски служители отвели * и – св.И. Д. в Съдебна
медицина в града за разпознаване трупа на починалото в момент на
оказване на първа помощ към 18.15ч. дете.
Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на
делото съдебномедицинската експертиза, на починалата Г. А.
вследствие на удара и е било причинено: черепно-мозъчна – открито
многофрагментарно счупване с разместване на черепните кости,
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на меките черепни обвивки,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия и оток на мозък с
вкленяване, разкъсно-контузни рани на лицето и лява ушна мида,
охлузвания и кръвонасядания на главата и лицето; гръдна травма –
охлузвания и кръвонасядания на кожата, джоб от размачкани тъкани и
кръв; травма на опорно-двигателния апарат – разкъсване на връзков
апарат на лявото коляно с кръвоизлив в коляното, разчленяване на
ставата между малък и голям пищял вляво с кръвонасядане, охлузване
по крайниците, специфично охлузване на лявата подбедрица.
Причината за смъртта е черепно-мозъчната травма, чиято тежест
е направила смъртния изход неизбежен и бърз.
Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на
делото съдебномедицинската експертиза, на пострадалата Д. М.
вследствие на удара и е било причинено: контузия на главата,
разкъсно-контузна рана в областта на главата, травматичен оток по
лява лицева половина, охлузвания по кожата на дясно ходило и
подбедрица, ляво ходило, дясна половина на седалището и гърба, кръв
в меките тъкани на ляво бедро, контузия на коремна област, контузия
на тялото и контузия в областта на тазобедрената става. Било й е
причинено разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и
чл.129 от НК.
Травматичните увреждания и на двете пешеходки добре
отговарят по време и начин да са получени при описаното ПТП –
блъснати от лек автомобил с последващо падане върху пътната
настилка.
Видно от заключенията на вещото лице по назначените в хода на
делото автотехническа експертиза и допълнителна такава, се
4

установява, че С. имала техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако в момента на реакцията
автомобилът се движил със скорост по-малка от 34 км/ч. Тя е имала
възможност да види ограничителния скоростта пътен знак на
разстояние 49 метра преди мястото на удара. Имала е възможност да
види, както беше посочено по-горе и пешеходната пътека. А
видимостта към пешеходките, когато те се намирали на платното за
движение, била на около 41,60 метра преди мястото на удара и при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с
максимална интензивност, имала техническа възможност да спре
автомобила си преди мястото на удара и по този начин да го избегне
чрез безопасно екстрено спиране, тъй като от момента в който тя
имала възможност да види пресичащите, мястото им било извън
опасната зона на автомобила. А самата пешеходна пътека е била
видима за С. на разстояние 69 метра или около 5 секунди преди удара.
Самия удар на двете пешеходки настъпил в лявата лента на
източната половина на платното за движение върху маркираната
пешеходна пътека, на място намиращо се по дължина на 15-16 метра
южно от приетия ориентир в протокола за оглед и по ширина на 5,3-
5,9 метра западно от източната граница на платното за движение.
Причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка, е несвоевременното реагиране от страна на подсъдимата С. на
опасността от удар с пешеходките Г. А. и Д. М., пресичащи платното
за движение пред автомобила и.
Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на
делото съдебнотехническа експертиза за изследване на електронни
устройства, не се установяват разговори, както и изпращане или
получаване на съобщения по мобилния телефон на С. към момента на
ПТП.
Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на
делото съдебнотехническа експертиза, се установява, че при
изследване на предоставените за това компактдиск и флашпамет не се
установяват следи от манипулация/намеса при записаната
информация.
Съдът възприема и кредитира изцяло така представените
заключения от вещите лица, като изготвени обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област и
неоспорени от страните.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено
5

установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се
установява от събраните гласни и писмени доказателства, които в
пълна сила подкрепят направените от подсъдимата в съдебно
заседание самопризнания. Събраните по делото доказателства,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал, установяват една непротиворечива
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт,
поддържана и от прокурора, а именно: справка съдимост /л.14/,
характеристична справка /л.15/, справка за пътни нарушения /л.16/,
трудов договор /л.25/, копия документи за водач на МПС и автомобил
/л.30 – 32/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.35/, фотоалбум
/л.37-46/, препис акт за смърт /л.103/, удостоверение за наследници
/л.101/, протоколи за доброволно предаване /л.116, 117, 118, 146/,
справка тел.112 /л.210/, справка НИМХ ф-л П. /л.212/, справка Общ.П.
/л.214, 221/, епикриза /л.232/, заключенията по експертизите, от
показанията на свидетелите Д. М., П. М., И. М., С. А., Д. А., Р. Й., С.
Д., Д. З., Е. К., П. М., А. Н., Д. П., И. М., А. А., В. М., М. Д., Г. П.а, В.
Т., И. Д. и обясненията на подсъдимата, както и тези, приложени в с.з.
– удостоверение за *, препис акт за смърт, удостоверение за семейно
положение и медицинска документация.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен
начин се установява осъществяването на деянието предмет на
настоящото наказателно производство, времето на извършването му,
мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството му.
Както в съдебното производство, където подсъдимата признава
фактите, заложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признава виновното си поведение, то и в хода на досъдебното
производство С. отчита и признава вината си, изразявайки искрено
съжаление за стореното от нея на 11.07.2023г. Свързва преумората от
тежката работна седмица в работата и до късно през деня като *,
довела я до невнимание, предизвиквайки трагичния инцидент на пътя.
При така очертаната по-горе фактическа обстановка, съдът
намери, че с поведението си подсъдимата С. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343
ал.3 предл. последно б. „б“ предл.1-во, вр.ал.1 б. „в“ предл.1-во вр.
чл.342 ал.1 предл.3-то от НК, за това че на 11.07.2023г. в гр.Пловдив,
при управление на МПС – лек автомобил „С.“ модел „Ц3“ с рег. №
*** е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл. 20. ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
6

длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“ като не се е
съобразила, за да заостри вниманието и бдителността си, с
реконструкцията и ремонтна на цялата улица „Б. ш.“ към оня
момент/това продължаващо и към настоящия момент/, видно от
справката на Община П..
Чл. 21. ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак „В26“, с който е забранено да се
превишава скоростта на движение от 30 км/ч – управлява МПС в този
участък с около 46 км/ч.“
Чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата“ – не се е съобразила с това задължение към малолетната Г. Д.
А. на *.
Чл. 119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“ – не се е съобразила с
това свое задължение спрямо преминаващите по пешеходната пътека
Г. Д. А. и Д. Г. М..
и по непредпазливост е причинила смъртта на Г. Д. А. ЕГН
**********, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Престъплението е извършено от подсъдимата по
непредпазливост, под формата на небрежност, като не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и
е могла да ги предвиди.
Предвид на по-горепосочената правна квалификация и
съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции,
съдът намери, че наказанието което следва да понесе подсъдимата е
необходимо да се определи при наличие на изключителен превес на
смекчаващи отговорността и обстоятелства, в условията на чл.54 от
НК. Като такива се преценят чистото и съдебно минало, семейно
положение-* с починало дете, добри характеристични данни, трудова
7

ангажираност, неформално а искрено изразено съжаление за
стореното от нея при самопризнание за вината в досъдебното
производство и в съдебно заседание, липсата на предишни нарушения
на правила за движение по пътищата, както и недоброто и
здравословно състояние. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство се отчита причинените с ПТП-то леки телесни увреди и
на друго лице – * на починалото момиче. Най-справедливо в случая е
да и бъде определено наказание лишаване от свобода в минимума на
размера от 3 години, съобразно с момента на извършване на деянието,
прилагайки нормата на чл.2 ал.1 от НК. А съобразявайки се с
разпоредбите на чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК съдът и
наложи наказание от 2 години лишаване от свобода.

Налице условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК,
тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимата не се налага реалното му изтърпяване.
Изпитателният срок се определи на 4 години, считан от влизане на
присъдата в сила.
Зачете се на основание чл.59 ал.2 вр.ал.1 от НК времето, през
което подсъдимата е била задържана, считано от 11.07.2023г. до
14.07.2023г.
Подсъдимата С. бе лишена на основание чл.343Г от НК от
правото и да управлява МПС за срок от 3 години, считано от влизане
на присъдата в сила, тъй като свидетелството и за правоуправление на
МПС не е било отнемано по административен ред.
С присъдата се взе отношение и по ВД – флашпамет и
2бр.компактдискове, като се постанови същите да останат в кориците
на делото в срока на съхранението му.
Подсъдимата бе осъдена на основание чл.189 ал.3 от НПК да
заплати по сметка на ОД на МВР-Пловдив направените по делото
разноски в размер от 2 368,88 лева.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на
елементарни правила за движение по пътищата и установения в
страната правов ред.
Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:

8

Съобщи за изтекли лични данни